Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
144
22.06.2020 година
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На осемнадесети юни Година две хиляди и
двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1945 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод
предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от А.К.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов” № 21, ІІ-етаж,
Адвокатска кантора „Петър Атанасов“ против М.Х.Т. с ЕГН **********,*** и И.С.Т.
с ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, да бъде развален сключения договор между
страните за учредяване на вещно право на строеж срещу задължение за проектиране
и строителство, обективиран в нот.а.№ *, т.*, рег. № *, н.д.№ */ 2007г. Твърди
се в исковата молба, че по силата на цит.нотариален акт в полза на първия
ответник е било учредено право на строеж за изграждане на втори и трети жилищни
етажи, мансарден и тавански етажи с обща РЗП от 380 кв.м., която следвало да се
изгради в ½ ид.част от площ на застрояване № 2 в поземлен имот с
идентификатор 51500.503.198 по КККР на Несебър, кв.“Черно море“. Крайният срок
е бил 18 месеца или до 02.09.2008г. Строежът започнал, но след няколко месеца
спрял. Ищецът изпратил нотариална покана до Т. с нов срок – до 30.12.2009г.,
която била получена на 25.08.2009г. След това ответникът изчезнал и през
пролетта на 2019 г. се върнал в България, а на 15.05.2019г. подписали анекс към
договора с нов краен срок – 01.09.2019г. Ответникът не изпълнил и това
задължение, като сградата не е завършена дори до груб строеж. Ищецът научил, че
още през 2007 г. ответниците са „продали“ правото на строеж на И. В. Д..
Задълженията на ответницата И.Т. произтичат от факта, че е съпруга на първия
ответник, вкл. към 02.03.2007г. Поведението на ответниците прави съществуването
на договора безмислено.
В краткия и си писмен отговор, ответниците заявиха, че
на основание чл.237 от ГПК признават иска. Действително не са изпълнили
задълженията си по договора и нямат възможност да извършат строителството.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска с последиците по закон, като не
присъжда по делото разноски.
Пълномощникът на ответниците направи изрично
изявление, че признава иска и желае съдът да се произнесе при условията на
чл.237 от ГПК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.109, вр. чл.104 т.3 от ГПК. Внесена е дължимата
държавна такса. Налице е правен интерес от водене на делото.
С разпореждане № 453/ 30.01.2020г., съдът
е дал ход на процедурата по чл.131 от ГПК и ответниците са били поканени в месечен
срок да изразят писмено становище по исковата молба, да приложат доказателства,
да направят искания. Ответната страна с нарочна молба изрично е признала иска,
вкл.изложената фактическа обстановка и са заявили, че не са в състояние да
извършат строителството. Молбата е с нотариална заверка на подписите. Това свое
становище е изрично потвърдено от упълномощения от тях процесуален представител
в съдебно заседание. Направеното признание на иска (право) не противоречи на
добрите нрави, нито е сред правата, с които страната не би могла да се
разпорежда. С това беше изпълнена хипотезата на чл.237 от ГПК и предвид
направените искания от страните, съдът следва да се произнесе с решение при
условията на чл.237 ал.2 от ГПК.
Предвид приложените по делото доказателства и
извършените процесуални действия, на основание чл.237 ал.2 от ГПК съдът приема,
че предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен. Този извод се потвърждава и от проверката на приложения договор
и последвалите действия на страните.
Въпреки уважаването на иска, предвид направеното
изявление от пълномощника на ищцовата страна, че не претендира разноски, такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ по иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, предявен
от А.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов” № 21, ІІ-етаж, Адвокатска
кантора „Петър Атанасов“ , против М.Х.Т. с ЕГН **********,*** и И.С.Т.
с ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, договор между страните за учредяване на
вещно право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство,
обективиран в нот.а.№ *, т.*, рег. № *, н.д.№ */ 2007г. на нотариус с район на
действие РС-Несебър, вписан в Служба вписване – Несебър с вх.№ 1287 от 05.03.2007г.,
акт № *, том *, дело */2007г., с който в полза на М.Т. е било учредено право
на строеж за изграждане на втори и трети жилищни етажи, мансарден и тавански
етажи с обща РЗП от 380 кв.м., която следвало да се изгради в ½ ид.част
от площ на застрояване № 2 в поземлен имот с идентификатор 51500.503.198 по
КККР на Несебър, кв.“Черно море“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: