Определение по дело №4394/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260286
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530104394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                   27.01.2021г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и седми януари                            2021г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4394 по описа за 2020 година:

 

Предявена е искова молба от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София против „РЕМИ-С“ ООД Ст.Загора и В.К.С..

Ответникът „РЕМИ-С“ ООД Ст.Загора не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Ответникът В.К.С. е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Съдът счита, че следва да приложи към делото ч.гр.д.№1823/2020г. по описа на РС Ямбол.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: запис на заповед от 11.06.2008г., копия от заявление, съобщения и разпореждания по ч.гр.дело №1823/2020г. на РС Ст.Загора.

 

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №1823/2020г. по описа на РС Ст.Загора.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че 11.06.2008г. в гр. Стара Загора, „РЕМИ-С“ ООД, представлявано от Анна Желязкова, издало запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяване на записа на заповед да заплати на „Юробанк България“ АД или на нейна заповед сумата в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева. Авалистът В.К.С., авалирала записа на заповед, при условията, при които е издаден. Записът на заповед е можело да бъде предявен до дата 11.07.2018 г.

Чрез джиро “Юробанк България” АД прехвърлила своето вземане и права по Запис на заповед от 11.06.2008г. в полза на „Мелон България” ЕАД София. „Мелон България” ЕАД, в качеството на джиратар придобило и станало титуляр на правата по записа на заповед, така както те са вписани в него.

Ищецът сочи, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист /в този смисъл Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по тълк.д. №1/2004г./. Сочи, че ОСТК на ВКС възприема за подлежащо на изпълнение вземането по Запис на заповед, по която не е платено на падежа му. Следва да се разбира, че ВКС е имал предвид, запис на заповед с определен падеж, който обаче не е поставен в зависимост от предявяването на ефекта. От тук се извежда и становището, че не е необходимо да се предявява запис на заповед за плащане, когато е с падеж на определен срок след издаването му, или на определен ден.

Съгласно чл. 491 ТЗ, менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

Към момента на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, претендиралото от „Мелон България“ ЕАД задължение не било погасено. С оглед гореизложеното, предвид отхвърленото заявление по чл.417 т.10 ГПК и дадените указания от съда по ч.гр.д. №1823/2020г. по описа на РС Стара Загора, ищецът предявява настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците „РЕМИ-С“ ООД Стара Загора и В.К.С. да му заплатят солидарно, сумата на претендираното вземане в размер на 19 404,75 лева - главница по Запис на заповед от 11.06.2008г., издаден от „РЕМИ-С“ ООД и авалиран при условията, при които е издаден от В.К.С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Претендира направените в настоящото производство разноски, както и заплатената в заповедното производство държавна такса.

Ответникът „РЕМИ-С“ ООД Ст.Загора не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

Ответникът В.К.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че счита че предявения иск за недопустим и евентуално неоснователен.

Заявява, че през 2008г. като обезпечение на отпуснат от банка кредит на „РЕМИ-С“ ООД бил издаден запис на заповед, който авалирала. Заявява, че становище дали се касае за същия запис на запис на заповед ще изрази след представянето му, както и след представяне на договора за кредит. Заявява също, че не й е известно дали е отпуснат кредита на „РЕМИ-С“ ООД, за обезпечаване на който авалирала запис на заповед, усвоен ли е изцяло и евентуално дали е погасяван. Счита, че след като не е търсена от 2008г. до момента, кредитът или не е отпуснат и усвоен, или е погасен, и в настоящото производство неоснователно и недобросъвестно се претендира плащане по авалирания от нея запис на заповед. Сочи, че е възможно също вземането да е било новирано или погасено на друго основание. По тази причина оспорва основателността на претенцията, тъй като счита, че каузалното заемно правоотношение, обезпечено с издаване на процесния запис на заповед, не е възникнало, респективно е погасено.

Изразявам принципно становище, че прехвърлянето с джиро не е станало законосъобразно, оспорва джирото и твърди, че то не е породило желаните от ищеца последици.

Сочи, че записът на заповед е можело да бъде предявен до 11.07.2018г., липсват данни дали и кога записът на заповед е бил предявен на издателя/платеца и изразява принципно становище, че бенефициента по записа на заповед е изгубил правата си спрямо нея като авалист, поради пропускане на срока за предявяване на записа на заповед на издателя/платеца.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения срещу нея иск като недопустим, евентуално неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.535 ТЗ, чл.483 ТЗ, чл.466 ТЗ. По този иск всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Предвид дадените разяснения по приложението на закона в т. 17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен като единствен източник на установяваното на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Кредиторът единствено твърди и доказва вземането си, основано на менителничен ефект. А страната, която твърди да е налице кауза и се домогва да черпи възражения от нея, следва да я докаже по общо правило на чл.154 ГПК с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. Или в случая ищецът следва да установи единствено твърденията си, че между страните е налице валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който ищецът е джиратар, ответникът „РЕМИ-С“ ООД Ст.Загора издател, а ответницата В.К.С. авалист и с който ответниците са поели задължение да платят процесната сума, съответно изискуемост на вземането. При доказване на каузалното правоотношение твърдяно от ответниците и връзката му с ценната книга, ищецът следва да докаже и че праводателят му по ефекта е изправна страна по каузалното правоотношение.

 

НАСРОЧВА делото за 16.03.2021г. от 10,15ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: