МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 178 от 12.10.2017г. по НОХД №4128/2017г. по описа
на БРС:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия С.В.Ж. с обвинение
за извършени престъпления по чл.183, ал.1 вр. с чл.23,ал.1 от НК за това, че в периода 01.10.2016г. - 10.04.2017г. в гр. Бургас,
след като е осъден с Решение № 15 от 07.01.2015г. по гражданско дело №
4590/2014г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 17.01.2015г., да издържа
свой низходящ - детето А.С.Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител П.С.Ж., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 7 /седем/ месечни вноски, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева,
възлизащо общо на сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева и за това, че в
периода 01.10.2016г. - 10.04.2017г. в гр. Бургас,, след като е осъден с Решение
№ 15 от 07.01.2015г. по гражданско дело № 4590/2014г. по описа на РС-Бургас,
влязло в сила на 17.01.2015г., да издържа свой низходящ - детето Б.С.Ж., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител П.С.Ж., ЕГН:**********, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на 7 /седем/ месечни вноски, всяка в
размер на 500 /петстотин/ лева, възлизащо общо на сумата от 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева. Представителят на БРП в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за безспорно доказано и аргументира съставомерността
му от обективна и от субективна страна. Предлага предвид установеното в хода на
съдебно следствие заплащане от страна на Ж. на дължимите суми, спрямо него да
се приложи разпоредбата на чл.78а от НК и да му се наложи минимално наказание
глоба.
Подсъдимият С.В.Ж.
се явява, лично, не се признава за виновен. За него се явява неговият
упълномощен защитник адв.Д.Д., която оспорва доказаността на обвинението срещу Ж.
от обективна и субективна страна. Твърди, че от доказателствата се установява, че
той не е имал обективна възможност да заплаща дължимата от него издръжка. Ангажират
се гласни доказателства в тази връзка и се представят писмени доказателства за платени суми. Моли
подзащитния й да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или да бъде
приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК или да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
С.В.Ж. е роден на ***г***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан, разведен, със средно-специално образование, работи като управител на
фирма „Е.В.Д.” ЕООД , ЕГН **********.
С.В.Ж. и свид. П.С.Ж. сключили
граждански брак на 30.07.1994г. От брака си имали три деца – С. - роден през
1994г., А. - роден през 2005г. и Б. - роден през 2007г.
С Решение № 15 от 07.01.2015
г. по гражданско дело № 4590/2014 г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на
17.01.2015 г., Съдът прекратил брака между двамата и утвърдил постигнато между
страните споразумение, според което С.В.Ж. следва да заплаща издръжка за двете
си непълнолетни деца - А.С.Ж. и Б.С.Ж., чрез тяхната майка и законен
представител П.С.Ж. в размер на 500 лева месечно за всяко от децата, по банков
път, по посочена от майката банкова сметка, ***-то число на съответния месец.
Детето му С. вече било пълнолетно към датата на Решението.На 13.02.2015г.
РС-Бургас издал Изпълнителен лист № 845 в полза на П.С.Ж..
От януари 2016г. Ж. не заплащал редовно вноските за издръжка на децата
си, поради което Ж. *** и било образувано досъдебно производство № 506/2016г по
описа на 01 РУП - Бургас. В хода на производството на Ж. било повдигнато
обвинение за това, че не е изплащал издръжките за децата си, считано от Януари
2016г до Август 2016г. Поради изплащане на дължимите издръжки до приключване на
разследването, досъдебното производство било прекратено на основание чл. 183,
ал. 3 от НК с Постановление на прокурор от БРП от 24.10.2016г.
От месец октомври 2016г. Ж.
отново спрял да плаща издръжката на децата си, заради което Ж. депозирала нова жалба
в прокуратурата на 13.03.2017г., и било образувано настоящото наказателно производство
срещу него.
Видно от представените вносни
бележки на 28.04.2017г. Ж. е превел по сметка на Ж. сумата от 2000 лева за
издръжка /стр.16 от ДП/, а на 05.05.2017г. е превел още 1500 лева. /стр.15 от
ДП и стр.14 от делото/, на 05.06.2017г. Ж. превел по сметката на Ж. още 1000 лева за
издръжка /стр.15 от делото/. На 02.07.2017г. Ж. превел 1000лв./стр.13/, на
02.08.2017г., 500лв/стр.16/, на 18.08.2017г.-1000лв./стр.17/, на
21.09.2017г.-500лв./стр.18/, на 10.10.2017г., 500лв./стр.19/, на
12.10.2017.-3000лв./стр.20/. С тази сума преведените за периода 28.04.2017г. - 12.10.2017г.
от подс.Ж. пари за издръжка на двете деца достигнали 11 000 лева.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свид. Ж. от ДП и
в съдебното следствие, както и от
наличните по досъдебното производство писмени доказателства, както и от
приложените в хода на съдебното следствие документи,приобщени на основание
чл.283 от НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на
продължено престъпно посегателство по чл.183, ал.1 от НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
/примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/.
С оглед на така възприетата по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ж. е
осъществил престъпния състав по чл.183, ал.1 от НК, защото в периода
01.10.2016г. - 10.04.2017г. в гр. Бургас, след като е осъден с Решение № 15 от
07.01.2015г. по гражданско дело № 4590/2014г. по описа на РС-Бургас, влязло в
сила на 17.01.2015г., да издържа свой низходящи - детето А.С.Ж., ЕГН **********
и детето Б.С.Ж., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител П.С.Ж.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнявал задълженията си в размер на по 7
/седем/ месечни вноски, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева, възлизащо общо
на сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за вяска дете. От обективна страна
той е бил осъден с Решение № 15 от 07.01.2015г. по гражданско дело №
4590/2014г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 17.01.2015г., да издържа
свой низходящи - детето А.С.Ж., ЕГН ********** и детето Б.С.Ж., ЕГН:**********,
чрез тяхната майка и законен представител П.С.Ж., ЕГН:**********, и съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
по седем месечни вноски за периода от 01.10.2016г. - 10.04.2017г., включително,
всичко на обща стойност 3500 лева за всяка дете, платими в гр. Бургас. Издръжката
цели да задоволи ежедневните нужди на децата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от личното си имущество, поради което следва да се заплаща
в определените в съдебния акт срокове. Децата имат ежедневни нужди, които се
покриват с тези пари и неплащането навреме на това задължение затруднява
отглеждането им. От данните по делото не се установи, че Ж. е бил в обективна
невъзможност да плаща издръжката /например да е изтърпявал през това време
наказание „Лишаване от свобода“/, както и няма доказателства да е имал пречки
от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка /например да е
бил тежко болен, инвалидизиран, или лишен от трудоспособност през този
период/.Напротив - той е имал участие в управителните органи на девет фирми,
които са работещи и не са фалирали. Видно от датите на плащане на дължимите
суми, прави впечатление, че един месец след подаване на втората жалба от страна
на св.Ж. в БРП, подсъдимият Ж. е превел сумата от 2000лв. След това за един
доста кратък период от време в рамките на пет месеца, той е превел сумата от
9000лв., което според настоящия състав сочи на добри материални възможности.
Тези обективни факти изключват тезата за обективна невъзможност да заплаща
издръжката навреме,тъй като е видно, че в един кратък времеви период Ж. е успял
да заплати доста повече пари отколкото е дължал за издръжка за тези пет месеца. Прави впечатление, че и в двата случая веднага след депозирането на
жалби пред БРП от страна на св.Ж. за неплащане на издръжка, подс.Ж. веднага
започва да я изплаща, което също опровергава тезата за обективната му
невъзможност да я плаща. От субективна страна на престъпния състав, съдът
приема наличие на форма на вина пряк умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК, защото
подсъдимият е съзнавал,че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща
издръжка на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител - св.
П.С.Ж. и видно от доказателствата е имал материална
възможност за това, но въпреки това
не е изпълнявал задължението си, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Подсъдимият Ж. е с чисто
съдебно минало и извършеното от него, което не се отличава с по-висока степен
на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид. Подс.Ж.
към момента на произнасяне на присъдата е изпълнил всички свои задължения за
минали периоди към двете си деца, което съдът приема за изключително смекчаващо
вината му обстоятелство. Ето защо съдът намира, че наказанията на подсъдимият
следва да се определят при приложението на чл.55,ал.1,т.1,б.“В“ от НК като
пробацията, предвидена като най-леко наказание в чл.183,ал.1 от НК се замени с
глоба от по 500лв. за всяко от престъпленията.
Съдът счита, че така определените наказания, с оглед на всички
обстоятелства по делото и личността на подсъдимия в ще допринесат за оказване
на превъзпитателно въздействие спрямо последния и са съобразени с тежестта на
извършените от него престъпни деяния.
В случая няма как да се приложи разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият вече се е възползвал веднъж от нея - стр.7
от ДП./т.2 на Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г.
по н. д. № 12/74, ОСНК/.
При положение, че деянията са извършени от Ж. в
съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК, е налице и пречка за приложението на
чл.78а от НК въпреки възстановяването на вредите, предвид разпоредбата на
чл.78а, ал.7 от НК за забрана за прилагане на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание при множество
престъпления.
Предвид обстоятелството, че
престъпленията се извършени преди той да е бил осъждан за което и да е от тях с
влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото, измежду тях -а именно глоба от 500лв.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:С.П.