№ 842
гр. В., 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501258 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на В.Ж., подадена от С. Е. И., чрез адв. К.,
срещу Решение №1352/19.04.2024 г., постановено по гр. д. №1697/2024 г. по
описа на РС – В., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу В.
С. Б. иск с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка в
размер на 350 лв., считано от 09.02.2024 г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, с падеж на плащане до десето число на месеца,
за който се дължи издръжката.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на решението. Жалбоподателят С. Е. И. поддържа, че майка й
има възможност да й заплаща издръжка в претендирания размер. Отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго,
с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. С.
Б., чрез адв. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски. Не
релевира доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът С. Е. И., се явява лично представлява
1
се адв. К. А. Поддържа въззивната жалба. Посочва, че по делото са събрани
доказателства от които може да се направи извод, че за ответната страна не би
представлявало трудност да за заплаща издръжка.
Въззимаемата страна не се явява, представлява от адв. А. А., които
оспорва въззивната жалба. Сочи, че ищецът не е доказал тезата си.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. Е. И. срещу В.
С. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска –
09.02.2024 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж на плащане до десето число на месеца, за който се дължи издръжката.
В исковата молба ищецът навежда слените обстоятелства: Към
настоящия момент е пълнолетна и е ученик в 11 клас в СУ „Д.Д.“ – В..
Родителите й са разведени, като родителските права по отношение на нея били
предоставени на майка й. Въпреки това от година живее при баща си, който
полага грижи за нея, включително и финансова. Твърди, че майка й не и
предоставя никакви парични средства, въпреки че я е молила за такива. Баща
й продължава да и осигурява средства за ежедневните й нужди и довършване
на образуванието, покрива и разходите по шофьорските курсове. Посочва, че
са и нужни средства за частни уроци и допълнителни курсове във връзка с
предстоящата матура. Необходими са и средства за наближаващия бал. Баща
й освен грижи за нея, полага и грижи за кръвната й сестра. Той не разполага с
възможност да покрива нарастващите й разходи във връзка с обучението,
както и за ежедневни нужди. Предвид, че учи в редовна форма на обучение,
няма практическа възможност да започне работа, и да си набавя средства за
храна облекло и други от първа необходимост. Твърди, че майка й се намира в
по - добро материално състояние от това на баща й. Тя работи като
застрахователен брокер, осигурявана е върху минималното трудово
възнаграждение, но получава допълнително нерегламентирани доходи и
процент върху сключените договори. Няма задължения към трети лица. Живее
от години на семейни начала с партньор, с който си делят разходите.
Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва, че С. И. и е
дъщеря. Призна, че е ученичка в 11 клас. Не спори, че за предстоящата матура
са и необходими средства за частни уроци. Не спори, че за предстоящия й бал
ще са и необходими средства. Изтъква, че за твърдението, че получава
нерегламентирани доходи, не се сочат никакви доказателства. Работи като
застрахователен брокер, за което получава минимално трудово
възнаграждение. Живее на квартира на свободен наем в размер на 350 лв.
Изплаща телефония апарат и сметките на телефона на дъщеря си. Не
притежава движимо и недвижимо имущество. Излага съображения, че
даването на издръжка, ще и създаде особени затруднения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
2
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа следното:
Не е спорно между страните, че В. Б. е майка на пълнолетната С. И.,
която е ученик 11 клас редовна форма на обучение в СУ „Д.Д.“ - гр. В. и към
настоящия момент живее при баща си.
Видно от удостоверение с изх. № 246/20.02.2024 г. издадено от ЗП „
Либра“ ООД е, че месечното нетно трудово възнаграждение на Б. за периода
от август 2023 г. до януари 2024 г. е в размер на 789.94 лв.
От Справка от ТД НАП - В. от 15.03.2024 г. се установява, че
ответницата няма подадена декларациия по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г.
Получила е от 5.16 лв. от ЗАД „А.Б.Ж.“
Видно от приложените по делото разписки Б. веки месец плаща по
149.25 лв. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
По делото е вложен договор за наем от 15.01.2024 г. по силата който Б. в
качеството си на наемател се задължава да заплаща месечен наем в размер на
350 лв.
От допълнително споразумение към договор за мобилни услуги се
установява, че ответницата има 29.99 лв. месечно задължение за мобилни
услуги.
От показанията на свидетеля Т. С. Б. – сестра на ответницата се
установява, че последната работи по трудово правоотношение, като получава
минимална работна заплата и не получава допълнителни доходи.
Свидетелката сочи, че ответницата има ежемесечни разходи за наем на
ползваното от нея жилище, за консумативи, за вноски за изплащане на
телефон на ищцата, като няма възможност да заплаща допълнително средства
за издръжка на последната.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация - чл. 144 от СК.
За бъде уважен предявеният иск следва да са налице следните
обстоятелства: 1/навършилото пълнолетие дете да не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си; 2/ то да е записано да учи
редовно в средно или висше учебно заведение; 3/ даването на издръжка да не
създава особени затруднения на родителя.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
оплаквания се свеждат до това, че първата инстанция погрешно е приела, че
3
даването на издръжка ще създаде особени затруднения на ответницата.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация/ ППВС № 5/70 г./.
Преценката за това винаги е конкретна, като се вземат още предвид семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице.
Задължението за издръжка на пълнолетно учащо дете, на основание чл.
144 от СК, не е безусловно, а се обуславя от възможността на родителя да я
дава, без особени затруднения, от наличните а не от възможните си доходи.
Това означава, че родителят трябва да разполага със средства над
необходимите за собствената си издръжка, които му позволяват да отделя и
средства за пълнолетното си учащо дете. В този смисъл е и решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС IV ГО.
В конкретния случай след съпоставка на приходите и разходите на
ищцата, настоящият съдебен състав прие, че даването на издръжка на
пълнолетното й учащо дете, би й създало особени затруднения. Взе се под
внимание, че според НСИ общият разход на лице за първото тримесечие на
2024 г. е 2 523.74 лв. или 841.25 лв. на месец, което е над доказания й месечен
доход от 789.94 лв. Предвид, че получава минималното за страната трудово
възнаграждение, престирането на издръжка, бия я доближило до линията на
бедност в страната от 526 лв., определена с Постановление № 212 от 2
ноември 2023 г.
Относно възражението, че В. Б. получава доходи над декларираните:
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, всяка от страните в процеса по чл. 144 СК
трябва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тежест на ищцата в настоящия процес е да установи наличието
на допълнителни доходи, над тези декларирани от майка й, като за тази
възможност тя разполага с всички допустими доказателства. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, за твърдения реално получаван доход,
поради което такъв не е установен. Навеждат се само предположения, на които
не може да почива съдебното решение.
Предвид горе изложеното разглеждания иск следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение № 1352 от 19.04.2024 г. постановено гр. д.
№1697/2024 г. по описа на Районен съд В., то следва да бъде потвърдено, като
правилно.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемият е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ във въззивната
инстанция. Предвид изхода на спора и представения договор за правна защита
и съдействие сключен между В. Б. и адв. А. А. по реда на чл.38, ал.1, т.3 пр.2
от ЗАдв., на последния му се следва такова в размер на 500 лева.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1352/19.04.2024 г., постановено по гр. д.
№1697/2024 г. по описа на РС – В..
ОСЪЖДА С. Е. И., ЕГН **********, с адрес: град В., ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Т. А. от АК – В., вписан в единия адвокатски
регистър по №**********, с адрес: град В., ул. ****, сумата от 500
(петстотин) лева, адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по въззивно гражданско дело № 1258 по описа за 2024 на
ВОС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5