Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5033 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от "Т. - С." ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. чрез упълномощен юрисконсулт К.П., против В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13 като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество солидарно със С.И.Д. следните суми: 2609,53 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2016 г. до месец април 2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2017 г. и №**********/31.07.2018 г. за топлоснабден имот в гр. С., п. к. 1592, общ. Искър, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13, ведно със законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 378,30 лева мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 20.08.2019 г.; 39,49 лева главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., ведно със законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 8,43 лева мораторна лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 20.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3997/2019 г. по описа на РС Пазарджик и против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника В.Ц.К..
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че ответникът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С.,
които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ / чл.106а, ал.
3 от ЗЕЕЕ/ и
спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т. С." ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Монитор", в сила от
10.07.2016 г. Съгласно раздел IX от Общите условия "Заплащане на топлинна енергия и
услугата дялово разпределение" чл.31, ал.1, ответникът е задължен да
заплаща дължимите от него суми в размер, посочен в ежемесечно получаваните
фактури най- късно в 45 дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозираните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху задължението. Твърди се, че
ответникът, видно от извлечение от сметки за абонатен №120646 е използвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния период и не е
погасил задълженията си.
Твърди, че етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот на ответника е провела общо събрание на етажната собственост и е избрала фирма "ПМУ С. 98" ООД /сега „ПМУ И.“ ООД/ за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата. Твърди, че сумите за топлоенергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата- „ПМУ И.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 63 от Наредба №2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки като сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения като се започне от най- старото.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален
представител за ищцовото дружество.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище по основателността на претенцията. Изтъква съображения, поради които счита исковата молба за нередовна като излага, че доколкото се касае за периодичния вземания, същите следва да бъдат конкретизирани по размер за всеки месец в рамките на общия исков период. По отношение на главницата за месеците май, юни и юли 2016 г. прави възражение за погасяване на вземанията с изтичането на 3 годишна погасителна давност. Счита, че не отговаря солидарно със собственика на имота, тъй като задълженията не са свързани със задоволяване на семейни нужди по смисъла на чл.32, ал.2 от СК. Оспорва размера на претенцията за главница за периода месец август 2016 г. до месец април 2018 г., тъй като счита за релевантен размера на реално потребената топлинна енергия, а не едностранно издаваните от ищеца фактури. Сочи, че не е спазен редът за избор на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на топлината енергия, тъй като не е полагал подписа си върху приложения към исковата молба протокол от 30.09.2008 г. на ОС на ЕС, неразделна част от който е списъкът на собствениците. Друго лице е положило подпис, както от негово име, така и от името на още 4 собственика. В този смисъл твърди, че ОС не е притежавало необходимото мнозинство от 2/3 от етажните собственици за вземане на това решение, поради което клиентът не е обвързан от извършеното дялово разпределение. Оспорва истинността на протокол от 30.09.2008 г. Изразява готовност за доброволно уреждане на спора.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която иска от съда да отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна. Представил е писмени бележки в подкрепа на горното с доводи по съществото на спора.
С определение № 1502/07.07.2020 г. по настоящото дело, съдът е конституирал „ПМУ И.“ ООД, ЕИК- ..., със седалище и адрес на управление – гр. С., район „ П.“, ул. „Б.“ №21Б, вх.А, ет.5,ап.14, в производството, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т. - С.“ ЕАД.
Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова претенция и депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 и чл.86 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключен с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. – С.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.150 от ЗЕ.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ в гр. С., п. к. 1592, общ. Искър, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Наред с горното, следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.150, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая общите условия са оповестени в един ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията по така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съдът не споделя доводите на ответника, че същият не следва да носи солидарна отговорност с другия собственик на имота. Видно от приложените и приети по делото като писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том II, рег. № 4666. Нотариално дело № 190/2002 г. на нотариус Емануил Каракашев, с район на действие СРС, вписан под № 311 по рег. на НК, безспорно се установява, че ответникът заедно със С.И.Д. – негова съпруга, придобиват правото на собственост върху процесния апартамент. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства, че през процесния период ищецът не е ползвал нито лично, нито чрез държател топлоснабдения имот. В подкрепа на становището на съда следва да се приеме и заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че по силата на закона се явява клиент на ищеца. На следващо място от заявление-декларация от 17.05.2003 г., се установява, че предишният собственик – Силвия Въргова е изявила желание партидата й да бъде закрита, като са посочени имената на ответника. Горното не се оборва и от представеното по делото решение № 34570 по гр.д. 33187 по описа на СРС, с което е прекратен бракът между ответника и неговата съпруга – Спасийка Джуренова, а напротив – потвърждава се тезата на съда, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, тъй като бракът е прекратен едва през 2020 г., т.е. доста след процесния период.
По делото не се твърдят, а и не се установяват сделки, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период процесният имот е бил в режим на съсобственост между ответника и трето за процеса лице – бившата му съпругата му Спасийка Джуренова, с която бракът им е прекратен през 2020 г. т.е. след исковия период. За прецизност следва да се отбележи, че съгласно чл.32, ал.2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът кредитира изцяло като обоснована, обективна и компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи. Вещото лице заключава, че за процесния периода отчетената топлоенергия от общия топломер идент. № 4013183, монтиран в абонатна станция 587, гр. С., ж.к. „Д. -1”, бл. 93, вх.1 е 531 397 кВтч, след загуби в абонатната станция 525 643 кВтч. Според експерта за исковия период в процесния имот е осигурен достъп в дните за отчитане и са отчетени показанията на индивидуални разпределители на топлинна енергия и водомер за топла вода. Посочил е, че за определянето на дяловото разпределение на топлинната енергия топлинният разпределител ПМУ „И.“ ООД гр. С. е прилагал „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“. Приложение към Наредба за топлоснабдяване 16-334. Изравнителните сметки са изготвяни по периоди както следва: май 2016 г. до април 2017 г. – топла вода изразходена енергия 4986.06 кВтч., на стойност 394,66 лева, като сумата за доплащане е в размер на 51,82 лева, а за отопление изразходена енергия 11557,48 кВтч., на стойност 902,89 лева, като сумата за доплащане е в размер на 139,48 лева или общо в размер на 191,30 лева. За периода май 2017 г. до април 2018 г. посочва, че за топла вода изразходена енергия 5631,07 кВтч., на стойност 539,54 лева, като сумата за доплащане е в размер на 86,39 лева, а за отопление изразходена енергия 8094,55 кВтч., на стойност 776,88 лева, като сумата за доплащане е в размер на – /минус/ 101,97 лева или общо ответникът е имал сума за получаване в размер на 15,58 лева. Вещото лице е посочило, че общо топлинна енергия за процесния период е 30269,13 кВтч на стойност 2613,99 лева, като сочи, че всички суми за начислени в съответствие с цените определени съгласно Решение на КЕВР за цената на природния газ за процесния период 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.. По отношение на технологичните разходи е посочило, че са отчитани за сметка на ищцовото дружество, както и че общия топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и изяснява начина на отчитане в ищцовото дружество и третото лице помагач.
По делото е изслушано и прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. Вещото лице заключава, че няма данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Посочва, че от дължимата сума от 1 297,54 по обобщена фактура № **********/31.07.2017 г. за консумираната топлинна енергия за периода 05.2016 г. - 30.04.2017 г. е заплатена сумата от 4.43 лева, която е прихваната от салдото /остатъка/ от последното плащане на ответника за периода 05.2015 г. - 04.2016 г. От заключението се изяснява, че размерът на останали непогасени от ответника задължения са в размер от 3 035,75 лева, от които: за консумирана топлинна енергия за периода 05.2016 г. - 30.04.2018 г. - 2 609,53 лева; начислена лихва за периода 14.09.2016 г.- 20.08.2019 г.- 378,30 лева; по фактури за дялово разпределение – 39,49 лева; начислени лихви за периода 30.08.2016 г.- 20.08.2019г. – 8,43 лева. Вещото лице е посочило, че в информационната система на „ Т.” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от третото лице „ПМУ И.” ООД за имота на ответника за процесния период, се отразяват след окончателното отчитане на средствата за измерване на абоната № 120646, както и на всички абонати захранващи се с топлоенергия от обща абонатна станция. Подробно е изложило стойностите на изравнителните сметки за процесния период в общ размер на 175,74 лева, като тази сума не била погасена до завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и до датата на предоставяне на данните за експертизата. По отношение на дължимите суми за топлинна енергия се изяснява, че размерът им за процесния период е общо - 2 609,53 лева, а дължимата лихва върху главницата е в размер на 378,30 лева. Вещото лице посочва, че размерът на законната лихва върху главницата от 39,49 лева по дялово разпределение е в общ размер на 8,43 лева.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 2609,53 лева. Липсват твърдения и доказателства ответната страна да е изпълнила основното си задължение по облигационното правоотношение – да заплати точно в количествено и темпорално отношение цената на предоставената услуга, поради което предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост. Съдът счита, че исковата претенция в частта за сумата за дялово разпределение също следва да бъде уважена при съобразяване клаузата на чл.36 от общите условия на дружеството ищец, както и отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза, до претендираната сума и посочения период, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен – чл. 422 ГПК, до окончателното плащане.
Изводът на съда за основателност на исковата претенция за главницата налага разглеждането на формулирано в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията в размер на 2609,53 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2016 г. до месец април 2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2017 г. и №**********/31.07.2018 г. за топлоснабден имот в гр. С., п. к. 1592, общ. Искър, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника, който може да се позове на настъпила давност, ако е изминал определен период от време, без да са предприемани действия от кредитора по реализиране на вземането. Това означава, че за уважаване на възражението е необходимо да е налице обективен факт – изтекъл период от време и субективен факт – бездействие на кредитора. Приложимата погасителна давност към вземания за топлинна енергия е тригодишната съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай дружеството ищец е предприело действия по събиране на вземането с предявяване на иска – на датата, на която е подадено заявлението, т. е. на 26.08.2019 г. Съдът, отчитайки сроковете за изпълнение на претендираните парични суми, намира, че към предявяване на иска няма парични суми, относно които е изминал период, по-дълъг от три години, считано от възникване тяхната изискуемост. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност, е с настъпване изискуемост на паричното вземане, т. е. ако вземането има падеж или срок за изпълнение, давностният срок се изчислява, считано от датата, следваща падежа или следваща изтичането на срока за изпълнение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството ищец е издало общи фактури относно задълженията за процесния период, а именно фактури на 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., при което към предявяване на иска – на 26.08.2019 г. по отношение на нито едно парично задължение не е изтекла погасителна давност, защото не е изминал период, по-дълъг от три години, считано от изтичане срока за изпълнение. Районен съд Пазарджик счита, че не е налице основание срокът за давност да бъде изчисляван при съобразяване месечните задължения – при съобразяване чл.33 от общите условия е налице съществена разлика между последиците при неплащане на месечно задължение и последиците при неплащане на задължение по общата фактура, защото неизпълнението на задължение по общата фактура има за последица начисляване на лихва за забава – чл.33, ал.4, каквато продавачът няма право да начислява относно месечните задължения. Наличието на договорна клауза, която предвижда, че купувачът изпада в забава, ако не изпълни задължението по общата фактура, но не и ако не изпълни отделно месечно задължение, позволява да бъде възприето, че изискуемост настъпва за задълженията по общите фактури, докато за вземанията за отделен месец, предхождащи издаване на общата фактура, кредиторът не разполага с право на иск, макар месечните задължения да могат да бъдат изпълнявани от потребителя, поради което съдът приема, че преценката за давността следва да бъде извършена, считано от изтичане срока за плащане по общата фактура, респективно към 26.08.2019 г. не са налице погасени по давност парични суми. С оглед това, че задължението по общата фактура представлява цената, съответстваща на реално доставеното количество топлинна енергия, това задължение е различно от гледна точка на период и начин на формиране спрямо месечните задължения, респективно с прилагането на тригодишна погасителна давност, считано от изтичане срока за плащане на общата фактура не се достига до продължаване срока на давността. Същевременно, ако се приеме, че давност тече, считано от изтичане на съответния месец, би се достигнало до прилагане на по-кратка от предвидената от закона давност за дължимата сума по общата фактура, а законът не допуска прилагане на давностен срок, по-кратък от законоустановения. По изложените съображения съдът счита, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения. В заключението по ССчЕ е посочено, че за процесния период лихвата за забава касаеща незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2016 г. до месец април 2018 г. за реално потребена енергия е в размер на 378,30 лева, а за лихвата за забава касаеща дяловото разпределение, за периода 30.08.2016 г.- 20.08.2019 г. е в размер на 8,43 лева, поради което предявените акцесорни искове, също са основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е спазен редът за избор на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на топлината енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл.139 б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение обаче не може да доведе отпадане на отговорността за заплащане на потребената топлинна енергия.
По делото не са представени доказателства за писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, с топлинния счетоводител „ПМУ Инженеригн“. Представен е само договор между ищцовото дружество и третото лице помагач от 14.03.2012 г. за извършване на услугата дялово разпределение по реда на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ.
Този факт не влияе върху задължението на ищеца за заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички материални предпоставки относно възникването на облигационно отношение между страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението към Наредбата. Следователно, липсата на писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, възнаграждението на процесуалния представител на ищцовото дружество следва да се определи в минималния размер от 100 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът В.К. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство, възлизащи в общ размер от 1165,08 лева, от които 160,72 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 1004,36 лева сторени разноски в исковото производство за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13, че съществува вземане на „Т. - С." ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. чрез упълномощен юрисконсулт К.П., по силата на което ответникът дължи солидарно със С.И.Д. следните суми: 2609,53 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2016 г. до месец април 2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г. за топлоснабден имот в гр. С., п. к. 1592, общ. Искър, ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13, ведно със законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 378,30 лева мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 20.08.2019 г.; 39,49 лева главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., ведно със законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 8,43 лева мораторна лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до 20.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3997/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***,
ж. к. „Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. - С." ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителния
директор А.А. чрез упълномощен юрисконсулт К.П.,, сумата в общ размер от
1165,08 лева, от които 160,72 лева сторени разноски в заповедното производство
и 1004,36 лева сторени разноски в исковото производство.
Решението е постановени при участието на трето лице – помагач на страна на ищеца „Т. - С." ЕАД - „ПМУ И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. С., район „ П.“, ул. „Б.“ №21Б, вх.А, ет.5,ап.14
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: