№ 499 / 5.8.2019 г.

  Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

   гр. Монтана 05.08.2019 г.

 

         В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание Н. 24.06.2019 г. в състав:

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 2321 по описа З. 2018г., З. да се произнесе взе предвид следното :

 

              Искът е З. установяване вземане Н. Заявител в заповедно производство по реда Н. чл.422. ал.1, вр.чл. 415 и. чл. 410 ГПК.

              Ищецът- „. З. К. Н. П. З. О., със седалище и. адрес Н. управление г. С. 1. р. О. б. Л. 1. Е. М. Е. 2.., чрез Д. В. А. –. упълномощен юрисконсулт, е предявил иск  против В.Б.В. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, З. положително установяване вземане Н. ищеца в размер Н. сумите: 1 000.00 лева главница до погасяване Н. кредита; сумата от 230.00 лева договорна лихва З. периода от 16.09.2016г. до 12.08.2017г.; сумата от 50.00 лева такси З. извънсъдебно С. Н. вземането; сумата от 770.00 лева гаранция по кредитната сделка; сумата от 50.89 лева мораторна лихва З. периода от 13.08.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018г. до изплащане Н. вземането, З. които  в Заповедно производство по ч.гр.д. № 1231/ 2018 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 664 / 31.5.2018 г.

            Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда, че Заповедта З.  изпълнение  е връчена Н. длъжника- кредитополучател при усл. Н. чл.47, ал.5 от ГПК.

               Ищецът се позовава Н. фактите по подаденото от него Заявление по ч.гр.д.№ 1231/ 2018г. Н. РС-Монтана, посочени като основание З. издаване Н. заповедта по чл.410 ГПК, приети от съда: Н.  01 декември 2017 г. е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г от 01.12.2017 г. между “А. З. К. Н. П. З. О.(цесионер) и. ,. Б., АД (цедент), по силата Н. който вземането, произтичащо от Договор З. кредит с №   418633 от  17.08. 2016 г. между длъжника В.Б.В. и. „. Б.” и. Договор З. гаранция от същата дата с ”Ф. Б. Е., ведно с Общите условия, приложими към него е прехвърлено изцяло в полза Н. Заявителя по делото/наред с други вземания/.  Длъжникът е усвоил  предоставената му сума от 1000 лв, която сума е следвало да ползва и. върне съгл. договора Н. месечни вноски, което не е изпълнил в срок, като вземането Н. кредитора / Н. Заявителя/ е станало изискуемо в пълен размер след тази дата.

               В исковата молба се твърди, че между отв. В.Б.В.- кредитополучател и. ,. Б.” Е. като Заемодател е сключен Договор З. кредит с №  418633 от 17 август 2016 г. чрез средствата З. комуникация от разстояние/електронна поща, уеб-сайт/ във формата Н. електронен документ, съобр. ЗПФУР. Длъжникът /ответникът/ е усвоил предоставената му сума 1000 лв, със задължението да я върне съгласно условията Н. сключения договор. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и. тарифа, приложими към него.

               Н. 01.12.2017 година е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г от 01.12.2017г. между “А. З. К. Н. П. З. О.(цесионер) и. ,. Б., АД (цедент) Н. основание чл.99 ЗЗД, по силата Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.              

              По договора З. паричен заем, отв. В.Б.В. не е извършвал/а плащания. Към настоящия момент дължимата главница е в размер Н. 1000 лв. Натрупано е задължение към дружеството-ищец, като в размера му са включени главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса З. гаранция по Договор З. гаранция и. лихва З. забава.            

               Вследствие Н. горното неизпълнение, Дружеството-Г. ,. Б.“ Е., е погасило дължимата сума в пълен размер кьм „. Б.“ Е., с което е встьпило в правата Н. Кредитор и. от този момент З. него възниква правен интерес З. предявяване Н. претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

              З. ищеца-цесионер е възникнало право да предприеме действия с оглед удовлетворяване Н. вземането си, изразяващи се в подаване Н. Заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 от ГПК. Последното е входирано в РС- Монтана Н. 30.05.2018г. и. въз основа Н. него е образувано ч.гр.д. № 1231/ 2018 г. с издадена Заповед З. изпълнение  по чл.410 ГПК.

             Претендира З. присъждане Н. направените в заповедното и. настоящото производство разноски, З. които представя списък по чл.80 ГПК.

              Ответникът- В.Б.В. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е подал писмен отговор Н. исковата молба в рамките Н. указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК чрез назначен по реда Н. чл.47, ал.6 ГПК особен процесуален представител-адв. М. xxx, вписана под № 3658 при НРП. Счита, че искът е допустим, но неоснователен и. като такъв го оспорва по основание и. размер. Оспорва, че ответникът В.В. дължи изпълнение по издадената Заповед З. изпълнение Н. парично задължениЕ. Заявява следното:

             1. ВЪЗРАЗЯВА, че ответникът е изразил съгласие З. сключване Н. договора, както и. че е сключен Договор З. предоставяне Н. финансови услуги /заеми/ от разстояниЕ.

             Възразява, че „. Б.”Е. е предоставило Н. заемателя и. длъжник по настоящото заявление паричен заем /главница/ в размер Н. 1000 лв. / хиляда лева/.

              2.. Възразява, че между длъжника и. търговско дружество „. Б. Е. е сключен договор З. гаранция /поръчителство/.

               Възразява, че З. предоствената гаранция длъжникът се е задължил да заплати Н. „. Б.ЕО0Д такса З. предоставената гаранция в размер Н. 770 лв.

               3. Оспорва, че ответникът В.В. е уведомен надлежно З. извършената цесия. Няма потвърждение З. извършената цесия.

               4. От ответника освен вземанията З. главница и. договорна лихва, се претендират и. вземания З. административна такса З. С. Н. вземането-50 лв., такса З. гаранция-770 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 50.89 лв. Възразява, че по отношение Н. тях З. ответника има валидно възникнало задължение З. тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Нарушени са чл.33,ал.1 и. ал.2. ЗПК .

             В открито съдебно заседание особеният представител Н. ответника се явява, като поддържа становището си по подадения от него отговор Н. исковата молба.

             Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение Н. съдебно- счетоводна експертиза.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища Н. страните и. съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

             Съдът намира исковата молба З. допустима, като подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и. в рамките Н. указания от закона едномесечен срок.

              Безспорно е между страните и. от приложеното ч.гр.д. № 1231/ 2018 г. Н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед №  664 / 31.5.2018 г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АКПЗ” О.- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено: Длъжникът В.Б.В. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. кредитора “А. З. К. Н. П. З. О., със седалище и. адрес Н. управление гр.С., бул. Васил Л. №1. Е. М. код по Б. 2.., представляван от Р. Г. А. и. Т. Я. К., управители, чрез пълномощника си Н. А. С. –. юрисконсулт, сумата от 1 000.00 лева главница до погасяване Н. кредита, сумата от 230.00 лева договорна лихва З. периода от 16.09.2016г. до 12.08.2017г., сумата от 50.00 лева такси, сумата от 770.00 лева гаранция по кредитната сделка, сумата от 50.89 лева мораторна лихва З. периода от 13.08.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018г. до изплащане Н. вземането; както и. 42.02 лв- платена държавна такса и. сумата 150  лв- юриск. възнаграждение  съобр. чл.26 от НЗПП- разноски.

              Прието е че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението Н. кредитора, които са изложени и. в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: „задължение по договор З. гаранция, сключен Н. 17.08.2016г. между длъжника и. „. Б. Е. във връзка с договор З. кредит, като вземането е прехвърлено Н. заявителя с договор З. прехвърляне Н. парични вземания /цесия/ от 01.12.2017г. и. Приложение №1 от 01.12.2017г., З. което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД З. извършената продажба”.

             От събраните по делото писмени доказателства се установяват твърденията в исковата молба относно възникнали между страните правоотношения, в частност-облигационни. По- конкретно между отв. В.Б.В.- кредитополучател и. ,. Б.” Е. като Заемодател е сключен Договор З. предоставяне Н. потребителски кредит № 418633 от   17 август 2016 г. чрез средствата З. комуникация от разстояние/електронна поща, уеб-сайт/  във формата Н. електронен документ, при усл. Н. ЗПФУР/ приложен Н. л.68- л.75/. Длъжникът /ответникът/ е усвоил предоставената му сума 1000 лв, със задължението да я върне съгласно условията Н. сключения договор и. тези, посочени в Общите условия. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверява, че е запознат и. се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор, Общите условия /ОУ/ и. тарифа, приложими към него.

             С подписването Н. договора З. потребителски кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Този договор е доказателство З. възникналото между страните облигационно правоотношениЕ.

             Н. 17 август 2016 г. между отв. В.Б.В. /кредитополучател/ и. ,. Б.“ Е. /Г./ е сключен Договор З. гаранция/ поръчителство/, по силата Н. който Гарантът се задължава в полза Н. Кредитора да гарантира изпълнението Н. задълженията Н. Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение Н. Задълженията Н. Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

           Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договора З. гаранцие и. чл.1.6 Договор З. гаранция, сключен между В.Б.В. и. ,. Б.“ Е., Кредитополучателят се е задължил да плати Н. Гаранта такса З. предоставяне Н. гаранцията в размер, срок и. начин Н. плащане, определен в последния договор, като в настоящия случай таксата З. гаранция е 770.00 лв- Н. 12 равни месечни вноски с дата Н. първо плащане 16.09.2016год.

            Отв. В.Б.В. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество- арант ,. Б.“ Е.. Вследствие Н. това, Дружеството-Г. ,. Б." Е., е погасило дължимата сума в пълен размер кьм ,. Б.“ Е., с което е встьпило в правата Н. Кредитор и. от този момент З. него възниква правен интерес З. предявяване Н. претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

              По договора З. паричен заем, отв. В.Б.В. не е извършвал/а плащания. Към настоящия момент дължимата главница е в размер Н. 1000 лв.  Датата Н. първата вноска по кредита е била Н. 16.09.2016 г., с общ рой вноски-12 и. размер Н. всяка една-102.50 лв. Изрично в договора са посочени лихва: 230 лв; ГПР: 49.11 % и. лихвен процент: 40.61 %. При това цялостно неизпълнение вземането Н. кредитора е изискуемо в пълен размер след тази дата.

              Н. 01.12.2017 година е  сключен Договор З. Покупко-продажба Н. отписвания Н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и. Приложение Г от 01.12.2017г. между “А. З. К. Н. П. З. О.(цесионер) и. ,. Б., АД (цедент) Н. основание чл.99 ЗЗД, по силата Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. Уведомлението З. цесията е  връчено Н. ответника заедно с преписа от исковата молба и. доказателствата чрез назначения му особен процесуален представител.          

            Задължението Н. ответника В.Б.В. към Дружеството-Г. ,. Б.“ Е., произтича от заплатеното от страна Н. последния спрямо ,. Б.“ Е. изискуемо задължение по Договор З. кредит с № 418633 от   17 август 2016 г., формирано от усвоената, но непогасена сума по кредита- главница 1000 лв, договорна лихва 230 лв З. периода от 16.09.2016 год.-дата Н.  първа вноска до 12.08.2017г.- датата Н. последна вноска, административна такса З. С. Н. вземането 50 лв, мораторна лихва върху непогасената главница 50.89 лв З. периода от датата Н. настъпване  Н. забавата-13.08.2017г. до 17.05.2018 год. /датата Н. подаване  заявлението по чл.410 ГПК в съда, ведно с дължимата такса З. гаранция по Договор З. гаранция в размер Н. 770 лева, З. която длъжникът се е задължил, но не е заплатил.

           Ответникьт е трябвало да изплати целия заем до 12.08. 2017 г. -последната падежна дата, което не е сторил. Налице е неизпълнение З. заплащане Н. погасителни вноски. Сроковете по всички падежи Н. тези  вноски са отдавна изтекли, а ответникьт по делото продължава да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и. обезщетение З. забава /мораторна лихва/. Задължението  му е станало изискуемо с изтичане срока Н. договора, З. което кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя и. да го обявява З. предсрочно изискуем.

    От приложените към исковата молба и. допълнително представените от ищеца с молба/19.04.2019г./л.64 и. сл./, с молба от 23.05.2019 год. по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца относно извършената цесия. В случая прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД, в подкрепа Н. който извод е практиката Н. ВКС, в постановените Н. осН. чл. 290 и. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. Н. І т. о. и. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. Н. ІІ т. о. Когато в производство се установи, че задължението Н. ответника, произтичащо от посочения договор З. паричен заем не е погасено, то фактът кога и. Н. кого е връчено уведомлението З. прехвърленото вземане не е от значение З. основателността Н. иска. Уведомлението по реда Н. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза Н. длъжника с цел да го предпази от двойното плащане Н. едно и. също задължениЕ. Длъжникът може успешно да възразява З. липса Н. уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил Н. предишния кредитор до момента Н. уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящето производство.

            Обстоятелствата относно сключените договори, размери Н. сумите, както и. внесените/невнесени от длъжника суми- погасителни вноски са установено от събраните по делото доказателства, в която връзка оспорванията Н. ответника чрез особения му процесуален представител съдът намира З. неоснователни. Процесните договори са сключени съобр. ЗПФУР с индивидуален код З. кредитополучателя /фигуриращ Н. място”подпис Н. клиента/. Друга идентификация не е необходима. Установено е от изисканата и. представена  от „Изипей”АД в оригинал разписка З. сумата 1000 лв/17.08.2016 год. /л.123-л.124 от делото/, че отпуснатия кредит  е получен от ответника. Ответникът не е заплатил изцяло дължимите парични вноски  по заема към Дружеството. Както по-горе е посочено сумата, която е заплатена до момента е в размер Н. 0 лв.

             З. изясняване Н. фактическата обстановка в настоящето производство е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице К.И... От заключението й се установява, че няма различия в претендираните суми по Исковата молба и. тези в приложеното заповедно производство по ЧГД № 1231/2018г.  От заключението е видно, че остатъкът от задължението Н. ответника по процесния договор З. потребителски кредит е в общ размер Н. сумата 2050.00 лв., от която:

главница - 1000 лв.

договорна лихва - 230.00 лв

такса гаранция      -770.00 лв

административна такса-50 лв.

             По сключения договор З. предоставяна Н. потребителски кредит Кредитополучателя не е извършвал плащания. Вещото лице пояснява, че лихвата от 230 лв е възнаградителна, договорена. Тя е разпределена З. погасяване във всяка една от вноскитЕ. Лихвеният % 11.99 % е годишна лихва и. въз основа Н. него е изчислена възнаградителната лихва .

             Съдът приема заключението Н. счетоводната експертиза като обективно и. безпристрастно. Не е оспорено от странитЕ.

             С оглед изложеното по-горе съдът намира възраженията Н. особения представител Н. ответника, заявени в отговора и. посочени по-горе З. необосновани и. неоснователни.   Отделно от това съдът не намира основания З. наличие Н. неравноправни клаузи, водещи до нищожност по см. Н.  ЗПК във вр. ЗЗП и. ЗЗД.

             По изложените съображения съдът приема исковите претенции З. доказани и. основателни.

              С оглед изхода Н. спора и. Н. осН. чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство по представен списък по чл.80 ГПК, а именно: 42.02 лв- платена държавна такса в исковото;  180.00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 377,00- депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и. 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение съобр.чл.78, ал.8 ГПК.  Следва да бъдат присъдени и. разноски в заповедното производство, по посочения списък: 25.00 лева- държавна такса и. сумата от 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение съобр. Наредбата З. заплащане Н. правната помощ.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И.  :

 

              ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. ответника В.Б.В. с ЕГН xxxxxxxxxx, Постоянен адрес: xxx, /чрез адвокат М. xxx, вписана под № 3658 при НРП - особен процесуален представител/, че същият има задължение към ищеца „. З. К. Н. П. З. О., Е. 2.., със седалище и. адрес Н. управление г. С. 1. р. О. б. Л. 1. Е. М. З. сумите: 1 000.00 лева главница до погасяване Н. кредита; сумата от 230.00 лева договорна лихва З. периода от 16.09.2016г. до 12.08.2017г.; сумата от 50.00 лева такси З. извънсъдебно С. Н. вземането; сумата от 770.00 лева гаранция по кредитната сделка; сумата от 50.89 лева мораторна лихва З. периода от 13.08.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018г. до изплащане Н. вземането, З. които  в Заповедно производство по ч.гр.д. № 1231/ 2018 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 664 / 31.5.2018 г.

              В производството по делото участва като трето  лице- помагач Н. страната Н. ищеца “А. З. С. Н. В. Е., със седалище и. адрес Н. управление г. С., б. П. Д. 2.. о. –. с. Л. Е. 2.. о. 4. Е. 2...

             Осъжда В.Б.В. / адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати Н. „. З. К. Н. П. З. О., Е. 2..  /седалище и. адрес Н. управление по-горе/, сумите:  42.02 лв- платена държавна такса;  180.00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 377,00- депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и. 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение- разноски в исковото производство, както и. сумите: 25.00 лева- държавна такса и. сумата от 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение- разноски в заповедното производство.

               Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. странитЕ.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: