Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, [улица], ет.4 срещу решение №18/29.01.2024г. и решение №19/29.01.2024г. на КРС, постановени по АНД №216/2023г. Сочат се доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебните актове и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане в сила решенията на въззивния съд. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решенията на районния съд.

Предмет на касационно оспорване е решение №18/29.01.2024г. и решение №19/29.01.2024г. на КРС, постановени по АНД №216/2023г., като крайният правен резултат е отмяна на НП №10-2200136/09.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил. „Автограф 2022“ ЕООД, [ЕИК] е санкционирано на основание чл.414, ал.3 и чл.416, ал.5 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Районният съд с решение №18/29.01.2024г. е потвърдил НП №10-00006314/23.07.2008г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил след излагане на мотиви за незаконосъобразност на НП №10-2200136/09.02.2023г., приемайки, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по ЗАНН и недоказаност на административното нарушение от обективна страна. След това с решение №19/29.01.2024г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалния съдебен акт, като е променил диспозитива, отменяйки НП №10-2200136/09.02.2023г.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспорените решения на КРС. На база установената фактическа обстановка касационния съд приема следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на „Автограф 2022“ ЕООД, [ЕИК] срещу НП №10-2300136/09.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което търговецът в качеството на работодател е привлечен към отговорност по чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. При извършена проверка на място на 14.10.2022г. и по документи на 10.11.2022г. е установено, че работодателят е допуснал на работа на 14.10.2022г. в 14.20ч. лицето А. М. А. от с.Лозно, обл.Кюстендил да изпълнява трудовите си задължения като сервитьор в обект на контрол – ресторант „Автограф“, находащ се в гр.Кюстендил, [жк] бл.5, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По преписката е представен трудов договор №12/14.10.2022г., в който е отбелязано, че работника е постъпил на работа на 14.10.2022г. Попълнена е декларация от А. А., в която е отразил, че няма сключен трудов или граждански договор и не е отразено получаването на копие от уведомление и екземпляр от трудов договор. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№10388223016949/17.10.2022г. на ТД на НАП е видно, че процесното уведомление е регистрирано на 17.10.2022г. в 12.07ч.

За констатирано нарушение по чл.63, ал.2 от КТ е съставен е АУАН №10-2300136/10.11.2023г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

Касационната инстанция намира изводите на районния съд за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, както и за недоказаност на административното нарушение, за неправилни, необосновани и изведени при незадълбочена преценка на събрания доказателствен материал на база приложимия закон. „Автограф 2022“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на работодател, е привлечено към отговорност за това, че е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работника А. А., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства – трудов договор, декларация от работника и протокол от проверката, преценени в съвкупност с гласните такива /показанията на контролните органи, извършили проверката на място/, доказват извършването на соченото административно нарушение. В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на визираната дата, както и непредставянето на същия на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ при постъпването на работа – същото е регистрирано в ТД на НАП няколко дни след извършване на проверката. В този смисъл неправилно е прието, че не е извършено нарушение на трудовото законодателство във връзка с нарушаване на забраната работодателят да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Анализирайки същността на трудовото правоотношение, обективирано в представения от работодателя трудов договор №12/14.10.2022г. касационната инстанция счита, че въззивния съд е направил неправилен извод, че след като няма сключен трудов договор по възникнало трудово правоотношение между работника А. А. и „Автограф 2022“ ЕООД, не е приложен правилно закона, поради което работодателят не може да се привлича към отговорност за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. След като обективно е било установено извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция от А. на 14.10.2022г. по сключен трудов договор №12/14.10.2022г. /касационният съд кредитира показанията на контролните органи в този смисъл, които се подкрепят и от писмените такива/, правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на нарушителя-работодател за неизпълнение на вмененото по закон задължение по чл.63, ал.2 от КТ. От показанията на контролните органи, извършили проверката на място, както и от писмените доказателства, се установява, че лицето е заварено на мястото на работа, където е изпълнявало трудови функции като сервитьор. Съдържанието на попълнената от работника декларация се цени в аспекта, че А. се е намирал в обекта на дружеството, изпълнявал е длъжността „сервитьор“ с определено работно време. Липсата на отбелязан договор в декларацията на лицето не се възприема за достоверно от КАС, тъй като обстоятелството за наличие на трудов договор се установява с представения такъв при проверката по документи. Липсата на посочено в декларацията трудово възнаграждение не води до друг правен извод, т.к. от една страна, декларацията има информативно значение и може да не съдържа всички релевантни за трудовото правоотношение елементи и от друга страна, останалите данни в декларацията, ведно с констатациите от проверяващите на място установяват основни елементи на трудовото правоотношение.

Възприемат се като неправилни и мотивите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по ЗАНН. Административното нарушение е описано ясно и безпротиворечиво, с посочване на всички съставомерни елементи от обективна страна – дата на извършване 14.10.2022г., 14.20 ч., място на извършване – ресторант „Автограф“ в гр.Кюстендил, изпълнително деяние – допускането до работа на работник без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Гореизложеното обосновава извода на касационният съд за неправилност на решение №18/29.01.2024г. и решение №19/29.01.2024г. на КРС, постановени по АНД №216/2023г. Съдебните актове ще бъдат отменени и вместо тях ще се постанови нов, с който ще се потвърди процесното НП като законосъобразно.

С оглед изхода от правия спор и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 160 лв. - по 80 лв. за всяко от производствата.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №18/29.01.2024г. и решение №19/29.01.2024г. на КРС, постановени по АНД №216/2023г. и вместо тях постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП №10-2200136/09.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на „Автограф 2022“ ЕООД, [ЕИК], на основание чл.414, ал.3 и чл.416, ал.5 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Автограф 2022“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Колуша“ №73 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. /сто и шестдесет/.

Решението е окончателно.