Р Е Ш Е
Н И Е № 169
гр.Кюстендил, 21.06.2019г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно
заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:Галина Мухтийска
Татяна Костадинова
при участие на секретаря Мая Стойнева, като
разгледа докладваното от съдия Р.Савова в.гр.д.№196 по описа
на КнОС за
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "***" при МВР, седалище и адрес на управление-град ***, бул.
"*****" № ***, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния й представител главен
юрисконсулт Д.И.М., обжалва Решение № 819 от 22.11.2018 година, постановено по
гр. дело 218/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд , в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца П.К.С.,
сумата от *** лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода
01.10.2014 г. -31.12.2016 г., ведно с лихвите за забава.
Решението на РС -
Кюстендил се обжалва и в частта, с която ответникът на осн. чл. 86 от ЗЗД е
осъден да заплати на ищеца и лихви за забава
- сбор от законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния
период, които са присъдени в размер на *** лв.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския районен съд в
обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Конкретните
твърдения са следните:
Кюстендилският районен съд неправилно се е позовал
в своето решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., тъй като същата не е транспонирана и няма пряко
приложение на територията на Р България.
Поддържа се, че в обжалваното решение КнРС не е
посочил действащи за процесния период законови разпоредби, с които Директивата
е транспонирана.Същевременно РС е посочил, че нормата на чл.19,ал.1,т.10 от
подзаконовите нормативни актове,уреждащи отчитането на работното време, е в
противоречие с понятието за работно време по см.на чл.2 от Директивата, и
приема, че при пътуването си служителите са на разположение на работодателя и в
готовност при нужда да престират труд.Въззивникът счита, че този извод
противоречи на действащите общи и специални нормативни актове, които
регламентират работата на служителите, работещи на сменен режим на работа и
реда за неговото отчитане., като първоинстанционният съд смесва понятията
„време на разположение”( с легална дефиниция в §1,т.5 от ДР на Наредба
№8121з-407/11.08.2014г.за реда за организацията и разпределянето на работното
време , за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР – със специфична регламентация в чл.12,ал.1 и ал.2.; съответно
визира се и легална дефиниция на това понятие, съдържаща се в §1,т.4 от ДР на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. – със специфична регламентация в чл.10,ал.1 и
ал.2; както и в Наредба
№8121з-776/2016г.(в §1,т.4 от ДР,
съответно чл.10,ал.1 и ал.2) – от една страна .и „време на пътуване при
командировка”.
Въззивникът счита за несъстоятелно да се твърди,
че когато служителят е на път до мястото на командироване е на разположение на
работодателя, доколкото при времето на разположение същият се намира в близост
до работното си място и е в готовност за изпълнение на служебни задължения, като
дефиниция за „работно място” е дадена в §1,т4 от ДР на КТ.Освен това КнРС е
приел за безспорно , че по време на пътуване и в двете посоки ищецът не е
изпълнявал служебните си задължения, въпреки което обаче съдът е счел, че при
тези пътувания ищецът се е намирал на разположение на работодателя, в готовност
да изпълнява служебни задължения и е уважил иска изцяло.
Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на претенциите в указаните части.
Във
въззивната жалба не са направени доказателствени искания
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил е
отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва
изцяло.Твърди се, че постановеното първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, че
КнРС правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка и въз
основан на нея, след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, е достигнал до извод за основателност и доказаност на
предявените претенции.
Искането е за потвърждаване на постановения
първоинстанционен съдебен акт в обжалваните части, ведно с присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Не се въвеждат искания да доказателства.
Доколкото КнОС е констатирал, че е налице и искане
за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане на
разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, след връщане на делото - с определение по чл. 248 ГПК , постановено на
08.02.2019г. РС – Кюстендил е уважил искането за присъждане на разноски с оглед
частичното прекратяване на производството поради изменение на исковата
претенция по реда на чл.214,ал.1 ГПК.
Срещу това определение не е
постъпила частна жалба.
При съобразяване
на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена
в законния срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице,
имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Кюстендилския окръжен съд
счита, че атакуваният съдебен акт на РС - Кюстендил е валиден и допустим.
След преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, въззивният съд счита, че решението на КнРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на
КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
с доказателствения материал, поради което и тъй като пред настоящата съдебна
инстанция не са събирани гласни и писмени доказателства, на основание чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Окръжният съд споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
По наведените доводи във
въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт. настоящият състав
намира следното:
Предмет на въззивна проверка е решението на
КнРС в частта, с която въззивната дирекция е осъдена да заплати на П.К.С. сумата от *** лева, представляваща
сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за
пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
полицейски операции в периода 01.10.2014 г. -31.12.2016 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска , както и лихва за забава в размер на ***лв. за
периода 01.05.2015г. – 31.01.2018г.
Спорът между страните се
съсредоточава върху обстоятелството дали намира приложение в настоящия случай
разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., и съответно дали времето за пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява
работно време, т. е. дали и за този период от време, в който ищецът не е
престирал ефективно работна сила, се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите
на КнРС за основателност на предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия
си ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно
и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през
което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения.
Съгласно цитираната разпоредба: "На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение".
По делото не се
спори че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „Старши полицай” в 01 група”Охрана на държавната
граница” при ГПУ - Гюешево в Регионална дирекция „***“ гр. Кюстендил (РДГП) при
Главна дирекция „***“ към МВР (ГДГП) и съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събрания доказателствен
материал е безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за
участие в специализирани полицейски операции,
извън мястото на обичайната му работа, в други населени места, които се
намират извън териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказан по
безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на
Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите, ищецът е
пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато
съгласно изготвените графици е бил на работа, като е безспорно, че по време на
пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения,
както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и
съответно не му е заплатено.
КнОС приема, че дори и
служителят непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази
хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на
ответната дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да
откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни
задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това
обстоятелство същото време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно
време по смисъла на определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от
Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията
на работното време, поради което и служителите, които са на разположение на
работодателите или органите по назначение - на територията на предприятието,
имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В
този смисъл е и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което работникът
или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията
на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за всеки час или за част от него в посочените в наредбата
размери. Следователно, per argumentum a contrario , когато служителят е на
разположение през цялото време, през което е на смяна, то се счита за работно
време, т. е. - период, през който е престирал (поставил на разположение) своята
трудова сила. В този смисъл за това време възниква право на уговореното
възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова сила.
Дори при липса на
уредба в действащото законодателство на Р България, която изрично да разпорежда
правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при
които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти,
въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, тъй като е решен със задължителната за националните
юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания -
напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de
Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Въззивният съд
споделя доводите на КнРС, изложени в
мотивите на обжалваното решение, че
периодът на придвижване също е част от работното време, макар и
фактически действия по служба да не са извършвани. По тази причина той следва
да бъде включен при сумираното изчисляване на работното време и да се взема
предвид при отчитането на положен извънреден труд, който следва да бъде
заплатен.
Следователно,
съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на
общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът
или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита
за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното
време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap.
Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна и пр.)също
представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически
на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено,
преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални
юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват
по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към
настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното
разбиране на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за
изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
Присъдените суми са
определени съобразно събраните по делото гласни доказателства и заключение на в.л.Р.Й..
По изложените съображения
съдът приема, че предявения иск е основателен до размерите, установени от ССчЕ,
а предвид основателността на главния иск, правилно е уважен и акцесорният иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане лихва за забава на посоченото
парично вземане за периода 01.05.2015г. –
31.01.2018г. в установения му размер ***лв.., при което решението- в
обжалваната част, следва на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да бъде потвърдено
като правилно.
Тъй като жалбата е
неоснователна, при усл.на чл.81 от ГПК за настоящата инстанция се следват
сторените от въззиваемия разноски в размер на ***лв.заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 819 от 22.11.2018 година, постановено
по гр. дело 218/2018г.по описа на Кюстендилския районен съд, в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "***"
при МВР, седалище и адрес на управление-град ***, бул. "****" № *** е
осъдена да заплати на П.К.С. , ЕГН **********,***,
сумата от *** лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода 01.10.2014 г. -31.12.2016 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата подаване на исковата молба – 31.01.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода
01.05.2015г.-31.01.2018г. в размер на **** лв.
В останалата част решението
по гр.дело №218/2018г.на КнРС е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
и ал.3 от ГПК
Главна дирекция „***” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. ***,
бул. „****“ №*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С. (с посочени данни) сумата от **** лв. (****),
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решение на КнОС не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2