РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102676 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД против Д. Г. Т., с която са предявени три установителни иска по
чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на искова молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2008 г. между „***“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Д. Г. Т., в качеството
на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит PLUS-*** (за краткост
Договора), по силата на който дружеството се задължава да предостави на Т. сума в размер
на 7000 лева.
Според Договора общият размер на кредита е 7000 лева, броят на погасителните
вноски е 48, месечната погасителна вноска е в размер на 224,93 лева, общата стойност на
плащанията е 10 796,80 лева, а годишният процент на разходите е 24,99. Договорът съдържа
погасителен план. Според т.12 от Договора кредиторът се задължава да ползва
1
предоставената с Договора информация само за нуждите на своята дейност, като предоставя
достъп до същата информация на свои служители и/или изпълнители при условията на
конфиденциалност и само доколкото това е необходимо за осъществяване на дейността му
или за проверка на пълнотата и верността на същата информация, както и на трети лица,
оказващи съдействие за изпълнението на Договора. Кредитополучателят оправомощава
кредитора да проверява пълнотата и верността на всяка предоставена информация, по всяко
време, до пълното погасяване на кредита, чрез свои служители и/или независими
изпълнители и/или източници. Прехвърлянето на правата на кредитора по Договора (ведно с
предаването на Договора на приобретателя на правата), предявяването му от кредитора пред
съд за осъществяване на своите права, или предоставянето му на контролен орган в
изпълнение на задължение по закон, не съставя неизпълнение на задължението на кредитора
по предходното изречение. С подписване на Договора Т. удостоверява, че е получил сумата
по кредита в размер на 7000 лева.
По заявление на „***“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника е
образувано ч. гр. дело № ***/2012 г. по описа на БРС (към настоящия момент унищожено).
По това дело на 21.06.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу Т. за следните вземания: 4249,19 лева главница по Договора; 1149,29
лева добавка, представляваща печалба за кредитора; 589,20 лева мораторна лихва за периода
29.10.2010 г. до 19.06.2012 г. вкл.; законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 20.06.2012 г. до окончателното плащане. На 10.09.2012 г. по това дело е
издаден изпълнителен лист в полза на кредитора за дължимите суми по заповедта, заедно с
разноските.
През януари 2021 г. Т. подава възражение против заповедта за изпълнение по реда на
чл.423 от ГПК до Окръжен съд – Бургас. Тъй като ч. гр. дело № ***/2012 г. по описа на БРС
е унищожено, по възражението е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. С
определение № III-260462/25.02.2021 г. по ч. гр. дело № 259/2021 г. по описа на ОС – Бургас,
в сила от същата дата, е прието на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК възражението на Т.
против заповедта за изпълнение, като е спряно на основание чл.423, ал.3, изр. второ от ГПК
изпълнението на заповедта за изпълнение, като делото е върнато на БРС за извършване на
следващите се действия по чл.415, ал.1 от ГПК.
С разпореждане от 01.03.2021 г. по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС е
указано на „***“ С.А., Франция, като правоприемник на кредитора, да предяви
установителен иск за вземанията си по заповедта за изпълнение.
На 15.04.2021 г. по това частно дело постъпва уведомление от „***“ С.А., Франция,
че с договор за цесия от 15.05.2015 г. вземанията по Договора са прехвърлени на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, което на същата дата предявява установителни
искове за вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Ответникът е
уведомен за цесията с получаване на исковата молба по настоящото дело.
Установява се от материалите по делото, че по молба на „***“ ЕАД, към която е
приложен изпълнителен лист от 10.09.2012 г. по ч. гр. дело № ***/2012 г. по описа на БРС, е
образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
На 12.12.2015 г. по това изпълнително дело постъпва молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД на основание чл.429 от ГПК дружеството да бъде конституирано
като взискател, тъй като с договор за цесия от 15.05.20215 г. вземането по изпълнителното
дело му е прехвърлено. Няма доказателства съдебният изпълнител да се е произнесъл с
изричен акт по чл.429, ал.1 от ГПК. На 06.04.2016 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД депозира молба по изпълнителното дело за насрочване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи, собственост на длъжника Д. Г. Т..
С постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8
2
от ГПК ЧСИ Таня Маджарова прекратява изпълнително дело № ***. Впоследствие въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ Таня Маджарова. По това дело парични суми не са постъпвали за погасяване на
задължението на Т..
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни
иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.4 от ЗПК (отм.), вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено възражение от ответника за погасяване на вземанията по
давност.
По действителността на договора за цесия от 15.05.2015 г.:
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че с договора за цесия не са
„прехвърлени правата по договора за кредит“, поради което ищецът няма право да се ползва
от условията на Договора и да предявява искове против Т.. Последният оспорва
„материалноправната легитимация на ищеца“, тъй като липсват доказателства за валидно
прехвърляне на процесното вземане. По-нататък в отговора на исковата молба ответникът
възразява, че ищецът не е придобил качеството кредитор на „валидно правно основание“ и
иска съдът да се произнесе по тези възражения във връзка с допустимостта на исковете,
респективно във връзка с тяхната основателност.
Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените
фактически твърдения, от които следва интересът от определена защита. Предвид изложено
следва, че ответникът прави възражение за недействителност на договора за цесия. В този
смисъл съдът е длъжен да се произнесе по това възражение в мотивите на решението, което
ще има значение за основателността на исковете. В определението си по чл.140 ГПК съдът
указа на страните, че следи служебно за нищожност на клаузи от Договора, т.е. следва да
прецени дали неговото съдържание отговаря на императивните разпоредби на действалия
към момента на сключването му Закон за потребителския кредит.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Безспорно Договорът попада в приложното поле на Закон за потребителския кредит,
тъй като кредитът е отпуснат за „потребителски цели“. Към 2008 г. действащ е Закон за
потребителския кредит, отменен, считано от 12.05.2010 г. Според чл.16, ал.1 от ЗПК (отм.)
кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при
условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Според чл.15
от Договора, ако приложим към съдържанието му нормативен акт предпише конкретни
параметри на клаузите на Договора, различни от уговорените, същите ще се смятат за
променени с влизането на акта в сила. Според действащия ЗПК (чл.26, ал.1) кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само,
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, т.е. новият
нормативен акт не предвижда нещо различно.
В Договора, чието съдържание се изчерпва с документа, който го обективира, заедно
с попълнените от страните полета в него (т.1 от Договора), липсва изрична клауза, даваща
възможност на кредитора да прехвърли (със или без съгласието на Т.) вземанията си срещу
потребителя на друго лице. Вярно е, че в т.12 от Договора е употребен изразът „прехвърляне
на правата на кредитора по този Договор“, но в контекста на задължението на кредитора да
3
не разпространява „лични данни“ на кредитополучателя, станали му известни във връзка с
кредита. За да се приеме, че кредиторът разполага с тази правна възможност,
кредитополучателят трябва да е наясно, че полагайки подписа си под Договора,
прехвърлянето на вземанията може да стане със или без негово съгласие, но при задължение
на кредитора да го уведоми за прехвърлянето (чл.16, ал.4 от ЗПК (отм.)). Това условие не е
изпълнено, поради което Договорът не съдържа такава клауза. Дори и да се приеме, че т.12
от Договора съдържа такава клауза, то същата е неясна и като такава следва да се тълкува по
благоприятен за потребителя начин (аргумент от чл.147, ал.2 от ЗЗП), т.е. прехвърлянето на
правата по Договора няма да се счита за нарушение на личните данни на кредитополучателя,
ако Договорът предвижда такова прехвърляне.
След като Договорът не предвижда възможност кредиторът да прехвърля вземанията
си по Договора на трето лице, то договорът за цесия е нищожен по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД – като противоречащ на забраната на чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.), която не
допуска прехвърлянето му по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. А след като договорът за
цесия, с който вземанията са цедирани от "***" ЕАД на ищцовото дружество, е нищожен,
ищецът не е титуляр на вземанията по Договора.
Според т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК в хипотеза на частно правоприемство по договор за цесия искът би могъл
да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по
отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В
диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази
настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.
В случая обаче правоприемство не е настъпило, поради което вземанията за главница
и за добавка, представляваща печалба за кредитора, не съществуват в патримониума на
ищеца и същият не е активно материалноправно легитимиран да ги претендира от
ответника, поради което не може и да претендира мораторна лихва и законна лихва от
датата на подаване на заявлението.
Исковете следва да бъдат отхвърлени, като съдът не следва да обсъжда останалите
възражения на ответника, заявени в отговора на исковата молба, а именно за погасяване на
вземанията по давност и за нищожност на клаузи от Договора.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които в исковото
производство се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В
молба от 21.09.2021 г. ищецът изрично е направил възражение за прекомерност на
изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, ако на тази страна се присъждат
разноски, поради което съдът е длъжен да се произнесе по основателността му. С оглед
материалния интерес по делото (претендират се вземания в общ размер от 5398,48 лева),
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 599 лева на основание чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за
краткост Наредбата), а ответникът е заплатил такова в размер на 600 лева, т.е. то не е
прекомерно и следва да се присъди в цялост.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е
418,95 лева на основание чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредбата, а ответникът е заплатил
такова общо в размер на 400 лева, което не е прекомерно и следва да се присъди в неговата
цялост, ведно със заплатената държавна такса в размер на 25 лева, дължима за възражението
по чл.423 от ГПК, което е прието за основателно.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК –
*********, против Д. Г. Т., ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че Т.
дължи на дружеството следните суми: 4249,19 лева (четири хиляди двеста четиридесет и
девет лева и деветнадесет стотинки) главница по договор за потребителски кредит PLUS-
***/13.08.2008 г.; 1149,29 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки), добавка, представляваща печалба за кредитора; 589,20 лева (петстотин осемдесет
и девет лева и двадесет стотинки), представляващ мораторна лихва за периода 29.10.2010 г.
до 19.06.2012 г. включително; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
– 20.06.2012 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № ***/2012 г. по описа на БРС
(унищожено), поради което възражението на длъжника Т. против заповедта за изпълнение е
подадено по новообразувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, да
заплати на Д. Г. Т., ЕГН – **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
разноски по настоящото дело, и сумата от 425 (четиристотин двадесет и пет) лева,
представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_________
5