№ 15166
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110168972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Р. И. С., чрез пълномощника адв. И. Н., срещу
„************“ ЕООД отрицателни установителни искове за установяване
недължимост на вземания в общ размер на 12713,52 лева, принудително събирани
по изпълнително дело №2963/2014г. по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие
СГС, от които 7826,38 лева – главница по договор за кредит
№******************* от 19.12.2011г., 3574,94 лева – надбавка, представляваща
печалба на кредитора, 968,88 лева – мораторна лихва за периода от 15.06.2012г. до
27.08.2013г., и разноски по делото в размер на 247,32 лева държавна такса и 100
лева възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 11.07.2014г. по ч.гр.д. №39814/2013г. по описа на СРС, 60 състав, поради
изтекла погасителна давност.
Ответникът „************“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П. В., е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от
ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
1
от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване
на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния
лист, издаден по гр.д. №39814/2013г. по описа на СРС, 60 състав, поради изтекла
погасителна давност.
За събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на
11.07.2014г., е образувано изп. дело №2963/2014г. по описа на ЧСИ С.Я. с район
на действие СГС, като с подадената на 29.10.2014г. молба за образуване на
изпълнително производство взискателят „**********************“ ЕАД на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е предоставил определянето на начина на
изпълнение на ЧСИ. По изпълнителното дело са извършвани множество
изпълнителни действия, като съобразно изявлението на ищеца в исковата молба
същият поддържа, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия в периода от 24.03.2017г. до 25.04.2019г., както и, че незаконосъобразно
към посоченото изпълнително дело е присъединено друго изпълнително дело с
други взискатели, водено при същия ЧСИ. Видно от материалите по
изпълнителното производство, по същото с разпореждане на ЧСИ от 12.10.2018г. е
насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника за
15.11.2018г. от 10:00 часа. На 15.01.2019г. с разпореждане на ЧСИ е насрочен нов
опис и оценка на движими вещи на длъжника на 14.03.2019г. На 12.02.2019г. е
подадена молба от „************“ ЕООД да бъде конституирано като взискател
по изпълнителното дело, тъй като е придобило вземанията, предмет на
изпълнителното дело, на основание сключен с „**********************“ С.А.
договор за цесия от 14.09.2018г. С разпореждане от 11.03.2020г. ЧСИ е насрочил
за 25.03.2020г. дата за опис и оценка на недвижим имот, възбранен по делото. На
26.08.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Постъпила е на 19.10.2021г. молба от новоконституирания взискател
„************“ ЕООД, с която е направено искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 24.02.2023г. взискателят е подал
молба до ЧСИ, с която са посочени конкретни изпълнителни способи.
Възражението на ищеца е за недължимост на вземанията, за събиране на
2
които е образувано изпълнителното производство поради погасяване на
възможността за принудителното им събиране по давност. Съдът намира, че по
отношение на оспорените в настоящото производство вземания и за главницата, и
за лихвите по изпълнителния лист се прилага петгодишната погасителна давност
по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като за тези вземания в полза на кредитора са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист. Съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено
в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. В
случаите, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила и е придобила
стабилитет, предявяването на иск за оспорване на вземането е недопустимо, с
изключение на хипотезите на чл. 424 от ГПК, а именно: когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането въз основа на
настъпили преди издаване на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде до въззивния съд възражение
срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК и само в предвидените
в този текст хипотези. Поради изложеното настоящият състав приема, че правната
уредба на заповедното производство се различава съществено от
регламентираното в ГПК (отм.) производство за издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание и съдебната практика,
постановена във връзка с производството по издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, не може да се прилага по аналогия
по отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК и
получили стабилитет поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно сега
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение се разрешава окончателно правния спор между
страните относно съществуването на вземането. Неподаването на възражение от
страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен
лист, съгласно чл.416 от ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК
следва да намери приложение и по отношение на вземанията, за които е налице
издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение
3
от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият
случай.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от
ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в
течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не
поиска да се извърши ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според
становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си
докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
4
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да то приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В случая давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна,
като с подаваните от взискателя молби в хода на изпълнителното дело, с които са
посочени конкретни изпълнителни способи и е направено искане за предприемане
5
от съдебния изпълнител на действия за събиране на вземанията, както и с
предприетите от страна на съдебния изпълнител действия съобразно възлагането
по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя, давността е многократно
прекъсната и същата не е изтекла.
Неоснователни са изложените от ищеца доводи, че е налице основание за
прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
прекратяването на изпълнителното производство заличава с обратна сила всички
изпълнителни действия и тяхното правно значение. С решение №126/28.06.2022г.,
постановено по гр.д. №3409/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., е обобщена установената
практика на ВКС (в този смисъл решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение
№257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г.
по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. №
3647/2020 г., IV г.о. и др. ), с която се приема, че перемпцията и давността са
отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността.
Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института,
уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но
пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези
действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита
при възражение за изтекъл давностен срок.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорените в настоящото
производство вземания не са погасени по давност. Предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 24 лева, съгласно
6
представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.
**********************, чрез пълномощника адв. И. Н., срещу „************“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
**************************, отрицателни установителни искове за
установяване недължимост на вземания в общ размер на 12713,52 лева,
принудително събирани по изпълнително дело №2963/2014г. по описа на ЧСИ
С.Я. с район на действие СГС, от които 7826,38 лева – главница по договор за
кредит №******************* от 19.12.2011г., 3574,94 лева – надбавка,
представляваща печалба на кредитора, 968,88 лева – мораторна лихва за периода
от 15.06.2012г. до 27.08.2013г., и разноски по делото в размер на 247,32 лева
държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 11.07.2014г. по ч.гр.д. №39814/2013г. по описа на
СРС, 60 състав, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА чл.78, ал.3 от ГПК Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.
**********************, да заплати на „************“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр.
**************************, разноски по делото в размер на 24 (двадесет и
четири) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7