Р
Е Ш Е
Н И Е
№424
гр. Добрич, 29.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
570/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 2433/
30.08.2019 г. от Д.В.Д.,***, подадена чрез адв. С.К., ДАК, срещу Заповед № 19 -
0851 – 000401/ 18.08.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Добрич.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен и противоречащ на
материалноправния и процесуалния закон. Настоява, че в Заповедта липсват
мотиви защо принудителната административна мярка (ПАМ) е наложена точно за срок
от 190 дни. Добавя, че административният орган не е конкретизирал превозното
средство, спрямо което се налага мярката. Според жалбоподателя в ЗППАМ не се
съдържа указание за часа, в който е извършено нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на
лицето – адресат на мярката, който не можел да разбере в детайли вмененото му
нарушение и момента на извършването му. Твърди, че липсва място на извършване
на нарушението, както и основание за издаване на Заповедта. Жалбоподателят
счита, че оспореният акт противоречи на целта на закона. Иска отмяната му и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.К., ДАК, който
поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената Заповед.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
В изпълнение разпореждане на съда
административният орган е изпратил преписката по издаване на оспорения акт.
Така към преписката е приложена справка
за регистрация на автомобила, от която се установява, че към датата на
нарушението жалбоподателят е собственик на лек автомобил БМВ 118Д с рег. № ТХ****.
/л. 19/
На 18.08.2019 г. е съставен АУАН серия GA № 49755
против ****за това, че на 18.08.2019 г., в 13.14 часа, в гр. Добрич, Лозята ІІІ
път, предоставя лек автомобил БМВ с рег. № ТХ**** да го управлява неправоспособен водач ****Д.В.,
ЕГН ********** (л. 16).
В Справка картон на собственика са
отразени множество санкции за нарушения
на правилата за движение по пътищата. (л. 20 – 21/
На 18.08.2019 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0851 – 000401 (ЗППАМ), с
която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена на собственика на
автомобила Д.В.Д. ПАМ чрез прекратяване регистрацията на ППС за 190 дни. (л. 13)
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР
Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по
пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2
от заповедта – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия
за територията, обслужвана от съответната ОДМВР – Добрич. (л. 17 – 18)
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена на 30.08.2019 г. в канцеларията на Административен съд
- Добрич, видно от печата върху самата жалба. За издадената ЗППАМ адресатът е
уведомен на 26.08.2019 г., видно от датата и подписа под Разписката към
Заповедта. С оглед на това жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Заповедта,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за
издаване на Заповедта – управление на МПС от лице, непритежаващо СУМПС,
регистрационният номер на управляваното МПС, данните за неговия собственик,
трите имена на лицето, което е управлявало МПС.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП. Вярно е, че цифрово административният орган не е отразил, че се
касае за мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона, но този извод категорично
се налага от текстовата част на акта, поради което е неоснователно
възражението, че по този начин не ставало ясно точно за какво нарушение е
упражнена държавната принуда.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В случая признаците на състава, налагащи
на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и
последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не
притежава валидно свидетелство за управление. Налице е първата предпоставка, а
именно мярката да е наложена на собственика на автомобила. Именно
жалбоподателят е собственик на автомобила, който е управляван от лице,
непритежаващо СУМПС, като този факт не се оспорва. Управлението от
неправоспособно лице изпълнява втората предпоставка.
Основното
твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт е, че собственикът не е имал
знание, не е разрешавал управление на собствения му автомобил от
неправоспособното лице - негов син. В
тази връзка от приложения по делото АУАН се установява, че този, който е
предоставил автомобила за управление на непълнолетното лице (видно от ЕГН на
водача), е различно лице от адресата на мярката. С оглед на това се
потвърждават твърденията на жалбоподателя, че той е предоставил автомобила на Цветан
Костадинов, с когото е тръгнал и ****Д.В.. Ирелевантно обаче е възражението на
жалбоподателя, че той по никакъв начин не е предоставял управлението на
автомобила си на посоченото в Заповедта физическо лице. Относимата разпоредба
за налагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на МПС да е допуснал или
предоставил управлението на МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171,
б.”и” и “м” от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т.
2а, б. “а” от ЗДвП, е необходимо да се установи, че МПС е управлявано от лице, което
не притежава СУМПС. Обстоятелството, че нарушението, чието преустановяване се
цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че адресат на превантивната
ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП е собственикът на МПС.
Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и
правни последици от производството по налагане на принудителна административна
мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната
административна мярка. В случая актът е съставен срещу трето лице – баща на
адресата на ЗППАМ (според твърденията в жалбата) и дядо на водача, защото той е
извършител на нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но мярката е
приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното МПС.
Наличието или не на противоправно поведение от негова страна е без правно
значение, защото законът не се интересува от вината му. Решаващото в случая е,
че собственото му МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което
обстоятелство в условията на обвързана компетентност задължава административния
орган да издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я
издаде или не. (В този смисъл Р № 1119 от 12.06.2018 г. по адм. д. № 295/2018
г. на Административен съд – Благоевград; Р № от 02.05.2019 г. по адм. д. № 218/2019 г. на
Административен съд – Русе; Р № 888 от 03.05.2019 г. по адм. д. № 497/2019 г.
на Административен съд – Варна;)
В обстоятелствената част на ЗППАМ е
посочен номерът на МПС, поради което неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че информация за номера се черпела само от регистрационните
табели, описани в Заповедта.
Неоснователно е и възражението, че в
ЗППАМ липсвал час на извършване на нарушението и по този начин се нарушавали
правата на адресата. Към преписката по издаване на оспорената Заповед е
приложен и АУАН, в който се съдържа информация за фактите по установеното
нарушение, включително за часа на нарушението.
Неоснователно е и възражението, свързано
с твърдение за липса на мотиви относно срока на мярката. Съгласно нормата, на
основание на която е наложена ПАМ, ограничението може да е за срок от 6 месеца
до една година. Мярката е наложена за минималния срок от 6 месеца или за 190
дни. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е
определена от органа, като е определена при минималния размер. От данните по
преписката и приобщените към Заповедта чрез нея мотиви съдът намира, че
определения в условията на оперативна самостоятелност срок е съответен на целта
на закона.
В заключение, събраните по делото
доказателства установяват, че оспореният административен акт е законосъобразен
по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно
обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна, а Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
При този изход на спора на жалбоподателя
разноски не се дължат.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Д.В.Д.,***,
на Заповед № 19 - 0851 – 000401/ 18.08.2019 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: