Решение по дело №13/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 107

гр.Пловдив, 24.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:       СИЛВИЯ ЦАНКОВА                                                                                 ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

при секретаря Гинка Големанска и прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА  ВНОХД № 13 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 31 от 09.10.2019 г. по НОХД № 7/2019г., Районен съд-Асеновград, 2 н.с. е признал подсъдимата М.И.К. за виновна в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, като са определени и кумулативно предвидените в закона санкции, съответно глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски и веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимата -адв.В., в която е изложен възгледът, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради нейната материалноправна незаконосъобразност, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се и явна несправедливост на наложената кумулативна санкция. Формулираните алтернативни претенции са въззивният съд да постанови прекратяване на наказателното производство или да измени обжалваната присъда, като се намалят размерите на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от правоуправление“.

При пренията адв. В. изложи съображения в подкрепа на исканията за прекратяване на наказателното производство, респ. за смекчаване на санкционирането, без да предложи конкретни съображения в подкрепа на второто искане. Първата претенция е аргументирана във въззивната жалба с твърдението, че К. е изпаднала след деянието в разстройство на здравето, изключващо вменяемостта.

Подсъдимата не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована, нито е изложила собствени съображения в подкрепа на направените от защитника й искания.

Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване, като изложи конкретни съображения против алтернативните претенции за прекратяването на наказателното производство и смекчаване на две от наказанията по наложената кумулативна санкция.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че и двете искания на защитата се явяват неоснователни.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства –показанията на свидетелите ***, писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми към тях и приобщените с тях веществени доказателства, справка за съдимост, характеристична справка, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за оглед на веществени доказателства и др., както и заключенията на изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: 

Подсъдимата М.И.К. е родена на *** ***.Живее в същия град. Тя е българка, българска гражданка е. Има висше образование, не е омъжена, работи като *, не е осъждана. Има ЕГН: **********.

Подсъдимата М.К. била правоспособен водач на моторно превозно средство. На 31.10.2012 г. от ОДМВР-Пловдив на подсъдимата К. било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *, валидно до 25.10.2022 г. за категориите „В“ и „АМ“.

В новогодишната нощ на 31.12.2017 г. срещу 01.01.2018 г. подсъдимата К. употребила алкохол, независимо от което рано сутринта на 01.01.2018 г., се качила на притежавания от нея лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с регистрационен № РВ **** СМ и като водач на превозното средство потеглила от гр. Асеновград за с. Новаково, обл. Пловдив. След като подсъдимата К. ***, управлявайки автомобила, в района на заведение „Тракийски стан“, в посока с. Червен, тя изпреварила джип „Мерцедес МЛ“ с рег. № РВ ****, управляван от свид. **, в който пътувала и свид.**. Понеже свид. * била управител на заведение „Градински център“, находящо се на главния път - гр. Асеновград-гр. Смолян, в което свид. * работила като сервитьорка, двете се уговорили след приключване на работата през новогодишната нощ, рано сутринта на 01.01.2018 г. първата да закара служителката си до дома й в с. Червен, обл. Пловдив.

След като подсъдимата К. изпреварила автомобила, управляван от свид. *, тя се придвижила до с. Червен, обл. Пловдив и навлизайки в селото, загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ и същият се блъснал в крайпътно дърво на ул. „Тракия“, до № **. В резултат от удара двете предни въздушни възглавници на автомобила се задействали. Автомобилът получил повреди в областта на предната маска и предния капак, а предният регистрационен номер паднал в близост до дървото, до което изтекло и част от двигателното масло. При удара подсъдимата К. получила нараняване в областта на устната. Няколко минути след това в с. Червен навлезли свид. * и свид. *, пътувайки с автомобила на първата. Двете видели автомобила на подсъдимата К., който се намирал почти перпендикулярно на пътя с предница, сочеща към осевата линия. Вратата на автомобила била отворена, а на шофьорската седалка била седнала подсъдимата К.. Свидетелката * включила аварийните светлини на своя автомобил и спряла, след което двете със свидетелката * тръгнали да слизат от автомобила, за да проверят дали подсъдимата К. има нужда от помощ. Виждайки, че свидетелките * и * отварят вратите на автомобила, в който пътуват, подсъдимата К. веднага затворила вратата на управлявания от нея автомобил, привела го в движение, преминала напряко през пътното платно и се опитала да завие обратно в посока гр. Асеновград. Управляваният от нея автомобил, обаче не успял да завие и подсъдимата К. с автомобила си застъргала ограда, намираща се покрай пътя.

Свидетелките * и * преценили, че подсъдимата К., опитвайки се да напусне местопроизшествието, може да създаде опасност за самите тях, поради което двете се придвижили с автомобила си на безопасно разстояние в посока към центъра на с. Червен. Там свидетелката * направила обратен завой и спряла на разстояние, от което имала видимост към автомобила на подс. К.. Оттам свидетелката * видяла, че стоповете на автомобила на подс. К. светват и загасват, от което направила извод, че тя отново се опитва да потегли в посока гр. Асеновград. Свид. * се обадила на тел. 112 и подала сигнал за възникналото пътно-транспортно произшествие и за поведението на водача на автомобила. Тъй като операторът поискал регистрационния номер на автомобила, управляван от подс. К., свид. * отново се приближила с автомобила си до автомобила на подс. К., видяла регистрационния номер и го продиктувала на оператора. След това свид. * се върнала назад и останала известно време с автомобила си на аварийни светлини. След няколко минути свид. * слязла от автомобила, а свид. * преминала предпазливо покрай автомобила на обв. К., след което потеглила за гр. Асеновград.

Във връзка с подадения сигнал за възникналото пътно-транспортно произшествие на място в с. Червен пристигнали полицейските служители при РУ-Асеновград – свидетелите ** и ***, които по това време изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред на територията на районното управление. Идвайки на място, свидетелят * попитал подс. К., дали тя е управлявала автомобила и дали с нея са пътували други хора. Тя потвърдила, че е пътувала сама, както и че е управлявала автомобила, пътувайки за с. Новаково. При разговора си с подс. К., свид. * доловил силна миризма на алкохол. Свид. * извършил проверка на подс. К. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDM – 0252, при което уредът отчел наличие на концентрация на алкохол в размер на 2.23 на хиляда.

За констатираното нарушение на К. бил съставен  АУАН с бл. № 540983/01.01.2018 г., който тя отказала да подпише. Отказът на подс.  К. бил удостоверен с подписа на един свидетел ***.

На подс.  К. бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0000799 и впоследствие подсъдимата К. ***, където пред медицинско лице същата отново потвърдила отказа си да даде кръв за химическо изследване, който отказ бил обективиран в изготвения протокол за медицинско изследване за употребата на алкохол или друго упойващо вещество. 

 Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика и е споделим. Изведените фактически констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание. Информацията от гласните доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на писмените и веществените доказателства и с експертните изводи. Не се наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на такива, които не се намират по делото.

Първият съд е бил прав да не кредитира твърдението на подсъдимата, инкорпорирано в обясненията й от досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от НПК, че не тя, а друго лице- свидетелят ** е управлявал  автомобила й. Това твърдение не съответства на изложеното от свидетелите *, не кореспондира и с експертните изводи на изготвените по делото медико-биологична и ДНК експертиза. Правилно първостепенният съд е приел за безспорно доказан фактът, че именно подсъдимата К. е управлявала автомобила си на инкриминираната дата, а не соченият от нея като водач на превозното средство **. Свидетелките * и * са възприели описаното по-горе поведение на подсъдимата като водач на превозното средство на инкриминираната дата, а пред полицейските служители * и *, дошли във връзка с подадения сигнал, самата К. е потвърдила, че е управлявала автомобила си и е била сама.  Коментираното обстоятелство кореспондира и с експертните изводи, че  изследваният биологичен материал /кръв/ по въздушна възглавница, предназначена за водача на автомобила и кръв, иззета от левия праг на лекия автомобил, произхождат именно от М.К.. Самият свидетел **, разпитан в хода на съдебното следствие, категорично отрича на инкриминираната дата да се е срещал с подсъдимата, вкл. и да е управлявал автомобила й по време на произшествието, като признава, че е дал неверни показания в досъдебното производство и се е съгласил да поеме вината от желание на помогне на подсъдимата предвид близките им приятелски отношения.

С оглед изложената фактология на инкриминираното събитие наказателноправното квалифициране на първостепенния съд се явява законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първия съд, обективирано в мотивите към атакуваната присъда, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти. Изложени са правилни и споделими разсъждения за съставомерните елементи на процесното престъпление против транспорта, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Междувпрочем пред въззивния съд не са наведени писмени или устни възражения от страна на защитата относно направения от АРС доказателствен анализ и възприетата фактическа обстановка, както и разсъжденията относно съставомерните елементи на процесното престъпление. От обективна страна на процесната дата и място подсъдимата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 промила, установена с надлежно техническо средство. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а именно, че управлява МПС след употреба на алкохол, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, поради което наличен е изискуемият по закон пряк умисъл.

           Категорично несподелима е тезата на адв. В., че следва да бъде прекратено наказателното производство срещу подзащитната му, аргументирана с твърдението, че подсъдимата К. след извършване на престъплението е изпаднала в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Тази идея е опровергана от изготвената и приета през месец септември 2019г. в хода на съдебното следствие съдебнопсихиатрична експертиза, според която нито към датата на инкриминираното събитие, нито към момента на експертното изследване, не се установява К. да е изпаднала в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. В експертизата са обсъдени и взети предвид съществуващи при изследваното лице разстройство в настроенията и демонстрираните интровертни типологични особености на личността /с емоционална възбудимост, тревожност и пр./, които са документирани и в представената пред въззивния съд епикриза, но същите  не променят извода на вещото лице относно вменяемостта на К., респективно не обосновават извод относно наличие на основание по смисъла на чл.24, ал.1, т.5 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание и в последна сметка е открита най-подходящата кумулативна санкция. Коректно е съобразено като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата, а като отегчаващи обстоятелства – изключително високата концентрация на алкохол у водача на МПС, надхвърляща многократно минималната съставомерна концентрация, както и факта, че в резултат от шофирането в пияно състояние, подсъдимата е предизвикала и ПТП с материални щети, поради което правнозащитените обществените отношения, свързани с осъществяването на транспортната дейност са били засегнати в по –висока от обичайната степен. Макар и да не ги е експонирала изрично, първата инстанция имплицитно е имала предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на данни за каквито и да са предходни общественоопасни прояви на К. за един относително продължителен период от около 35 години, както и установения й социален статус. В противен случай изброените в мотивите отегчаващи отговорността обстоятелства превалират, без те да са станали преимуществено решаващи за АРС. Сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на индивидуализиращите отговорността на подсъдимата обстоятелства закономерно е довело първия съд до споделимото заключение, че липсват предпоставките за извод по смисъла на чл. 55 НК. Посочените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито е налице изключително по естеството си обстоятелство и в контекста на отегчаващите обстоятелства очертават случай, който не се различава драстично от типичната тежест, морална укоримост и наказателноправни характеристики на потенциалния извършител на престъпление от разглеждания вид. Правилна е преценката на първостепенния съд, че е налице баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което оптималният размер на наказанието лишаване от свобода се явява средният, предвиден в закона, а именно две години. Това решение на АРС е в съответствие с многократно застъпваната и в практиката на ВКС принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”[1].

При определяне на допълнителните санкции справедливо са отмерени и размерите съответно на глобата-в размер на 800 лева /малко над предвидения за съответното престъпление среден размер от 600 лева/ и на лишаването от правоуправление – за срок от две години и шест месец[2]. Налице е специфика при индивидуализация на кумулативните санкции, изразяваща се във възможността  размерът на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното наказание.^[3] Това е така, предвид допълнителното изискване, поставено  от разпоредбата на чл.  57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната литература, а и в съдебната практика[4] не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение за определяне размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото  да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство. То влияе на размера й като обстоятелство, което определя възможността за успешното изпълнение на превантивните цели на наложеното наказание глоба^[5], която по своя размер, трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите членове на обществото. Това би било постижимо единствено при  известна пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на наложеното му наказание глоба. Ето защо определената в конкретния случай глоба в размер на 800 лева, надвишаващ средния, предвиден в закона размер от 600лева за съответното престъпление, се явява коректно отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимата обстоятелства /в т.ч. смекчаващите, отегчаващите и материалното й състояние/.

 Справедливо е индивидуализирано и допълнителното наказание лишаване от правоуправление за срок от две години и шест месеца. Многократно в съдебната практика особено при престъпления против транспорта недостатъчната професионална квалификация на дееца или специални умения, са отчитани при условията на чл. 57, ал. 2 от НК като отделно основание, чието значение в конкретния случай, може да обуслови чувствително увеличаване или намаляване на наказанието лишаване от право. Наложеното в конкретния случай на основание чл. 343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание "лишаване от правоуправление“ е определено в размер, надвишаващ малко размера на наказанието лишаване от свобода /с шест месеца/, като е съобразена разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, както и изцяло неправомерното поведение на подсъдимата като водач на МПС, управлявала същото след употреба на значително количество алкохол, причинявайки и пътни произшествия.

В обобщение на горното, въззивната инстанция намира, че определената от първостепенния съд комплексна санкция е справедлива и съответна на критериите, залегнали в разпоредбата на чл.57, ал.2 от НК. И според въззивната инстанция точно тази комбинация на разновидови наказания би постигнала целите по чл. 36 НК и интервенция върху първоинстанционната присъда в санкционната й част не се налага.

Споделими, неатакувани и поради това ненуждаещи се от нарочен коментар са и разсъжденията за приложение института на условното осъждане и за определяне на минималния изпитателен срок от три години. 

Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи и по въпроса за приложение разпоредбите на чл. 59 от НК, както и относно разпореждането с веществените доказателства и относно разноските по делото.  

При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.

  

С оглед на изложеното и на основание чл.338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК  съдът

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 09.10.2019 г. по НОХД № 7/2019г. на Районен съд-Асеновград, 2 н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: