Определение по дело №551/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

 

                                          гр. Ловеч, 17.10.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                 2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 551 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

              Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

 

    Подадена е частна жалба № 9672/05.09.2019г. от „Профи кредит България“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В срещу разпореждане № 2933/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1520/2019 г. на Районен съд -Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.Н.Х., за вземане за възнаграждение на закупен пакет услуги, както и лихва за забава в размер на 8.64сумата.Посочва се, че съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство и е превишил своите правомощия. Заявява се, че е нарушено изискването на т.2,б.”б” от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не могат да се събират доказателства и правят изводи по съществуване на вземането.Позовава се на определение №14/03.01.2019 г. по ч.т.д. №1917/18 г. на ОС-Варна, определение от 09.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №145/2019 г. на ОС-Габрово,определение от 21.05.2019 г.по в.ч.гр.д. №171/2019 г. на ОС-Габрово, които актове цитира подробно. В условия на евентуалност , ако контролната инстанция прецени, че има правомощие да се произнесе по спора обсъжда значението на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, действието на ЗЗП и свободата на кредитора да предоставя допълнителни услуги. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт,в отхвърлителната му част и уважи искането за присъждане на претендираните суми.

        Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявителя, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 26.08.2019 г., а частната жалба е изпратена на 02.09.2019 г.,видно от пощенското клеймо. Предвид на това е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във  връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

           Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Подадено е заявление №2580/10.07.2019 г. до Районен съд-Севлиево за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : 175074752, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.”В” срещу длъжника Х.Н.Х. за парично вземане в размер общо на сумата 6217.68 лева, от които 6209.04 лева-главница, 8.64 лева лихва за забава от 06.0.4.2015 г.до 19.05.2015 г.,ведно със законна лихва от предявяване на вземането до окончателното му изплащане. Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнение по договор за потребителски кредит №**********/19.02.2015 г.В обстоятелствената част на заявлението – т.12 е изложено, че между страните е подписан договор за потребителски кредит №№********** при Общи условия, които са неразделна част от него.Липсва конкретика относно размера на сумата по договора, а е вписано, че срока е за 24 месеца при месечна погасителна вноска от 258.71 лева. Изложено е,че Х. не е изпълнил задължението и не е погасил нито една вноска, като последната вноска е следвало да бъде на 05.03.2017 г. Заявено е, че за времето от 06.04.2015 г. до 19.05.2015 г. се дължи мораторна лихва. Заявява се, че задължението се претендира, тъй като е настъпила неговата изискуемост и пълния му размер възлиза на 6217.68 лева. С определение №578/10.07.2019 г. на Севлиевски районен съд е прекратено производството по образуваното ч.гр.д. 727/2019 г. на РС-Севлиево и делото е изпратено по подсъдност на РС-Ловеч. Постановено е разпореждане №2791/05.08.2019 г. ЛРС за оставяне без движение заявлението до конкретизиране на главницата. С писмена молба от 14.08.2019 г. заявителят е конкретизирал претендираните според него елементи на главницата. Ловешки районен съд е издал разпореждане 2933/16.08.2019 г. по ч.гр.д. 1520/2019 г. , с което е уважил исканията и издал заповед за изпълнение №835/16.08.2019 г. , а в частта относно сумата 2499.84 лева-възнаграждение за пакет допълнителни услуги е отхвърлил заявлението.

                Ловешки окръжен съд счита, че сумата в размер на 2499.84лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги не се следва да се присъжда на кредитора. Претендираното от заявителя, възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В цитираната разпоредба е определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Конкретизираното възнаграждение не се включва в регулираните такси по  чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Изложените доводи на настоящата инстанция не касаят произнасяне по същество на казуса, а са обосновани от действието на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК.  Следва само да се отбележи, че претенцията за възнаграждение пакет допълнителни услуги не е елемент от главницата по дълга и предвид на това при условията на чл. 129 от ГПК не могат да бъдат въвеждани нови искания –с нови обстоятелства и размер. Цитираните пространни части от съдебни актове на окръжни съдилища не представляват задължителна практика за съдилищата по аргумент на по- силното основание от чл. 290,ал.3 от ГПК. В този смисъл съдът приема,че искането е в противоречие със закона-чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и е неоснователно.

           Що се отнася до искането за присъждане на законна лихва в размер на сумата 8.64 лева. Действително такава сума е заявена по заявлението от 10.07.2019 г. до Севлиевския районен съд. С разпореждане №2791/05.08.2019 г. ЛРС е оставил без движение заявлението до конкретизиране на главницата. С писмена молба от 14.08.2019 г. заявителят е конкретизирал претендираните според него елементи на главницата. При произнасяне на разпореждане 2933/16.08.2019 г. по ч.гр.д. 1520/2019 г. районният съд е пропуснал да се произнесе относно сумата от 8.64 лева –законна лихва . На основание т.7 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК в заповедното производство намират приложение правилата на чл. 247,чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК и този пропуск следва да бъде отстранен от заповедния съд.

        Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на  чл.411, ал.2, т.2 ГПК и обжалвания  съдебен акт разпореждане № 2933/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1520/2019 г. на Районен съд -Ловеч да бъде потвърден.

         

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

                                    О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 2933/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1520/2019 г. на Районен съд –Ловеч,в атакуваната му част.

          Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.