№ 2124
гр. С, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.О.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110146327
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по
допускане на делба.
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. К.
чрез адв. ННиколова /с пълномощно на лист 4/ срещу К. И. Л. /починал в хода
на производството, заместен от наследниците си по закон – И. К. Л., Н. К. Л. –
Л и Л. А. Л./, с която е предявен иск за делба на недвижим имот,
представляващ УПИ VI-199в, кв. 136, м. „М-изток“с площ от 678 кв. метра и
построените в него МАСИВНА СГРАДА на два етаж, състояща се от сутерен
с две стаи и гараж общо от 90 кв. метра, първи етаж със застроена площ от 80
кв. метра, състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и сервизни помещения,
ГАРАЖ с площ от 30 кв. метра, залепен към масивната двуетажна сграда,
намираща се в средата на УПИ и МАСИВНА СГРАДА на два етажа,
построена на граничната линия в североизточната част на същия УПИ,
залепена на сградата на съседния имот, състояща се от сутерен с гараж с
площ от 40 кв. метра, първи етаж с площ от 90 кв. метра, състоящ се от две
стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж, представляващ
мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни
помещения с площ от 90 кв. метра.
В исковата молба се твърди, че Е. И. К. и ответника са наследници по
закон на родителите си Н. Д. Л., починала на 25.12.2003 г. и И. К. Л., починал
на 11.11.2008 г., които били собственици на дворно място, представляващо
УПИ VI-199в, кв. 136, м. „М-изток“с площ от 678 кв. метра и построената в
него сграда от стая, кухня антре и клозет. Твърди, че през 1975 г. дарили на
децата си първия етаж от двуетажната сграда в същия имот, застроена на 90
кв. метра. Освен това построили и още една двуетажна сграда, както и три
1
гаража с две допълнителни малки помещения. Иска се делба на УПИ и сгради
при правни квоти. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК,
ответникът К. И. Л. признава, че с ищцата са съсобственици при равни квоти
на дворното място и двуетажната жилищна сграда на 90 кв. метра, но
възразява, че в дворното място е построена друга жилищна сграда на два
етажа с гараж под нея и долепен до основната сграда гараж, който построил
лично със свои средства.
С решение № 51 от 10.05.2019 г., по гр. дело № 1676/2018 г. на II ГО
на ВКС, съдът е допуснал до съдебна делба поземлен имот с идентификатор
******** по КККР на гр. С, с площ от 688 кв. метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(ди 10 метра), представляващ УПИ VI-199в, кв. 136, м. „М-изток“с площ от
678 кв. метра (идентичен с парцел VI-4 в кв. 1, м. „М-изток, описан в
нотариален акт № 1, том XV, дело № 2684/1968 г.), с административен адрес:
гр. С, район С, ул. „Инж. СТ.С.“ № 1, ведно с всички построени в поземления
имот СГРАДИ на основното и допълващото застрояване и други подобрения
с отразяване в КККР на гр. С, като СГРАДА еднофамилна триетажна
жилищна сграда с площ от 86 кв. метра с идентификатор ***, СГРАДА
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с
идентификатор ********.2 и СГРАДА, едноетажна сграда на 31 кв. метра с
предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор ********.3 и
ОПИСАНИТЕ В ИСКОВАТА МОЛБА като ДВЕ ДВУЕТАЖНИ МАСИВНИ
ЖИЛИЩНИ СГРАДИ с площ съответно 90 кв. метра и 120 кв. метра и
ГАРАЖ с площ 30 кв. метра, между съделителите Е. И. К. и К. И. Л. при
равни квоти – по 1/2 ид. част.
С решение № 60081 от 23.07.2021 г. по гр. дело № 603/2021 г. на II ГО
на ВКС, съдът е отменил решението, с което е допусната делбата на
основание чл. 304 от ГПК по молба на Л. А. Л. – съпруга на К. И. Л., като
съдът е върнал делото за ново разглеждане на Софийския районен съд в
стадия по допускане на делбата, с указания на молителката да се връчи
препис от исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК.
В молбата за отмяна Л. А. Л. е заявила, че СГРАДА еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с идентификатор ********.2
е изключителна собственост на нея и съпругът й, тъй като са я придобили въз
основа на давност и владение, упражнено явно и несмущавано повече от 10
години.
С разпореждане от 30.08.2021 г. съдът е конституирал Л. А. Л. като
страна в производството, като е разпоредил препис от исковата молба ведно с
приложенията да й бъде връчен за отговор.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е
постъпил от страната чрез адв. М. В. (лист 92), в който ответницата оспорва
иска за делба по отношение на еднофамилна триетажна жилищна сграда с
площ от 86 кв. метра с идентификатор ***, описана в исковата молба като
2
още една двуетажна сграда, както и три гаража с две допълнителни малки
помещения, и описана в допълнението на исковата молба като МАСИВНА
СГРАДА на два етажа, построена на граничната линия в североизточната част
на същия УПИ, залепена на сградата на съседния имот, състояща се от
сутерен с гараж с площ от 40 кв. метра, първи етаж с площ от 90 кв. метра,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж,
представляващ мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и
сервизни помещения с площ от 90 кв. метра. Твърди, че не е вярно, че тези
сгради са изградени от общите наследодатели, а излага, че в посочени период
тези две сгради – жилищна и гараж са изградени от нея и съпруга й през 1998
г., които са упражнявали фактическа власт върху тях. Сочи, че СГРАДА
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с
идентификатор ********.2 е изключителна собственост на нея и съпругът й,
които я владеят повече от 10 години – от 1998 г. до 2011 г. По отношение на
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв. метра с
идентификатор ********.2, твърди още, че първият етаж се владее от К. И. Л.
и Л. А. Л. от 30.04.1988 г., а вторият от ищцата Е. И. К., които са придобили
имота по силата на нотариален акт № 192, том LIX, дело 11300/1975 г. от Н.
Д. Л. и И. К. Л., които са им го дарили. По отношение на СГРАДА,
едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с
идентификатор ********.3, твърди, че същата е изградена от нея и съпругът й
през 1998 г., които я владеят оттогава. Ето защо прави искане искът за делба
по отношение на еднофамилна триетажна жилищна сграда с площ от 86 кв.
метра с идентификатор ***, еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ
118 кв. метра с идентификатор ********.2 и сграда, едноетажна сграда на 31
кв. метра с предназначение: хангар, депо, гараж с идентификатор ********.3,
да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва да от
представените по делото скици, както следва: Скица на поземлен имот №9 15-
462751 от 26.10.2015 г. на СГКК- град С; Скица на сграда № 9 15-462757 от
26.10.2015 г. на СГКК – град С; Скица на сграда - № 9 15-462762 от
26.10.2015 г. на СГКК – град С и Скица на сграда № 9 15-462768 от 26.10.2015
г. на СГКК – град С.
От скиците е видно, че процесният имот към момента представлява
поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 688 кв. м., с
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м), с административен адрес: град С, район „С”, ул.
“Инж.СТ.С.”, с номер по предходен план: 199 В, квартал 25, при съседи : ***,
***, ***, ***, ***, като според скиците в имота вече са застроените
няколко сгради, както следва : сграда с идентификатор *** на 3 (три) етажа
със застроена площ 86 кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна
3
сграда; сграда с идентификатор ********.2 на 2 (два) етажа със застроена
площ 118 кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда и сграда с
идентификатор ********.3 на 1 (един) етаж със застроена площ 31 кв. м., с
предназначение - гараж.
При повторното разглеждане на делото от СРС като доказателства са
приети Скица на поземлен имот № *** г. за поземления
имот с идентификатор ******** с площ от 688 кв. м., с предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10 м), с административен адрес: град С, район „С”, ул. “Инж.СТ.С.” с номер
по предходен план: 199 В, квартал 25, при съседи : ***, ***, ***, ***,
***, като според скиците в имота вече са застроените няколко сгради, както
следва : сграда с идентификатор *** на 3 (три) етажа със застроена площ 86
кв. м., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда; сграда с
идентификатор ********.2 на 2 (два) етажа със застроена площ 118 кв. м., с
предназначение - еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор
********.3 на 1 (един) етаж със застроена площ 31 кв. м., с предназначение -
гараж. Представени са и скици на сгради с идентификатори *** и ********.2.
Пред СРС при първото разглеждане на делото е приета като
доказателство скица № СК-94-160/01.03.2011 г. на главния архитект на район
„С" при СО, според която УПИ – 199 В, кв. 136, в м. М, от 678 кв. м. е
идентичен с парцел VІ – 4, кв. 1, м. „М“ по нот. акт № 1/1968 г. От скицата е
видно, че в центъра на имота има изградена двуетажна масивна жилищна
сграда, както и масивна сграда на граничната линия в североизточната част на
УПИ, която е залепена за сграда, построена в съседния имот. В скицата не е
отбелязана етажност на последната сграда и доколкото не е отбелязано друго,
може да се приеме, че тя е едноетажна.
Пред настоящата инстанция е изслушана комплексна СТЕ експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда. От
заключението на вещите лица, което съдът кредитира като обективно, пълно
и компетентно изготвено, се установява, че сграда с идентификатор ***
представлява жилищна сграда, построена като монолитна стоманобетонова
триетажна сграда на три самостоятелни етажа, като достъпът до първия етаж,
който е на нивото на терена е директно от вън от терена и в него е
разположен гараж със санитарен възел, а на останалите два етажа има по едно
самостоятелно жилище, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални,
санитарен възел, тераса и складово помещение, като достъпът до тези два
етажа е от междинна площадка на общо стълбище, разположено в сграда №2.
Сграда № 2 е с идентификатор ********.2 – тази процесна сграда е изпълнена
на четири нива - на първото полуподземно ниво е разположен един гараж
директен достъп от двора и складови помещения, два жилищни етажа с по
две спални, дневна с кухненски бокс и тераса, коридор и санитарен възел. На
четвъртото ниво - разположено в подпокривното пространство е развита едно
ателие с входно антре, коридор, санитарен възел, две отделни помещения с
по-малка височина - до 2,20 м и трето помещение с нормална височина от
4
2,50 м. Достъпът до тези три нива е от едно общо стълбище, развито в
северозападния ъгъл на сградата. Двата жилищни етажа могат да бъдат
обособени като две отделни самостоятелни жилища, тъй като съдържат
необходимите съгласно ЗУТ помещения, изискуеми за самостоятелни
жилища. Сграда с идентификатор *** е долепена до сграда №2 в
североизточната й част и представлява гараж с вход от север от нивото на
терена.
В заключението по комплексната СТЕ се посочва, че действащия
регулационен план за територията е одобрен с РЕШЕНИЕ 94 ПО ПРОТОКОЛ
№ 24/30.03.2001 г. на СОС. Процесният имот попада в УПИ VI - 199В от кв.
136, по плана на град С, м. „М - изток”, За територията е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № ***/ 10.07.2012 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
Установява се, че с нотариален акт за дарение № 1, т. ХV, нот. дело №
2684/1968 г. на нотариус ХР.ОМ., И. К. Лазаром и Н. Д. Л. са придобили
недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 678 кв. м., образуващо
парцел VІ – 4, кв. 1, м. „М“, по плана на Симеоново - С, вилна зона ІV част,
при съседи: улица, Борис К. Л., Лазар К. Л. и Петър Христов Л., заедно с
построената в него сграда състояща се от стая, кухня, антре и клозет, при
дялове 2/3 за И. Л. и 1/3 за НЛ..
С нот. акт № 192, т. LIX, дело № 11300/26.06.1975 г. И. Л. и НЛ.
даряват на децата си Е. К. и К. Лазаром първият етаж от двуетажната сграда,
със застроена площ от 90 кв. м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня,
сервизни помещения без дворното място, в което е построена, цялото от 678
кв. м., образуващо парцел VІ – 4, кв. 1, м. „М“, по плана на Симеоново – С,
вилна зона ІV част.
От удостоверение за наследница № 1159/28.04.2010 г. се установява,
че наследодателите на страните са починали, както следва: Н.Д. Л. е починала
на 25.12.2003 г., а И. К. Л. е починал на 11.11.2008 г., като са оставили за свои
наследници по закон децата си – страните в производството Е. И. К. и К. И.
Л..
От удостоверение за граждански брак № 011571/30.04.1988 г. се
установява, че на 30.04.1988 г. К. И. Л. и Л. А. Илиева са сключили
граждански брак.
От препис – извлечение от акт за смърт от 14.07.2023 г. се
установява, че К. И. Л. е починал на 13.07.2023 г.
От удостоверение за наследници изх. № РСТ23-УГО1-
4557/17.07.2023 г. се установява, че след смъртта си К. И. Л. е оставил
следните наследници по закон: Л. А. Л. /съпруга/, И. К. Л. /син/ и Н. К. Л. – Л
/дъщеря/.
За установяване на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата
молба, депозиран от К. Л., са разпитани двама свидетели - Н.В Д и Л.А.М.. За
установяване на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба,
5
депозиран от Л. Л., са разпитани трима свидетели - Р И. П., Л.Й.Л. и З.Й.И..
Свидетелят Д сочи, че познава К., Л. и Е. от 1984 г. Излага, че
делбеният поземлен имот е с площ от 700-800 кв.м. В средата му е изградена
сграда с два жилищни етажа и тавански етаж, който също е приспособен за
живеене. До тази сграда по-късно била построена нова, също в процесния ПИ,
със ЗП от около 60-70 кв. м. на три етажа. Новата сграда била построена през
1995 г., като в нея живеели К. и Л.. В ПИ бил изграден и гараж, долепен до
по-старата жилищна сграда и по-нов от нея – построен през 1987 г. -1988 г.
Под новата жилищна сграда също имало гараж. Е. ползвала вторият етаж и
таванското помещение на старата къща, а всички останали обекти се ползвали
от К., Л. и децата им. Дворът бил общ за всички сгради. Общ бил и входът за
двете жилищни сгради. Свидетелят излага, че в началото, когато
съществувала само по-старата жилищна сграда, съществувало разпределение
на ползването на обектите в нея, като К. и Л. ползвали първия етаж, Е. –
втория етаж, а родителите на К. и Е. – таванския етаж. Всеки от тях имал
ключове и за етажите, в които не живее, но и вратите на отделните етажи по
правило не се заключвали. Свидетелят участвал при строителството на
гаража, долепен до по-старата сграда. Твърди, че дейностите по
строителството били организирани от К. и баща му – И.. Свидетелят твърди,
че К. използвал гаража, долепен до старата сграда, както и гаража на
приземния етаж от новопостроената сграда за работилница за ремонт на
автомобили от построяването на сградите. Е. не ползвала гаражите. Е.
правела ремонт на втория етаж от по-старата сграда. Свидетелят твърди, че
по-новата жилищна сграда е построена през 1997 г. от К. и Л. с техни
средства. От построяването й до деня на разпита тази сграда се ползвала от
изцяло от ответниците било лично, било чрез наематели.
Свидетелят М също излага, че познава ищцата и ответниците.
Посочва, че живее в съседна улица на улицата, на която се намират
процесните имоти, от 1994 г. Свидетелства, че в ПИ са изградени две
жилищни сгради – стара, която имала два жилищни етажа и обитаем тавански
етаж, като към нея имало гараж, и нова сграда с два жилищни етажа, под
които имало един гараж. Твърди, че новата жилищна сграда е изградена от К.
през 1996 г. – 1997 г. В старата сграда на първия етаж живеел К. със
семейството си, на втория – Е., а на таванския – бащата на К. и Е. до смъртта
си. Всички гаражи се ползвали от К., който ремонтирал в тях автомобили. Е.
не ползвала гараж и паркирала колата си на улицата. В новопостроената
жилищна сграда на първия етаж Л. имала шивашко ателие, а на втория живеел
синът на К. и Л.. Твърди, че новата жилищна сграда била изградена
единствено от К. и Л., като родителите на К. и Е. нямали принос при
строителството и бащата на К. и Е. декларирал пред свидетеля, че сградата се
строи от К.. След завършването на строителството и до момента на разпита
новопостроената сграда се ползвала единствено от К.. Е. ползвала единствено
втория етаж от старата сграда, който и ремонтирала сама.
Свидетелят Лелегов посочва, че от 1972 г. живее на улицата, на която
6
се намират процесните имоти. Познава К., Л. и Е. като съседи. В ПИ имало
изградени две жилищни сгради – стара, която имала два жилищни етажа и
тавански етаж, приспособен за живеене, и нова сграда със следното
разположение – гараж, над който имало два жилищни етажа. До старата къща
имало друг гараж. Двете жилищни сгради били долепени и ползвали общо
стълбището, изградено в по-старата. Свидетелят твърди, че по-старата сграда
и гаражът към нея са построени от родителите на К. и Е. – И. и Н а новата
жилищна сграда била изградена изцяло и единствено от К. около 1995-1998 г.
След сватбата си К. и Л. заживели на първия етаж от старата къща, а на
втория живеели родителите на К. и Е. – И. и Н заедно с Е.. След като се
омъжила Е. живеела на втория етаж от старата сграда със семейството си.
Новата жилищна сграда била построена от К., като баща му И. заявявал, че
къщата е на К., като той му разрешил да я построи. Вторият етаж от новата
сграда се ползвал от сина на К., а на първия етаж Л. извършвала шивашки
услуги. И двата гаража били използвани от К. за ремонт на автомобили.
Твърди, че е участвал в строителството на новата къща и в ремонти на
старата и новата сгради по възлагане на К. – за някои от дейностите работил
безвъзмездно, а за други – К. му плащал.
Свидетелката П. посочва, че познава К., Л. и Е.. Познавала и
родителите на К. и Е. от 1955 г. Твърди, че живее в близост до процесните
имоти. В имота имало три сгради. Най-стара е жилищна сграда на два етажа с
обитаем тавански етаж. В тази сграда от 1955 г. живеели родителите на К. и Е.
– И. и Н През 60-те години И., Н К. и Е. живеели заедно на втория етаж от
тази сграда, а след като К. се оженил, се настанил със съпругата си Л. на
първия етаж. След като Е. се омъжила, тя останала да живее на втория етаж, а
родителите й се преместили на таванския етаж на старата сграда. Новата
жилищна сграда била построена през 1996 г. – 1997 г. от К. и семейството му.
Майката на К. и Е. – Нсподелила на свидетелката, че Е. заявявала претенции
към новопостроената сграда, но те били неоснователни, защото построеното
било със средства на К.. От завършването на новата жилищна сграда до
разпита на свидетеля същата се ползвала единствено от К. и семейството му.
В новата жилищна сграда Л. ползвала първия етаж за шивашко ателие, а
вторият етаж се ползвал от сина на К. и Л. – И.. Гаражите се ползвали от К. за
ремонт на коли.
Свидетелката Игнатова посочва, че от 1997 г. живеела в съседство до
делбените имоти в продължение на 24 години. Първо се запознала с Н–
майката на К. и Е., а по-късно и с К., Л. и Е.. Когато за пръв път свидетелката
посетила имота, в него била напълно завършена стара сграда, в която на
първия етаж живеел К. със семейството си, на втория – Е., а на таванския –
родителите на К. и Е.. В новата сграда, която била долепена до старата през
1997 г. се извършвали довършителни СМР. Свидетелката твърди, че от
родителите на К. и Е. е чувала, че новата сграда е построена от К. и е негова.
Цялата нова жилищна сграда се ползвала от К. и Л. през периода 1997 г. –
2021 г., през който период свидетелката имала преки и постоянни
7
впечатления. Игнатова посочва, че в имота имало два гаража – един под
новата сграда и един, долепен до старата, като от 1997 г. до смъртта си през
м. юли 2023 г. К. ползвал и двата гаража за работилница за ремонт на
автомобили. Свидетелката твърди, че не знае за претенции на Е. към новата
сграда или гаражите. Посочва, че от майката на К. и Е. знаела, че
мансардният етаж в старата сграда е за Е..
При гореописаните доказателства съдът намира следното:
По отношение на сграда с идентификатор ***
Този обект представлява жилищна сграда, построена като монолитна
стоманобетонова триетажна сграда на три самостоятелни етажа, като
достъпът до първия етаж, който е на нивото на терена е директно от вън от
терена и в него е разположен гараж със санитарен възел, а на останалите два
етажа има по едно самостоятелно жилище, състоящо се от дневна с кухненски
бокс, две спални, санитарен възел, тераса и складово помещение, като
достъпът до тези два етажа е от междинна площадка на общо стълбище,
разположено в сграда №2.
Тази сграда е построена от К. Л. и Л. Л. около 1996 г. – 1997 г. От
1997 г. до иницииране на производството за делба, а и след този момент
фактическата власт върху построената сграда е упражнявана от ответниците
К. и Л. Л.и. Настоящият състав намира, че ответниците са били
недобросъвестни владелци за процесната сграда, които са я придобили в
режим на СИО с изтичането на 10-годишно владение.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Сградата е построена през 1996 г. – 1997 г. в ПИ, притежаван от
родителите на К. Л. и Е. К. – И. и НЛ.и. Не се установява към момента на
изграждане на сградата в полза на К. и Л. Л.и да е било учредено право на
строеж от страна на собствениците на ПИ – И. и НЛ.и. С оглед на горното и
на основание чл. 92 ЗС собственици на процесната сграда са станали И. и
НЛ.и.
Съгласно чл. 85 ЗС разпоредбите за придобИ.е право на собственост
върху недвижим имот по давност важат за придобИ.е по давност и на други
вещни права върху такъв имот.
Правото на строеж като ограничено вещно право може да се
придобие по давност – чрез извършване на действията, посредством които се
упражнява това право /чл. 85 от ЗС/, като в този случай придобивната давност
за правото на строеж започва да тече от предприемане на действия по
построяването на сградата. С изграждането на сграда в чужд ПИ ответниците
К. и Л. Л.и са започнали фактически да упражняват правото да строят в чужд
терен – аргумент от Решение № 808 от 24.III.1972 г. по гр. д. № 319/72 г., I г.
8
о. на ВС на НРБ.
От свидетелските показания на свидетелите Д и М, които съдът
кредитира в тази им част като безпротиворечиви, се установява, че между
собствениците на ПИ – И. и НЛ.и, от една страна, и К. и Л. Л.и, от друга
страна, е съществувала устна договорка последните да изградят процесната
сграда със собствени средства и да придобият собствеността върху нея.
Макар и тази уговорка да не е била годна да направи ответниците
собственици, то тя има характера на акт на предаване на владението върху
ограничено вещно право на строеж, поради което и с изтичането на 10-
годишно недобросъвестно давностно владение ответниците К. и Л. Л.и са
станали собственици на построената сграда. Свидетелите, разпитани пред
СРС, представят идентична фактическа обстановка що се отнася до
владението върху новата сграда – тя е владяна единствено от К. и Л. Л.и,
които са се разпореждали с нея като със своя – ползвали са я, отдавали са я
под наем, ремонтирали са я. По отношение на владението на ограниченото
право на строеж в отношенията между К. и Л. Л.и, от една страна, и И. и
НЛ.и, а след смъртта на Н– Е. К., приложение намира презумпцията на чл. 69
ЗС.
В практиката на ВКС /решение № 32/08.02.2016 г. по гр.д. № 4591 от
2015 г., Първо ГО/ се приема, че при извършването на преценка дали един от
наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван
от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и
наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване
на владението . Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има
качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента
на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобИ.е на собствеността. В този смисъл и становището в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.2016г. по гр.д.
№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато владението е
установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или
владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е
отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че
имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. В настоящия
случай се установява наличието на подобна договореност.
С оглед на гореизложеното искът за делба следва да се отхвърли по
отношение на този обект.
Във връзка с втората сграда с идентификатор ********.2 съдът
намира следното:
Тази сграда е изпълнена на четири нива - на първото полуподземно
ниво е разположен един гараж директен достъп от двора и складови
9
помещения, два жилищни етажа с по две спални, дневна с кухненски бокс и
тераса, коридор и санитарен възел. На четвъртото ниво - разположено в
подпокривното пространство е развита едно ателие с входно антре, коридор,
санитарен възел, две отделни помещения с по-малка височина - до 2,20 м и
трето помещение с нормална височина от 2,50 м. Достъпът до тези три нива е
от едно общо стълбище, развито в северозападния ъгъл на сградата. Двата
жилищни етажа могат да бъдат обособени като две отделни самостоятелни
жилища, тъй като съдържат необходимите съгласно ЗУТ помещения,
изискуеми за самостоятелни жилища.
И. К. Л. и Н. Д. Л. придобиват дворно място от 678 кв.м., образуващо
парцел VI-4, кв.1, местност „М“ заедно с построената в него сграда от стая,
кухня, антре и клозет при дялове 2/3 за първия и 1/3 за втората по договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 1, том XV н.д. № 2684/1968 г. Към
1975 г. в имота е построена двуетажна сграда, като И. и НЛ.и даряват първия
етаж без дворното място на децата си К. Л. и Е. К. по делото с нотариален акт
№ 192, том LIX, дело № 11300/26.06.1975 г., като дарените са станали
съсобственици съгласно чл.30, ал.3 ЗС при равни права. Н. Д. Л. е починала
на 25.12.2003 г., а И. К. Л. – на 11.11.2008 г., като са наследени от К. Л. и Е. К.
– техни дъщеря и син.
При първоначалното разглеждане на делото К. Л. е признал
съсобствеността върху процесната сграда при квоти ½ за него и за сестра му –
Е. К..
При повторното разглеждане на делото ответницата Л. Л. навежда
доводи за неоснователност на иска за делба. Развива, че ползването на
обектите в сградата е фактически разпределено между страните в
производството по делба, които на основание давностно владение са станали
собственици на сабостоятелни обекти, поради което не съществувала
съсобственост, която да бъде разделена.
Настоящият състав не споделя аргументите на ответницата Л. Л..
На съда е известна практиката на ВКС, обективирана в Решение № 97
от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 50136
от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г., I г. о., ГК и др. В цитираните
решения се утвърждава, че фактическото разделяне на наследствените
/съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи
самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със
семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които
преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и
установяване на владение за себе си. Тази практика е формирана по казуси с
друга фактическа обстановка. В настоящия случай при разпределянето на
обектите в сградата К. Л. и Е. К. са били съсобственици само на първия етаж
10
/Определение № 76 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2021 г., II г. о./.
К. Л. и Е. К. са били съсобственици на първия етаж от процесната
сграда в резултат от договора за дарение с родителите им. От свидетелските
показания се установява, че от 1988 г. К. и Л. Л.и упражняват фактическата
власт върху този етаж. Не се установява по безспорен начин обаче, че К. Л. е
трансформирал държането за Е. Л. във владение за нейната ид.ч. Ответниците
не са доказали преобръщане на държането във владение /interversio
possessionis/ и манифестация на тази промяна на намерението.
Съгласно практиката на ВКС, когато съсобственик е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на
частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че
промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта
е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. В този смисъл са
разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на
ВКС, ОСГК, както и Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на
ВКС, II г. о. Когато собственическото отношение се манифестира пред трети
лица, но поведението на владелеца спрямо останалите съсобственици е
такова, че не може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе си
или упражнява законовото си право по чл. 31, ал. 1 ЗС да си служи с общата
вещ, владението не може да бъде окачествено като несъмнително. Промяната
на намерението и своенето на частите на останалите следва да е
демонстрирано недвусмислено.
Относно необходимите едностранни действия, които следва да бъдат
обективирани от страна на държателя спрямо собственика, за да се промени
държането във владение като предпоставка за придобИ.е по давност на чужди
идеални части от правото на собственост, в практиката на ВКС се приема, че
действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да
се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците (за което той може да иска припадащата се част от
разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС), не
надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не може да се приемат като
достатъчно доказателство за установено владение върху чуждите идеални
части (в този смисъл - Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г.
на ВКС, І г. о.).
Настоящият състав на съда споделя тази практика, която е приложима
и към настоящия казус.
Ищцата не е навела доводи да е придобила на правно основание
собствеността върху втория етаж, поради което и този въпрос не подлежи на
изследване.
С оглед на горното съдът намира, че сградата е съсобствена на Е. К. и
11
наследниците на К. Л. при квоти – ½ ид.ч. за Е. К. и по 1/6 ид.ч. за всеки от
ответниците – Л. Л., И. К. Л. и Н. К. Л..
За сграда с идентификатор ***
Тази сграда е долепена до сграда №2 в североизточната й част и
представлява гараж с вход от север от нивото на терена.
Гаражът е построен през 1987 г. – 1988 г.
Свидетелят Д, който излага, че е участвал при строителството на
делбения обект, посочва, че същият е построен от К. Л.. Излага още, че
строителството било реализирано със знанието и дори със съдействието на
собствениците на ПИ, в който е изграден гаража – И. и НЛ.и. От показанията
на този свидетел, които съдът кредитира, доколкото Д представя лични и
преки наблюдения, се установява, че между И. и НЛ.и, от една страна, и К. Л.
– от друга, е съществувало съгласие, че този гараж е изграден, за да се
притежава от К. Л..
Всички свидетели, ангажирани от ответниците, посочват, че през
период, надвишаващ 10 години преди предявяването на иска за делба,
гаражът е използван от К. Л., за да осъществява в него професионалната си
дейност по ремонт на автомобили.
При построяването на гаража, доколкото не е учредено право на
строеж в полза на К. Л. или друго лице, на основание чл. 92 ЗС той е станал
собственост на собствениците на поземления имот – И. и НЛ.и.
В практиката на ВКС се приема, че е възможно е предаване на
владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване /. То
не е формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази
словестно. Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване
на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на
чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от владелеца за себе
си и без прекъсване /Решение №3/25.01.2016 г. по гр.дело 3973 /2015 г. Първо
ГО/.
Настоящият състав намира, че е установено по делото, че владението
върху гаража е предадено от предишните собственици И. и НЛ.и на ответника
К. Л., който е владял обекта като свой от 1988 г. до предявяването на иска за
делба и по-късно до смъртта си през 2023 г., т.е. за период по дълъг от 10 г.,
като няма данни течението на давността да е спирано или прекъсвано. С оглед
на горното К. Л. е станал собственик на процесния гараж, а заедно с него и
съпругата му Л. Л., поради което искът за делба следва да се отхвърли и по
отношение на тази сграда.
По отношение на поземления имот
12
Парцел VI-4, кв.1, местност „М“ е идентичен с УПИ VI – 199в, кв.
136, м.“М-изток“ с площ от 678 кв.м. и в кадастралната карта е отразен с
идентификатор ********.
Имотът е придобит от Ни И. Л.и, като след смъртта им е наследен от
К. Л. и Е. Л. при равни квоти – по ½ ид.ч.
Ответниците се противопоставят на делбата на ПИ с аргумент, че
същият представлява обща част към изградените в него сгради.
В практиката на ВКС / Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. №
911/11 г. на ІІ г. о./ константно се утвърждава, че според ППВС №2/82г., т.1,
б.”д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или
повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Когато обаче в съсобствения поземлен
имот има една сграда, която е също съсобствена между собствениците на
земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна собственост на
съделител, то цитираното разрешение на т.1, б.”д” от ППВС №2/82г. не
намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на
поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Това е така, защото в този
случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си
характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал
обща част. В този смисъл е и Решение №87 от 07.07.2011г. по гр.д. №
825/2010г. на ІІг.о, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Според него
делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена. Също,
съгласно тълкуването, дадено с Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2054/2014 г., II г. о., ГК, дворното място е обща част на сградата, само
доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него
има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния
си характер и няма обслужващо сградата значение, т.е. не представлява обща
част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува
и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният
притежател е етажен собственик или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не
могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в
режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да
бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.
В настоящия случай в поземления имот има изградени три сгради –
едната е съсобствена на съсобствениците на терена и още 2 сгради –
индивидуална суперфициарна собственост на част от съделителите, поради
което и не е налице пречка за допускането на поземления имот до делба. Тя
трябва да се допусне при квоти – ½ ид.ч. за Е. К. и по 1/6 ид.ч. за всеки от
13
ответниците – Л. Л., И. К. Л. и Н. К. Л..
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът
намира, че следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно
право на съдебна делба с предмет – сграда № 2 с идентификатор ********.2,
изпълнена на четири нива - на първото полуподземно ниво е разположен един
гараж директен достъп от двора и складови помещения, два жилищни етажа с
по две спални, дневна с кухненски бокс и тераса, коридор и санитарен възел,
четвъртото ниво - разположено в подпокривното пространство, в което е
развито едно ателие с входно антре, коридор, санитарен възел, две отделни
помещения с по-малка височина - до 2,20 м и трето помещение с нормална
височина от 2,50 м., както и поземлен имот с идентификатор ******** с площ
от 688 кв. м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с административен адрес: град
С, район „С”, ул. “Инж.СТ.С.”, с номер по предходен план: 199 В, квартал 25,
при съседи : ***, ***, ***, ***, ***, съобразно установените по делото квоти
и по отношение на посочените по-горе лица, като иска за делба следва да се
отхвърли по отношение на другите два обекта.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
******** по КККР на гр. С, площ 688 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 m), представляващ УПИ VI-199в, кв.136 по действащия ЗРКП на гр. С,
м.“М-изток“ с площ от 678 кв.м. /идентичен с парцел VI-4 в кв.1, м.“М-
изток“, описан в нотариален акт № 1, том XV, дело № 2684/1968 г./,
административен адрес: гр. С, район С, ул.“инж.СТ.С.“ № 1 ведно с
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 118 кв.м. с идентификатор
********, описана в исковата молба като двуетажна масивна жилищна
сграда с площ 120 кв.м., между съделителите и при права в съсобствеността:
Е. И. К., ЕГН ********** – 1/2 идеална част;
Л. А. Л., ЕГН ********** – 1/6 идеална част;
И. К. Л., ЕГН ********** – 1/6 идеална част;
Н.я К. Л. – Л, ЕГН ********** – 1/6 идеална част, като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от - Е. И. К., ЕГН **********,
против Л. А. Л., ЕГН **********, И. К. Л., ЕГН **********, и Н.я К. Л. – Л,
ЕГН **********, конституирани на мястото на починалия в хода на процеса
К. И. Л., ЕГН **********, по отношение на сграда с идентификатор ***
представлява жилищна сграда, построена като монолитна стоманобетонова
14
триетажна сграда на три самостоятелни етажа със застроена площ от 86 кв.м.,
и по отношение на едноетажна сграда на 31 кв. метра с предназначение:
хангар, депо, гараж с идентификатор ********.3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15