РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500247 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 447/07.04.2023г., постановено по гражданско дело №
1818 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Р. И. С. от гр.
Варна сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по
ДП № 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Варна /ДП № 552/2015 год. на РП-
Варна/, НОХД № 4485/2016 год. на РС-Варна и ВНОХД № 6928/2017 год. на
ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда на 28.08.2017 год., до
окончателното й изплащане. Счита се, че решението в тази му част е
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан, а евентуално се претендира намаляване на
присъденото обезщетение като завишено, необосновано и несправедливо.
Счита се, че съдът не е преценил правилно установените по делото факти,
имащи значение при определянето на дължимото обезщетение за
1
неимуществени вреди – разумен срок за провеждане на цялото наказателно
производство; наложена най-лека мярка за неотклонение; липсата на трайни
увреждания на здравето или засягане на личната и професионална реализация
на ищцата; липсата на предпоставки за евентуално налагане на ефективно
наказание, ако ищцата е била призната за виновна по повдигнатото й
обвинение. Нарушена е била нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеното по
размер обезщетение не съответства на критерия за справедливост и
указанията, дадени със задължителна съдебна практика на ВС и ВКС относно
критериите за определяне размера на дължимото обезщетение.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Р. И. С. чрез адв. А. С., с който същата е оспорена като
неоснователна. Поддържа се, че процесното обвинение, предхождано от
криминалистическа регистрация, съпътствано от наказателно-процесуални
действия в досъдебната и съдебна фаза на делото, представлява
психотравмено, непреработено и понастоящем преживяване, което се е
отразило върху нейната психика, и е довело до значително нарушение на
цялостното функциониране на личността на ищцата, която е загубила своя
професионален и социален статус. Счита се, че по делото е било установено,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение
са над обичайните такива и са непоправими. Поради това и дължимото
обезщетение следва да е в първоначално предявения от ищцата размер.
Извършено е подробно обсъждане на експертното заключение на съдебно-
психологичната експертиза, както и на гласните доказателства, с което се
обосновава основателност на претендираното с исковата молба обезщетение
от 120 000 лв.
2. Въззивна жалба на Р. И. С. чрез адв. А. С., против решението в
частта му, с която е отхвърлен иска й против Прокуратурата на Република
България за заплащане на разликата над присъдената сума от 4 500 лв. до
претендираната сума от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконното наказателно производство. Счита се, че
въпреки събрания доказателствен материал, съдът не го е преценил правилно,
поради което е постановил необоснован в отхвърлителната си част съдебен
акт. Поддържа се, че въз основа на експертното заключение по съдебно-
психологичната експертиза, гласните и писмените доказателства по делото,
следва да се приеме наличието на трайно увредено и актуално и към
настоящия момент емоционално състояние на ищцата, което е в резултат на
незаконно проведеното наказателно производство. Счита се, че съдът не се е
съобразил с конкретния вид и характер на уврежданията, които е търпяла и
продължава да търпи ищцата, които са над обичайните такива. Направен е
подробен анализ на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен
материал в подкрепа на поддържаната теза за нарушение на принципа на
справедливост при определянето на дължимото на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са изцяло в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство. Претендира се отмяна на
2
решението в отхвърлителната му част и уважаване на този иск в пълния му
предявен размер от 120 000 лв., ведно с присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същите се явяват допустими.
Решението не е обжалвано от ответника Прокуратурата на Република
България, и поради това е влязло в сила, в частта му, с която същата е осъдена
да заплати на ищцата сумата от 1 650 лв. като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно
производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 28.08.17г. до окончателното й изплащане.
В представени пред въззивната инстанция писмени бележки
представителят на Прокуратурата на Република България сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел обща продължителност на наказателното
производство против ищцата за период по-малко от 2 години, при положение,
че тази продължителност е била точно 1 г. и 19 дни. Събраните по делото
доказателства, чрез изслушване заключението на експерт и свидетелските
показания, не сочат на претърпени неимуществени вреди от ответницата,
които да са над обичайните. Поради това определеното обезщетение се счита
за неоправдано високо и същото се превръща в неоснователно обогатяване.
Освен това се излага, че и самото осъждане за изплащане на обезщетение
само по себе си също се приема за репарация. Сочи се още, че възражението
на ответника за изтекла погасителна давност за лихвата върху претендираната
главница, не е намерило отражение в първоинстанционния акт.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата си молба, подадена на 25.08.22г., ищцата Р. И. С. е твърдяла,
че на 09.08.16г. й е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че на 21.11.14г. в гр. Варна противозаконно е
присвоила чужди движими вещи – пари в брой, на стойност от 2 000 лв.,
собственост на Б. Ив., които тя е владеела. Определена й била мярка за
неотклонение (МНО) „Подписка“ и била извършена криминалистическа
регистрация. Знаейки, че не е извършила престъпление, ищцата се опитала да
обясни това пред разследващите органи, но се оказало напразно и бил
изготвен обвинителен акт, който на 12.09.16г. бил внесен в РС-Варна, където
било образувано НОХД № 4485/16г. Обвинението било поддържано пред
съда от представителя на прокуратурата, който поискал да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния, предвиден в
закона, чието изтърпяване да бъде отложено с максимален изпитателен срок.
3
С присъда от 24.04.17г. ищцата била оправдана и била отменена наложената й
МНО. Освен това С. предприела действия и по заличаване на
криминалистическата си регистрация. Присъдата била протестирана и по
образуваното ВНОХД № 692/17г. на ВОС било постановено решение №
190/28.08.17г., с което същата била потвърдена и така ищцата била
окончателно оневинена. По този начин в продължение на малко повече от 1
година С. била в положение и третирана като обвиняема и подсъдима по едно
от най-тежките престъпления против собствеността, а освен това тя е
участвала в редица процесуално-следствени действия като разпити, очна
ставка, графическа експертиза и др. Всичко това е довело до загуба на вярата
й към длъжностните лица и към държавните институции, безсилни да се
противопоставят на превратното им използване; чувството й за справедливост
било смазано и обезличено; изпитвала ужас от скалъпеното обвинение;
накърнена била нейната чест и достойнство; чувството на негативизъм довело
до трайна промяна в начина й на живот и в себеусещането си. Твърди, че е
претърпяла душевни страдания и болки, изразяващи се в причинени
дискомфорт, физически и психически срив, постоянно напрежение, страх,
неудобство, чувство на гняв и безпомощност. Привличането на ищцата като
обвиняема я е принудило да затвори офиса си и да отиде да живее в гр. Я. при
сина си. Изолирала се социално. Отправеното до съда искане е да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 28.08.17г. (влизането в
сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане.
В депозирания от ответната страна отговор искът е оспорен като
неоснователен, тъй като не е подкрепен с доказателства за претърпени
неимуществени вреди, които да са пряко следствие от воденото срещу
ищцата наказателно производство. Сочи се, че органите на прокуратурата не
са предоставяли информация в публичното пространство относно воденото
против ищцата наказателно производство. Сочи се, че Прокуратурата на РБ
отговоря само за вреди, претърпени за периода от привличането на лицето
като обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт – в случая за
период от 1 година и 20 дни. Поддържа се, че това е разумен срок на
провеждане на наказателното производство в двете му фази. Взетата МНО не
е ограничила или нарушила правата на ищцата. Предявеният размер на
претенцията за обезщетение на неимуществените вреди се счита за
необосновано завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта и
конкретиката на случая. Релевирано е възражение за погасяване на
претенцията за законна лихва с изтичането на 3-годишна погасителна
давност.
Съобразно така наведените от ищцата в исковата молба твърдения по
фактите, както и формулираният петитум, сочат на иск с правна
квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на
обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили
като последица от повдигането и поддържането на незаконно обвинение.
4
Обезщетението в такава хипотеза се определя глобално.
С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените
като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата
материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в
обжалваните му от страните части се явява допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД/) понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило
повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за
умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на
обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни
осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно
определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства
на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй
като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или
дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
5
Видно от материалите на приобщеното към доказателствения материал
НОХД № 4485/16г. на ВРС, ведно с ВЧНД № 1296/16г. и ВНОХД № 692/17г.
на ВОС, както и материалите по ДП № 924/15г. на ІІ РУ на МВР-Варна, че
наказателното производство е започнало чрез издаването на 16.06.15г. на
Постановление на прокурор при ВРП, с което е било образувано ДП срещу С.
за това, че на 21.11.15г. (допусната е техническа грешка и годината следва да
е 2014г.) в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Б. Ив., с което му е нанесла имотна вреда в размер на 2 000, лв.
– престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Няма данни това постановление да е
било връчвано на ищцата, нито то да й е станало известно по-рано от
момента, в който същата е била привлечена като обвиняема за престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК и е била взета МНО „Подписка“ – действия,
осъществени с Постановление от 09.08.16г. (т. І, л. 79 от ДП). Извършените
до 09.08.16г. процесуално-следствени действия с участието на С. са били
единствено в качеството й на свидетел по ДП – давала е сведение и е била
разпитвана, участвала е при извършването на очна ставка с подателя на
жалбата Ив., снета й са образци от подпис и почерк с оглед извършването на
почеркова експертиза (т. І, л. 95-100, л. 120-121). В качеството си на свидетел
С. е била и призовавана за извършването на тези действия – т. ІІ, л. 139, 141,
143.
Поради горното и главно поради наведеното в исковата молба по
настоящото дело от самата ищца твърдение, на което е основала предявения
иск - че началото на наказателното производство против нея е поставено с
Постановлението за привличането й като обвиняема на 09.08.16г., то именно
този момент следва да се приеме като начален за определяне
продължителността на провеждането наказателно производство против
ищцата.
На 09.09.16г. е бил изготвен от прокурор и на 12.09.16 е бил внесен
обвинителен акт срещу ищцата за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК за това, че на 21.11.14г. в гр. Варна противозаконно присвоила чужди
движими вещи – пари в брой, на стойност от 2 000 лв., собственост на Б. Ив.,
които тя е владеела. С разпореждане от 14.09.16г. съдията-докладчик е
прекратил наказателното производство по образуваното НОХД № 4485/16г.
на ВРС и е отменил МНО по отношение на обвиняемата, на осн. чл. 250, ал. 1,
т. 2 от НПК, приемайки, че деянието, описано в обвинителния акт, не
съставлява престъпление. За това разпореждане обвиняемата С. е била
уведомена на 04.10.16г. Против разпореждането е била депозирана жалба от
Б. Ив., по която е било образувано ВЧНД № 1296/16г. на ВОС. С решение от
23.11.16г. (след проведено открито с.з. на 17.11.16г., в което ищцата е била
представлявана от процесуален представител), ВОС е отменил
разпореждането и е върнал делото за ново разглеждане. В с.з. на 16.01.17г.
подсъдимата С. се е явила, но процесуални действия не са били извършвани.
Проведени са открити с.з. с участието на С. на 13.03.17г. и на 24.04.17г.,
когато е даден ход на съдебните прения. В хода на същите представителят на
6
обвинението е поискал налагането на наказание около средния размер,
предвиден в закона, като същото да бъде отложено с максимален изпитателен
срок. На 24.04.17г. е постановена присъда, с която подсъдимата е била
призната за невиновна и МНО „Подписка“ е била отменена. Въз основа на
подаден от прокурора протест и въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец срещу присъдата, е било образувано ВНОХД № 692/17г. на
ВОС. В откритото с.з. на 20.07.17г. подсъдимата не се е явила, а е била
представлявана от процесуалния си представител. С решение от 28.08.17г. е
била потвърдена оправдателната присъда против ищцата и същата е влязла в
сила от датата на решението, тъй като същото е окончателно.
Поради горното следва да се приеме, че периодът, в който е
продължило незаконното наказателно производство против ищцата, е от
09.08.16г. до 28.08.17г. – 1 година и 20 дни, в рамките на който период
ищцата е била разпитана в качеството на обвиняема, участвала е в общо три
открити съдебни заседания (всички пред първата инстанция), в първото от
които не са провеждани процесуални действия. Престъплението, за което й е
било повдигнато обвинението, е тежко по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като
предвиденото в НК наказание за същото е лишаване от свобода от 1 до 6
години. Наложената МНО е най-леката, измежду предвидените в чл. 58 от
НПК и няма данни от същата да са настъпили негативни последици за
ищцата. Към момента на привличането на С. като обвиняема, същата е била
на навършени 58 години, неосъждана и осъществяваща дейност чрез
учреденото от нея ЕООД „Ривас 2012“ (т. ІІ, л. 12-13 от ДП). Ищцата е с
висше икономическо образование, завършено през 1982г. (л. 28 от
първоинстанционното дело).
По делото е разпитана като свидетел Ел. Г., която се е запознала с
ищцата чрез нейния син през 2005г.-2006г., когато последната е била в гр.
Варна (дали е посещавала сина си или е била установена в града, идвайки от
гр. Пл., свидетелката не си спомня). Доколкото знае първият съпруг на
ищцата е бил от гр. Варна или поне тук е работил. Ищцата не е имала много
контакти и приятелки, може би е имала някакви роднини. Г. излага, че не са
толкова близки приятелки с ищцата, но са се виждали по около 2 пъти на
седмицата да пият кафе по обедните си почивки. Двете работели в офиси,
които са се намирали на близко разстояние един от друг и понякога са
обядвали заедно. В този период ищцата е била емоционално много добре –
усмихната, ведра, позитивна и контактна жена. Знае от ищцата, че някъде
2016-2017г. тя е имала наказателно дело по повод парични взаимоотношения
с неин клиент на име Б.. Ищцата била много притеснена и стресирана от
наказателното производство срещу нея – че я викат да дава обяснения „като
най-големия престъпник“. Освен това много неприятно се е чувствала при
вземането на отпечатъци за криминалистическата регистрация. Свидетелката
добавя, че чрез офиса си ищцата е имала контакти с много хора, тъй като се
занимавала със счетоводна дейност и посредническа дейност на фирми,
занимаващи се с микрокредитиране; имала е контакти и с банки.
7
Свидетелката сочи, че поради наказателното производство ищцата се
стресирала и затворила офисите си (в единият предлагала услуги на „И.“),
притеснявала се от мнението на хората и започнала да отказва работа.
Останала без средства, ищцата започнала да ходи по-продължително на гости
при сина си в гр. Я., а по-късно се установила да живее в този град.
Свидетелката не си спомня кога точно ищцата е отишла в Я., но смята, че това
е в същия период на наказателното дело. Не знае и дали е продължила да
работи в гр. Я.. Предполага, че докато са били делата, тя е била в гр. Варна и
след това е отишла в гр. Я.. Пояснява, че двете малко са се „откъснали“ вече в
отношенията си. Свидетелката излага, че колкото и пъти да е виждала ищцата
през посочения период, тя винаги е треперела от стрес, убедена е, че това
дело е отказало ищцата от работата й. При ищцата започнали болки в зъбите
и повишаване на кръвното налягане. След този случай свидетелката не е
виждала ищцата да се усмихне и да се отпусне, а напоследък последната
драстично е отслабнала. Понастоящем ищцата се чувства засегната от
системата, загубила вяра в институциите и в хората, преустановила
контактите си. Преживяла е негативното отношение на колеги и познати,
работещи в офиса при ищцата, когато тя е получавала призовки по
наказателното дело. Чувствала се като измамница и че хората я одумват.
Изпитвала срам от децата си, че спрямо нея има наказателно дело.
Свидетелката излага, че и след приключване на наказателното производство,
ищцата не е спокойна.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на
съдебнопсихологична експертиза. Същото е изготвено въз основа на
проведено с ищцата интервю и въз основа на данните от проведеното
експертно психологическо изследване чрез използването на съответни
методики и въпросници (за установяване на различна симптоматика относно
психосоматични преживявания и психотравми, самооценка и др.). По време
на изследването не са установени данни за наличието на тежка психична
болест в смисъла на психоза. Отчетени са данни за акцентуирани личностови
черти като предпочитания към самотни занимания и дейности, стремеж към
свръхподреденост, тревожност, както и данни за симптоматични
разстройства, включващи депресия, мнителност, несигурност при социален
контакт, соматизация, тревожно напрежение, натрапливи обсесивно-
компулсивни прояви, фобиен страх, смущения в съня, снижен апетит.
Отчетена е и актуална психотравма и симптоми на посттравматично стресово
разстройство, които оказват влияние и към момента на изследването върху
социалната адаптация, междуличностните отношения и афективното
състояние. В заключение вещото лице сочи, че предявеното обвинение има
ролята и характеристиките на психотравмено преживяване, актуално и към
настоящия момент. Обвинението е довело до „снемане“ на доверието в
институциите, с които ищцата е работила и до загуба на бизнеса й.
Освидетелстваната е преживяла „унижение, срам и разочарование“ (с
цитиране на думите на самата ищца при проведеното изследване), които
8
довели до продажба на жилището поради срам от съседите, отказ от
професионална ангажираност, смяна на местоживеенето, редуциране на
контактите. Тези последствия в емоционален план са довели до афективно
нарушение, изразени тревожно-депресивни преживявания – симптоми на
посттравматичен стрес, разстройство в адаптацията и значително нарушение
на цялостното функциониране на ищцата.
В с.з. вещото лице е пояснила, че снемането на доверието в
институциите и продажбата на жилището е по изложените от ищцата в
интервюто данни. Дали това е така, не може да бъде установено чрез
психологичните тестове.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че от момента на
привличането на ищцата като обвиняема на 09.08.16г. същата е преживяла
стрес – от една страна макар и това процесуално действие да е било
предхождано от участието й като свидетел в производството, същото е било
изненадващо, тъй като освен субективната увереност в собствената
невинност, ищцата е полагала усилия да представи доказателства и да убеди
разследващия орган в липсата на извършено престъпление. Въпреки това е
последвало повдигането на обвинение. Към момента на повдигането на
обвинението ищцата е била в зряла възраст и с богат житейски опит,
неосъждана, упражняваща дейност в рамките на своята икономическа
специалност, за която е притежавала и висше образование. Престъплението, в
което ищцата е била обвинена е тежко такова, имайки предвид предвиденото
за същото наказание „лишаване от свобода“ за период от 1 до 6 години. При
ищцата е настъпила промяна в личен, а по-късно и в професионален план –
променила своето поведение и ограничила социалните си контакти, решила
да преустанови дейността си. Дали последното е било следствие единствено
на повдигнатото й обвинение, по делото не са ангажирани преки
доказателства, извън изложеното от свидетелката Г., чийто показания не са
подкрепени от останалия по делото доказателствен материал. Чрез
експертното заключение, базирано на изследователски методики и изцяло на
изложеното от ищцата пред вещото лице, съдът намира за установено по
делото, че именно вследствие на повдигнатото незаконно обвинение и
проведеното наказателно производство, при ищцата е налице психотравмено
преживяване, актуално и към настоящия момент. В емоционален план са
налице симптоми на посттравматичен стрес и разстройство в адаптацията.
Тази констатация на експерта съответства и на изложеното от свидетелката
Г., че при ищцата е настъпила промяна – преди е била контактна и позитивна,
а понастоящем е затворена и продължава да изпитва негативни преживявания,
свързани с делото, изпитва чувство на разочарование и гняв спрямо
представителите на държавните институции.
Същевременно обаче следва да се вземе предвид, че по делото не са
събрани доказателства за това, незаконното обвинение да е станало причина
за накърняване на доброто име сред нейните колеги, приятели и нейните деца
– ищцата е изпитвала неудобство и срам, но няма данни в резултат на
9
обвинението отношението на хората от близкия и професионалния й социален
кръг да е било променено. Няма доказателства именно поради незаконното
обвинение ищцата да е била принудена да си продаде жилището (няма
доказателства изобщо за такова разпореждане) и да отиде да живее при сина
си в гр. Я.. Неподкрепени с писмени или други доказателства останаха
показанията на свидетелката за настъпили здравословни промени при
ищцата, вследствие на незаконното обвинение – повишено кръвно налягане,
болки в зъбите, драстично намаляване на теглото.
Освен изложеното по-горе, следва да се имат предвид и
обстоятелствата, че продължителността на наказателното производство в
двете му фази е приключило в разумен срок – за период от 1 година и 20 дни;
че личното участие на ищцата в наказателното производство е само в няколко
процесуално-следствени действия; че наложената МНО е най-леката,
предвидена в процесуалния закон и по делото няма доказателства от същата
да са настъпили допълнителни негативни преживявания или ограничения,
свързани с ежедневието на ищцата; че в хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата е поискал отлагането изпълнението на
наказанието с изпитателен срок; че още на първата съдебна инстанция е била
постановена оправдателна присъда.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания от незаконното
обвинение, но същите не надхвърлят обичайните такива. Доказаните по
делото неимуществени вреди като посттравматичен стрес и разстройство в
адаптацията, загуба на вяра в институциите на правораздаването, промени в
социалната активност и нормалния ритъм на живот, изискват определянето на
адекватно обезщетение, което да е достатъчно по размер за репарирането им -
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай. В тази връзка съдът съобрази и
конкретната социално-икономическа обстановка в страната към момента на
настъпването на вредите – 2016г.-2017г., когато минималната работна заплата
за страната е била съответно 420лв. и 460 лв., а средният общ доход на едно
лице по данни на НСИ е бил за 2016г. – 5 167 лв. и за 2017г. – 5 586 лв. При
това положение адекватното парично обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 4 500 лв. (сума,
представляваща около 10 минимални работни заплати, изчислени спрямо
средното аритметично число на размерите на минималните работни заплати
за процесния период). Този размер настоящият състав на съда намира за
адекватен на претърпените вреди и поради идентичността на правния извод,
инкорпориран в първоинстанционното решение, същото следва да бъде
потвърдено.
Следва да се посочи, че липсата на оплакване, релевирано в
преклузивния срок за подаване на въззивна жалба, срещу процесуалния
пропуск на първоинстанционния съд да разгледа своевременно направеното
възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно
10
претендираната законна лихва върху обезщетението, лишават настоящата
инстанция от възможността да разгледа възражението по същество. Поради
това и първоинстанционното решение в частта му, с която законната лихва
върху определеното обезщетение е присъдена от момента на влизането в сила
на оправдателната присъда на 28.08.17г. до окончателното й изплащане,
следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство.
Въззиваемата С. е била представлявана пред въззивната инстанция от
адв. С., която е подала отговор на неоснователната жалба на Прокуратурата
на Република България и е претендирала присъждане в нейна полза на
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция за оказана безплатна
помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Представен е договор за правна защита и
съдействие с уговорена безплатна правна помощ. Налице е хипотезата на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. и насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на
адв. С. сумата в размер на 750 лв. (минималният размер на възнаграждението,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ВАдвС за защитата
по въззивната жалба на насрещната страна с материален интерес от 4 500 лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 447/07.04.2023г., постановено по
гражданско дело № 1818 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, в
частите му, с които Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „*“, №
*, представлявана от главния прокурор, е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, да заплати на Р. И. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „* *“ *,
ет. *, ап. *, сумата в размер на 4 500 лева като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по
ДП № 924/2015 год. на ОД на МВР-Варна (ДП 552/2015 год. на РП-Варна),
НОХД № 4485/16 год. на РС-Варна и ВНОХД № 6928/2017 год. на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда на 28.08.2017 год. до окончателното й
изплащане; и е отхвърлен предявения от Р. И. С., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „* *“ *, ет. *, ап. * против Прокуратурата на Република България,
гр. С., бул. „*“, № *, представлявана от главния прокурор, горния иск в
останалата му част над размера от 4 500 лева до претендирания размер от 120
000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „*“, № *
да заплати на адв. А. П. С. от АК-С. и адрес: гр.В. ул. „* *“ *, сумата в размер
на 750 (седемстотин и петдесет) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
11
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12