№ 567
гр. Плевен , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201751 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №35-0000129/11.03.2020г. на ***
НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” - ПЛЕВЕН, на В.С.Р. ЕГН: *** е
наложено административно наказане на основание чл.181 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение на чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство и правилното приложение на
материалния закон. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Изтъква, че проверката на процесния товарен автомобил е извършена в офиса
на дружеството, а не в момента на движение на товарния автомобил по
републиканската пътна мрежа и че в тази връзка – неотносимо е било
изискването за преминат периодичен преглед на техническата му изправност;
отбелязва, че не са налице и доказателства, че жалбоподателят има
1
качеството на „длъжностно лице“ съобразно чл.181 т.1 ЗДвП. Пледира за
отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на направените
по делото разноски.
За ответната страна – РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” -
ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 269774/19.02.2020г. от страна на П. Р. П. – ст.*** при РД „АА“ – ПЛЕВЕН,
в присъствието на свидетеля Д.П.И., както и нарушителя В.С.Р.. Съставен е за
това, че на 19.02.2020 г., около 15:00 часа в гр. ***, ул. „***“ № 1, след
извършена тематична проверка на „***“ ЕООД притежаваща лиценз на
Общността № *** валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен
превоз на товари, е изяснено, че В.С.Р., в качеството на длъжностно лице /***
на „***“ ЕООД - ***/ не е представила на периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност, товарен автомобил „***“ с рег. № *** /категория
N3/ - в срок до 11.01.2020 г., видно от удостоверение за технчиеска
изправност – протокол № ***. Нарушителят не се е ползвал от правото на
възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока
по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на В.С.Р. ЕГН: *** е наложено
административно наказане на основание чл.181 т.1 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение
на чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.8 – 9 от
делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
въззивната инстанция, не разкрива допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила. Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление
е формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани
писмени доказателства /л.6 - 7 от делото/ и гласни доказателствени средства –
показания на свидетелите П. Р. П. и Д.П.И.. Показанията и на двамата
2
свидетели са подробни, убедителни и не будят съмнение в добросъвестното
им депозиране, поради което се приемат от Съда с доверие. Същите
свидетелски показани взаимно се потвърждават, от една страна и са в
потвърждение на изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка – от друга.
Именно от показанията на свидетелите *** и ***, както и от представеното по
делото заверено копие на Удостоверение за техническа изправност на ППС,
фактическата обстановка, изнесена в АУАН/НП се явява доказана по
несъмнен начин, Съдът я приема и няма да я преповтаря – още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не е надлежно опровергана.
Следва да бъде припомнено, че съобразно чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП,
„Пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност, както следва: превозните средства от
категории N2, N3, O2, O3 и О4, с изключение на къмпинг-ремаркетата, от
чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – всяка
година, след което – на всеки 6 месеца…“. Налице е задължение за действие,
което при описаните по-горе време, място, обстановка – В.С.Р. не е изпълнила
– и следователно, нарушението се явява доказано по категоричен начин, тъй
като посоченото ППС не е било представено за технически преглед до
11.01.2020г.
Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя и
неговия защитник по съществото на делото. Действително, проверката на
процесния товарен автомобил е извършена по документи, в офиса на
дружеството, а не в момент на движение на товарния автомобил по
републиканската пътна мрежа. Последното обаче е ирелевантно от гледна
точка на задължението по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП. Съобразно чл.147 ал.1 ЗДвП,
„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване
на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща
40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. В същия смисъл е и чл.29
ал.1 т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Нито
ЗДвП, нито Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. предвиждат изключения като
претендираните от жалбоподателя и неговия защитник; напротив, съобразно
чл.147 ал.5 ЗДвП /в същия смисъл – чл.29а от цитираната Наредба/,
„Пътните превозни средства се представят на периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност, като сроковете по ал. 3 не се
3
прилагат при: 1. временно спиране от движение на превозно средство
поради техническа неизправност, възникнала вследствие на произшествие и
предизвикала някои от повредите и/или неизправностите по чл. 101, ал. 3,
или при нарушаване на системата за активна или пасивна безопасност на
превозното средство; 2. изменение в конструкцията на превозното
средство, свързано с безопасността на превозното средство или опазването
на околната среда, или промяна на категорията му.“. На следващо място,
неправилно е виждането, че жалбоподателят няма качеството на „длъжностно
лице“ съобразно чл.181 т.1 ЗДвП. Съобразно тази правна разпоредба,
„Наказва се с глоба 50 лв.: собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед…“. При положение, че жалбоподателят В.С.Р. се явява
*** на юридическото лице-собственик на подлежащото на периодичен
преглед за проверка на техническа изправност МПС, именно последната се
явява задължена да извършва съответните правни действия от името и за
сметка на управляваното юридическо лице, т.е. същата има качеството на
негово длъжностно лице по смисъла на чл.181 т.1 ЗДвП; да се приеме
обратното, на практика би лишило същата разпоредба от нейния смисъл, а
именно – че на административно наказание подлежи не само собственикът на
съответното МПС, но и отговорното за това длъжностно лице, което не е
представило същото МПС, за съответен технически преглед, като в случая е
без значение дали задължението по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП де факто е следвало
да се изпълни от ***я или от негов подчинен, на който това е възложено, тъй
като организационните особености на юридическото лице не могат да се
превръщат в причина и предпоставка за неизпълнение на законовите
изисквания.
Следователно, както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са квалифицирали правилно
нарушението и също така правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.181
т.1 ЗДвП. Във връзка с вида и размера на същото – глоба в размер на 50 лева,
Съдът намира, че е налице абсолютно определена санкция, която е коректно
съобразена от наказващия орган и поради това, повече няма да бъде
обсъждана. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е
типична за нарушение по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35-
0000129/11.03.2020г. на *** НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” -
ПЛЕВЕН, с което на В.С.Р. ЕГН: *** е наложено административно наказане
на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.147 ал.3 т.4
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5