Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 11 Февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2346 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Юробанк
България” АД твърди в исковата си молба, че в законоустановения срок и в
изпълнение на указания по ч. гр. д. № 4861/2013 г. по описа на Районен 3агора,
гражданска колегия, Х-ти състав, обективирани в съобщение, получено на
05.04.2019 г., депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК. Правният интерес на заявителя за предявяване
на иска се обуславяло от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение било уважено от заповедния съд, но било депозирано възражение на
основание чл. 414 от ГПК по ч.гр.д № 4861/2013 г. по описа на Районен съд- гр.
Стара Загора, Гражданска колегия, X-ти състав, с оглед на което заповедният съд
бил дал указания на заявителя да предяви положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Относно
допустимостта на подаденото възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника,
излагат следното становище:
На първо място
считат, че така подаденото възражение на основание чл. 414 от ГПК било
недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок,
установен в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК.
По изпълнително
дело № 1/2012 г. по опис на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район
на действие ОС - Стара Загора се съдържали доказателства относно връчени книжа
на длъжника по образуваното изпълнително дело. Налице било надлежно връчване,
обуславящо недопустимост на релевираното възражение на Т.Г..
С оглед на
гореизложеното можело да се направи обоснован извод, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение било недопустимо, тъй като не било
подадено в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а
изложените възражения не отговаряли на обективната действителност.
В случай, че
съдът счете подаденото възражение за ДОПУСТИМО И депозирано в срока, определен
в закона, молят съда да приеме следното:
На 16.04.2013 г.
бил сключен Договор за потребителски кредит между Т.П.Г. /в качеството на
кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.
Съгласно чл. 1 от
Договора, банката предоставя кредит в размер на 12 260.00 /дванадесет хиляди
двеста и шестдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за кредит от 07.06.2012 г. Кредитополучателят се задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите съгласно Договора лихви, в сроковете и при
условията на Договора.
Съгласно чл. 7 от
Договора кредитът следвало да се издължава в брой до 16-то число на месеца или
безкасово чрез удръжка от сметка на Кредитополучателя в „Юробанк България"
АД по представения погасителен план, неразделна част от Договора.
Съгласно чл. 8
при просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължал лихва за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
В чл. 15, ал. 5
страните били уговорили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което
и да е друго задължение по Договора, вземането на Банката ставало изцяло
предсрочно изискуемо, без да се прекратявало действието на договора.
На основание чл.
15 от Договора за кредит, „Юробанк България" АД обявила всички вземания по
Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.04.2013 г.,
между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД/ в
качеството му на кредитор/, за предсрочно изискуеми.
Поради липса на
изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на
исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът имал право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълнил
точно задълженията си. Банката предприела действия за принудителното
удовлетворение на притезанията си. Подадено било заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от
счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК. Впоследствие по образуваното
ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска
колегия, Х-ти състав, били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
След получаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било образувано изпълнително
производство № 1/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. №
869 и район на действие ОС - Стара Загора.
Съгласно
Погасителен план към Договор за потребителски кредит от 16.04.2013 г. крайният
срок за издължаване бил 16.04.2018 г. В условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита и предвид
постановката на Тълкувателно решение № 8/2017 г., молят съда да осъди ответника
да заплати на банката сумите, представляващи изискуеми вземания, представляващи
вноските с настъпил падеж, по Договор за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 16.04.2013 г. между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и
„Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.
Молят съда да
постанови решение, с което със сила на присъдено нещо, да признае за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи на „Юробанк България" АД
парични суми, произтичащи от сключен на 16.04.2013 г. Договор за потребителски
кредит между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк
България" АД /в качеството му на кредитор/.
Молят съда да им
присъди направените в заповедното производство разноски, както и направени в
настоящото исково производство, както и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК
във вр с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за
заплащането на правната помощ.
В условията на
евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените искове и в случай, че
ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско
възнаграждение, които е направил, правят възражение за прекомерност на същите с
оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезират
и молят на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът да присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие,
че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Сочат, че в това отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т.
7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да
бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза
на ищеца разноски.
Представят
банкова сметка, ***ираните от тях суми.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т.П.Г., в който
заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди, че
издаденият изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4861 от 2013 г. на 15.10.2013 г.
удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане като съгласно установената
практика, вземанията по изпълнителния лист се погасявали с общата 5 годишна
давност от датата на неговото издаване, доколкото въз основа на него не било
образувано изпълнително дело, по което да са предприети конкретни изпълнителни
действия, които да водят до прекъсване на давността.
В конкретния
случай изпълнителното дело било образувано на 01.03.2019 г. с постановление на
съдебния изпълнител, след като изтекла давността на 15.10.2018 г. Действително
съществувала законова фикция, че за датата на предявяване на иска, се счита
датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, но това не фингира висящ съдебен спор за вземане, което между тези
два момента било погасено по давност. Веднъж изтекла давността не можела да
бъде прекъсвана дори и по силата на посочената законова фикция. Противното би
означавало страните - в случая взискателя да удължавал давностните срокове
безконечно, което противоречало на императивната правна норма относно
невъзможността страните да уговарят по-къси или по-дълги давностни срокове по
между си. Заявява, че това би било в пълно противоречие с целта на закона - чл.
113 от ЗЗД. (така стр. 61 и 62, т. 8. Може ли длъжникът да се позове на
погасителна давност, изтекла в периода между подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по чл. 417 от ГПК и предявяването
на иска по чл. 422 от ГПК от Предизвикай Давността- сборник, издателство
„Сиела", София 2017 г.; така Решение от 30.09.2016 г. по т.д. № 7352 от
2015 г. на СГС).
На следващо място
твърдят, че по изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г., не била връчена
покана за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител по отношение
на вземането инкорпорирано изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по
описа на РС - Стара Загора за 2013 г., за да започнел да тече и да е изтекъл
срокът за предявяване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. За първи път,
покана за доброволно изпълнение по повод на вземането, предмет на настоящото
производство, била връчена на ответника по повод на образуваното изп. д. №
20198690400065 по описа на ЧСИ Биволова и затова от този момент нататък
започнал да тече срок по реда на чл. 414 от ГПК.
Сочи, че дори и
да се приеме, че за вземането по изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013
г. на 15.10.2013 г., не е налице правна възможност за възражение по чл. 414 от ГПК, поради обстоятелството, че срокът бил изтекъл през 2013 г., твърдят, че
вземането било погасено по давност, тъй като ако е удостоверявало подлежащо на
изпълнение вземане, то издаденият изпълнителен лист бил перемиран, и давността
била изтекла от датата на последното изпълнително действие по него.
Твърдят, че в
рамките на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не били получавали
уведомление - покана за доброволно изпълнение, въз основа на която да бъдат
уведомени, че предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело бил и
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по описа на РС-Стара Загора за
2013 г. Твърдят, че по това изпълнително производство били получавали други
документи и са извършвани други изпълнителни действия, но никога не били
свързвани с вземане, предмет на настоящото производство. Поради тази причина,
считат, че в хода на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не било
възникнало процесуално правоотношение по повод на вземането по настоящото дело
и не биха могли да бъдат валидно извършени процесуалните действия по него
относно вземането, което било предмет на настоящото дело. Всички действия,
които могат да прекъснат давността в хода на изпълнителното дело било
необходимо да следват момента, в който длъжникът е уведомен и му е даден срок
за доброволно изпълнение. Без да бъде извършено това процесуално действие
всички други процесуални действия следвало да се приемат за извършени на
неосъществено основание при липса на валидно възникнало процесуално
правоотношение.
В допълнение към
изложеното в исковата молба не възразяват, че е настъпила предсрочна
изискуемост по кредита преди датата на издаване на изпълнителния лист, като
предявяват възражение, че Т.П.Г., ЕГН ********** не дължи, вземането, предмет
на изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013 г. на РС-Стара Загора на
15.10.2013 г., тъй като вземането било погасено по давност след датата на
издаване на посочения изпълнителен лист. Погасителната давност настъпила, тъй
като от датата на последното изпълнително действие по изп. д. № 1 по описа за
2012 г. на ЧСИ Биволова, до датата на образуване на изп. д. № 20198690400065 по
описа на ЧСИ Биволова изтекли повече от 5 години, като в този период
изпълнителният лист бил перимиран, предвид обстоятелството, че не са извършвани
изпълнителни действия по него в хода на изп. д. № 1 от 2012 г. повече от 2
години по отношение на вземането предмет на настоящото дело, като изтекли
повече от 5 години между датата на последното изпълнително действие, доколкото
такова било извършено и датата, на която било образувано новото изпълнително
дело.
Вземането е въз
основа на договор за банков потребителски кредит № FL677691/08.03.2013 г.,
който се характеризирал с неравноправни клаузи. Клаузите за начисляване на
договорна лихва били нищожни.
Правната
регламентация на възнаградителната лихва в процесния договор за кредит била
нищожна, тъй като се явявала неравноправна клауза. В чл. 3, ал. 1 от договора
било предвидено, че кредитополучателят дължал на банката променлива годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за съответния период, плюс
договорна надбавка в размер на -5,70 пункта. Посочено било, че към датата на
сключване на договора годишната лихва била в размер на 13,20 %.
Видно от втората
алинея на същия член било посочено, че за вяска година до крайния срок на
договора, кредитополучателят дължал ПРОМЕНЛИВА годишна лихва, представляваща
сбор от БЛП на банката и надбавка от - 0.800 процентни пункта.
В чл. 3, ал. 6 от
процесния договор за кредит било определено, че БЛП се определяла от Съвета на
директорите на банката или от Комитет към Съвета на директорите, като
отразявала пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители (Софибор, Юрибор, Либор),
рискова премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс;
директни нелихвени разходи на Банката по привличане на лихвен ресурс, оценката
под формата на лихвена премия на нивото на риска, при най-кредитоспособните
клиенти, както и временни пазарни сътресения, в лихвените нива в размер на 0.50
% на годишна база. БЛП подлежал на ежемесечно преразглеждане, като при промяна
на един или повече от изброените показатели било налице основание за актуализация
на БЛП. Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния
орган се поставяла на видно място в офисите на банката и се публикувала в
интернет страницата на банката, с указание за датата на влизане в сила на новия
лихвен процент.
Сочи, че за да
бъде определена една договорна клауза като неравноправна и следователно
нищожна, същата следвала да отговаря на следните кумулативно дадени условия, а
именно:
Клаузите не са
индивидуално определени - когато те са предварително изготвени от търговеца,
респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - арг.
чл. 146, ал. 2 ЗЗП; Уговорени са във вреда на потребителя, а именно -
накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се
неговите законни интереси. Не отговарят на изискванията за добросъвестност,
респ. на добросъвестната търговска практика; Водят до съществено неравновесие
между правата на страните по договора.
Страните по
процесния договор за кредит били потребител и доставчик на финансови услуги по
см. на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП. Видно от представените писмени
доказателства твърдят, че клаузите на договора за кредит са предварително и
едностранно формулирани от кредитора преди сключване на съответния вид кредитен
договор, поради което не са индивидуално уговорени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от
законодателя хипотези, между които - предвидената от търговеца възможност да
променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Предвид
изложеното считат, че посочените клаузи от договора за кредит съставляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като
представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Този
извод се налагал от разгледаното съдържание на клаузите от договора, в които
изобщо липсвали ЯСНИ указания на методиката, по която банката изчислявала
базовия лихвен процент, нито са установени предпоставките за промяната му по
ясен и разбираем за потребителя начин. /В този смисъл Решение № 165/02.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г„ I т. о„ ТК ; Решение № 98/25.07.2017 г. по т.
д. № 535/2016 г„ ВКС, ТК, I о.; Решение № 104/13.07.2017 г. по т. д. №
1936/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. - "В самия, договор следва да бъде
определена методиката за изменение на лихвения процент през периода на
действие. Да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна
тежест на отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии.
Ако промяната на лихвения процент е извършена при необявени предварително и
невключени, като част от съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря
на изискването за добросъвестност... С постановените по реда на чл. 290 Решение
№ 114/27.06.2012 по т.д. № 1194/2011 год.; Решение № 51/04.04.2016 по т.д. №
504/2015; Решение № 188/09.05.2016 по т.д. № 1787/2014 год.; Решение №
26/03.04.2013 по т.д. № 957/2012 год.; Решение № 91/08.07.2015 по т.д.№
1097/2015 год. Решение № 6/20.05.2015 по т.д. № 2332/2014 год.; Решение №
211/06.01.2015 год. по т.д. № 1987/2014 год.; Решение № 95/13.09.2016 год. по
т.д. № 240/2015 год.; Решение № 205/07.11.2016 год. по т.д. № " тази
практика се подкрепяла.
В клаузите на
сключения договор за кредит не се съдържало ясно и разбираемо за средния
потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения в
съответния финансов индекс, респ. валутен курс и др., ще се формира новият
базов лихвен процент. Считат, че разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от процесния
договор за кредит се явявала неравноправна клауза, тъй като била предвидена
възможност банката самостоятелно да определя БЛП и това става по решение на
нейния управителен орган - Съвета на директорите на банката.
Липсата на такава
конкретна методика или формула /математически алгоритъм/, определящ трайно
съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени индекси създавала
възможност при наличие на предвидените в договора изменения на променливата
компонента, Банката - кредитор произволно да променя размера на лихвите по
кредита. В този смисъл - доколкото определянето на базовия лихвен процент бил
въз основа на методика на кредитодателя - част от вътрешните му правила, която
не е публично известна и достъпна, нито станала достояние на кредитополучателя
по настоящия договор, то клаузите, уреждащи дължимите от кредитополучателя суми
за лихви и комисионни са неравнопоставени по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10
ЗЗП - допускат банката-търговец едностранно да промени условията на договора,
въз основа на непредвидено в него основание.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на изложеното е, че доколкото БЛП се формира както от
лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната Банка
и определяни от нея, но публично недостъпни, то субективният елемент не можел
да бъде изключен. При неговото наличие за стойността на лихвата не можело да се
направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на
кредитополучателя, което само по себе си било в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика.
Поради
обстоятелството, че от банка било извършвано изчисление на дължимите от
кредитополучателите суми именно на основата, предвидена в чл. 3-7
регламентация, то и посочените като дължими суми - главница, договорени лихви и
такси били недължими.
Същевременно в
чл. 6, ал. 2 от договора за кредит било предвидено, че банката може едностранно
да променя размера на договорната лихва, както и дължимата погасителна вноска
съгласно нов променен едностранно погасителен план, които клаузи също се
явявали неравноправни и на това основание и били нищожни. Неравноправна се
явявала клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора за кредит, която предвиждала
едностранно начисляване на такси.
Предвид
изложеното твърдят, че горепосочените клаузи, касаещи начина за определяне на
договорната лихва се явявали нищожни, поради което и същата била недължима.
Подобно било и положението, свързано с определяне на таксите, включени в цената
на предоставения кредит. При недействителни клаузи за страните съществува
задължение за взаимна реституция и връщане на даденото по засегната от такъв
порок сделка.
Предвид
изложеното твърдят, че претендираната сума за договорна лихва в размер на
367,83 лева за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г. за недължима, поради
нищожност за клаузите по договора. Твърдят, също, че посочената договорна лихва
била недължима, тъй като вземането за нея било погасено по давност. Идентични
възражения въвеждат и по отношение на претендирания размер от 15,99 лева за
наказателна лихва за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г.
Правят възражение
за прихващане при условия на евентуалност, а именно, че в случай, че съдът
приеме, че ответникът дължи претендираната главница, но уважи възражението за
нищожност на договорната клауза относно възнаградителната лихва, неустойки и
такси, правят възражение за прихващане с внасяните от кредитополучателя суми по
договор за кредит, които били послужили за погасяване на договорни лихви, както
и със сумите, които били послужили за погасяване на евентуално начислени
наказателни лихви и неустойки по договора, както и тези, които били послужили
за покриване на такси, с евентуално дължимите суми от непогасената в срок
главница по кредита.
По отношение на
обстоятелствата, по силата на които се основава иска, считат, че по делото не
са представени доказателства, по силата на които при условията на пълно и
главно доказване да бъде доказана основателността на предявените искове за
процесния договор за кредит.
Претендират
направените разноски, както и разноските, извършени в хода на гр. д. 4861 от
2013 г. на РС-Стара Загора, свързани със спирането на изпълнението на
изпълнителното производство. Разноските за адвокатско възнаграждение
претендират при условията на безвъзмездна адвокатска помощ.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно
и в съвкупност, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3017 от 15.10.2013 г.
по чл. 417 от ГПК, с която Т.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***5, е осъдена да
заплати на ищеца по настоящото дело сумата 12 643,82 лева по Договор за
потребителски кредит FL677691 от 16.04.2013 г., отчитан по кредитна сметка №
5411942729096045, от които: сумата от 12 260,00 лева за главница, с 367,83 лева
договорна лихва от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г., с 15,99 лева наказателна
лихва от 16.05.2013г. до 25.09.2013г. и законна лихва върху главницата, считано
от 14.10.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 856,32 лева разноски
по делото, срещу която длъжникът е подал възражение и молба за спиране на
изпълнение по чл. 420, ал. 2 по ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване
на установено, че ответницата дължи на ищеца посочените в петитума на исковата
молба суми.
Видно от Договор за потребителски кредит № FL677691/08.03.2013
г. за предоставяне на кредит от 16.04.2013 г., същият е сключен между „Юробанк България“ АД като
Заемодател и Т.П.Г. като Кредитополучател.
Съгласно този договор на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 12 260,00
лева, заедно с дължимите съгласно Договора лихви, в сроковете и при условията
на Договора.
Безспорно е също, че съгласно чл. 1 от Договора, банката предоставя кредит в размер на 12 260.00 лв.
за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от
07.06.2012 г., а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите съгласно Договора лихви, в сроковете и при условията на
Договора. Съгласно чл. 7 от Договора кредитът следвало да се издължава в брой
до 16-то число на месеца или безкасово чрез удръжка от сметка на
Кредитополучателя в „Юробанк България" АД по представения погасителен
план, неразделна част от Договора.
Не се спори между
страните, че съгласно чл. 8 при просрочие на дължимите месечни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава. Видно от чл. 15, ал. 5 страните се уговорили, че при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по Договора,
вземането на Банката ставало изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява
действието на договора.
Безспорно е също,
че на основание чл. 15 от Договора за кредит, „Юробанк България" АД
обявила всички вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 16.04.2013 г., между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и
„Юробанк България" АД/ в качеството му на кредитор/, за предсрочно
изискуеми.
Поради липса на
изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на
исковата молба. Банката предприела действия за принудителното удовлетворение на
притезанията си. На 14.10.2013 г. ищецът „Юробанк България“ АД подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК, като е образуваното ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа
на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, Х-ти състав. По това
дело на 15.10.2013 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение № 3017 въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Видно от покана
за доброволно изпълнение е образувано изп.дело № 65/2019 г. по описа на
ЧСИ Ивелина Биволова, като на
ответницата Т.Г. е връчена тази покана, ведно с копие от изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на РС Ст.Загора, на дата 7.03.2019 г. Твърдението на ищеца,
че след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било
образувано изпълнително производство № 1/2012
г. по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие
ОС - Стара Загора, очевидно е несъстоятелно, тъй като това изп. дело № 1/2012
г. касае други вземания и други страни. Видно от данните по изп.дело № 1/2012
г., същото е образувано по молба на взискателя „Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД
срещу длъжниците ЕТ „Ренегат – Теохари Чорбаджиев“ гр. Стара Загора, Т.П.Г. и
Георги Койчев Георгиев, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
5373/2011 г. по описа на РС Ст.Загора за сумата от 47009, 73 лв. главница и
5919.31 лв. договорна лихва.
С определение от
25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4861/2013 г. съдът е спрял изпълнението по изп.дело
№ 65/2019 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, като е подадено и възражение по чл. 414 ГПК от
ответницата Г., обусловило предявяване на иска по чл. 422 ГПК, което е станало
в едномесечен срок от получаване на съответните указания.
По делото е
депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. В резултат на извършените проверки експертизата установила следното:
По делото от страна на ищеца било представено Извлечение от разплащателната
сметка с IBAN: ***итополучателя Т.П.Г. за период от 16.04.2013 г. до 18.01.2016
г. От Извлечението било видно, че на 16.04.2013 г. банката превела сумата от 12
260.00 лв. по разплащателната сметка с IBAN: ***итополучателя Т.П.Г.. На
16.04.2013 г. по същата сметка бил извършена вътрешно банков превод между
сметки на клиенти като сумата от 12 218.77 лв. била отнесена за погасяване на
друг кредит на ответницата. От представеното Извлечение от разплащателната
сметка с IBAN: ***итополучателя Т.П.Г. за период от 16.04.2013 г. до 18.01.2016
г. не били извършени плащания на дължими вноски съгласно условията на
погасителния план по горепосочения договор. Видно от представеното Извлечение
от счетоводните книги на Банката/представено по ч.г.д. № 4861/2013 г./, Т.П.Г.
дължала сумата от 12 643.82 лв. по Договора за кредит към 25.09.2013 г., както
следвало: Главница - 12 260.00 лв., Лихви - 383.82 лв., в т.ч.: договорена лихва -
367.83 лв. за периода 16.05.2013 г. - 25.09.2013 г. /вкл./; наказателна лихва
по просрочена главница - 15.99 лв. за периода 16.05.2013 г. - 25.09.2013 г.
/вкл./; Броят на просрочените плащания е първа и втора погасителни вноски по
погасителен план т.е. 2 бр., като банката е обявила предсрочна изискуемост на
17.06.2013 г./деня следващ дължимата втора погасителна вноска/. Вещото лице сочи също, че видно от
представеното Извлечение от разплащателната сметка с IBAN: ***итополучателя Т.П.Г.
за период от 16.04.2013 г. до 18.01.2016 г. на дата 06.12.2013г. е постъпила сума в размер на 84.00 лв. събрана
от ЧСИ по изп. дело № 2012*********1.
В настоящия случай, заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е подадено на 14.10.2013 г., а заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 15.10.2013 г.
Изпълнителният лист и заповедта са получени от представител на Банката
/преупълномощено лице от адв. Ст.Чаталбашев – пълномощник на Банката/ на
17.10.2013 г., изпълнителното дело въз основа на този изпълнителен лист е
образувано на 1.03.2019 г. /липсват данни по делото, но страните не спорят по
този факт/, поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложенията й е
изпратена от съдебния изпълнител на 1.03.2019 г. и е получена от ответницата на
7.03.2019 г., възражението по чл. 414 ГПК е от
20.03.2019г ., а исковата молба по настоящото дело е предявена на 03.05.2019 г.
При тези факти съдът намира, че петгодишната погасителна
давност относно вземането е изтекла на 15.10.2018 г. /заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не прекъсва
давността/, а предприемането на действия по образуването на изпълнително
производство и връчване на заповедта на длъжника е станало след повече от пет години след издаването й, т. е. при
наличие на бездействие на кредитора в посочения период. В тази хипотеза, макар
исковата молба за установяване съществуването на вземането да е предявена в
срока по чл. 415 ГПК, тя не може да
прекъсне вече изтеклата погасителна
давност. Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение
от 15.10.2013 г., в периода преди образуването на изпълнителното производство
съставлява факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за
несъществуване на спорното вземане. Съдът приема, че макар искът по чл. 422 ГПК да е предявен
в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
вземането все пак е погасено по давност, доколкото от датата на издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист до предприемането на
действия за принудително изпълнение са изтекли повече от пет години, поради
което правото на принудително изпълнение е погасено.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК за неоснователен до размера на сумата от 12 260
лв. - главница; 367.83 лв. - договорна лихва за периода от 16.05.2013 г. до
25.09.2013 г.; 15.99 лв. - наказателна лихва за периода от 16.05.2013 г. до
25.09.2013 г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението – 14.10.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
сумата от 856,32 лева разноски по заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 3017 от 15.10.2013 г. по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на РС Стара Загора
следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят
направените от ответницата разноски по настоящото дело в размер на 909.31 лв.,
както и направените по ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на РС Ст.Загора разноски
в размер на 673 лв., съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
Райна Иванова Миткова – Тодорова със съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър,
ет. 4-6 срещу Т.П.Г., ЕГН **********
с адрес: ***5, с който да се признае за установено, че „Юробанк
България"АД има следните вземания срещу Т.П.Г. по Договор за потребителски кредит №
FL677691/08.03.2013 г.: сумата от 12 260 лв. - главница; 367.83 лв. - договорна
лихва за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г.; 15.99 лв. - наказателна
лихва за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г., както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението – 14.10.2013 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, сумата от 856,32 лева разноски по
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3017
от 15.10.2013 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 4861/2013 г. по описа на РС Стара Загора като неоснователен.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Миткова –
Тодорова със съдебен адрес:***, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6 да заплати на адв. М.Ж.М., член на
Софийска адвокатска колегия, с личен № **********, с адрес: гр. София 1618,
район „Витоша“, кв. „Манастирски ливади-запад“, ул.“Казбек“ № 18А, вх.1, ет.1,
ап.3, сумата от 673 лв., направени разноски по ч.гр.д. 4861/2013 г., както и сумата
от 909.31 лв., направени разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: