Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 40 17.04.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 181 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по
жалба от Ф. Н. Б. от с. О., община З., ул. „******” № **, със съдебен адрес ***** - адв. Д. С.”, срещу уведомително писмо с
изх.№ 02-170-6500/2564 от 23.08.2018 год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г за кампания 2015 г.
на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”,
Разплащателна агенция, гр.София. С оспореното писмо исканата за подпомагане сума в размер на
102369,7 лв. е намалена с 10629.38 лв. и е оторизирана за изплащане сумата от
91740,32 лв. В жалбата се твърди, че при издаване на оспорения административен
акт е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 32 от регламент /ЕО/ №
1122/2009 год., тъй като след извършване на кръстосана проверка и установени
нередности не е извършена проверка на място, както и че на оспорващата не е
дадена възможност да се запознае с констатациите при проверките и да направи
възражения. Оспорващият иска от съда да отмени оспорения административен акт и да
му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по
оспорването – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” –
Разплащателна агенция София, чрез процесуалния си представител по пълномощие –
старши юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С писмо
изх. № 01-6500/9849 от 12.09.2013 год. /л.26 – л. 33/ оспорващата е била
уведомена, че на основание чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за
прилагане на мярка 2014 „Агроекологични плащания” от ПЗСР за периода 2007 –
2013 год. е одобрена за участие в направление „Биологично растениевъдство” /БР/
от Мярка 214 „Агроекологични плащания” /АП/, съгласно приложената към писмото
таблица по подадено от нея заявление за подпомагане с УИН 17/280513/77584. В
писмото са посочени поетите от
оспорващата задължения и условията, при които ще бъдат извършвани плащанията, а
в таблица към него са посочени конкретно одобрените парцели. Общата площ на одобрените парцели е
479,03 ха.
За
кампания 2015 година оспорващата е подала на 15.05.2015 год. общо заявление за
подпомагане с УИН 17/110615/87429 /л.63- л. 67/ В заявлението са посочени
парцелите за които оспорващата заявява
плащане по направление „БР” с код АП06, съгласно Приложение № 1б от Наредба
№11. При автоматичната проверка на въведените данни е установено, че
оспорващата не е декларирала същите площи по направление „Биологично
растениевъдство”, спрямо декларираните за предходната година, като са посочени
номерата на парцелите /л.80/. По тази
констатация оспорващата е дала обяснения от 28.05.2015 год. / гърба на л. 80/.
В
последствие на 12.06.2015 год. оспорващата е подала заявление за подпомагане /гърба
на л. 107 – л.118/, с което е направила
редакция на заявените парцели. На 15.06.2015 год. оспорващата е подала
окончателно коригирано заявление за подпомагане /л.120 – 132/ придружено с
обяснение /л.132/ за намаляването на заявените площи по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, като се позовава на възникнали проблеми с правното основание за
ползване на първоначално заявените парцели по мярката и правото ѝ за
намаляване на площите с 10 %.
С писмо
изх. № 02-170-6500/2350 от 16.09.2015 год. /л.18-20/ на ДФ „Земеделие”,
получено от оспорващата на 29.09.2015 год., същата е уведомена, че е установено
наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин като за
посочения в писмото парцел застъпването е в размер на 1,55 ха. На оспорващата е
даден срок за потвърждаване на имота и предоставяне на документ, доказващ
правното основание за ползване. По делото няма данни, а и оспорващата не
твърди, че е потвърдила имота и, че е предоставила документ, доказващ правното
основание за ползването му.
Със
заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 год. /л.151-152/ министърът на земеделието е
одобрил обновения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” за
кампания 2015 год., а със заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 год.
/л.153-154/ е одобрил окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за под помагане” за кампания 2015 като
част от системата СИЗП, който е актуален за 2015 год. Съгласно писмо изх. №
11-430 от 28.11.2018 год. /л.314-315/ на МЗ
оспорващата не е правила възражения срещу първата и не е обжалвала втората
заповед, а и в жалбата няма такива
твърдения.
На
заявлението за подпомагане на оспорващата са извършени проверките по чл. 37 от
ЗСПЗЗ в т.ч. проверка на място чрез дистанционен контрол и инспекция на стопанството, разпоредени със
заповеди за извършване на проверки / гърба на л.155, л. 156, гърба на л. 181,
л. 182, 208 и л. 209/ За извършените проверки са изготвени както следва: Доклад
за проверка по заявка 298156, извършена в периода от 20.11.2015 год. до
27.11.2015 год. /гърба на л. 156 – гърба на л. 177/ в присъствието на
оспорващата и неин представител – Я. М./.
Докладът е връчен лично на оспорващата на 27.11.2015 год., съгласно положения
подпис; Доклад за проверка на място по заявка 2295367, извършена на 20.11.2015
год. /гърба на л. 182 – гърба на л. 203/, за която оспорващата е била уведомена
на 19.11.2015 год., съгласно отбелязване в доклада. Докладът е връчен срещу
подпис лично на оспорващата на 20.11.2015 год.
В
последствие е изготвен и доклад за проверка /л.210-л. 257/ в който са отразени
резултатите от проверка на място чрез ДК и
проверка на място на терен. Копие от доклада
е връчен на оспорващата с писмо изх. № 01-172-6500/488 от 08.12.2015 год. /л.272/ на 28.12.2015,
съгласно известие за доставка /л.273/. С писмото оспорващата е уведомена, че по
подаденото от нея заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост
на декларираните площи, като резултатите са описани в приложения към писмото
доклад. В доклада /л.255, л.257/ изрично е посочено, че оспорващата има право
да направи забележки и възражения в рамките на 14 дни от получаване на
контролния лист.
Въз
основа на извършените проверки по чл. 37 от ЗСПЗЗ и направените констатации
административният орган е издал оспореното писмо /л.12-л.17/. С него той е приел, че от декларираните от
оспорващата за подпомагане площи по
мярка 214 Агроекологични плащания с код АП06 в размер на 436.18 ха, недопустими
за подпомагане са 15,27 ха. В мотивите
на решението в табличен вид /л12-13/ и
пояснения под таблицата са посочени с идентификатор конкретните парцели,
декларираната от оспорващата площ, размерът на допустимата за подпомагане площ
след извършените проверки и размерът на недопустимата площ от всеки един от
тях, както и фактическото и правно основание, на което административният орган е приел, че тази площ
е недопустима за подпомагане.
Въз
основа на тези факти, административният орган е изчислил размера на финансовото
подпомагане в таблица /л.14/ като е приел, че: размерът на заявената за
подпомагане площ е 436,18 ха; установената
допустима площ за подпомагане след извършените проверки е 420, 91 ха;
наддекларираната площ е 15, 01, която представлява 3,56 % от допустимата за подпомагане площ;
подлежащата на санкциониране площ е 30.02 ха - равна на удвоения размер на
наддекларираната площ, по правилото на
чл. 19, §1 от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година; оторизираната площ за финансово подпомагане е
равна на 390.89 ха. В резултат на тези данни административният орган е оторизирал сума за финансово подпомагане на
оспорващата за кампания 2015 год. в размер на 91740,32 лв. равна на
произведението от оторизираната за подпомагане площ от 390,89 ха умножена по
годишния размер на агроекологичните плащания
за дейност с код АП06
от 120 евро на хектар /234,696 лв. на ха/, съгласно чл. 13, а. 1, т. 3
от Наредба № 11. Оспорващата е
декларирала за подпомагане 436.18 ха, които умножени по 234,696 лв./ха
образуват претендирана сума за подпомагане от 102369,7 лв., но предвид оторизираната за подпомагане площ от
390.89 ха, е оторизирана сума за плащане от 91740,32 лв., т.е. налице е
намаление /отказ/ на претендираното от оспорващата плащане за кампания 2015
год. в размер на 10629,38 лв. Оторизираната за плащане сума от 91740,32 лв. е
изплатени, съгласно таблица № 2 към оспореното уведомително писмо.
Писмото
е връчено на оспорващата Б. на 31.08.2018
год., а жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор на 11.09.2018
год., съгласно пощенското клеймо на плика /л. 10/
Вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение, неоспорено
от страните /л.342-375/, че административният орган правилно е установил
размера на недопустимите за финансово подпомагане площи, както и размера на
площта, подлежаща на санкциониране, което от своя страна е довело до точно
изчисляване на оторизираната за подпомагане
площ. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и
обосновано.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок.
Оспореният
административен акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА – П.
Д. С. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.
2, т. 4 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция. В
§1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "Разплащателна агенция" е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл.20а
ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, а съгласно ал. 4 той може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори.
Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – П. Д. С.,
правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схеми и мерки за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и да издава
и подписва уведомителни писма за одобрените за участие и за неизпълнени ангажименти по мярка 214
„Агроекологични плащания. С оглед на изложеното
съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният
административен акт е издаден в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и
съдържат всички реквизити, посочени в ал. 2, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването му, които кореспондират помежду си. Неоснователно е
твърдението на оспорващия, че не ставало ясно защо му е отказана субсидия за
част от декларираните площи. В оспорения административен акт в табличен вид и в
пояснителни бележки под таблицата са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които
административния орган е отказал да оторизира за подпомагане част от
декларираните площи, размерът на тези площи, както и размера на неоторизираната
сума. Наред с това фактическите основания , въз основа на които
административният орган е отказал оторизиране на посочените в писмото площи за
подпомагане се съдържат и в документите по административната преписка - докладите от проверка на място, доклада за
резултатите от дистанционната проверка и
проверката на терен, които са връчени на оспорващата. Ето защо съдът
намира, че оспорения административен акт е издаден в предвидената в закона
форма.
Съдът
намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Оспорващата е уведомена за
установеното при извършената административна проверка на заявлението ѝ за
подпомагане двойно деклариране на площи, като е посочено конкретния БЗС,
застъпената площ, указано ѝ е да се яви в ДФ земеделие в съответния срок
и да докаже правното основание за
ползване на тези площ, както и последиците при неявяването ѝ.
Административният орган е спазил процедурата по чл. 17 от НАРЕДБА № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащани /ДВ бр. 22/2009 г. / в редакцията му към м. септември 2015
год. Също така на подаденото от оспорващата заявление за подпомагане за
кампания 2015 год. са извършени предвидените чл. 37 от ЗПЗП и в чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 административна
проверка и проверка на място. При извършване на проверките на място е спазена
процедурата, регламентирана в чл. 65,
ал. 3,4,5 и 6 от същата наредба. Проверките на място са извършени след
уведомяване на оспорващата, в нейно присъствие или на неин представител.
Докладите и контролните листи от
извършените проверки са връчени на оспорващата и неин представител. Обобщения
доклад от констатациите от проверките чрез дистанционния контрол и инспекцията на място е връчен на оспорващата, заедно с
уведомително писмо. Даден ѝ е предвидения в наредбата 14 дневен срок за
възражения и представяне на доказателства. Ето защо твърдението на оспорващата
за допуснати нарушения при извършване на проверките, както и че не ѝ е
дадена възможност да се запознае с констатираните нередности и да направи
възражения, са неоснователни и недоказани. Не са налице твърдените от
оспорващата нарушения на чл. 28, § 2 и чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009
год. Именно в изпълнение на тези разпоредби оспорващата е уведомена за
констатираното двойно деклариране на площи при извършената административна
проверка, а в последствие е извършена проверка на място и дистанционна проверка
на заявените площи. За установените нередности при извършената дистанционна проверка
и проверка на място е изготвен доклад, който е връчен с писмо на оспорващата,
както беше посочено по-горе
Административният
акт съответства и на материалния закон. Основанията въз основа на които ДФ
„Земеделие” – РА може да намалява размера на плащането или да откаже плащане по схемите за директни
плащания, са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването
на площи не е отстранено. Безспорно е установено, че 1,55 ха площ от парцел 32860-419-1-1 е двойно деклариран и оспорващата не е
доказала правното основание за ползването на имота,т.е. застъпването на площта
не е отстранено.
Според
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които
не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата
по чл.
40,
а съгласно т. 6 когато заявените за подпомагане площи не са включени в
специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ /отм., но действала през 2015 год./ трайно неподходящи за подпомагане са
земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради,
съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, а според
втората алинея не са допустими за подпомагане земеделските площи или тези части
от тях, в които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно
или поотделно, повече от 100 кв. м.
В случая при проверката на място е безспорно
установено, че парцели 48653 – 501-2-1 с площ от 1,45 ха и 48653-501-1-1 с площ
от 2,75 ха са изцяло наводнени.
Част от площта на парцел
80661-132-4-1 в размер на 0.33 ха, на парцел 27629-275-1-2 в размер на 7,68 ха,
на парцел 11836-110-1-1 в размер на 0.33 ха, на парцел 32442-39-3-1 в размер на
0.42 ха са покрити с храсти, дървесна растителност, ровини. Следователно тези
площи са недопустими за подпомагане с оглед разпоредбата на чл. 7 от Наредба №
2 / отм./ Следва да се посочи, че посочените като недопустими за подпомагане
площи от последните три парцела не попадат и в окончателния специализиран слой
„Площи, допустими за под помагане” за кампания 2015 , одобрен със заповед №
РД-46-236 от 01.03.2016 год. на министъра на земеделието. По отношение на парцел 70175-1117-8-1 е установено, че
оспорващата е декларирала в заявлението за подпомагане за кампания 2015 г. площ
на парцела от 4,7 ха, а при проверка на място измерената площ на парцела е 4,2
ха, т.е. имаме наддекларирана площ от 0.5 ха която оспорващата не стопанисва.
С оглед на изложеното съдът счита, че по отношение на тези площ
административният орган правилно е отказал плащане на основание чл. 43, ал. 3,
т. 4 и т. 6 от ЗПЗП.
По
отношение на останалите площи от парцели 06418-53-2-1, 11836-521-1-1,
11836-521-5-111836 – 521-4-1 и 39373-38-1-1, които са с размери до 0,1 ха а общо са с площ от 0,26
ха, /кол. 7 от табл. 1 на оспореното писмо/
административният орган е приел, че са недопустими за подпомагане площи с оглед
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год., съгласно който
минималният размер на ползваната площ за подпомагане по реда на тази наредба е
0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0,1 ха. Посочените площи от
парцелите попадат в друг физически блок и с оглед на малкия си размер не могат
да бъдат подпомагани /виж писмото на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” П. С. л.36 /
Съгласно Раздел I „Общи
условия” от Методиката за
намаляване и отказване на агроеколотични плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013 г. /л.40 трети абзац/, която се прилага за кампания
2015 год., утвърдена със заповед № РД 09.909 от 08.12.2015 год. на министъра на
земеделието на основание чл. 16 от Наредба № 11, когато Земеделския стопанин е
одобрен за участие в мярката и в следващите години не изпълни някои от критериите за
допустимост, съгласно Глава Пета от Наредба № 11 по съответното направление,
ДФЗ не отпуска финансово подпомагане за съответния парцел, за който не са
спазени изискванията за допустимост през годината на подаване на заявлението.
Разпоредбата на чл. 27 е част от Глава Пета на наредба № 11. Ето защо по
отношение на тези площи е приложима
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП,
С оглед
на изложеното съдът намира, че административният орган правилно е определил по
основание и размер недопустимата за подпомагане площ.
Съдът счита
също така, че административният орган правилно е определил наддекларираната
площ, размера на санкционираната площ по смисъла на чл. 19 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11
март 2014 година, както и размера на оторизираната сума за изплащане по
подаденото от оспорващата заявление за подпомагане и размера на сумата, която
не следва да бъде изплатена на оспорващата.
В тази насока е и приетото от съда заключение на вещото лице.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия, че след като декларираните от него площи веднъж са
одобрени за подпомагане с включването му по мярката, то в последствие не е
допустимо за тези площи да се отказва
плащания по съответната мярка. Окончателния специализиран слой „Площи допустими
за подпомагане” се определя всяка година
със заповед на министъра на земеделието и храните, издадена по реда на Наредба
№ 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ДВ бр. 82/2006
г./.
По изложените
съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения
административен акт, визирани в чл. 146 от АПК. Същият е валиден и
законосъобразен административен акт, поради което оспорването следва да се
отхвърли.
Предвид
изхода на делото, претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторени в
производството разноски, е неоснователна. Основателно обаче се явява искането
на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
разноски по делото. Като своевременно направено, то следва да се уважи в размер
на 734 лв. от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 634 лв.
възнаграждение за вещо лице, съобразно представения по делото списък на
разноските /л. 378/.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Ф. Н. Б.
от с. О., община З., ул. „******”
№ **, срещу уведомително писмо с изх.№
02-170-6500/2564 от 23.08.2018 год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2015
г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”-
Разплащателна агенция, гр.София.
ОСЪЖДА Ф.
Н. Б. от с. О.,
община З., ул. „*******” № **
да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция гр. София разноски
по делото в размер на 734 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните чрез Административен съд - Разград
Съдия:/п/