Присъда по дело №160/2021 на Районен съд - Панагюрище

НОХД № 160/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия Б. В. Л. от с. Е., обл. Пазарджишка, е
за престъпление по чл.286 ал.1 от НК, а именно за това, че на 04.06.2018 г., в
гр. Панагюрище, пред надлежен орган на властта- прокурор при Районна
прокуратура гр. Панагюрище, е набедил в молба с вх. № 559/04.06.2018 г. по
описа на РП- Панагюрище, П. СТ. К. от гр. Панагюрище в престъпление по
чл.290 ал.1 от НК- лъжесвидетелстване като е знаел, че е невинен.
В съдебно заседание подс. Л. се явява лично и с упълномощения си
защитник. Не се признава за виновен, дава обяснения и моли съда да бъде
оправдан. Защитникът му също пледира подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение, като излага аргументирано становище в подкрепа на
искането си.
В съдебно заседание представителят на РП- П., ТО- Панагюрище
поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали
може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като му определи наказание при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като му наложи
наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което да изтърпи
ефективно и обществено порицание.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
През лятото на 2017 г. подс. Б.Л. си закупил жилище в с. Е., обл.
Пазарджишка, като започнал да извършва ремонт на същото. Междувременно
той пребивавал в с. Е., но и често пътувал извън страната. Поради това, че
често бил забелязван в селото, както и че се интересувал от социалния му
живот, св. М.К.- кмет на с. Е., преценил, че подс. Л. следвало да се регистрира
адресно в с. Е. и тъй като все още не бил строил това, на 12.02.2018 г. той
подал сигнал в РУ- Панагюрище относно установяване на адресната
регистрация на Б.Л.. В сигнала се сочело, че лицето живеело постоянно в с. Е.
от м. декември 2017 г., но не било подало адресна карта за настоящ адрес.
Сигналът бил входиран в деловодната система на МР на същата дата под №
310000-1068 и бил разпределен за работа на св. П.К.. Последният работел като
мл. полицейски инспектор в РУ- Панагюрище към ОДМВР- П., като в района
за който отговарял попадало и с. Е..
Св. К. започнал работа по сигнала, като взел информация от св. К. и от
други жители на с. Е.. Освен това чрез своя колега св. С.Д.- инспектор в
1

Криминална полиция при РУ- Панагюрище, извършил справка в
информационната система на МВР- АИС-БДС за лица напускали страната,
при която установил, че подс. Л. е напускал страната през 2017 г., като при
последното си пътуване е излязъл от РБългария на 20.12.2017 г. и е влязъл в
страната на 30.12.2017 г., след което отново е напуснал РБългария на
09.02.2018 г. и се е завърнал на 18.02.2018 г.
Въз основа на така събраните данни и личните си наблюдения във
връзка с работата, св. К. съставил АУАН срещу подс. Л. за извършено от него
нарушение на чл.99 ал.1 от Закон за гражданската регистрация, а именно, че
пребивавал на територията на населеното място с. Е. повече от 30 дни, като е
бил длъжен да се регистрира по настоящ адрес. АУАН бил предявен на
подсъдимия, който след като се запознал с него дал обяснения, в които
посочил, че от месец декември 2017 г. имал постоянен адрес в с. Е.. Въз
основа на така съставения АУАН на 2703.2018 г. било издадено Наказателно
постановление №112-А, с което подс. Л. бил санкциониран с глоба. Той обаче
преценил, че е наказан незаконосъобразно и обжалвал НП пред Районен съд
Панагюрище. По повод подадената от Л. жалба било образувано АНД №
94/2018 г. по описа на РС- Панагюрище. На 23.05.2018 г. било проведено
открито съдебно заседание по делото, в което актосъставителя- св. К. бил
разпитан в качеството му на свидетел. В дадените показания той заявил :
„Към края на месец февруари му съставих акт по чл.99 от ЗГР, а именно за
това, че в срока от 30 дни не е подал адресна карта за настоящ адрес, след
като живее в с. Е.. Известно ми е, че Л. е напускал страната, но от
декември 2017 г. до февруари 2018 г. е бил постоянно в село Е.“. Посоченото
изявление било отразено в съдебния протокол.
В съдебното заседание присъствал и подс. Л. като въззивник по АНД.
Той чул казаното от св. К. и останал недоволен, тъй като знаел, че заявеното
от него, че бил постоянно в с. Е. от м. декември 2017 г. до м. февруари 2018
г., не било истина, тъй като освен, че имало дни в които не бил нощувал в
селото, а при свои близки, както и че за период от десет дни от 20-ти до 30-ти
декември 2017 г. е бил в Р Франция. Притеснен от това да не би заявеното от
св. К., което било потвърдено и от св. К. пред съда, да стане причина за
потвърждаване на НП и той да бъде несправедливо наказан и воден от
чувството си за истинност и справедливост, на 01.06.2018 г. подс. Л. от
личния си имейл- ****************** подал молба в Районна прокуратура
Панагюрище, с която поискал да бъде образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.290 от НК срещу св. К., както и срещу св. К.. В молбата
си подс. Л. посочил, че в проведеното съдебно заседание по АНД № 94/18 г.
на РС- Панагюрище, след като били предупредени за наказателната
отговорност, която носят за лъжесвидетелстване, посочените свидетели при
разпита им излъгали, а именно св. К. бил заявил, че Л. от м. декември до м.
февруари не бил напускал село Е.. В тази връзка се твърдяло, че свидетелят
бил излъгал „най-нагло съдия С“ и молел да му бъде потърсена наказателна
отговорност за това. Молбата на подс. Л. била входирана в деловодството на
2

РП- Панагюрище на 04.06.2018 г. По повод на молбата в РП- Панагюрище
била образувана прокурорска преписка Вх. № 559/2018 г., която приключила
с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
20.09.2018 г., като прокурорът приел, че липсвали данни за извършено
престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Недоволен от това подс. Л. обжалвал
постановлението на РП- Панагюрище пред Окръжна прокуратура П., която с
постановление от 31.10.2018 г. потвърдила постановлението за отказ.
Едновременно с това била проведена и дисциплинарна проверка на св. К. от
комисия при ОДМВР- П., която приключила със заключение, че служителят
не е извършил нарушение.
При този изход от своя страна св. П.К. подал сигнал в прокуратурата, за
това че бил набеден от подс. Л. в извършване на престъпление по чл.290 ал1
от НК.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно
производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подс. Л. и показанията на свидетелите П.К., М.К., С.Д. и Л.Н.,
както и от инкорпорираните в доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля К. дадени пред
друг състав на съда, а също и от писмените доказателства, приети по делото и
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът възприема напълно обясненията на подс. Л., като обосновани и
логични. Освен това те не се опровергават от нито едно от останалите
доказателства, събрани по делото, като са в унисон с по-голямата част от
показанията на свидетелите К., К. и Н., както и с писмените доказателства, и в
частност със справка за пътуване на лице-български гражданин, протокол от
с.з. от 23.05.2018 г. по АНД № 94/18 г. на РС- Панагюрище и молба от Л. до
прокуратурата.
В обясненията си подсъдимия е категоричен, че той не е живял
непрекъснато в с. Е. в периода м. декември 2017 г.- м. февруари 2018 г., като
за времето от 20-ти до 30-ти декември 2017 г. е бил във Франция.
Категоричен е също така, че в с.з., проведено по АНД 94/18 г. при разпита на
св. К. в качеството му на свидетел е присъствал, като е чул заявеното от
свидетеля, че той (Л.) от декември 2017 г. до февруари 2018 г. е бил
постоянно в село Е.. Заяви също, че при разпита на св. К. в залата не е
присъствал св. К., което се потвърди и от показанията на П.К., поради което и
съдът не даде вяра на показанията на св. К. в частта им относно това, че той
присъствал при разпита на св. К. в проведеното съдебно заседание и чул,
какво бил заявил, а именно че „в проучването било станало ясно, че Л. от 30-
ти декември до 9-ти февруари е пребивавал непрекъснато на територията на с.
Е., и това били повече от 30 дни, закова му е съставен акт по ЗГР“. Тези
твърдения на св. К. не само се опровергаха от обясненията на подсъдимия, но
и от показанията на св. К., който също заяви категорично, че когато е бил
3

разпитван като свидетел по АНД М.К. не е присъствал в съдебното заседание.
Нещо повече, показанията на св. К. в частта, в която възпроизведе „чутото“ от
него по време на с.з. Това, което този свидетел заяви, че е каза П.К., се
опроверга с показанията на самия К. и обясненията на подсъдимия, но също
така и от отразеното в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание.
Всичко това даде основание на съда да изключи от доказателствения
материал като недостоверни показанията на св. К. досежно обстоятелството
какво точно е заявил П.К. пред съдебния състав в проведеното на 23.05.2018
г. открито съдебно заседание по АНД №94/18 г. на РС- Панагюрище.
В обясненията си подсъдимия заяви също така, че той е останал
афектиран от заявеното от св. К., защото твърдението му било невярно, тъй
като той бил напускал страната през м. декември 2017 г. и десет дни е бил във
Франция, а също така не бил пребивавал и постоянно, 24 часа, в селото, тъй
като жилището се ремонтирало и през това време живеел при сестра си и при
родителите си. Освен това се върнал в България на 30.12.2017 г. с влак, но в с.
Е. се прибрал на 31.12.2017 г. Затова подал молба в прокуратурата, защото в
съдебното заседание била изречена неистина.
Всички тези обстоятелства имащи значение за предмета на спора се
подкрепиха от справката за пътувания на лице извън страната, от която
категорично се установи, че на 20-ти декември 2017 г. подсъдимия е напуснал
пределите на РБ и се е завърнал в страната на 30.12.2017 г. с влак през ГКПП
Видин в 11,39 часа. С оглед на така установеното се опровергаха и
първоначалните твърдения на св. К., който заяви, че когато извършил
справката за пътуванията на подс. Л. в чужбина, не бил установил напускане
на пределите на страната. По-късно св. К. промени показанията си, като каза,
че бил заявил в с.з. по АНД, че от началото на м. декември Л. бил седял в
селото повече от 30 дни и по-конкретно, че имал излизане от страната, но се
бил прибрал на 30.12.2017 г. и от тогава до 09.02. бил живял в с. Е., заради
което му бил съставил АУАН. Това твърдение на св. К. обаче се опроверга не
само от обясненията на подсъдимия, но и от отразеното в съдебния протокол
от проведеното с.з., приобщен като писмено доказателство по делото. Не само
поради оборването им от посочените доказателства, но и поради факта, че
показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви досежно това какво
точно е заявил в съдебното заседание в разпита му като свидетел по АНД
№94/18 г. на РС- Панагюрище, съдът не им даде вяра.
Установената и изложена по-горе фактическа обстановка и анализът на
събраните доказателства, дават основание на съда да приеме, че със своите
действия подс. Л. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, а именно че на
04.06.2018 г., в гр. Панагюрище, пред надлежен орган на властта- прокурор
при Районна прокуратура гр. Панагюрище, е набедил в молба с вх. №
559/04.06.2018 г. по описа на РП- Панагюрище, П. СТ. К. от гр. Панагюрище в
престъпление по чл.290 ал.1 от НК- лъжесвидетелстване като е знаел, че е
невинен.
4

Безспорно се установи съдържанието на изявлението, направено от св.
П.К. в проведеното на 25.03.2018 г. съдебно заседание по АНД № 94/2018 г.
на РС- Панагюрище, а именно: „Известно ми е, че Л. е напускал страната, но
от декември 2017 г. до февруари 2018 г. е бил постоянно в село Е.“.
Безспорно се установи и това, че така направеното изявление от св. К. е
невярно, тъй като във визирания от него период липсват каквито и да е
категорични доказателства, че Б.Л. е пребивавал постоянно в с. Е.. Вярно е, а
и самият Л. не отрича в обясненията си, че в този период от време той е бил в
селото, защото има закупено жилище там, на което е извършвал ремонт.
Обстоятелството, че е бил в с. Е. се потвърди и от показанията на свидетелите
К., К. и Н., които са го виждали многократно и са общували с него по
различни поводи. Самите те обаче не можаха да посочат, че в този период
ежедневно и непрекъснато са виждали Л. в с. Е.. Нещо повече, св. Н. заяви, а
също и св. К., че е имало периоди от време през м. декември 2017 г., когато не
са виждали подсъдимия в с. Е.. Също така никой от тези трима свидетели не
посочи да е виждал подс. Л. в този период от време в тъмната част на
денонощието. При това положение съдът прие за достоверни обясненията на
подс. Л., че не е пребивавал постоянно в с. Е. в периода от м. декември 2017 г.
до м. февруари 2018 г., още повече че безспорно се установи, че в този
период 10 дни (20-30.12.2017 г.) той е бил извън страната. Това последно
обстоятелство е било ясно на св. П.К., което се потвърди от неговите
показания и от тези на св. С.Д., който посочи, че заедно с К. са извършили
такава справка по отношение на Л., която обхващала период от 10 години
назад и че от нея ставало ясно, че Л. многократно е напускал страната.
На следващо място несъмнено бе установено и доказано и
обстоятелството, че подс. Л. е сезирал прокуратурата с молба за образуване
на ДП срещу св. П.К. за престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Установи се, че
той е сторил това, защото е бил убеден и е знаел, че това което е заявил св. К.
пред съда не отговаря на истината и е сторил това воден от чувството за
справедливост и установяване на истината.
В хода на съдебното дирене бяха поставени за установяване два спорни
въпроса, а именно какво точно е имал предвид св. К. като е заявил, че Л. е
„бил постоянно в с. Е.“ в периода м. декември- м. февруари и какво е имал
предвид под „месец декември“. По първия въпрос е недопустимо подобно
разширено тълкуване на заявеното от св. К., както се опита да стори
прокурора чрез показанията на св. К. чрез насочващи въпроси, а именно че
той имал предвид, че въпреки напускането на страната Л. бил пребивавал в
този период от време повече от 30 дни в с. Е.. Първо ако това имаше предвид
св. К. когато е давал своите показания, то не е имало никаква пречка да го
заяви пред съда. На второ място, още в първоначалните си показания пред
съда, св. К. заяви, че бил установил, че в този период от време Л. не е
напускал страната. На трето място, дори и да се допусне, че той е имал
именно предвид това, че в този период от време е имало 30-дни на
непрекъснато пребиваване в селото от страна на Л., но да не се е изразил
5

правилно и по подходящия начин пред съда, то това не променя факта на
заявеното от него и отразено в съдебния протокол, което е било възприето от
присъстващия в съдебната зала Л..
По отношение на втория въпрос, за съда няма съмнение, че под „месец
декември“ се има предвид целия месец, а когато той е посочен като начало за
период от време, несъмнено е, че се има предвид от началото на месеца.
Точно по този начин е било възприето това обстоятелство и от подс. Л., а и св.
К. не отрече, че е имал предвид целия месец декември от неговото начало,
още повече, че дори изрично го заяви в своите показания.
Както се посочи по-горе, безспорно се установи, че в депозираната от
подс. Л. по електронен път до РП- Панагюрище молба на 01.06.2018 г.,
входирана на 04.06.2018 г. че в израза „Свидетелят К. заяви, че от м. декември
до месец февруари аз не съм напускал село Е., въпреки че съм уведомявал
същия няколкократно, че пътувам тъй като съм подавал жалба и до
прокуратурата в Панагюрище, които той разследваше и сигнали до МВР и ОД
на МВР П., а дори същият ми е звънял за обяснения да давам на личния ми
телефон в чужбина, в тази връзка същият излъга най-нагло съдия С и моля да
му се потърси наказателна отговорност за това“ се съдържат твърдения за
престъпно поведение, осъществено от св. П.К., а именно че пред съд като
свидетел той съзнателно е потвърдил неистина.
Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че за да е налице
престъплението набедяване по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, от обективна
страна изпълнителното деяние следва да бъде осъществено чрез едва от двете
му форми- да набеди някого в престъпление или да представи неистински
доказателства срещу него. В настоящия случай е инкриминирана първата
форма на изпълнителното деяние- уведомяването за извършено от другиго (в
случая св. К.) конкретно престъпление. При това положение уведомяването
следва да съдържа фактическите обстоятелства на конкретен престъпен
състав и такива за осъществяването му. Казано с други думи, изявлението на
дееца (устно или писмено) следва да съдържа твърдения в смисъл, че дадено
лице, в случая св. К., е осъществило елементите от състава на дадено
престъпление, достатъчно конкретизирано по време, място и признаци, без да
необходимо да е юридически формулирано, но да съдържа конкретни данни
за основните характеристики на приписваното престъпление.
В настоящия случай, както се посочи вече, прокурорът твърди, че подс.
Л. в молбата си до прокуратурата е набедил полицейския служител П.К.,
разпитван в качеството на свидетел в проведено съдебно заседание в
извършване на престъпление по чл.290 ал.1 от НК, като е заявил че е казал
неистина- „от м. декември до м. февруари не бил напускал с. Е.“, въпреки, че
същият бил уведомяван от него че пътува, както и че двамата са разговаряли
по телефона, когато Л. е бил в чужбина. Тоест твърди се, че подс. Л. е набедил
свидетеля П.К. в извършване на престъпление лъжесвидетелстване. За да
бъде набедено лицето в това престъпление, е необходимо деецът- подс. Л. да
6

посочи конкретни твърдения- елементи от фактическия състав на това
престъпление. Вярно е, че не е необходимо набедяващият да сочи правната
квалификация на приписваното престъпление (което е сторил в случая), а е
достатъчно да съобщи обстоятелства, които обективно да съдържат
признаците на определено престъпление, в случая лъжесвидетелстване. В
молбата си до прокуратурата подс. Л. не е посочил на коя дата е било
съдебното заседание, в което К. е дал сочените показания, както и къде е
проведено. Обстоятелството, че е посочено, че е по АНД № 94/18 г. по описа
на РС- Панагюрище не може да запълни тези непълноти, тъй като тези
обстоятелства са от значение за определяне да датата и мястото на
извършване на престъплението, в което се набедява П.К., които безспорно са
елементи от фактическия състав на престъплението. По-нататък от
изявлението на подс. Л. не става ясно, дали така направеното от К. изявление
в качеството му на свидетел е във връзка с предмета на делото, най-малкото
за какво се води това дело, защото няма спор, че едни твърдения независимо,
че са неверни, да не отговарят на истината, ако не са свързани със
съставомерни за предмета на делото обстоятелства и не са ползвани от съда
при постановяване на крайния съдебен акт, то не може същите да бъдат
квалифицирани като „лъжесвидетелстване“. В изявлението на подс. Л. в
депозираната от него молба обстоятелства в тази насока липсват. Липсват и
твърдения за съзнателност от страна на дееца- св. К., че той потвърждава
неистина. Казано с други думи анализът на изявлението на подс. Л. в
подадената до прокурора молба, показва, че са налице само част от
обстоятелствата, които са елементи от фактическия състав на престъплението
лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК. За останалите съставомерни
обстоятелства няма твърдения, като същите могат само да се предполагат и
извличат от направеното изявление. Предположенията в тази насока обаче не
могат да заместят твърденията за конкретни обстоятелства.
На следващо място, за да е налице престъпния състав на чл.286 ал.1 от
НК от субективна страна е необходимо извършителят да е знаел, че
набеденият е невинен. За тази цел той трябва да е съзнавал, че описаното от
него деяние не е извършено или, че негов автор е лице, различно от
посоченото. Тоест в настоящия случай, ако заявеното от П.К. в качеството му
на свидетел обстоятелство е истина и подс. Л. е съзнавал това, той ще е подал
молба до прокурора за образуване на ДП срещу К. въпреки, че той е казал
истина за него, т.е. че постоянно е бил в село Е. от м. декември 2017 г. до м.
февруари 2018 г. В този случай ще е налице злоупотреба с правото на жалба
от негова страна, което е не само противоправно, но и съставомерно
поведение по чл.286 от НК, доколкото се изразява в приписването на
престъпление пред надлежен орган, за което деецът не се наказва. В
настоящия случай обаче се установи точно обратното, а именно че фактите,
които подс. Л. е описал в своята молба до прокурора срещу св. П.К. отговарят
на действителността, защото К. в съдебно заседание по цитираното АНД в
качеството си на свидетел действително е направил горецитираното
7

изявление, което обаче не отговаря на истината, тъй като е знаел, че в този
период подсъдимият не е пребивавал постоянно в селото. Тоест в случая подс.
Л. е действал със знанието и съзнанието, че поведението на св. П.К. е
противоправно и с изявлението си в молбата до прокурора той е действал със
субективната увереност, че тези действия на набедения, за които съобщава са
неправомерни и действително извършени.
В този смисъл с действията си подс. Л., е целял да упражни правото си
на гражданин и да съобщи за обективно възприети противоправни действия
от страна на св. К., а не да изнася неверни твърдения и лъжливи факти,
отразявайки едно вярно поведение, още повече че е преценил, че са
накърнени негови права, да поиска защита от прокурора и едновременно с
това да отстои позицията си за отстояване на истината и за справедливо
правосъдие. Искането за защита на накърнени права всякога представлява
правомерна дейност, особено когато е и основателно, както е в настоящия
случай. И поради това обстоятелството поведението на подс. Л. не консумира
състава на престъплението по чл.286 ал.1 от НК. В подкрепа на този извод е и
практиката на ВКС, като само за пример може да се посочи Решение №
505/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС.
При така установеното съдът намери, че подс. Б.Л. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението набедяване, в
което е обвинен от прокурора. Поради липса на състав на извършено
престъпление съдът го призна за невинен и го оправда по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	3
Дата:	9 март 2022 г.
Съдия:	Диана Симеонова Стателова

Дело:	20215230200160
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2021 г.

Присъда по дело №160/2021 на Районен съд - Панагюрище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите