Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, с участието на прокурор Мария Малинова от Софийска градска прокуратура, като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело
№ 2591 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.К.А.К., чрез особения представител адв.
Х.П., срещу решението от 18.12.2019 г. по гр.д. № 42800 по описа за 2018 г. на Софийския
районен съд, 117 състав, в частта, в която въззивникът е лишен от родителски
права по отношение на дъщеря му Сара А.Р., и в частта, в която въззивникът е
осъден да заплаща на детето си Сара А.Р. месечна издръжка над 110 лева до 200
лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като
са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и да се отхвърли искът за лишаването му от родителски права, евентуално
– да се намали размерът на присъдената издръжка на 110 лева.
Въззиваемата страна М.Г.Р. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в
обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящото
производство.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по
делото, приема за установено следното:
С решението от 18.12.2019 г. по гр.д. № 42800 по описа за 2018 г. на
Софийския районен съд, 117 състав, Х.К.А.К. е лишен от родителски права по
отношение на дъщеря му Сара А.Р., родена на *** г., по иск на майката на детето
– М.Г.Р.. Определени са мерки относно личните отношения с детето – бащата ще
има право да вижда детето в присъствието на майката М.Г.Р. или посочено от нея
пълнолетно лице всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 19 ч., както и
до 5 последователни дни в горните часове при престоя му в Република България,
за което следва да уведоми майката поне месец предварително. С решението ответникът
е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер
на 200 лв., считано от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва, като е отхвърлен
искът за издръжка до пълния предявен размер. Първоинстанционният съд, също
така, е осъдил Х.К.А.К. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
316 лева – държавна такса, а на М.Г.Р. сумата от 1500 лева – разноски по делото.
По делото не се спори, а и видно от представеното пред първата инстанция
удостоверение за раждане, детето Сара А.Р. с ЕГН ********** е родено на *** г.,
като негови родители са Х.К.А.К., испански гражданин, роден на *** г., и М.Г.Р.,
ЕГН **********.
Пред настоящата инстанция е представен социален доклад от 01.06.2022 г.,
изготвен от ДСП-Лозенец, в който се посочва, че към настоящия момент детето
Сара се отглежда изцяло от неговата майка, която е в състояние да му осигури
необходимите базови потребности – подходящи битови условия, храна, материална
издръжка, образование и лечение (при необходимост), съответстващи на възрастта му.
Посочено е, че майката получава месечна заплата в размер на минималната за
страната и допълнително получава средства от наеми на имоти. Детето Сара е
споделило със социалния работник, че скоро не се е виждало с баща си и не е
сигурно дали му липсва. Отбелязано е, че за правилното личностно развитие на
детето е необходимо то да има контакти и с двамата си родители и останалите им
близки. Евентуалното нарушаване и драстичното прекъсване на връзката
„родител-дете“ не е в интерес на детето Сара и би се отразило негативно върху
психическото му състояние. Направена е препоръка детето да не бъде въвличано в
конфликт на лоялност между родителите, като последните постигнат споразумение
помежду си, отчитащо най-добрия интерес на малолетната им дъщеря. Идентични
констатации и изводи са направени в представения в първоинстанционното
производство социален доклад на ДСП-Лозенец от 20.11.2019 г.
В откритото съдебно заседание от 09.06.2022 г. пред настоящата инстанция
социален работник Цанка Александрова от ДСП-Лозенец посочва, че бащата не търси
контакт с детето, не полага никакви грижи за него и не плаща издръжка, като е
направила заключение, че връзката родител-дете е прекъсната, поради което бащата
следва да бъде лишен от родителски права.
При наличието на предпоставките,
очертани в правната норма на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, съдът следва да постанови
лишаване на родителя от родителски права по отношение на детето му. Лишаването
от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските функции и е
крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите. Основанието по
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване от родителски права предполага цялостно
неизпълнение на родителските задължения във формата на тежко укоримо виновно
бездействие (за разлика от хипотезата по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, според която
основание за лишаване от родителски права са особено тежки случаи, както на активно
виновно поведение на родителя, така и свързани с безвиновно състояние, т.е.
обективни причини), като то се състои от следните предпоставки – без
основателна причина трайно неполагане
на грижи за детето и недаване
на издръжка. Посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата
на която и да е от тях води до юридическа невъзможност да бъде приложена
предвидената санкционна мярка спрямо ответника. Веднъж приложена, тази мярка не
е окончателна или неотменима. Законодателят е предвидил възможност да бъдат
възстановени родителските права на родителя, ако е отпаднало основанието,
поради което той е бил лишен от тях (чл. 135, ал. 2 от СК).
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус са налице
посочените кумулативно изискуеми предпоставки. Видно от депозираните пред
първоинстанционния съд и настоящата инстанция показания на свидетелката Славянка
Г. Божилова (майка на ищцата и баба на детето), въззивникът от дълго време не
присъства в живота на дъщеря си Сара – след като заедно с въззиваемата се
преместили в Република България около 2014-2015 г., той не могъл да научи езика
и да си намери работа, поради което в края на 2015 г. се завърнал в Кралство
Испания; отново посетил България за кратко през 2016-2017 г. и след този момент
той не е идвал в страната, нито е търсел комуникация с детето си Сара, като издръжката
и грижите за детето са изцяло поети от свидетелката и майката М.Р. (трите
живеят заедно в жилище, намиращо се в гр. София, бул. Христо Ботев № 40, като
въззивникът знае къде се намира това жилище). Св. Божилова съобщава, че към
настоящия момент между бащата и детето няма никакви отношения поради липсата на
какъвто и да е контакт между тях. В тази насока са и показанията на
свидетелката Теменужка Миланова Гъркова-Г., а именно, че бащата напълно
отсъства от живота на детето от около 2016 г. При оценката на свидетелските
показания, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, следва да се посочи, че за
обстоятелства от личния живот на страните и отношенията вътре в семейството
наблюдение имат по-скоро техните роднини и близки, отколкото лица извън този
кръг. По тази причина и доколкото почиват на преки наблюдения за отношенията
между двамата родители и тяхното дете, показанията следва да бъдат кредитирани.
За прекъснатата връзка баща-дете може да се направи извод и от споделеното
от самото дете Сара пред социалните работници при изготвяне на социалните
доклади на ДСП-Лозенец от 20.11.2019 г. и 01.06.2022 г. – детето е заявило, че
скоро не се е виждало с баща си и не е сигурно дали той му липсва. Заявеното от
детето показва преустановена комуникация с неговия баща за един дълъг период от
време и произлязлата от това неяснота в отношението към този родител.
Обстоятелството, че бащата се е видял с детето за няколко дни през 2016-2017
г., както и това, че е изпращал на два пъти дребни суми от по 50 евро за детето
на майката (така показанията на св. Божилова пред първата инстанция), са ирелевантни,
тъй като представляват единични и инцидентни прояви, които по никакъв начин не
опровергават извода за трайно неизпълнение на задълженията му на родител.
Следва да се посочи също, че въззивният съд е предприел действия за
призоваването на въззивника за изслушването му съгласно чл. 133, ал. 2 СК, но
лицето не се е явило в съда.
От събраните доказателства и данни се разкрива едно трайно пренебрегване от
страна на въззивника на родителските му задължения, продължило към настоящия
момент близо 5-6 години. Той се е дезинтересирал напълно от детето си, от неговия
живот, неговото физическо и личностно развитие, не го е посещавал, нито е
правел каквито и да е опити да установи и поддържа връзка с него. Същевременно,
не се установява принос на бащата в издръжката на дъщеря му. Отглеждането и
издръжката на детето Сара са поети изцяло от неговите майка и баба по майчина
линия. От друга страна, по делото не се твърди, нито се установява, основателна
причина за неизпълнение на родителските задължения на Х.К.А.К.. В тази връзка,
ответникът-въззивник не е доказал положителни факти, а именно, че се е грижил,
респ. че се грижи, за детето или че му е давал, респ. дава, издръжка или че са
налице основателни причини за пасивното му поведение в последните 5-6 години,
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, бащата Х.К.А.К. укоримо се е самоосвободил от
родителските си функции без да е налице основателна причина за това. Формалното
притежаване на родителските функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за
интересите на детето, поради което въззивникът правилно е лишен от
първостепенния съд от родителски права, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК,
по отношение на дъщеря си Сара. Във връзка с изложеното във въззивната жалба
следва да се отбележи, че тази мярка не противоречи на принципа, че детето
трябва да има контакт и с двамата си родители. Отнемането на родителските права
се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето (чл.
134, т. 2 от СК). В настоящия случай такива мерки са определени от районния съд
и въззивната инстанция не намира основание за промяната им, доколкото те предоставят
достатъчна възможност за контакти на бащата с детето.
Неоснователни са и релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност
на решението в частта, в която е определена дължимата от въззивника издръжка на
детето в размер на 200 лева на месец, поради това, че не е било доказано по
делото той да има възможност да я заплаща. Съгласно т. IV от ППВС №
5/16.11.1970 г. възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за
даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и
конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава
издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля. В конкретния
случай по делото не се сочат, нито се установяват конкретни обстоятелства, обуславящи
невъзможност на въззивника за заплащане на месечната издръжка в размер на 200
лева. От друга страна, не се освобождават от задължението да дават издръжка
лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (т. 11 от ППВС №
5/16.11.1970 г.). Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и
с другите обстоятелства от значение за случая. В настоящия случай въззивникът все
още се намира в трудоспособна възраст, гражданин е на Кралство Испания и от
данните по делото може да се направи обоснован извод, че неговото обичайно
местопребиваване е именно в тази държава. По данни на Евростат към датата на предявяване
на иска за лишаване от родителски права – 28.06.2018 г., минималната месечна работна
заплата в Кралство Испания е възлизала на 858.55 евро за 2018 г., като е
нараснала до 1125.83 евро за първата половина на 2022 г. При липса на данни за
притежавана от ответника квалификация, възможностите му могат да се определят
спрямо така посочената нормативно определена минимална заплата.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази, че детето Сара е на близо 10
години, което предполага издръжка, необходима за задоволяване на нуждите му от
средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, както и че
детето е ангажирано в редица извънкласни дейности, вкл. езиково обучение по
испански език (което съдът намира за подходящо с оглед връзката на детето с
Кралство Испания чрез неговия баща), и възможностите на двамата родители,
намира че за общата месечна издръжка на детето са необходими по около 350 лева,
от която сума въззивникът да поеме 200 лева. По този начин присъдената от
районния съд месечна издръжка на детето не е прекомерна, като се има предвид,
че разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, се
поема от майката.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което първоинстанционното
решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът се осъжда да заплати по сметка на СГС
държавни такси в общ размер на 104.80 лева за въззивната жалба (40 лева – за
жалбата срещу първоинстанционното решение в частта, в която въззивникът е лишен
от родителски права, и 64.80 лева – за жалбата срещу първоинстанционното
решение в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка над
110 лева до 200 лева), както и направените разноски от въззиваемата страна.
Тези разноски са в общ размер на 1405 лева, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК
(л. 77 от настоящото дело), без едната сума от 5 лева (т. 2 от списъка), доколкото
във вносната бележка на л. 32 от настоящото дело като основание е вписан друг
номер на дело, и без сумата от 7 лева (т. 4 от списъка), доколкото липсват
доказателства за заплащането й.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.12.2019 г. по гр.д. № 42800 по описа за
2018 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Х.К.А.К., испански гражданин, роден на *** г., да заплати
по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 104.80 лева.
ОСЪЖДА Х.К.А.К., испански гражданин, роден на *** г., да заплати
на М.Г.Р., ЕГН **********, сумата от 1405.00 лева – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.