Р Е Ш Е Н И Е
№ 843/9.5.2023г.
Град Пловдив, 09.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти април две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
М.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2621 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, във връзка с
чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Инвестпродукт“ ООД против
заповед № СТ-05-425 от 23.08.2022 г. на началника на ДНСК, с която е отказано
издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: „Хотелски
комплекс – апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив
и подземен паркинг“ – подобект блок „А“, находящ се в УПИ ***, кв.65а-нов
(16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор ***по
КККР, с административен адрес: град Пловдив, ул. ***.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните норми, поради което се иска нейната отмяна, а
алтернативно се иска прогласяването й за нищожна, тъй като се касае за строеж
ІV категория, а не трета, за която началникът на ДНСК не притежава
компетентност за въвеждане в експлоатация. Претендира се присъждане на направените
разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в
представената на 12.04.2023 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в
депозираната на 12.04.2023 г. писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспорената заповед и възложител на строежа, чиито
права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез управителя на
дружеството на 19.09.2022 г. (л.18), и срещу заповед, която подлежи на съдебен
контрол съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалбата е допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е повторно
във връзка с решение № 4250 от 05.05.2022
г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на ВАС, ІІ о., с което е
оставено в сила решение № 1804 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело №
3218/2020 г. по описа на АС Пловдив, с което е отменена заповед № СТ-05-853 от
29.10.2020 г. на началника на ДНСК в частта, с което е отказано издаване на
разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на процесния обект – блок А.
След отмяната на предходно издадената заповед е започнало ново производство
и със заповед № РД-19-282 от 07.06.2022 г. (л.61-62) на началника на ДНСК е назначена
държавна приемателна комисия за процесния строеж: „Хотелски комплекс –
апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен
паркинг – подобект блок А“, която комисия да даде заключение за съответствието на строежа с издадените
строителни книжа и с изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ.
Въз основа на извършената
документална проверка и при съобразяване с мотивите на съдебните решения по адм. дело № 345/2022 г. по описа на ВАС, ІІ о., и
по адм. дело № 3218/2020 г. по описа на АС Пловдив е издаден протокол обр.16 от 04.07.2022
г. (л.73-89), с който е отказано приемането на строежа, тъй като: 1) строежът е
изпълнен в несъответствие с одобрения инвестиционен проект, защото не е
представена екзекутивна документация и одобрени проекти за извършените промени
по време на строителството по реда на чл.154 ЗУТ, съгласувани с РСПБЗН и
контролните органи, с оглед установяване по безспорен начин съответствието на
изпълнения строеж с действащото частично изменение на ЗРП и действащия КЗСП; 2)
липсват заверени контролни нива – кота корниз и кота било; 3) монтираният
асансьор не е предвиден в одобрения инвестиционен проект; 4) строежът е
изпълнен в несъответствие с изискванията на чл.169, ал.3, т.1 ЗУТ – не е
представено становище на Министерство на културата за приемателна комисия на
основание чл.83, ал.3 ЗКН.
Всички несъответствия (отклонения),
установени от комисията, са отразени в протокол обр.16 в част „Архитектура“: 1)
на кота -9,60 м – установени отвори, стълби, преместени неносещи стени,
асансьор, които не са отразени в екзекутивна документация или промяна по време
на строителството по реда на чл.154 ЗУТ; 2) на кота -6,00 – вместо предвидените
по проект два апартамента са изпълнени конферентна зала, две заседателни зали,
фоайе, офис, рецепция, открита тераса, коридор, зимна градина, стълбище,
асансьор, което строителство е в отклонение от одобрения инвестиционен проект;
3) на кота +3,00 – обособени са открита тераса, стълбище и асансьор, докато в
одобрения архитектурен проект на ниво +2,76 е отразено „горно ниво плоча“, т.е.
не е тераса; 4) в протокола за линия и ниво няма заверка на кота корниз и кота
било, поради което не може безспорно да се установи извършеното строителство
отговаря ли на действащия ЧИЗРП с КЗСП. Комисията е констатирала, че
извършените отклонения от одобрените строителни книжа не са съгласувани с Първа
РСПБЗН.
Комисията е направила извод, че
съществени отклонения от одобрените проекти представляват промените, свързани с
изграждането на нов пътнически асансьор с шест спирки в четириетажната
пристройка, което съставлява отклонение по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ,
както и промяната на предназначението на двата хотелски апартамента в
заседателни зали и конферентна зала, което съставлява отклонение по смисъла на
чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ. Според комисията извършените изменения са съществени
отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 и 6 ЗУТ,
защото водят до промяна на натоварванията. В същото време липсват одобрени
проекти и заповед за допълване при условията на чл.154, ал.5 и ал.6 ЗУТ за тези
съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти.
С оглед липсата на екзекутивна
документация по чл.175, ал.2 ЗУТ комисията е приела, че независимо от причините,
наложили промени по време на строителството – било по предписание или по
необходимост да се спазят изискванията на ХЕИ, РЗИ или Министерството на
туризма – промените следва да бъдат съобразени със нормите на ЗУТ, като
предписанията и становищата на съответните органи следва да доведат до
преработка на одобрения проект по съответните части, което в случая не е
направено.
Комисията е съобразила, че със
заповед № 13ОА-2042 от 13.08.2012 г. е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ по време
на строителството, с което изменение не е предвидена промяна в застрояването на
процесния имот, поради което за извършеното пристрояване към блок А трябва да
има заверка на коти корниз и било, но такава не е извършена.
По отношение на функционалното
разпределение на площите на етажите комисията е приела, че извършените промени
водят до различен брой хотелски апартаменти и стаи спрямо одобрените проекти.
Въз основа на становището на
държавната приемателна комисия началникът на ДНСК е издал оспорената заповед № СТ-05-425
от 23.08.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като изцяло са
възприети констатациите относно несъответствията с инвестиционните проекти –
нови отвори, стълби, преместени неносещи стени, асансьор, конферентна зала, две
заседателни зали, фоайе, офис, рецепция, открита тераса, коридор, зимна
градина, и тераса на кота +3,00 м, като извършените отклонения не са
съгласувани в Първа РСПБЗН, строежът не отговаря на изискванията на чл.169,
ал.1, т.1-4 и ал.3 ЗУТ и не може да бъде въведен в експлоатация.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза от архитект, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице архитект е установило, че
изпълнената на място сграда с идентификатор 56784.521.396.4 по КККР на град
Пловдив, блок А, не отговаря на одобрения инвестиционен проект от 19.04.2002
г., неразделна част от разрешение за строеж № 163 от 30.04.2002 г. на главния
архитект на община Пловдив. От огледа на място архитектът е констатирал
следните отклонения: 1) изпълнен асансьор със шест спирки в одобрената като
част от блок А четириетажна пристройка по КЗСП, представляваща връзка между
блок А и блок Б, като в дневника на строеж е вписана заповед № 1 от 30.03.2002
г. на проектанта арх. Рималовски по част „Архитектура“ относно изпълнение на
асансьорна шахта в блок А в зоната на камериерския офис от кота -8,80 до кота
+3,00 с врата на асансьора 80/200 см; 2) на кота -13,10 м разместени помещения
и променени части от вътрешните нива на пода на помещенията с изпълнени на
място нови стълби, изместена на горно ниво топла кухня, от която са премахнати
повечето помещения; предвидените в проекта санитарни помещения в североизточния
ъгъл на блок А са изместени и изпълнени като нова пристройка в северозападния
ъгъл на границата с УПИ ХІІ-416; 3) на кота -9,60 са променени нивата на
помещенията, на мястото на едното рамо на предвидената по проект стълба към
залата на ресторанта е изградена зимна градина, мокрият бюфет е изместен към
залата на ресторанта, от това ниво започва изпълненият асансьор в предвиденото
по проект помещение дебаркадьор-склад и за осигуряване на достъп към асансьора
е отворена нова врата към вътрешната стълба на ресторанта; 4) на кота -6,00 м е
променено предназначението на двата хотелски апартамента, изпълнени са
конферентна и две заседателни зали, по фасадните стени са изпълнени плъзгащи
врати на модули за достъп към откритите тераси, намалена е площта на стълбата
във фоайето – едното рамо е заменено с остъклена зимна градина, премахнат е
камериерският офис и там е изпълнен асансьорът, като помещението пред асансьора
е разширено на запад; 5) на кота -3,00 м вместо три апартамента и една стая са
изпълнени по две хотелски стаи с нови бани на мястото на двата апартамента,
третият апартамент е запазен; при асансьора е редуцирана площта на камериерския
офис и е изпълнена нова тераса до стената на блок Б към една от стаите; 6) на
кота +0,00 м вместо три апартамента част от апартамента в западната част е
отделена и е изпълнена стая за инвалиди със самостоятелна баня, до зида на блок
Б е изпълнена нова тераса към стаята за инвалиди; 7) на кота +3,00 м вместо
предвидените фитнес-зала и фоайе към нея е изпълнено общо помещение, оформено
като зала за тихи игри, като ограждението е заменено с плъзгащи врати по цялата
етажна височина, измененията за асансьора са като на долно ниво и до асансьора
е изпълнен санитарен възел; 8) на кота +5,76 м вместо предвидения покрив над
кота + 3,00 м е изпълнена открита тераса, оградена с ажурни парапети, тук е
последната спирка на асансьора, като котата на покривната плоча на асансьора е
+9,00 м. Вещото лице посочва, че за извършените отклонения от одобрения
инвестиционен проект няма изготвени и одобрени проекти и допълване на
строителното разрешение съгласно чл.154, ал.5 и ал.6 ЗУТ, както и няма
изготвена, заверена и удостоверена с печат на община Пловдив екзекутивна
документация съгласно чл.175, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Вещото лице посочва още, че
описаните отклонения от одобрения на 19.04.2002 г. архитектурен проект,
констатирани с оспорената заповед, са налице, въпреки че не са подробно
описани.
По отношение на представените акт
обр.14 за удостоверяване годността на конструкцията преди започване на
довършителните работи от 30.11.2002 г. и акт обр.15 за удостоверяване годността
за приемане на строежа от 20.07.2018 г. архитектът посочва, че в тези актове не
са описани одобрени проекти за преработка по време на строителството за
извършените изменения след издаване на разрешението за строеж, нито заповед за
допълване на издаденото разрешение за строеж, нито екзекутивна документация.
Тъй като от огледа на място вещото лице е установило отклоненията от одобрения
инвестиционен проект, въз основа на констатациите си прави извод за
противоречие в достоверността на актове обр.14 и обр.15 и за липса на
доказателства, че сградата на блок А отговаря на изискванията за безопасност от
конструктивна гледна точка.
С оглед депозираното пред държавната
приемателна комисия становище от инспектор Канагхронов от Първа РСПАБ Пловдив
(л.152), че в евакуационната стълбищна клетка има изградени работни и складови
помещения без необходимото отделяне, вещото лице прави извод, че изпълнената на
място сграда не отговаря на изискванията за безопасност във връзка със защита
на здравето и живота на гражданите по отношение на противопожарните норми.
Вещото лице посочва, че в одобрения
на 19.04.2002 г. инвестиционен проект не са спазени задължителните линии на
застрояването за едно и двуетажното ново застрояване (пристрояване) към УПИ
ХІІ-416 и към УПИ ІІ-църква, поради което вещото лице приема, че одобреният
инвестиционен проект не е съгласно действащия ПУП (ЗРП и КЗСП). Според вещото
лице несъответствието на съществуващата сграда с КЗСП се състои в разширението
на сградата в план извън задължителните линии на застрояване, което е нарушено
още при одобряване на инвестиционния проект, видно от геодезичното заснемане и
справката с КККР. Според вещото лице на място сградата е разширена и извън
одобрения инвестиционен проект чрез изместването на санитарните помещения в
северозападния ъгъл и разширението на помещението пред асансьора на кота -6,00
м, което от своя страна налага извод, че не са спазени задължителните линии на
застрояване по КЗСП. Съответно вещото лице прави извод за несъответствие на
изпълнената на място сграда с действащия ПУП – РУП (КЗСП), одобрен със заповед
№ ОА-598 от 30.03.2001 г. на кмета на община Пловдив.
Тъй като в протокол обр.16 е описан
протокол за линия и ниво, в който няма заверки на кота корниз и кота било на
сградата, според вещото лице архитект не може безспорно да се установи дали
извършеното строителство отговаря на действащия КЗСП и на одобрения инвестиционен
проект относно височините на сградата. Вещото лице посочва в заключението, че
протоколът за линия и ниво не се намира по делото, не му е бил предоставен при
огледа на място, не е бил предоставен и в община Пловдив. Вещото лице е
констатирало, че в приложеното геодезично заснемане височините на отделните
блокове на хотелския комплекс са означени върху снимки, но липсват височини за
блок А, като видимо броя на етажите съответства на КЗСП и единствено липсва
изпълненият асансьор над кота 201,00. Според вещото лице за установяване на
спазването на височините на сградата на блок А и тяхното съответствие с
одобрения ПУП (ЗРП и КЗСП) е необходимо да се направи точно геодезично
заснемане на съответните коти корниз и било.
С оглед наличието на разширение на
сградата на място извън одобрения инвестиционен проект вещото лице прави извод,
че квадратурата на построената сграда е повече от одобрените 1986 кв.м разгърната
застроена площ, ориентировъчно около 2150-2160 кв.м, което може да се установи
с подробно заснемане.
Относно входа на сградата вещото
лице посочва, че входът на хотелския комплекс е предвиден от ул. „Божидар
Здравков“ в блок В и оттам през блок В и блок Б е достъпът до блок А.
Проектирана е и е изпълнена на място двураменна външна открита стълба, която осигурява
връзка към северната част на УПИ и входа от ул. „Стефан Караджа“ и която е
по-скоро второстепенна, обслужваща, защото от входа от ул. „Стефан Караджа“ е
предвидено зареждането на винарната, входа за персонала и зареждането на
ресторанта.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице архитект не се установяват нови факти от значение за настоящия
правен спор. Заключението на вещото лице напълно потвърждава правилността на
констатациите на държавната приемателна комисия, отразени в протокола обр.16 от
04.07.2022 г., изцяло възприети и от началника на ДНСК при издаване на
оспорената заповед. Изцяло се потвърждава обективността и истинността на
констатациите относно несъответствията с действащия ПУП, издаденото разрешение
за строеж и одобрените инвестиционни проекти, които несъответствия са довели до
отказа да бъде издадено разрешение за ползване и да се въведе в експлоатация
процесния строеж. Следователно със заключението на вещото лице не е оборена
материалната доказателствена сила на протокола обр.16 от 04.07.2022 г., с която
той се ползва като официален писмен документ.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза и от инженер-конструктор,
чието заключение съдът също кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Според вещото лице инженер при
строителството на процесната сграда са извършени отклонения от одобрените
инвестиционни проекти, включително и от одобрения конструктивен проект, като в
по-голямата си част те представляват вътрешни преустройства на етажите,
засягащи преразпределение на площи между помещения. Според вещото лице
отклонение от издадените строителни книжа представлява изпълненият нов асансьор
в 4-етажната пристройка по ПУП, ситуирана като връзка между блок А и блок Б,
одобрена като част от блок А. Този асансьор според заключението има шест
спирки, последната е на покрива на 4-етажната сграда на кота +6,00 м, с
покривна плоча на кота +9,00 м, като изготвеният от проектантите проект за
преработка не е одобрен от главния архитект на община Пловдив. Вещото лице е
констатирало, че от проектанта на архитектурния проект е издадена заповед № 1
от 30.03.2003 г., към която са приложени чертежи, и изпълненото на място
отговаря на тези чертежи. Констатирано е също, че асансьорът е съгласуван с
ДАМТН – РО ИДТН ЮБ на 04.05.2015 г.
Вещото лице е констатирало също
промени по стълбите, част от които са изпълнени на места, различни от проекта.
Промяната на стълбата, свързвала коти -13,00 м и -9,60 м между винарната и
ресторанта, е направена по санитарно заключение на ХЕИ, изискващо обединяване
на ползването на две кухни – топлата кухня на ресторанта и кухнята на винарната
в общ кухненски блок на нивото на ресторант, като обслужването на двата обекта
става само чрез вътрешна платформа, монтирана в шахта между двете нива. За
стълбата от кота -9,60 м до кота -6,00 м, където е изпълнена и зимна градина,
вещото лице е констатирало наличие на вписана заповед от проектанта в дневника
на строежа, като стълбата е променена във връзка с изпълнения нов асансьор в
близост до нея и неподходящото й местоположение в тази връзка. На кота -13,10 м
вещото лице е констатирало също изместване на санитарните възли, предвидени в
югозападния ъгъл по одобрения проект.
Друго отклонение от одобрените
проекти на кота -6,00 м според вещото лице представлява преустройството на
двата хотелски апартамента в две заседателни зали и една конферентна зала.
Вещото лице е констатирало, че в
представеното геодезично заснемане от 2016 г. предвидените по ПУП – ПРЗ и КЗСП
абсолютните коти, заверени и в протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво № 46 от 20.05.2002 г., са спазени и са
нанесени върху снимков материал за различните участъци на обекта.
Според вещото лице по време на
строителството са извършени вътрешни промени, които са несъществени отклонения
от одобрените проекти и са свързани с подобряване на функционалните връзки по
етажите, изпълнени по желание на възложителя, а промените по стълбите са
съгласувани с проектантите по време на строителството със заповед в дневника на
строежа. Според вещото лице тези промени подлежат на нанасяне в екзекутивната
документация на строежа със съответните заверки на участниците в строителството
по реда на чл.175, ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Според вещото лице съществени
отклонения от одобрените проекти представляват промените, свързани с
предвиждането на нов пътнически асансьор с шест спирки в четириетажната
пристройката по ПУП и промяната на предназначението на два хотелски апартамента
в заседателни и конферентна зали, като за тези отклонения са изготвени проекти
за преработка по необходимите части, които са внесени за разглеждане в община
Пловдив през 2017 г., не са одобрени от главния архитект, няма допълване на
разрешението на строеж и са изтеглени от възложителя през 2021 г.
Вещото лице посочва, че само с пълни
статически изчисления за реалното изпълнение на конструкцията на сградата може
да се даде отговор на въпроса, дали процесната сграда от конструктивна гледна
точка отговаря на изискванията за безопасност във връзка със защита на здравето
и живота на гражданите, като всякакви импровизации и мнения от специалисти,
незапознати с проекта на сградата, точното отражение на извършените промени
върху отделните конструктивни елементи и възникващите в следствие на тях
непредвидени усилия в конструкцията на сградата като цяло, не са професионално
издържани. Самото вещо лице не може да извърши пълно преизчисляване на
конструкцията на сградата, за да обори или потвърди мнението на проекта,
изразено в становището му пред държавната приемателна комисия, че конструкцията
на блок А е изпълнена съгласно разработения за целта проект, т.е., съгласно
проверките, извършени от него в преработения основен проект за сградата.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице инженер-конструктор не се установяват нови факти от значение за
настоящия правен спор. Изводите на вещото лице доказват правилността на
изводите на държавната приемателна комисия, възприети изцяло от началника на
ДНСК при издаване на оспорената заповед, че при изпълнението на процесния
строеж са допуснати съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти,
които не са отразени в одобрена екзекутивна документация, съответно не е
извършено изменение на издаденото разрешение на строеж.
При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна
или за обявяване на нейната нищожност.
Не се споделя необоснованото
възражение на дружеството-жалбоподател за противоречие на оспорената заповед с
мотивите и задължителните указания на постановените от АС Пловдив и ВАС решения
по спора за законосъобразност на предходно издадената заповед от 2020 г.,
доколкото основният мотив за отмяна на тази заповед е бил, че заповедта не е
мотивирана. В този смисъл в оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство – административният орган се е съобразил с указанията на съда и е
издал в достатъчна степен мотивирана заповед, в която ясно, конкретно и
подробно са изложени фактическите и правните основания за нейното издаване.
Отказът е постановен в предписаната от закона писмена форма и съдържа подробна
фактическа обосновка на предпоставките, довели до неговото издаване.
Не се споделя също възражението на
дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
орган. Процесният строеж е трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК. В този смисъл решение
№ 12634 от 10.12.2021 г. по адм. дело № 7522/2021 г. на ВАС, ІІ о., с което е оставено в
сила решение № 850 от 23.04.2021 г. по адм.дело № 3220/2020 г. на АС Пловдив; решение
№ 3954 от 21.04.2022 г. по адм. дело № 1186/2022 г. на ВАС, ІІ о., с което е
отменено решение № 2064 от 04.11.2021 г. по адм. дело № 3219/2020 г. на АС
Пловдив; решение № 8 от 03.01.2022 г. по адм. дело № 3000/2021 г. на АС Пловдив;
решение № 2754 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 3175/2018 г. на АС Пловдив.
Съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ от трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради
и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв.м или
с капацитет от 200 до 1000 места за посетители. Макар разгърната застроена площ
на процесната сграда да е под 5000 кв.м, то местата за посетители са много над
200, като се има предвид, че само по одобрения инвестиционен проект капацитетът
на винарната е 80 места и на ресторанта е 100 места, без да се вземат предвид
местата за настаняване в хотелските апартаменти и стаи. В същото време с оглед
констатираните отклонения от одобрения проект и изграждането на заседателни и
конферентна зали без уточнен брой на посетителите в тях, може да се направи
категоричен извод, че е налице една от алтернативните предпоставки на чл.137,
ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ за конкретната сграда – блок А. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.177, ал.2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория (процесният строеж е трета
категория) се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване,
издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при
условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Редът и условията за това са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (наричана
по-нататък само Наредба № 2 от 31.07.2003 г. или наредбата). Съгласно чл.6, ал.1 от
наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или
отказва назначаването на ДПК. Ако бъде назначена, комисията приключва работата
си с протокол обр.16, с който изразява становище относно изпълнението на
строежа и неговата функционална пригодност, съобразно издаденото разрешение за
строеж, одобрената проектна документация и действащата нормативна уредба (чл.13
и чл.14 от наредбата). Този протокол е основание за издаване на разрешение за
ползване на строежа или отказ да се издаде такова разрешение (чл.16, ал.2).
В настоящия случай
производството е приключило с издаване на протокол обр.16 от 04.07.2022 г., с
който държавната приемателна комисия (ДПК) е отказала приемането на строежа,
последван от отказ за издаване на разрешение за ползване и въвеждане в
експлоатация от органа, издал заповедта за назначаване на комисията.
Съгласно чл.178, ал.3,
т.1 ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, с изискванията на чл.169,
ал.1 и 3 и чл.169а, ал.1 и/или не са съставени технически паспорт и
сертификат за проектни енергийни характеристики.
В настоящия случай несъответствията
с одобрения инвестиционен проект са безспорно установени от ДПК и от вещите лица
по допуснатите по искане на дружеството-жалбоподател две съдебно-технически
експертизи. Следователно за
административния орган е била налице първата хипотеза на чл.178, ал.3, т.1 ЗУТ,
за да издаде оспорената заповед.
Вярно е, че не всяко отклонение от
одобрения инвестиционен проект е основание за незаконност на даден строеж и за
отказ да се въведе той в експлоатация, а само съществените отклонения. Не е
вярно твърдението на дружеството-жалбоподател, че административният орган не е
посочил отклоненията от одобрените строителни книжа по вид и характер –
съществени или несъществени са. Това твърдение рязко противоречи на
съдържанието на оспорената заповед и на протокол обр.16 от 04.07.2022 г.
Съобразявайки се с мотивите на решение № 4250 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по
описа на ВАС, ІІ о., с което е оставено в сила решение № 1804 от 11.10.2021 г.,
постановено по адм. дело № 3218/2020 г. по описа на АС Пловдив,
административният орган е преповторил в оспорената заповед всички констатирани
несъответствия на строежа с одобрения инвестиционен проект. Включително изрично
е посочено, че съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
представляват изпълнението на нов асансьор, непредвиден в първоначалните
проекти, и преустройството на двата хотелски апартамента на кота -6,00 м в две
заседателни и една конферентна зали, съответно представляващи съществени
отклонения по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 и 6 ЗУТ, защото водят до промяна в
натоварванията, в какъвто смисъл даде заключение и вещото лице инженер-конструктор.
В този смисъл напълно невярно, неоснователно и недоказано се явява възражението
на дружеството-жалбоподател за непосочване на допуснатите съществени отклонения
от одобрените проекти и на нарушените правни норми.
Съгласно
чл.154, ал.2, т.5 и 6 ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и/или натоварванията, или нарушават предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят
съществено общи части на строежа. Според ДПК и според вещото лице
инженер-конструктор изграденият нов асансьор и промяната в предназначението на
двата хотелски апартамента променят натоварванията в сградата, т.е., безспорно е
установено наличието на съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект, което категорично води до прилагане на чл.154, ал.5 и 6 ЗУТ.
Съгласно
чл.154, ал.5 ЗУТ (и в актуалната му редакция – ДВ, бр.16 от 2021 г., и в
предходните му редакции, актуални към момента на извършване на строителството)
след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен
проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се
допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие
на заинтересуваните лица по чл.149, ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен
проект към издаденото разрешение за строеж; тези изменения се отразяват със
заповед (забележка според най-старата редакция) за допълване на издаденото
разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.
В случая
този ред за извършване на промени в инвестиционния проект не е спазен. В
противоречие с цитираната правна норма дружеството-жалбоподател иска въвеждане
в експлоатация на строежа без да са нанесени извършените изменения в одобрения
инвестиционен проект и без да са отразени със заповед за допълване на
издаденото разрешение за строеж. В същото време нормата на чл.154, ал.5 ЗУТ е
императивна и изисква измененията в одобрения инвестиционен проект и
допълването на издаденото разрешение за строеж да са направени преди
фактическото реализиране на промените в строежа. Доколкото
дружеството-жалбоподател не е извършило тези изменения и допълнения в
издадените строителни книжа, липсва правно основание за въвеждане в
експлоатация на процесния строеж, защото той не е изпълнен в съответствие с
одобрения инвестиционен проект и с изискванията на чл.169, ал.1, т.2, 3 и 4 и ал.3 ЗУТ, т.е.,
налице е хипотезата на чл.178, ал.3, т.1 ЗУТ.
Неоснователно
и недоказано се явява също възражението на дружеството-жалбоподател за невярно
заключение на ДПК относно несъответствието с действащия ПУП. Това заключение на ДПК е потвърдено с категоричното заключение на вещото лице
архитект, че несъответствието на съществуващата сграда с КЗСП се състои в
разширението на сградата в план извън задължителните линии на застрояване, допуснато
още при одобряване на инвестиционния проект и установено от геодезичното
заснемане и справката с КККР, както и разширение на сградата извън одобрения
инвестиционен проект чрез изместване на санитарни помещения и разширение на
помещението пред асансьора на кота -6,00 м, т.е., не са спазени задължителните
линии на застрояване по КЗСП и е налице несъответствие на изпълнената на място
сграда с действащия ПУП – РУП (КЗСП), одобрен със заповед № ОА-598 от
30.03.2001 г. на кмета на община Пловдив. Т.е., налице е пълно припокриване на
заключенията на ДПК и на вещото лице, поради което становището на
дружеството-жалбоподател се явява изолирано и неподкрепено от никакви
доказателства.
Относно височините на процесната
сграда становищата на ДПК и на двете вещи лица също съвпадат, тъй като приемат,
че за безспорното установяване дали извършеното строителство отговаря на
действащия КЗСП и на одобрения инвестиционен проект относно височините на
сградата е необходимо да се направи точно геодезично заснемане на съответните
коти корниз и било, каквото геодезично заснемане не е одобрявано от общината.
Противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, съдът намира, че
това одобрение е необходимо и задължително да бъде направено преди въвеждането
в експлоатация на процесния строеж именно с оглед констатираните съществени
отклонения от одобрените строителни книжа. Геодезичното заснемане, извършено
през 2016 г., не е одобрено, съответно чрез това заснемане дружеството не може
докаже спазването на зададените с инвестиционния проект кота корниз и кота
било. От друга страна, дори да са спазени изискванията на устройствения план
относно височината на сградата, строежът категорично не съответства на
одобрения със заповед № ОА-598 от 30.03.2001 г. ПУП – РУП (КЗСП), защото не са
спазени задължителните линии на застрояване по КЗСП, което становище по ДПК и
на вещото лице архитект дружеството-жалбоподател не можа да обори.
Категорично неправилно, необосновано
и недоказано е становището на дружеството за наличие на необходимите строителни
книжа относно изпълнения в процесната сграда асансьор. В този смисъл
становището на ДПК и на вещите лица са напълно идентични. Заповедта на
проектанта в заповедната книга на строежа и изготвените, но неодобрени проекти,
както и възникналата фактическа необходимост от това съоръжение, не са достатъчно
правно основание за реализиране на асансьора. За да бъде осъществен този
асансьор, дружеството-жалбоподател е следвало най-напред да извърши изменение в
одобрения инвестиционен проект и да поиска допълване на издаденото разрешение
за строеж, което не е сторено.
Заповедната книга е част от
строителните книжа за съответния строеж, в която съгласно чл.168, ал.4 ЗУТ се
вписват предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор,
които предписания и заповеди са задължителни за строителя, предприемача и
техническия ръководител на строежа. Тези предписания и заповеди се издават във
връзка с извършващите се СМР и с тях не могат да се променят одобрените
инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, поради което напълно
лишено от логика и правно основание е твърдението на дружеството-жалбоподател,
че асансьорът е изпълнен на основание заповед в дневника на строежа. След като заповедта
на лицето, упражняващо строителен надзор, очевидно не е съобразена с одобрените
инвестиционни проекти, дружеството-жалбоподател е имало възможност да подаде
възражение срещу неговите предписания в 3-дневен срок пред органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, като до произнасянето им
строителството се спира (чл.168, ал.4 ЗУТ), от която възможност не се е
възползвало. Във всички случаи, обаче, представителите на
дружеството-жалбоподател не са длъжни да изпълняват ничии предписания или
заповеди, които явно им налагат да извършат нарушение.
Макар вещото лице
инженер-конструктор да посочва, че няма преместване на носещи стени, то също
изрично посочи, че за да се установи по категоричен начин спазването на
изискванията за носимост и устойчивост на конструкцията, е необходимо
изготвянето на екзекутивна документация от проектанта, която трябва да бъде
одобрена от главния архитект на общината. Това също не е сторено преди
фактическото извършване на непредвидените по проект СМР.
С оглед допуснатите многобройни
съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти стои въпросът, дали
са спазени изисквания за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в
случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при
експлоатация, на които въпроси не може да бъде даден отговор предвид липсата на
одобрена екзекутивна документация, в която са отразени всички промени,
настъпили по време на строителството и след извършени изчисления от
инженер-конструктор. Всички тези действия дружеството-жалбоподател е следвало
да извърши преди да поиска започване на производството по въвеждане в
експлоатация на процесния строеж. В този смисъл категорично е доказано наличието
на отрицателния юридически факт по чл.178, ал.3, т.1 ЗУТ, което съставлява
пречка за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно оспорената заповед
е издадена при спазване на материалния закон.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва
да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДНСК
сумата 200 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвестпродукт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар
Асен“ № 8, представлявано от управителя П.И.Г, срещу заповед № СТ-05-425 от
23.08.2022 г. на началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение
за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: „Хотелски комплекс –
апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен
паркинг“ – подобект блок „А“, находящ се в УПИ ***, кв.65а-нов (16-стар) по
плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор ***по КККР, с
административен адрес: град Пловдив, ул. ***.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар Асен“
№ 8, представлявано от управителя П.И. Г., да заплати на Дирекцията за национален
строителен контрол сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: