Р Е Ш Е Н И Е № 461
гр. Монтана, 8 ноември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 20 октомври 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя
Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, адм. дело
№ 322 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 118, ал. 3 във вр. ал. 1 от Кодекс за социално
осигуряване, във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален
кодекс.
Образувано
е по жалба на Т.Г.Т.,*** против Решение № 2153-11-35/05.08.2022 г. на Директора
на ТП – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********
от 27.05.2022 г. на Ръководител „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Монтана,
с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО е изменен размерът
на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
17.02.2022 г.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, довела
до неправилно приложение на материалния закон - чл. 46, ал. 6 от НПОС, във вр.
чл. 9, ал. З от КСО. Поддържа, че неправилно е намален индивидуалният му
коефициент от 2,054 на 1,782. Счита, че доходът за времето на незаконното
уволнение след датата на отпускане на пенсията не е правилно зачетен. Оспорва
осигурителния доход като величина, участваща при определяне на индивидуалния
коефициент. Излага, че не му е било прекъсвано осигуряването. Отпаднал е
правнорелевантният факт по прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на представените нови
доказателства, счита че пенсията отпусната от 24.11.2002 г., следва да се измени по
реда на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО като се зачете само осигурителният
доход, придобит преди пенсионирането. Моли съдa да отмени Решение № 2153-11-35/05.08.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърди Разпореждане № **********/27.05.2022г.
на ръководител „ПО“, след което преписката да се върне на органа със
задължителни указания по правилното тълкуване и приложение на закона за ново
произнасяне досежно размера на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК относно
юрисконсултско възнаграждение в размер над нормативно установения минимум. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната
страна – Директора на ТП Монтана, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ст. юрк. Е** Л*** , с пълномощно по
делото, която оспорва жалбата. Моли съда да отхвърлите жалбата от Т.Г.Т. и да
потвърди решение № 2153-11-35/05.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Монтана, като правилно и законосъобразно постановено. Твърди, че мотивите са
изложени в самото решение. Става въпрос за нови факти и обстоятелства, които жалбоподателят
е предоставил и които се вземат предвид при определяне на индивидуалния
коефициент за определяне размера на пенсия. Съобразно тези факти, а именно
незаконното уволнение, изчисленият индивидуален коефициентът се изменя,
съответно се намалява, защото съдът е определил 1500 лв. възнаграждение и това
определя новият коефициент и новият размер. Излага мотиви относно твърдението
на лицето, че не му е взето предвид допълнителното осигуряване след заявлението
за отпускане на пенсия, то е в ново разпореждане. Има допълнително
разпореждане, в което е включен периодът на осигуряване след 2002 г. до 2007 г.
Разпореждането е постановено от пенсионния орган след оспореното решение на
Директора. Там коефициентът си е този, тъй като към момента на заявлението се
вземат предвид месеците назад. И в случая, се включва точно моментът, в който
той е бил незаконно уволнен. Сумата е определена с решение на Окръжен съд,
потвърдено с решението на ВКС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
приема за установено следното:
С молба вх. №
2171-11-3 от 17.02.2022 г., подадена в ТП на НОИ – Монтана, Т.Г.Т. представя
трудова книжка № 26 –продължение от 29.03.2007 г., с искане да бъде
преизчислена пенсията му, като се вземе предвид придобит осигурителен стаж след
пенсиониране, както и стажът му за времето на признатото от съда за незаконно
уволнение да се включи при определяне размера на отпуснатата му пенсията. От
представените доказателства става ясно, че с разпореждане № ********** от
05.06.2003 г. на Т.Г.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО (в редакцията за 2002 г.), считано от
24.11.2002 г., при зачетен осигурителен стаж 38 г. 07 м. и 18 дни в минимален
размер и с разпореждане от 05.06.2003 г. пенсията е определена в действителен
размер с изчислен индивидуален коефициент 2,054. За определяне на индивидуалния
коефициент пенсионният орган е взел брутно трудово възнаграждение за времето от
01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. в размер на 246 616,00 лв. и доход от 01.01.1997
г. до 19.03.2001 г. в размер на 12 098,87 лв. При определяне на индивидуалния
коефициент по заявление от 11.12.2002 г. е взет предвид целият осигурителен
доход, посочен в представените от лицето документи - обр УП-2 № 768 от
10.12.2002 г., обр. УП-2 № 3123/02.12.2002 г, обр. УП-2 № 902 от 18.03.2003 г.,
издадени от НЕК-ЕАД, П-е „МрВН“ Електропреносен район – гр. Монтана.
Пенсионният орган е определил доход по периоди, както следва: от 01.01.1992 г.
до 31.12.1994 г. – 246 616,00 лв.; от 01.01.1997 г. до 11.08.1998 г. – 656 2274,00
неденоминирани лева; от 01.01.2000 г. до 19.03.2001 г. – 5 536,60 лв. Съгласно
решение по гражданско дело № 95/2005 г. на ВКС, уволнението на жалбоподателя въз
основа на заповед № 40/19.03.2001 г. е признато за незаконно и същият е
възстановен на заеманата преди съкращението длъжност „отговорник на ел.
подстанция" в ЕСО ЕАД, Мрежови експлоатационен район – Монтана. Издаден е
изпълнителен лист от 16.02.2007 г. на Софийски районен съд, с който „Национална
електрическа компания“ ЕАД – Предприятие „Мрежи за високо напрежение“ – гр.
София е осъдено да заплати на Т.Г.Т. сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за вреди, понесени от оставането му без работа през периода 20.03.2001
г. до 20.09.2001 г., вследствие признатото за незаконно уволнение, по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
В трудова книжка № 26 – продължение от 29.03.2007 г., осигурителят ЕСО „Мрежови
експлоатационен район“ – Монтана заверява осигурителен стаж за времето от
незаконно уволнение 20.03.2001 г. до датата на възстановяване на работа
29.03.2007, в календарна продължителност от 06 г. 00 м. и 09 дни и от датата на
възстановяването 29.03.2007 г. до датата на прекратяване на трудовият договор
02.05.2007 г. с календарна продължителност от 01 месец и 02 дни. Въз основа на
изложените факти е установено, че към датата на отпускане на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст 24.11.2002 г., Т.Г.Т. има придобит осигурителен
стаж и осигурителен доход, който не е включен при определяне на индивидуалния
коефициент за изчисляване размера на отпусната му пенсия, каквото е изискването
на чл. 70 от КСО, поради което така изчисленият индивидуален коефициент 2,054
се явява неправилно определен. Изчислен е нов осигурителен доход по периоди,
както следва: от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. - 246 616,00 лв.; от 01.01.1997
г. до 11.08.1998 г. - 6 562 274,00 неденоминирани лева; от 01.01.2000 г. до
31.12.2000 г. – 4 423,08 лв. по обр. УП-2 изх. № 902/18.03.2003 г.; от
01.01.2001 г .до 13.02.2001 г. - 534,46 лв. по обр. УП-2 изх. № 902/18.03.2003
г.; от 14.02.2001 г. до 19.03.2001 г. - 579,06 лв. по обр. УП-2 изх. №
902/18.03.2003 г.; от 20.03.2001 г. до 31.12.2001 г. – 2 638,34 лв., по данни
от регистъра на осигурените лица съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл.
46, ал. 6 от НПОС; от 01.01.2002 г. до 23.11.2002 г. – 3 004,72 лв., по данни
от регистъра на осигурените лица съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл.
46, ал. 6 от НПОС. На база горните данни е изчислен индивидуален коефициент
1,782, който участва във формулата за определяне размера на пенсията.
По делото са приложени заверени копия на относими
документи и справки, съдържащи се в пенсионната преписка на жалбоподателя в ТП
на НОИ – Монтана. Направен е опис на зачетения трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето по периоди,
както за първоначалното отпускане на пенсията с разпореждане от 05.06.2003 г.,
така и при извършеното преизчисление въз основа на новопостъпилите данни от
27.05.2022 г.
С разпореждане от 26.08.2022 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е дал и допълнителни указания.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресатът на акта и в законоустановения срок – подадена
е на 22.08.2022 г., а оспореното решение е получено на 10.08.2022 г., поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът счита, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 117 от КСО.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО урежда
правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 70 от КСО урежда
определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и
възраст.
Не се спори между страните, че жалбоподателят
има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори и по
продължителността на положения трудов и осигурителен стаж, респ. следва ли
времето на признатото за незаконно уволнение да бъде включено като осигурителен
стаж.
Спорното между страните е правилно ли са
приложени нормите на законодателя при определяне размера на преизчислената пенсия
след представените нови доказателства за положен стаж и доход преди датата на
първоначалното отпускане на пенсия на лицето, в това число съобразно закона ли
е изчислен нов, по-нисък индивидуален коефициент.
Настоящият състав приема, че при изчисляване размера на пенсията с
разпореждане № **********/27.05.2022 г. неправомерно на Т.Г.Т. е определен
по-нисък индивидуален коефициент, респ. по-нисък размер на полагащата му се
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Отпадане на правнорелевантния факт по прекратяване на трудовото
правоотношение, не е обстоятелство, което е от значение за промяна на Разпореждане от
05.06.2003 г., с което му е отпусната пенсия, а от там и на размера на получаваната
пенсия, тъй като присъденото обезщетение не е с характер на осигурителен доход.
В тази връзка неправилно от ответната страна се твърди, че индивидуалният
коефициент на Т.Г.Т. следва да бъде определен в по-нисък размер, поради това,
че съдът е определил 1500 лв. възнаграждение за периода на незаконното уволнение,
което определя новият по-нисък коефициент. Сьграсно решение по
гражданско дело № 95/2005 г. на ВКС уволнението на оспорващия е признато за незаконно и същият е възстановен на заеманата преди съкращението длъжност
„отговорник на ел. подстанция" в ЕСО ЕАД, Мрежови експлоатационен район –
Монтана. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 16.02.2007 г. на
Софийски районен съд, с който „Национална електрическа компания“ ЕАД –
Предприятие „Мрежи за високо напрежение“ – гр. София е осъдено да заплати на Т.Г.Т.
сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, понесени от оставането му без работа през
периода 20.03.2001 г. до 20.09.2001 г., вследствие признатото за незаконно
уволнение, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ. От изложеното става безспорно ясно,
че процесните 1500 лв. имат характер не на осигурителен доход, участващ при изчисление
размера на пенсията, а представляват обезщетение за оставане без работа по реда
на КТ. Доходите, върху които не се изчисляват и
внасят осигурителни вноски са определени в чл. 1, ал. 8 от
Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят
осигурителни вноски. Такива доходи са и обезщетенията по чл. 225 от КТ, каквото е получено и от оспорващия за времето през което е останал
без работа, т.е. присъденото със съдебно решение обезщетение в размер на 1500
лв., поради което същото не може да служи като основание за промяна на
коефициента, респ. размера на отпуснатата пенсия.
Предвид изложеното, при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но същият е
постановен в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-35/05.08.2022 г. на Директора на
ТП – Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 27.05.2022 г.
на Ръководител „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ – Монтана, с което на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2 буква „д“ от КСО е изменен размерът на
отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
17.02.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: