Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../09.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12081 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове,
както следва:
1/ от Г.П. Г., ЕГН **********
и И.В.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. К.К., срещу „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат частта от сграда с идентификатор
10135.2554.487.4 /след уточнение на идентификатора на имота в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 10.09.2020 г., съгласно посочването от в.
л. Л.Д./***, която навлиза в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор
10135.2554.293 по КККР на гр. Варна;
2/ от Г.П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. К.К.,
срещу „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 1780 лв.
/след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо
първоначално предявения в размер на 1397.44 лв./, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходима сума за
възстановяване и ремонт /за труд и материали/ на собствения на ищеца гараж с
идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна, както и сумата 3318 лв. /след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално
предявения в размер на 1500 лв./, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
необходима сума за възстановяване на навес /за труд и материали/, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата молба
и последващите уточняващи молби към нея, че по
наследяване за Г. Г. и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата ищци,
последните са станали собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.293
по КККР на гр. Варна. По наследяване и дарение за Г. Г. и чрез покупко-продажба
в режим на СИО за двамата ищци, последните са станали собственици на
самостоятелен обект с предназначение – гараж с идентификатор 10135.2554.293.4
по КККР на гр. Варна. През 2015 г. в съседния имот с идентификатор
10135.2554.487 по КККР на гр. Варна, собственост на „Н1 Груп“ ООД, започнало
строителство на нова сграда от „М.Б.“ ЕООД. При строителството била засегната
имотната граница и изградената нова сграда навлязла в имота на ищците. При
изграждане на новата сграда в съседния имот, бил засегнат и собственият на
ищците гараж. Новата сграда в съседния имот, гранична с гаража на ищците, е
изградена монолитно без отстояние от съществуващия
гараж. Вследствие на това се появили пукнатини по мазилката на гаража в
областта на калкана на новата сграда, провиснала плочата на гаража и гаражната
врата, която не може да бъде отворена нормално. Сочи се, че при поставяне на
топлоизолация на калкана на новата сграда от първия ответник, чрез монтиране на
скеле в имота, собственост на ищците, без тяхно съгласие, бил премахнат навес с
площ от 20 кв. м., който не е бил възстановен след приключване на строителните
работи. Демонтажът бил извършен по начин, който не позволява монтирането му
отново. Обезщетенията за имуществени вреди се претендират в условията на
пасивна солидарност от двамата ответници, тъй като се
твърди, че между двете дружества са налице договорни отношения във връзка с
извършването на строителството. Било установено, че собственик на съседния имот
е ответникът „Н1 Груп“ ООД. Излага се, че ищците депозирали молба по чл. 207 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 561/2018 г., като приетата
съдебно-техническа експертиза установила, че щетите на гаража са вследствие
изкопните работи при изграждане на новата сграда в съседния имот. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения. Посочва се начин на
плащане – чрез пощенски или телеграфен запис. Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „Н1 Груп“ ООД, чрез адв. Е.Д., с
който се оспорват предявените срещу този ответник искове като недопустими, тъй
като се поддържа, че това дружество понастоящем е отчуждило в полза на различни
купувачи всички самостоятелни обекти в построената сграда, както и поземления
имот. В евентуалност, се оспорват предявените искове като неоснователни. Не се
оспорва, че през 2015 г. ответникът е станал собственик на ПИ с идентификатор
10135.2554.487 по КККР на гр. Варна и се е снабдил с разрешение за строеж, като
сградата е построена и въведена в експлоатация. Оспорва се твърдението, че при
строителството е засегната имотната граница, както и че сградата навлиза в
собствения на ищците имот. Поддържа се, че има влязъл в сила ПУП – ПРЗ, с който
са определени параметрите на застрояване, които са спазени. Строителството било
извършено от „М.Б.“ ЕООД, като било предвидено свързано застрояване между двата
имота, поради което калканната стена на жилищната
сграда е изградена по регулационната граница. Гаражът на ищците също е построен
на границата, поради което жилищната сграда е изградена на калкан с гаража.
Твърди се, че преди извършването на строежа, покривът на гаража е навлизал в
собствения на ответника имот, като при дъжд и снеготопене, водата се е отичала
в имота на дружеството. Поддържа се, че пукнатините на гаража и провисналата
плоча се дължат изцяло на лошата му конструкция, старост и неподдържаност,
а не в резултат на новото строителство. По същия начин бил разположен и
навесът, навлизайки в имота на ответника. Тъй като е препятствал
строителството, е бил демонтиран със съгласието на майката на ищеца поради
отсъствие от страната на последния. След приключване на строителството,
ответникът поискал да възстанови навеса, но ищецът отказал, тъй като си бил
закупил нов автомобил, който нямало да се събира под навеса. Твърди се и че
това съоръжение е било изградено от материали на стойност не повече от 150 лв.
Поддържа се, че дори и да е налице някакво навлизане в имота на ищците, то е
пренебрежимо малко и не им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен
обем. Оспорват се исковете и по размер. Моли се за отхвърляне на предявените
искове по тези съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „М.Б.“ ЕООД.
В проведеното по делото
на 10.09.2020 г. открито съдебно заседание ищецът Г. Г. се явява лично. Двамата
ищци се представляват от адв. К.К.,
която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да
бъдат уважени. В предоставения от съда срок адв. К. и
ищецът Гьочлиев лично представят писмени защити.
Ответната страна „Н 1 Г.“ ООД се представлява от адв.
Е.Д., която поддържа становище за недопустимост на иска по чл. 109 СК,
съответно за неговата неоснователност, както и за неоснователност на исковете с
правно основание чл. 49 ЗЗД. В срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
В хода на цялото производство ищците поддържат иск за осъждане на ответниците да премахнат частта от сграда с идентификатор
10135.2554.487.4 /след уточнение на идентификатора на имота в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 10.09.2020 г., съгласно посочването от в.
л. Л.Д./***, която навлиза в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор
10135.2554.293 по КККР на гр. Варна. Въпросът обаче коя е тази част от имота,
дали има навлизане в имота и с каква част е това навлизане е въпрос по
същество, който изисква съдът да направи преценка на допуснатите в
производството доказателства, в това число и на изслушаните и приети съдебно-технически
експертизи.
В производството е допусната СТЕ, която да отговори на въпроса каква е
стойността на необходимите строително-монтажни работи за премахване на тази
част от сградата – а именно, в случай че се установи, че навлизането е
единствено в частта за топлоизолацията, тази стойност е в размер на 5769 лв., а
в случай, че се установи, че навлизането е в по-голям обем, при което следва да
се премахнат и констуктивни елементи от сградата, то
стойността на необходимите строително-монтажни дейности за премахване на цялата
сграда възлиза на 165577 лв.
В хода на производството ищците не заявиха изрично, че желаят
премахване само на топлоизолацията на сградата, независимо какво е установеното
навлизане в имота. Напротив, дори в депозираната лично от ищеца Г.П. Гьочлиев писмена защита и в тази на процесуалния му
представител – адв. К.К. се
иска премахването не само на топлоизолацията, но очевидно и на конструктивни
елементи от сградата, така че да се възстанови имотната граница между двата
имота съгласно плана на 24 м. р. на гр. Варна, одобрен със Заповед №
Г-93/27.05.2008 г. на кмета на Община Варна. Изрично в тези защити се поддържа
виждането, че част от навлизането не касае топлоизолацията и че само нейното
премахване няма да възстанови имотната граница между имотите.
Ето защо съдът приема, че не е компетентен да се произнесе по така
предявения иск, доколкото решаването на въпроса дали има навлизане в имота на
ищците, съответно в каква част е то е последващ
спрямо въпроса за цената на иска. Недопустимо е едва след решаването на спора
по същество и направена преценка за основателност или неоснователност на
претенцията да бъде определяна цената на иска. Евентуалното произнасяне на
съда, че навлизането е в по-малък обем от твърдяното от ищците, поради което е
необходимо единствено премахване на топлоизолацията на сградата /или пък
произнасянето, че изобщо липсва такова навлизане/ би обусловило постановяването
на едно недопустимо решение. И това е така, доколкото при последваща
въззивна жалба въззивната
инстанция може да направи преценка, че навлизането е в по-голям обем, поради
което е необходимо и премахването на конструктивни елементи от сградата, при
което обаче искът е следвало да бъде разгледан от окръжния съд като първа
инстанция, съгласно правилата на родовата подсъдност и на това основание първоинстанционното решение да бъде обезсилено. Такова
развитие на делото съдът намира, че не е в интерес на нито една от страните по
спора и само би довело да забавяне на производството. Още повече, предвид и
искането на ищците за премахване на частта от сградата, навлизаща в техния
имот, който въпрос е по съществото на спора, именно в тяхна полза е делото да
се гледа от окръжния съд като първа инстанция, с оглед и разпоредбата на чл.
270, ал. 4 ГПК, съгласно която решението на окръжния съд не може да бъде
обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
По тези съображения и предвид опасността настоящият състав да постанови
едно недопустимо съдебно решение, съдът приема, че производството по делото в
частта му по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на Варненски окръжен съд, който е
компетентен да се произнесе по заявената претенция.
По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС №
7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното увреждане,
причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при
наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по
реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
За основателността на
предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди
ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи настъпването
на твърдените увреждания в резултат от действието или бездействието на трето
лице, на което ответниците са възложили извършването
на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
имуществени вреди в сочения размер.
В тежест на ответника „Н 1
Г.“ ООД е да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число,
че пукнатините на гаража и провисналата плоча се дължат изцяло на лошата му
конструкция, старост и неподдържаност, а не в
резултат на новото строителство.
По делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че по наследяване за Г. Гьочлиев и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата
ищци, последните са станали собственици на поземлен имот с идентификатор
10135.2554.293 по КККР на гр. Варна; по наследяване и дарение за Г. Гьочлиев и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата
ищци, последните са станали собственици на самостоятелен обект с предназначение
– гараж с идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна; че през 2015 г.
ответникът „Н1 Груп“ ООД е станал собственик на ПИ с идентификатор
10135.2554.487 по КККР на гр. Варна и се е снабдил с разрешение за строеж, като
сградата е построена и въведена в експлоатация.
От приетия като
доказателство по делото договор за строителство от 18.01.2016 г. /л. 169 – л.
178/ се установява, че ответникът „Н 1 Г.“ ООД е възложил на ответника „М.Б.“
ЕООД изпълнението на необходимите строителни и монтажни работи /СМР/ за изграждането на жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „Жеравна“ № 3 в УПИ XII-1525, в кв. 22, по плана на 24-ти микрорайон на
гр. Варна.
В производството са
ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите Б. Г.Г., З. П. Г.,
П.М. Н. и Г. М.Г..
Съгласно показанията на
свидетеля Б. Г., майка на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК,
тя постоянно живее в имота. Преди да започне строителството винаги е ползвала
гаража и е бил годен за ползване. Същият бил в отлично състояние. После се
появили пукнатини на цимента отдолу. Посочва, че сега вратата на гаража се отваря
само до половината. Обяснява, че имали навес, който бил съборен от строителите,
защото бил на границата между имотите и им пречел. Собствениците, на които знае
малките им имена, тъй като и двамата се казвали Николай, редовно идвали да
наблюдават строежа. Не може да каже кои са строителите. Не знае кой е извършвал
строителството. Описва навеса по следния начин: хванат за първия етаж от
тяхната къща, отгоре бил само навеса, отстрани нямало нищо, бил от ламарина,
която била захваната за къщата им и за някакви подпори. Представлявал покрив от
ламарина. Заявява, че навесът не е навлизал в съседния имот.
Съгласно показанията на
свидетеля З. Г., брат на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същият
познава имота на ищеца, живял е в него, доколкото това е фамилната им къща. До
започването на строителството в съседния имот преди 3-4 години имотът бил в
идеално състояние и се ползвал, включително и гаражът, който е най-близката
част до съседния имот. Гаражът се ползвал често, държали са там кола, градински
инвентар. След като започнало строителството, направили дълбок изкоп и в първия
момент вратата на гаража започнала да не се отваря, отваряла се съвсем малко,
колкото да мине човек, след това спряла да се отваря. Появили се пукнатини – на
стената, на пода. Според свидетеля, имало пропадане на гаража в посока на
изкопа, доколкото от дясната му страна забелязал пукнатини и пропадания. Пред
гаража имало козирка – на практика това била плочата на гаража. Пред гаража
имало допълнителен навес. Не знае кой е премахнал навеса, но най-вероятно е
строителят. В началото на строителството се запознал с две момчета, които се
представили като инвеститори – и двамата се казвали Николай. Не знае дали те са
собствениците и кой е извършвал строителството. Описва навеса като метална
конструкция, изградена от метални колони и отгоре имало метален покрив. Нямало
зидани стени. Смята, че навесът не е навлизал в съседния имот.
Съгласно показанията на
свидетеля П. Н., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото
същият е бивш служител на „Аутомакс“, чиито шефове са
собственици и на ответника „Н 1 Г.“ ООД, той познава имота от самото му
закупуване. Представлявал къща с двор. В съседния имот имало един гараж и една
ламарина, която била подпряна на един парапет и навлизала в имота на неговите
работодатели с около 50-60-70 см. Знае, че този навес впоследствие е бил
премахнат със съгласието на собствениците на съседния имот, за да може да се
извърши строителството. Мисли, че строителната фирма е премахнала тази
ламарина, но не знае как се казва тя. Шефовете му искали да възстановят навеса
- ламарината, но доколкото знае тогава един от собствениците на съседния имот
щял да си купува нова кола и може би го е било страх да не падне, затова не го
възстановили.
Съгласно показанията на Г.
Г., бил помолен от негови познати да отиде и да огледа гараж, който бил в
съседен имот на този на неговите познати и който бил с нарушена структура, за
да отговори дали е възможно с козметичен ремонт този гараж да бъде отремонтиран, за да бъде използваем. По това време имал
малка бригада, която се занимавала със строителни дейности. При огледа
установил, че гаражът е с нарушена структура, доколкото колоните били иззидани
с тухли, като върху тях имало излята плоча, която била поддала
и самата колонка била увиснала, което затруднявало отварянето на гаражната
врата до степен, в която се отварял лек процеп, за да се промъкне само един
човек, не се отваряла изцяло. Имало пукнатини на колонката, която държи
вратата, може би в горната част на плочата имало лека пукнатина. Не си спомня
да е виждал пукнатини на пода. Направил преценка, че не е възможно да бъде
възстановена структурата на гаража по начин, който да бъде използваем и
безопасен. Споделил това мнение с неговите познати. Посочва, че това се случило
преди да започнат изкопите в имота на неговите познати, непосредствено след
като били закупили парцела, като дори старата къща още била в имота. Обяснява,
че в съседния имот имало импровизиран навес от ламарина, която с единия си край
била опряна до къщата на съседния имот, а другият й край бил на оградата на
имота на неговите познати, като навлизала леко в техния имот. Описва навеса
като ламаринен покрив под ъгъл, скосен, като върху него имало някакви натурии, стари дъски.
По делото е прието
заключението на вещото лице П.П. по допусната
съдебно-техническа експертиза /л. 196- л. 200/, съгласно което стойността на
необходимите строително-монтажни работи за възстановяването на демонтираната
конструкция за навес представлява размера на възстановителната стойност
съгласно стандартите, определени с българските стандарти за оценяване и МСО и
възлиза на 3318 лв.
В обясненията си, дадени в
проведеното на 05.03.2020 г. открито съдебно заседание по делото /л. 242/,
вещото лице П. посочва, че процесната
количествено-стойностна сметка е направена, доколкото на място има оставени
следи от навеса, който е бил направен. Смята, че там е имало зидария с бетонни
блокчета. Установил е това, като е ползвал снимки от Гугъл.
Ако съдът прецени обаче, може да приспадне тези 10 кв. м. – стеничка
с циментови блокчета.
Приети в производството са
снимки от Гугъл, от които се вижда, че действително
на място е съществувал навес от ламарина, което обстоятелство не е спорно между
страните.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице Г.Г. по допуснатата и
приета без възражение от страните съдебно-техническа експертиза от 02.06.2020
г. /л. 271-273 от делото/, съгласно което гаражът е с масивна монолитна
конструкция, строен по традиционния начин. Видимите колони не са в регулярна
конструктивна схема. Изпълнен е видимо преди 2000г., като през годините не са
извършвани т. нар. текущи ремонти по смисъла на ЗУТ. Съгласно прегледаните
одобрени инвестиционни проекти изпълненият изкоп за новопостроената сграда в ПИ
с идентификатор 10135.2554.487 е бил с дълбочина 2 м., като застъпването с
гаража е 1.70 м. На основание данните за земната основа и предвиденото
застъпване на двата обекта, според вещото лице не е имало необходимост от
укрепване на гаража в зоната на изкопа на жилищната сграда. Сградата е
изградена без отстояние от гаража и положената
топлоизолация от 8 см. е поставена пред стената на гаража. При извършения оглед
е установено, че има пукнатина по цялата източна стена под пояса на стената,
както и мрежеста пукнатина по бетонната настилка на гаража, силно изразена в
югоизточния край на гаража пред входната врата. Няма видими и недопустими
провисвания в покривната плоча на гаража. Гаражната врата не може да бъде
отворена изцяло, при отваряне дясното крило на вратата опира в настилката на
двора, където също има видима пукнатина.
В експертизата се посочва,
че гаражът видимо е неподдържан, не са извършвани през годините текущи ремонти
по смисъла на ДР на ЗУТ. Пукнатините, подпухналата и паднала мазилка по стените
са вследствие на неговото неподдържане през годините. Възможно е съществуващите
пукнатини да са се разширили вследствие на изкопната дейност в ПИ с
идентификатор 10135.2554.487 на имотната граница и вероятните плитки основи на
гаража се е получило неравномерно слягане на земната основа под източната стена
на гаража и то само в ъгъла с южната стена /входа на гаража с металната врата/,
което води от своя страна до уширяване на надлъжните
пукнатини под пояса на стената и в бетонната настилка на гаража и в двора /в
зона от 2.50 м./, както и провисването на металната врата. Има видимо пропадане
в този ъгъл /югоизточен/ на гаража. Липсата на армировка в бетонната настилка,
плитките основи, както и малката дебелина на бетона, който е положен като
настилка, също са спомогнали за появилите се пукнатини.
Според вещото лице, общата
стойност на необходимите СМР за отстраняване на вредите възлиза на 1780 лв.
Предвид съвкупния анализ
на коментираните по-горе доказателства съдът приема, че в случая материално и
процесуално легитимирани да отговарят по исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД
са именно ответниците „Н 1 Г.“ ООД и „М.Б.“ ЕООД, с
оглед наличието на договорни отношения между двете дружества за извършване на
строителството на жилищната сграда в имота на инвеститора.
Съгласно разпоредбата на
чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.
По отношение на навеса
съдът приема за безспорно установено, че такъв е съществувал на място и е
премахнат именно във връзка със строителството на сградата, най-вероятно от
строителя „М.Б.“ ЕООД, както посочва свидетелят Ненков. Същият свидетел посочи,
че ответникът „Н 1 Г.“ ООД е искал да възстанови навеса, но това не е станало
именно по желание на собственика на съседния имот. В хода на производството
обаче този ответник не предложи на ищеца да възстанови съществуващото положение,
поради което съдът не кредитира показанията на свидетеля Ненков в тази им част.
Още повече, че те са опосредени от казаното му от
неговите бивши работодателя и не възпроизвеждат лични впечатления. Доколкото в
отговора на исковата молба се посочва, че дружеството е имало желание и
намерение да възстанови премахнатия навес, то съдът приема, че това
обстоятелство представлява извънсъдебно признание на иска по основание.
Всички свидетели обаче,
дори тези водени от ищеца, бяха единодушни, че навесът е представлявал просто
един ламаринен покрив. Ето защо съдът не кредитира заключението на вещото лице П.П. по изготвената от него СТЕ в частта й относно
необходимата сума за възстановяване на навеса, доколкото намира, че същата е
прекомерно завишена и със заплащането й от страна на ответниците
ищецът неоснователно ще се обогати. Нещо повече – прави впечатление, че в
исковата си молба и уточняващите молби към нея, ищецът претендира сумата 1500
лв., която той е оценил като необходима такава за възстановяване на навеса,
формирана, както следва: материали – винкели, ламарина и улуци за конструкцията
– 1000 лв. и труд – изработване и монтаж на навеса – 500 лв.
Едва с оглед изготвената
експертиза бе поискано и допуснато изменение в размера на исковата претенция по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от 1500 лв. на 3318 лв. /повече от 2 пъти над
първоначалната претенция/.
Нито ищецът, нито водените
от него свидетели, не наведоха твърдения и не установиха обстоятелството процесният навес да е включвал зидария с циментови
блокчета, в който смисъл е даденото от вещото лице П. заключение.
В този смисъл и съгласно
разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът следва да определи размера на иска по своя
преценка. Съдът приема, че първоначалния размер на исковата претенция – 1500
лв. напълно отговаря на описанието на съществуващия в имота навес и че покрива
стойността на необходимите материали и труд за възстановяването му в имота на
ищеца.
По изложените съображения
съдът намира, че искът по чл. 49 ГПК относно навеса е основателен и следва да
бъде уважен до размера от 1500 лв., като за разликата над тази сума до претендираната 3318 лв. претенцията е неоснователна и
недоказана, поради което подлежи на отхвърляне. Като последица от уважаването
на иска следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата 1500 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на гаража съдът приема, че получените
увреждания по същия – уширяване на пукнатини в
източната стена и настилката, неправомерно слягане на земната основа под
източната стена на гаража, съответно провисване на металната врата, са
вследствие на извършените изкопни дейности в съседния на ищеца имот, предвид
характера на дейността и непосредствената близост на новопостроената сграда до процесния гараж /сградата напрактика
е долепена до гаража/. С оглед коментираното по-горе заключение на вещото лице Г.Г. по приетата по делото експертиза обаче съдът намира, че
в случая може да се направи обоснован извод, че настоящото състояние на гаража
не е единствено в резултат на осъщественото строителство, а се дължи и на други
фактори – неподдържането му, неизвършването на текущи ремонти, липсата на
армировка в бетонната настилка, плитките основи, както и малката дебелина на
бетона, който е положен като настилка. Именно тези обстоятелства експертът в
заключението си еднозначно посочва, че също са спомогнали за появилите се
пукнатини.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелите Г., че преди строителството гаражът е бил в идеално състояние. Те
са оборени именно от показанията на свидетеля Г. Г., който заявява, че е
извършил оглед на гаража още преди началото на строителните дейности и е
констатирал, че гаражът е с нарушена структура, вратата не се отваряла и имало
пукнатини.
При така направените
изводи съдът приема, че в случая получените увреждания по гаража са съпричинени от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и направените от ответника „Н 1 Г.“ ООД възражения. Процентът на съпричиняване на
вредите в настоящия случай следва да се определи на 50 %, отчитайки многото
фактори, довели до състоянието на гаража към настоящия момент, голяма част от
които /лошата конструкция при самото му изграждане и неподдържането му през
годините/ действително не могат и не би било оправдано да бъдат възложени в
тежест на ответниците.
По изложените съображения съдът приема, че искът по чл. 49 ЗЗД относно гаража е основателен и
следва да бъде уважен до размера от 890 лв., получен след
приспадане на посочената от вещото лице Г. стойност на необходимите СМР за
отстраняване на вредите в размер на 1780 лв. с процента на съпричиняването
– 50 %, равняващ се на сумата 890 лв. /или 1780 лв. – 890 лв. = 890 лв./. До този размер искът
следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над 890 лв. до претендираните 1780 лв. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата 890 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2018
г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, съдът приема, че разноските в
настоящото произнасяне трябва да бъдат отнесени само що се отнася до
разгледаните искови претенции с правно основание чл. 49 ЗЗД. В останалата им
част и доколкото са извършени за защита по иска с правно основание чл. 109 ЗС,
то дължимостта на сторените по този иск разноски
следва да бъде преценявана от компетентния съд, решаващ спора по тази претенция
по същество.
Ето защо съдът приема, че в настоящото производство
ищецът е сторил разноски, както следва: 132.72 лв. – държавна такса по иска за
навеса; 71.20 лв. – държавна такса по иска за гаража; 600 лв. – депозит за вещи
лица /по 300 лв. за всяка от експертизите, коментиращи необходимите суми за
възстановяване на навеса и гаража/ и 800 лв. – платено адвокатско
възнаграждение във връзка със защитата по исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД от общото претендирано такова в размер на 2400
лв. /съдът приема, че по-голямата част от възнаграждението е заплатено именно
във връзка с процесуалното представителство по иска по чл. 109 ЗС/. От страна
на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, с оглед размера на
възнаграждението – 800 лв. и като прецени действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен
материал във връзка с тези искове /свидетели, експертизи/, броя на проведените
открити съдебни заседания по делото и факта, че това възнаграждение е близко до
минималния размер – 584.90 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета така направеното възражение за неоснователно. Така от
общо сторените от страната разноски по разгледаните искове в размер на 1603.92
лв., в нейна полза следва да бъде присъдена, а в тежест на ответниците
възложена, сумата 751.94 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Ответникът „Н 1 Г.“ ООД представя списък на разноските,
от който е видно, че по исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД определеното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение е в размер на 330 лв. След направените изчисления
съдът приема, че в полза на страната следва да бъде присъдена сумата 175.29 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„М.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплатят на Г.П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, солидарно сумата 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходимата сума за
възстановяване на навес /за труд и материали/, премахнат във връзка с извършено
строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1500 лв. до претендираните 3318 лв.
ОСЪЖДА
„М.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплатят на Г.П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, солидарно сумата 890 лв.
/осемстотин и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходимата сума за
възстановяване и ремонт /за труд и материали/ на собствения на ищеца гараж с
идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна, причинени в резултат на
извършено на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.08.2018 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 49 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 890 лв. до претендираните 1780 лв.
Начин на плащане: чрез пощенски или
телеграфен запис.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** и „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплатят на Г.П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 751.94 лв. /седемстотин
петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове с правно основание
чл. 49 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 175.29 лв. /сто седемдесет и пет лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12081/2018 г. по описа на
Варненски районен съд, VIII състав, в частта му по предявения от Г.П. Г.,
ЕГН ********** и И.В.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.
К.К., срещу „Н 1 Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците
да премахнат частта от сграда с идентификатор 10135.2554.487.4 /след уточнение
на идентификатора на имота в проведеното по делото открито съдебно заседание на
10.09.2020 г., съгласно посочването от в. л. Л.Д./***, която навлиза в
собствения на ищците поземлен имот с идентификатор 10135.2554.293 по КККР на
гр. Варна и
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд – Варненски окръжен съд за разглеждане на предявения иск с правно
основание чл. 109 ЗС, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.
Решението в прекратителната му част има характер
на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
След влизане в сила на решението в прекратителната
му част делото да се изпрати по компетентност на ВОС за разглеждане на
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: