№ 2592
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110200367 по описа за 2025
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Л. И. Л., ЕГН: **********, срещу заповед за задържане с рег. №
УРИ 228зз- 1542/18.12.2024г., издадена от С., на длъжност старши автоконтрольор при 04 РУ
на СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Л. И. Л., е задържан за
срок от 24 часа.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, тъй като е издадена от
некомпетентен орган, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви,
както и фактически основания за задържането, а единствено са посочени законови
разпоредби, без уточнение към кой нормативен акт се отнасят, както и че не са посочени
фактическите основания за задържането на лицето. Поддържа се, че при това положение
жалбоподателят не е имал възможност да разбере в извършването на какво престъпление е
бил заподозрян и какво е наложило неговото задържане. Изложени са и съображения за
липса на материалноправни предпоставки за задържането, както и за несъответствие на
оспорената заповед с целта на закона. Твърди още, че поради влошеното си здравословно
състояние е приемал медикаменти, които са били отчетени като наркотично вещество, но че
жалбоподателят не е употребявал такова. Моли за отмяна на атакуваната заповед за
задържане. Прави се искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Д.
поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените
1
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представя писмено становище в
тази връзка.
Ответникът се представлява от юрк. Г., който моли обжалваната заповед да бъде оставена
в сила като правилна и законосъобразна. По делото са постъпили и писмени бележки от
името на ответната страна.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 18.12.2024г. около 12.50 часа в гр. София, по ул. “Тунджа”, до номер 41, с посока на
движение от бул. “Витоша” към бул. “Прага”, Л. И. Л., управлявал моторно превозно
средство - личния си л.а. марка и модел “Мерцедес Е 290” с рег. № ***. По същото време и
на същото място се намирали свидетелите В.Е.Е. и С. - полицейски служители при 04 РУ на
СДВР, които били назначени като АП 105 за времето от 07.00 часа до 19.00 часа на
18.12.2024г. Същите спрели Л. И. Л. за извършване на проверка, подавайки светлинен и
звуков сигнал, като след установяване на самоличността на Л. била извършена проверка за
наркотични вещества от Л. посредством Drugtest 5000 с фабричен номер ARRM-0038, номер
на пробата 304. Резултатите от теста били положителни за опиати, поради което Е. и Т.
докладвали на ОДЧ и изчакали пристигането на ДОГ при 04 РУ на СДВР, която извършила
оглед на местопроизшествие.
Респективно на Л. бил съставен АУАН Серия GA № 3376111/18.12.2024г., били съставени
2 бр. ЗПАМ от 18.12.2024г., а също така бил издаден талон за медицинско изследване с
номер 292984 от 18.12.2024г., на свидетеля били взети проби за кръв и урина във ВМА и
била назначена съдебна химико-токсикологична /токсико-химична/ експертиза.
За задържането на жалбоподателя била издадена процесната заповед за задържане с рег.
№ УРИ 228зз- 1542/18.12.2024г., издадена от С., на длъжност старши автоконтрольор при 04
РУ на СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Л. И. Л., е задържан
за срок от 24 часа. Като правно основание за задържането било посочено управление МПС
след употреба на наркотични вещества и техните аналози- чл. 343б, ал.3 от НК.
По случая било образувано досъдебно производство № 2611/2024г. по описа на04 РУ-
СДВР, пр. пр. № 51298/2024г. по описа на С. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни доказателства
– разпитаните свидетели и приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 140, ал. 1
АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.
Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- старши автоконтрольор при 04 РУ
на СДВР - С.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна
2
самостоятелност, с каквато е разполагал.
Заповедта за задържане на жалбоподателя обаче противоречи на материалноправната
разпоредба, посочена като правно основание за издаването й и при липсата на достатъчно
фактически основания за издаването й, и не съответства на целта на закона, поради което
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Съгласно посочената в заповедта норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задължителното
съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват
фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено, че фактическото и
правно основание за извършването на задържането е, че водачът управлява МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози - чл. 343б, от ал.3 НК, без дори да е
посочено в по отношение на фактическите основания за задържането - и за какво конкретно
наркотично вещество или аналог на нароктично вещество се осъществява задържането, с
което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и
фактическите основания за задържане на лицето. Л. е задържан, без да е налице посочване
на конкретно фактическо основание за задържането му пълнота. Липсва словесно посочване
на фактическото основание за задържане в пълнота, което ограничава правото на защита на
задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи в какво е обвинено и да
организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право на жалбоподателя да
бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от Дело С467/2018 г.,
образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит, България "към
качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано или задържано лице.
Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират именно тази хипотеза, като
задължават държавите членки да гарантират, че на лице в такова положение "се предоставя
незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и то бива информирано относно
основанието за ареста или задържането му (член 6). В случая това право на жалбоподателя е
нарушено.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност по
целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните
причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е
извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически основания в
конкретика, което не представлява мотивиране на акта, т. е. не е посочена необходимостта за
задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична
свобода за определен период от време.
Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел охрана
правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото
и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна,
3
тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен
невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на
каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на
съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за
констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на
доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на
защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат
с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята
защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън
тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта
в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в
обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на
обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело
№ ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на
адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за
законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не отговаря на
законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана, липсва
посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, а правните основания
са посочени неясно, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
поради съществено нарушение на административно- производствените правила -
отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК,
Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Л. И. Л., ЕГН: **********, заповед за задържане с рег. № УРИ
228зз- 1542/18.12.2024г., издадена от С., на длъжност старши автоконтрольор при 04 РУ на
СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Л. И. Л., е задържан за срок
от 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Л. И. Л., ЕГН: ********** направените по делото
разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5