Решение по дело №875/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6030/20.04.2023г. от Директор на РД „Автомобилна администрация“ Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез мл. експерт В. С., срещу Решение № 382/12.03.2023г., постановено по АНД № 5307/2022г. по описа на Районен съд – Варна, V състав, с което е отменено НП № 23-0000986 от 23.09.2022г., издадено от и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С посоченото НП, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози, на „Унитрейд 2017“ ЕООД, [ЕИК], е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл.7а, ал. 2, предл.3 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат аргументи, че постановеното решение на ВРС неправилно е отразило действителната фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според касатора, ВРС неправилно е приел, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Уточнява, че с действието по разпореждане – извършване на превоза именно превозвача допуска да бъде осъществен превоз от водач неотговарящ на съответните законови изисквания. Сочи, че нарушението е от категорията на продължените нарушения, което се осъществява чрез бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за психологическа годност.

Въз основа на изложеното, се пледира за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП, както и присъждане на юр.к. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответната страна – „Унитрейд 2017“ ЕООД, чрез адв. М. Х., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Позовава се на тълкувателни решения на СЕС, според които водачът черпи права директно от Директива 2006/126/ЕО. Като притежател на валидно свидетелство за управление на МПС към момента на осъществяване на процесния превоз /10.05.2021 г./, той е бил психологически годен и не е следвало да му се изискват допълнително никакви други доказателства за удостоверяване на психологическата му годност. Претендира присъждане на разноски.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, като се позовава на Решение С-227/22 на СЕС.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 АПК, административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и атакува съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 63в, ал. 1 ЗАНН. Ето защо, производството е процесуално допустимо.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че служители на РД "АА" – Варна, извършили комплексна проверка на „Унитрейд 2017“ ЕООД, в хода на която установили, че на 28.03.2022 г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, [адрес], дружеството, притежаващо Лиценз № 10849 на Общността за превоз на товари, е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари с МПС "Мерцедес" с рег. № [рег. номер], категория N2 – видно от тахографски лист от 28.03.2022 г., управлявано от водача Н. Я., който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Последното издадено на водача УПГ с № 545414 е било валидно до 28.12.2021 г. според справка в съответния регистър на психологическите изследвания. За това административно нарушение, квалифицирано по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр, в присъствието на управителя на дружеството, Т. съставил АУАН от 02.09.2022 г. против дружеството, надлежно връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн. чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. За да отмени НП е приел, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Нарушено е правото на защита на дружеството, съответно е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид, че дружеството е допуснало извършване на обществен превоз на товар от водач не притежаващ валидно удостоверение за психологическа годност, въззивният съд е приел, че правилно АНО е установил, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвПр. Въззивният съд е приел, че след изменението в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания от 21.10.2022 г. /ДВ бр. 84 от 2022 г, в сила от 21.10.2022 г./ съгласно чл.8, ал.2 удостоверението за психологическа годност е безсрочно, и предвид § 6 от ПР е приел, че се касае само за валидни удостоверения за психологическа годност, каквото Я. не е притежавал, съответно не са налице предпоставки за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Предвид фиксирания размер на имуществената санкция, е изложено, че няма възможност за промяната й.

Настоящият касационен състав счита, че решението е правилно като краен резултат, но по различни съображения. Приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Предвид произнасянето с решение от 18.01.2024 г по дело С-227/2022г на СЕС, според което "Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. ". По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г, както и § 6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към 28.03.2022 г професионалният водач Н. И. Я. е притежавал валидно СУПМС, той е изпълнявал редовни курсове три последователни дни през месец март 2022г., а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на обществен превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 28.03.2022 г водачът, извършил превоза за „Унитрейд 2017“ ЕООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т. е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно, както правилно е приел въззивният съд.

В същия смисъл е и проверяваното решение на въззивния съд, което не е обременено с наведеното касационно основание. Други такива, налагащи ревизия или отмяна, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на ответното дружество следва да бъде уважена, които съдът определя на 300лв.-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.18, ал.1 от НМРАВ и решение на СЕС по дело С-438/22, като се отчете , че процесуалния представител на дружеството не се е явявал в с.з, а единствено е изготвил писмен отговор на касационната жалба. От процесуалният представител на ответника е била депозирана молба по хода на делото, в която са изложени бланкетни доводи, поради което не следва да бъде съобразена.

Водим от горното, Варненският административен съд, 4-ти тричленен състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382/12.03.2023 г., постановено по АНД № 5307/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, V състав.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, да заплати на „Унитрейд 2017“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.