№ 2044
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20221110167936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. К. Т., чрез адв. Д. К., с която срещу С. М. А.
са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на ответника
сумата от 3 105,90 лева, представляваща обезщетение за нанесени материални вреди
върху движимо имущество, намиращо се в жилище – Апартамент № ***, находящ се в
(град), (адрес) и ползвано от ответника по време на сключен между страните договор за
наем от 22.02.2020 г., 2. иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 740 лева, представляваща
неплатена наемна цена за месец ноември 2021 година и за месец декември 2021 година,
както и 3. иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 760,02 лева, представляваща разходи,
свързани с ползването на вещта, от които 1 918,43 лева – неплатени разходи за парно,
съобразно изравнителна сметка за периода от 2021 г. до 2022 г., към „фирма“ ЕАД и
841,59 лева – неплатени разходи за вода, съобразно изравнителна сметка за 2022 г., към
„фирма“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
исковата молба в съда /13.12.2022 г./ до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е бил негов наемател, въз основа
на сключен помежду им договор за наем от 22.02.2020 г. Наемателят напуснал
апартамента без да уведоми ищеца. На 07.02.2022 г. ищецът констатирал увреждания в
наемното жилище, подробно описани в протокол от 07.02.2022 г. Уточнява щетите,
които е претърпял в резултат от ползването на вещта, а именно унищожени и липсващи
две единични легла “Приста“ с по две чекмеджета 120/190 на стойност всяко едно по
686 лева - сумата от 1 372 лева; сумата от 310 лева за липсващи два броя дюшеци
120/190, изработени от „мемори“ с ортопедичен калъф - всеки един на стойност 155
лева; счупена ракла, с предно отваряне, с механизъм, с ширина 90 см. и височина 84
см. /неупотребима/ - на стойност 125 лева; повредена щора /вътрешна, хоризонтална/, с
ламели, произведени от алуминий с ширина 25 мм., с управляващ механизъм - на
стойност 125 лева; липсващо осветително тяло (полилей) - велурен абажур син
1
20/20/20 см. със златист интериор на стойност 69 лева, както и за фотьойл с размери
89/84/89 см., с полиуретанова пяна, дървена рамка, опорни крака /счупен/ на стойност
659 лева, както и повредени горни кухненски шкафове – 2 /два/ модула 700/800/300 см.
, с по две врати, отварящи се вертикално и 1 /един/ модул 700/600/300 см. с една врата,
отваряща се хоризонтално, като увреждането е осъществено с нож, рязане и дълбаене,
всеки един от модулите по 69,66 лева, или 3 броя на стойност 209 лева, както и
абсорбатор, широчина 60 см., с 3 скорости, размери 7,7/60.0/47.0 см., свободно стоящ,
за стенен монтаж - изгорял и негоден за употреба на стойност 83 лева, както и за
моноблок - порцеланов комплект, чиния без ръб, долно водоподаване, задно оттичане,
седалка с механизъм, размери 62/3782 см. на стойност 233 лева, както и горен душ, с
диаметър на пита О 200 см., дължина на конзолата З00 мм., ограничител за дебит 9,5
л/мин. - на стойност 119 лева, както и счупен трикрилен гардероб, с размери
180/52.5/202.5, ПДЧ на стойност 888 лева, както и шкаф за обувки, с размери 70/38/123
см., материал ЛПДЧ, вертикално три врати с три дръжки - на стойност 245 лева.
В молба-уточнение вх. № ******/15.11.2023 г. ищецът уточнява размера на
своята осъдителна претенция по чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като прецизира размера на
иска за сумата от общо 3 105,90 лева. Претендира също и две месечни вноски,
съответно за месец ноември 2021 година и за месец декември 2021 година, всяка от
които по 370 лева или общо сумата от 740 лева. Отделно от това навежда, че ответната
страна е натрупала разходи за комунални услуги – за предоставена топлоенергия и
вода, които не е заплатила, преди да напусне наетия обект. Сочи, че за периода 2021
година – 2022 година, към дружеството „фирма“ ЕАД има задължения въз основа на
изравнителна сметка за сумата от 1 918,43 лева. Налице са и разходи за ползвани ВиК
услуги към „фирма“ АД, които останали неплатени, като в тази връзка продължава, че
към последното дружество съгласно изравнителна сметка за периода 2020 – 2022
година е налице задължение в размер на 841,59 лева. Счита, че представените по
делото доказателства пълно и главно доказват претенциите на ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира и законната
лихва за забава от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира също и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. А. депозира отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е напуснала
жилището на 10.01.2022 г. Смята, че не е ясно кой е ползвал имота в периода от
10.01.2022 г. до датата на подаване на исковата молба /13.12.2022 година/. Оспорва
представения с исковата молба протокол, в който са констатирани уврежданията.
Твърди, че представените платежни документи за консумативни разноски се отнасят за
друг имот. Поддържа, че липсват доказателства за собствеността и стойността на
увредените вещи. Моли съда да постанови решение, с която да отхвърли исковете на
ищеца, ведно със законните последици от това.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за наем на недвижим имот от 22.02.2020 г.,
сключен в гр. (град) между С. К. Т. като наемодател, от една страна, и С. М. А. като
наемател, от друга страна, относно апартамент № ***, находящ се в (град), (адрес), се
установява, че от посочената дата страните са влезли във валидна облигационна връзка
по повод предоставяне ползването на индивидуализирания в договора недвижим имот
срещу насрещно задължение на наемателя – плащане на наемна цена в размер на 370
лева месечно. Месечният наем е фиксиран и не подлежи на промяна до изтичане на
срока на договора, като наемните вноски се изплащат авансово от 5-то до 10-то число
на текущия месец. Плащането се извършва в брой или по банков път. В чл. 14, ал. 1 от
съглашението е уговорено, че контрактът е сключен за срок от една година и влиза в
сила от 22.02.2020 година, а в чл. 14, ал. 2 от същото е разписано, че след изтичането
2
на наемния срок по ал. 1, договорът може да бъде продължен само с нов писмен
договор или анекс.
От представен по делото протокол-опис от 27.02.2020 г. се установява, че
страните С. К. Т. като наемодател, от една страна, и С. М. А. като наемател, са се
споразумели след отдаването под наем на недвижимия имот, находящ се в в (адрес),
същият да остане във вид и съС.ие, както е описано в документа. Накрая е отбелязано,
че описът е неразделна част от договора за наем, сключен на 22.02.2020 година.
Приложен по делото е и констативен протокол от 07.02.2022 г. за съС.ието на
апартамент № ***, находящ се на адрес: (град), (адрес), и обитаван от С. М. А.. От него
се установяват следните увреждания: 1. че в спалнята липсват легла, два броя дюшеци,
рекла – счупена (неупотребима), осветително тяло – липсва, повредена щора, фотьойл
– счупен; 2. Кухня – повредени кухненски шкафове, повредени щори, абсорбатор
(повреден); 3. баня – моноблок – липсва, душ (показания на водомери: за студена вода
№ 63 – 383 и за топла вода № 58 – 691)- липсва; 4. в коридора – счупен трикрилен
гардероб, шкаф за обувки – липсва. Протоколът е съставен в присъствието на Т. Х. А. –
касиер на входа и Ем. С. – домоуправител, за което обстоятелство сочи и поставените
от тях подписи срещу имената им.
По делото е представена и фактура (дубликат) № (номер) с дата на издаване
07.02.2022 г., от която се установява общо дължима сума към „фирма“ АД в размер на
841,59 лева с период на фактуриране от 04.01.2022 г. до 25.01.2022 г.
Част от доказателствената съвкупност по делото представляват също и заверени
преписи на документи, изходящи от дружествата „фирма“ ЕАД и „фирма“ АД,
съставляващи писма и справки за формирани задължения и извършени плащания за
имот на адрес (град), (адрес) по издадени фактури в периода от м.05.2019 г. до
м.02.2022 г. (за „фирма“ ЕАД) и период от 07.02.2020 г. до 15.03.2022 г. (за „фирма“
АД).
От представена служебна бележка от 24.12.2023 г., подписана от домоуправител
на бл. ***, вх. *, живуща в ап. *** в същия блок - С. Анг., се заключава, че към
07.02.2022 г. Ем. С. (починала) е била домоуправител на блока, а касиер на последния
е била Т. А.. В посочените качества двете поставили подписа си в утвърждение на
това, че констативният протокол от отбелязаната дата описва действителното съС.ие на
апартамент № ***, намиращ се в блока (процесното жилище). Служебна бележка с
идентично съдържание от дата 31.08.2023 г. и издадена от тогавашния домоуправител –
Г. Анг., също представлява част от събраната доказателствена маса.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетелите: Т. Х. А.,
Д. Д. Т. и Ил. См. Б..
От разпита на свидетеля А. /касиер на блока към дата 07.02.2022 г./ се извежда, че
тя е наясно защо се намира в съдебна зала и какъв е поводът, а последният асоциира с
разговор със собственика на процесния имот, който бил отдаван под наем – ищеца С.
Т.. Разказва, че г-н Т. й се обадил, за да присъства на опис, който да сочи какво е
липсвало в апартамента му и кои мебели са били счупени. Твърди, че действително
видяла счупените мебели, а г-н Т. й разказвал, че и редица вещи липсват. Подписала се
на протокола за опис. Уточнява, че при съставянето на документа присъствали само тя,
г-н Т. и съпругата му, а Ем. (С.) я нямало, понеже три дни преди това погребала сина
си. Свидетелят А. разбрала по-късно, че Ем. (С.) й се доверила, че това, което е видяла
първата съответства на обективната истина и затова подписала и тя протокола.
От разказа на свидетеля Т. /3-ти братовчед на ищеца С. Т./ се установява, че през
2011 г. ищецът Т. ремонтирал свое жилище в (ж.к.), бл. ***, вх. *, ет. * с намерението
да го отдаде под наем. Обяснява, че ищецът създал нормални условия за ползване на
апартамента от наемателите. Спомня си, че през 2021 г. разговарял за апартамента с
ищеца и последният му споделил, че наемателката не му вдига телефона, а не си била
платила наема. Продължава, че заедно с ищеца отишли на процесния адрес, но не
3
намерили никого, като вратата била заключена. Уточнява, че е ходил 4-5 пъти до
апартамента, понеже частично правил ремонта в жилището. Разказва, че когато
посетили апартамента, той бил в окаяно съС.ие: „просто бaрдак“ – мръсен коридор,
счупен фотьойл в хола, счупен трикрилен гардероб в коридора, кухненският шкаф бил
механично увреден, вратите и пантите на шкаф били паднали. В банята липсвал душа,
а слушалката била счупена, както и моноблокът. Абсорбаторът не работел. Имало
освен това и много вещи за изхвърляне. Не знае наемателката С. да е върнала
ключовете на ищеца.
Свидетелят Б. съобщава в свободен разказ пред съда, че наемателят на С. Т.
избягал без да му плати два или три наема. Уточнява откъде познава ищеца Т., както и
че М. (свидетелят Д. Т.) му се обадил, за да потърси помощ за разчистване на
апартамента. Обяснява, че отишъл в жилището на ищеца в кв. „ж.к.“ и останал учуден
от мръсотията. В хола диванът бил изтърбушен, а едно шкафче – „изпотрошено“. В
коридора гардеробът бил без вратички – „клатещ се“. Описва атмосферата в
апартамента като „пълна мизерия“. Погледнал банята и констатирал същото окаяно
съС.ие. Затова предложил да помага с изхвърлянето на мебелите, които били счупени.
Оставяли боклуците до кофите за смет.
В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е установило общата стойност на увреденото
имущество в процесния апартамент да е в размер на 4 437 лева, съответно 3 105,90
лева с начислено овехтяване. В таблица № 1 към експертното заключение нагледно и в
табличен вид е направен опис на увреденото имущество, количеството на увредените
вещи, единичната им стойност и общата им така – с и без включено овехтяване.
Експертът е аргументирал, че доколкото в материалите по делото липсват данни,
удостоверяващи периода на закупуване на вещите, пазарната стойност в ново съС.ие,
производителя и търговската марка, то в коментираната таблица са налични два
варианта за материалните щети, като в първия вариант не е взето предвид
обстоятелството, че изследваните вещи не са нови, а са употребявани такива. Посочва,
че пазарната цена на 2 броя комплект ключове за секретна брава е 22 лева. На
следващо място вещото лице е изследвало въпроса относно сторените разходи за
заплащане на консумативи – задължения към „фирма“ ЕАД и към „фирма“ АД. За
счетоводното изчисление експертът е ползвал находящите се по делото писмени
доказателства (фактури, писмен бон, разписка, касова бележка) и въз основа на тях е
извела общ размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение по
издадените от дружеството топлопреносител – 1 918,43 лева. Също така са
пресметнати и задълженията към дружеството, предоставящо ВиК услуги – „фирма“
АД, като се аргументира, че дължимата сума за доставяне на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води по фактура е съответно сумата от
841, 59 лева. Вещото лице описва, че представените от ищеца фактури,, разписка и
касови бележки касаят партидите на ищеца К. С. Т.. Последно, вещото лице коментира,
че съгласно сключения договор за наем от 27.02.2020 г. наемателят дължи сумата от
740 лева за две наемни възнаграждения – съответно за месец 11-ти 2021 г. и месец 12-
ти 2021 г.
Други относими доказателства в хода на първоинстанционното производство не
са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявената осъдителна претенция е да установи
пълно и главно елементите на фактическия състав от цитираната материалноправна
норма, а именно: че е съществувал валидно сключен договор за наем, по силата на
който ищецът (наемодател) е предоставил на ответника (наемател) процесния
недвижим имот за ползване, съгласно наемното съглашение, в това число и движимите
4
вещи, находящи се в имота, за които се твърди да са унищожени, увредени и липсващи;
че са настъпили вреди за наемодателя, изразяващи се в унищожаване, увреждане и
липса на мебели и други движими вещи в процесното жилище, както и че тези
материални загуби и вреди са настъпили именно по време на наемния договор,
включително и размера на вредите.
В тежест на ответника и при установяване на горното е да докаже положителните
факти, на които основава своите искания и възражения. Според установената в чл. 233,
ал. 1 от ЗЗД презумпция – до доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро съС.ие, като ответникът носи тежестта да докаже противното (т.е. да
проведе т.нар обратно доказване). С оглед установената презумпция, ответната страна
носи тежестта да докаже също, че настъпилите вреди се дължат на причина, за която
той не отговаря – че вредата е причинена вследствие на случайно събитие или в
резултат на действията на трето лице, като сам ответникът е положил дължимата и
практически възможна според обстоятелствата грижа на добър стопанин.
От ангажираните по делото писмени доказателства става ясно, че страните са
сключили процесния договор за наем срочно с продължителност екзактно една година
– арг. от чл. 14, ал. 2, вр. ал.1 от договора за наем от 22.02.2020 година. По силата на
чл. 15, ал. 1 от последния договорът се прекратява с изтичане на срока му.
С решение № 28/01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о.
(постановено по реда на чл. 290 от ГПК) е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 20а
ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването
на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови
разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на
спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се
извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако
не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в
процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това е изведено
принципното правило, че съдът не може да постанови решение, което е в противоречие
с валидните клаузи от договорите между страните.
Съобразявайки посочената съдебна практика, съдът счита, че облигационната
връзка между страните е трайно преустановена на 10.01.2022 година, когато
ответницата признава, че е напуснала наетото жилище заедно с децата си. Този извод
на съда почива не само на твърденията на страната, но и на анализа на клаузите на
постигнатото между страните съглашение. Така в чл. 23 от договора изрично е
отбелязано, че за неуредени въпроси в този договор (от 22.02.2020 г.) се прилагат
разпоредбите на действащото законодателство. Ако след изтичане на наемния срок
използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок – съгласно чл. 236,
ал. 1 от ЗЗД. След като с поведението си ищецът – наемодател не е демонстрирал
желание за преустановяване на договорната връзка, па макар и след първоначално
определения срок за нейното съществуване, в това число и посредством едностранното
от наемодателя едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на наемния
договор, както му дава право клаузата на чл. 15, ал. 3 от договора за наем, то и
действието на договора е продължено съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД,
доколкото ответникът е продължил да използва наетия имот със знанието и без
противопоставянето на ищеца. В случая именно институтът на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД се
явява приложим, тъй като по делото не са налице каквито и да било твърдения, още по-
малко доказателства, в посока, индикираща волеизявление на наемодателя за
прекратяване действието на договора, в това число и имплицитно изявление и/или
индиция за противопоставяне от страна на наемодателя на ползването на вещта от
наемателя. Ето защо и съдът счита, че отношенията между страните до прекратяването
на договора /10.01.2022 г./ следва да се уреждат при условията на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД,
като за предшестващия тази дата период за ползването се дължи наемната цена, а не
5
обезщетение, както е при разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Допълнителни доводи в
тази връзка ще се изложат при анализа на ищцовата претенция по чл. 232, ал. 2, предл.
1 от ЗЗД по-долу.
С оглед разпредЕ.та в доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
доказателствена тежест, съдът намира иска за доказан в своето основание, при
следните доводи.
На първо място еднопосочно се установява по делото, че страните са влезли в
облигационни отношения на 22.02.2020 г. по повод предоставяне за възмездно
ползване на наемно жилище срещу месечна наемна цена от 370 лева. В този смисъл са
не само представените по делото писмени доказателства, в това число договор за наем
от горепосочената дата, протокол – опис от 07.02.2022 г., свидетелските показания,
събрани в хода на процеса, заключението по съдебно-икономическата експертиза, а
също така и самите твърдения на ответната страна. Както се изведе по-горе
облигационната връзка между страните по делото е преустановена на 10.01.2022 г.
поради прекратяване действието на договора, вследствие поведението на ответната
страна, която заявява, че е напуснала апартамента заедно с децата си.
Освен валидната облигация между страните за релевантния период, съдът счита,
че и останалите елементи от фактическия състав на чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД са
налице, така щото от показанията на всички свидетели, а именно разпитаните Т. Х. А.,
Д. Д. Т. и Ил. См. Б., еднозначно се заключава, че след напускането на жилището от
страна на наемателя-ответник, същото било „в окаяно съС.ие“, „просто бардак“ /св. Т./,
„абсолютна мизерия“ /св. Б./. Свидетелят А. също признава, че някои от вещите, които
видяла в апартамента „бяха счупени, действително ги видях“. Устните доказателства,
събрани в хода на процеса, са хомогенни, взаимно допълващи се и логически
подредени, предвид което съдът ги кредитира в цялост и въз основа на тях гради
извода си досежно неподдържаното и занемарено съС.ие, в което се е намирало
жилището след като наемателят го е напуснал.
Тук е мястото да се посочи, че познанството на ищеца Т. със свидетелите,
включително родствената му връзка със свидетеля Д. Т., по мнение на настоящия
състав, не компрометира доказателствената стойност на показанията на тези
свидетели.
В траината си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семеина или
друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от
съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166
ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава
хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. Следователно, с доказателствена стоиност се ползват и показанията на лицата
по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
Освен това, въпреки наличието на разминаване в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието
свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли,
които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че
техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са
формирани непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се
изясни още, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е
нормално свидетелите да описват някои детайли, според собствената си гледна точка.
6
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия,
които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради което само
наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и неизбежно и
не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Поради всичко посочено по-горе съдът намира претенцията по чл. 233, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД за доказана в своето основание. Същата се явява установена и в своя размер от
общо 3 105,90 лева, която стойност е посочена от вещото лице, изготвило съдебно-
икономическата експертиза по делото като сума, съответстваща на общо увреденото
имущество в жилището на ищеца. Нужно е да се маркира, че тази стойност е
съобразена с амортизацията на вещите и изхабяването им поради фактора време на
експлоатация, поради което и съдът счита за единствено релевантна тази величина. Тук
е мястото да се отбележи, че сумата от 22 лева, представляваща пазарна цена за
изработване на два броя (комплект) ключове, макар да е коментирана от вещото лице
като разход, не е претендирана от ищецът Т., съобразно последното уточнение на
ищеца, обективирано в молба вх. номер ******/15.11.2023 г., съобразно което съдът е
допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3,
предл. 1 от ГПК. Съдът дължи произнасяне единствено и само в рамките на предмета
на делото и обема търсена защита, с която е сезиран. Поради тази причина и съдът
няма право да се произнесе досежно посочената сума от 22 лева, съобразявайки се с
диспозитивното начало в гражданския процес и превентирайки недопустимост на
съдебното решение – свръхпетитум.
С оглед всичко изложено по-горе, искът по чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 3 105,90 лева, представляваща обезщетение за
нанесени материални вреди върху движимо имущество, намиращо се в жилище –
Апартамент № ***, находящ се в (град), (адрес) и ползвано от ответника по време на
сключен между страните договор за наем от 22.02.2020 г.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца за установяване на така заявената претенция е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че
валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, е ищецът като
наемодател е предоставил на ответника като наемател ползването на процесното
жилище, както и че вземанията за претендираните наемни вноски са изискуеми, ведно с
техния точен размер.
В тежест на ответника и при установяване на гореизброените е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че е
погасил задълженията си за плащане на наемна цена за срока на договора.
По-горе в мотивите си, съдът вече аргументира, че страните по делото са се
намирали във валидни облигационни отношения по повод предоставяне възмездно
ползването на процесния недвижим имот, който бил отдаван под наем за времето от
20.02.2020 г. до 10.01.2022 г. Всяка месечна вноска е уговорена в размер на 370 лева,
видно от представения по делото договор за наем на недвижим имот от 22.02.2020 г.
Съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано,
логически подредено и в унисон с ангажираната по делото доказателства маса,
наемната цена за два месеца (ноември и декември 2021 година) е равна на сумата от
740 лева. Прочие страните не формират нарочен спор по обстоятелството, че наемните
вноски за месеците ноември и декември не са заплатени, доколкото в отговора на
исковата молба не се споменава каквото и да било във връзка със заплащане на наема.
Ответникът единствено признава, че е напуснала жилището заедно с децата си на
10.01.2022 година. Предвид липсата на изрични възражения от ответната страна във
връзка с дължимостта на сумата от 740 лева, представляваща цената за два месеца наем
на процесния апартамент, и като анализира доказателствената съвкупност по делото,
7
удовлетворяваща изискуемия обем според чл. 154, ал. 1 ГПК за ангажирани от ищеца
доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на заявената
претенция, съдът намира за ненеобходимо да задълбочава анализа си в тази посока.
Предявеният иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 740 лева
ерго трябва да се уважи в цялост.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД:
В тежест на ищеца за установяване на така заявената претенция е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че
валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, е ищецът като
наемодател е предоставил на ответника като наемател ползването на процесното
жилище, както и че вземанията за претендираните разходи, свързани с ползването на
недвижимата вещ са изискуеми, ведно с техния точен размер.
В тежест на ответника и при установяване на гореизброените е да установи
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че е
погасил задълженията си за плащане на консумативни разходи.
По делото вече се изследва и доказа пълно и главно обстоятелството, че страните
са се намирали във валидни договорни отношения за рамките на релевантния процесен
период, за който се претендират суми за разходи за ползване на жилището, а именно за
предоставени от „фирма“ АД ВиК услуги, и за топлинна енергия, доставяна от
дружеството „фирма“ ЕАД. Експертът по съдебно-икономическата експертиза е
изчислил разходите с оглед ангажираните по делото писмени доказателства, както
следва: 841,59 лева - задължения към доставчика на ВиК услуги и 1 918,43 лева –
задължения към доставчика на топлинна енергия.
Съдът смята, че заключението предоставя акуратни данни, поради което и в тази
част напълно му се доверява. Последното оправдава уважаване претенцията на ищеца
в цялост, след като сметките на вещото лице напълно съвпадат с претендираните суми.
От друга страна, ответникът не въвежда каквито и да било твърдения за плащане, още
по-малко доказателства в този смисъл. Същевременно наведените от негова страна
възражения, че представените писмени доказателства по делото по никакъв начин не
могат да се свържат с дължими разходи за наетия от ответника имот, както и, че
същите касаят апартамент, различен от този, за който е сключен договорът за наем, са
във флагрантно противоречие не само с всички събрани по делото доказателства, в
това число писмени (договора за наем от 22.02.2020 г., протокол-опис от 27.02.2022 г.,
всички фактури и други счетоводни документи, предоставени от дружествата), с
устните доказателства (свидетелски показания), а и с естествената житейска логика.
Съдът е длъжен да отбележи, че за да наложи необходимост от изследването й, една
хипотеза относно възможния развой на процесното събитие, освен че трябва да е в
рамките на предмета на делото, трябва да притежава и поне минимум качествена
адекватност, от каквато предложената от ответника възможност е напълно лишена.
Ето защо и тази претенция на ищеца следва да бъде удовлетворена, според
настоящия състав на съда.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само ищеца с оглед предписанието
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът своевременно отправя искане до съда за присъждане на разноски за
държавна такса – 396,88 лева с 4,35 лева – банкова такса за превода; депозит за вещо
лице по съдебно-икономическата експертиза – 350 лева с 4,24 лева – банкова такса за
превода; 10 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения с 1 лева – банкова такса
за превода; депозит за свидетел - 30 лева с 1,30 лева – банкова такса; такса за справка
на индивидуална партида – 12 лева, както и 1000 лева – адвокатски хонорар. Ищецът е
8
представил писмени доказателства за сторване на всеки един разход, в това число и
договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022 г. По мнение на съда на
репариране подлежат и претендирани разноски, представляващи такса за банкова
транзакция в случаите, когато плащането става именно по банков път /вж.
Определение № 121 от 16.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2017 г., I г. о./ Така общо
дължимата на ищеца сума за разноски за първоинстанционното производство възлиза
на сумата от 1 809,77 лева, която следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес:
(град), (адрес), ет. *, да заплати на С. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град),
(адрес), следните суми: на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД сумата от 3 105,90
лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди върху движимо имущество,
намиращо се в жилище – Апартамент № ***, находящ се в (град), (адрес) и ползвано от
ответника по време на сключен между страните договор за наем от 22.02.2020 г., на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 740 лева,
представляваща неплатена наемна цена за месец ноември 2021 година и за месец
декември 2021 година, както и на основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД да му
заплати сумата от общо 2 760,02 лева, представляваща разходи, свързани с ползването
на вещта, от които 1 918,43 лева – неплатени разходи за парно, съобразно изравнителна
сметка за периода от 2021 г. до 2022 г., към „фирма“ ЕАД и 841,59 лева – неплатени
разходи за вода, съобразно изравнителна сметка към 2022 г., към „фирма“ АД, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда
/13.12.2022 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес:
(град), (адрес), ет. *, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. К. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), сумата от общо 1 809,77 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9