№ 4210
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100512663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 2353 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 71146/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 72-и състав, Р. Т. Д. е осъден да заплати да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 128.58 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане, и
21.53 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., като е отхвърлил
исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата над 128.58 лв. до предявените
320.44 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 31.10.2019 г., и за лихва за забава за разликата над
21.53 лв. до предявените 53.65 лв. и изцяло исковете за заплащане на сумите 20.40 лв. за
дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г. и 4.43 лв. лихва за забава
върху нея за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.
Със същото решение П. Т. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 128.58 лв. незаплатена
топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане, и 21.53 лв. лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., като е отхвърлил исковете за заплащане на топлинна енергия
за разликата над 128.58 лв. до предявените 320.44 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до
31.10.2019 г., и за лихва за забава за разликата над 21.53 лв. до предявените 53.65 лв. и
изцяло исковете за заплащане на сумите 20.40 лв. за дялово разпределение за периода от
м.11.2019г. до м.04.2021 г. и 4.43 лв. лихва за забава върху нея за периода от 31.12.2019 г. до
09.12.2022 г.
С цитираното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Т. Д. и осъден да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 109,13 лв. разноски по делото. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК П. Т. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 109,13
лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу
1
П. Т. Д. искове, е депозирана въззивна жалба от последния, в която са изложени оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът сочи, че доколкото няма
издадено разрешение за строеж от ДНСК на абонатната станция в ж.к. Гео Милев, ищцовото
дружество неправомерно е начислявало суми за всички живущи в процесния жилищен блок.
Твърди, че в отговор от НАП, приложен към първоинстанционното дело, е посочено, че при
проверка в дневниците за продажби на „Топлофикация София“ не са открити документи и
лични данни за П. Т. Д.. Поддържа, че като ответник не би следвало да носи отговорност за
предходни парични задължения, поради което е неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че носи отговорност като при приемане на наследство, които нито е прието, нито е
отказано. Излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното нарушение и поради
неправилно приложение на европейското законодателство, регламентиращо
неравноправните клаузи при договори, сключени с потребители. Акцентира, че СРС не е
взел предвид, че ответниците нямат сключен писмен договор. Отбелязва, че
първоинстанционният съд се е позовал на Наредба за топлоснабдяването, която е отменена с
Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. Д. № 13721/2017 г. на ВАС, което е задължително
за органите на съдебната власт. Посочва, че решението е връчено неподписано срещу съдия
от СРС, поради което е нищожно на основание чл. 236, ал. 3 ГПК. Моли съда да отмени
решението като нищожно и незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият
ищец моли съда да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната му част и претендира
разноски.
Въззивната жалба на ответника П. Т. Д. е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, като ответникът е освободен от държавна такса за
въззивното производство, поради което въззивната жалба е допустима.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която с която са уважени
предявените срещу Р. Т. Д. искове, е депозирана въззивна жалба от последния, в която са
изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът
сочи, че доколкото няма издадено разрешение за строеж от ДНСК на абонатната станция в
ж.к. Гео Милев, ищцовото дружество неправомерно е начислявало суми за всички живущи в
процесния жилищен блок. Твърди, че в отговор от НАП, приложен към
първоинстанционното дело, е посочено, че при проверка в дневниците за продажби на
„Топлофикация София“ не са открити документи и лични данни за П. Т. Д.. Поддържа, че
като ответник не би следвало да носи отговорност за предходни парични задължения,
поради което е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че носи отговорност като
при приемане на наследство, които нито е прието, нито е отказано. Излага оплаквания за
неправилност на първоинстанционното нарушение и поради неправилно приложение на
европейското законодателство, регламентиращо неравноправните клаузи при договори,
сключени с потребители. Акцентира, че СРС не е взел предвид, че ответниците нямат
сключен писмен договор. Отбелязва, че първоинстанционният съд се е позовал на Наредба
за топлоснабдяването, която е отменена с Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. Д. №
13721/2017 г. на ВАС, което е задължително за органите на съдебната власт. Посочва, че
решението е връчено неподписано срещу съдия от СРС, поради което е нищожно на
основание чл. 236, ал. 3 ГПК. Моли съда да отмени решението като нищожно и
незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият
ищец моли съда да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната му част и претендира
разноски.
Въззивната жалба на ответника Р. Т. Д. е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, като ответникът е освободен от държавна такса за
въззивното производство, поради което въззивната жалба е допустима.
Третото лице помагач – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по подадената
въззивна жалба.
2
Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Настоящата съдебна инстанция намира възражението за нищожност на
първоинстанционното решение поради това, че същото е връчено неподписано за
неоснователно. Не е налице нито една от хипотезите, водещи до нищожност на съдебен акт,
доколкото решението е постановено от законен състав (постановено е от лице със съдийска
правоспособност, еднолично, каквото е и изискването на закон), в писмена форма, същото е
подписано и волеизявлението на съда е логично, разбираемо и последователно. Решението е
подписано от съдията докладчик с квалифициран електронен подпис на 09.02.2024 г.
Утвърдено е в практиката на Върховния касационен съд, че след влизане в сила на
измененията на ГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в
електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а ръкописно. То е
валидно също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Разпоредбата на
чл. 102а, ал. 1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ
е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК
/ДВ, бр. 110/2020 г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от
органите на съдебната власт в електронна форма. До влизане в сила на измененията в ГПК,
извършени със ЗИДГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., издаденото само в електронна форма съдебно
решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл. 235, ал. 4
ГПК. След влизане в сила на чл. 102а, ал. 1 ГПК обаче, с подписването на издадено в
електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за
издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и
изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение (така и в
Решение № 603 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 4137/2023 г. по описа на Върховен
касационен съд, II г.о.).
В аспекта на изложеното и доколкото обжалваното съдебно решение е постановено
след влизане на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК, ДВ, бр. 110/2020 г. и
подписано с квалифициран електронен подпис на 09.02.2024 г., то същото е валидно и не
представлява акт, който да е несъвместим с основите на установения правов ред, нито с него
е разпоредено изпълнение на действие, което представлява престъпление.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени при условията на разделност пасивно
субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.
2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответниците са наследници на
Л. Д.а, която приживе е притежавала ½ ид. ч. от процесния имот, както и че ответниците в
качеството им на нейни синове са нейни единствени наследници.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането
произвежда действие от откриването на наследството, т.е. приемането има обратно
3
действие. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Трайно установената съдебна
практика изисква действията по т. нар. мълчаливо приемане на наследство да са
недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на
наследството – да изразяват непоколебимо намерение. Тези фактически или правни действия
на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът следва да
извърши преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството. Отказът
от наследство, от своя страна, е изричен и формален акт и съгласно чл. 52 ЗН отказът от
наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН – с писмено заявление до районния
съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга.
Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането
на наследството по опис или отказ от наследството (в този смисъл и Решение № 437 от
17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г.о.). Когато се оспори приемането на
наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска
приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането
на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в
доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство.
С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ
от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това,
следва изводът, че в качеството си на съсобственици на процесния имот ответниците са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, като отговорността на
всеки един от ответниците се разпростира до ¼ от общото задължение.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния
ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на
индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни
действия. При тези съображения неоснователни са твърденията на въззивниците, че не са
пасивно материално легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като за
възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор.
С оглед възражението за неравноправност на общите условия на ищеца в нарушение
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, следва да се посочи, че съгласно практиката
на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача
или доставчика. В чл. 3, пар. 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато
дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато
въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая не
се установява Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД да съдържат неравноправни клаузи, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3 ЗЕ
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие, в което
да предложат специални условия. По делото не се твърди, а и не се съдържат данни
жалбоподателите да са се възползвали от тази възможност. Ето защо доводите за
неравноправност на общите условия на ищеца се явяват неоснователни.
По отношение оплакванията, касаещи необоснованост на заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ поради отмяна на Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г., следва да бъде посочено, че с решение №
11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с
решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен
състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ,
4
бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
Наредба, действително са обявени за нищожни или са отменени. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение за отмяната му, с оглед на което има действие занапред. В ТР № 2 от 27.06.2015 г. н
ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя
подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С оглед действието за напред и
доколкото процесният период предхожда постановения съдебен акт, позоваването на
въззивниците на съдебния акт на ВАС е неоснователно.
По поддържаното във въззивната жалба оплакване, че няма издадено разрешение за
строеж от ДНСК на абонатната станция на бл. 117, следва да се посочи, че същото не е
релевантно за предмета на конкретния правен спор, доколкото за основателността на
предявения иск е релевантно потреблението на топлинна енергия, респ. нейното количество.
В тази връзка от приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, лицензирана фирма е
издала протоколи и свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия
топломер в АС, тип “Multical 66C” на фирмата “KAMSTRUP”, № 4016911, през м. 04.2017 г.
и м. 04.2019 г. Лаборатория „Артест-Б“ е издала и свидетелство за проверка на топломера с
дата 15.05.2021 г. Заключенията са, че монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен
и съответства на одобрения тип, с необходимия обхват и клас на точност. Вещото лице е
посочило и че при начисляване на сумите за разход на топлинна енергия ищцовото
дружество е спазило изискванията на Закона за енергетиката, Закона за измерванията и
наредбите за топлоснабдяване. Ето защо и доколкото по делото се установява, че до
процесния имот е доставяна и начислявана топлинна енергия, както и че измерванията и
изчисленията са извършени съобразно действаща нормативна уредба, то поддържаните от
въззивниците доводи за неправомерно начисляване на топлинна енергия поради липса на
издадено разрешение за строеж от ДНСК на абонатната станция, е неоснователно.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от Софийския
районен съд и доколкото други оплаквания не са релевирани във въззивната жалба, в това
число и по отношение на дължимата сума за доставена топлинна енергия, размера на
дължимата мораторна лихва и на дължимите такси за дялово разпределение, и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а въззивните жалби - да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивниците ответници следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на въззиваемото
дружество сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството пред Софийски градски съд.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2353 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. №
71146/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Р. Т. Д., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК П. Т. Д., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕ № 2353 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 71146/2022 г. по описа
5
на Софийски районен съд, 72-и състав, в останалата част като необжалвано е влязло в
законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- „Директ“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6