№ 14
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500499 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от ИВ. М. ХР., КР. М. ХР. и Н. М. ХР., тримата чрез
пълномощника им адвокат Р.М., против решение № 17/ 16.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 193/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с
което са отхвърлени исковете им против ЗД“Б. и.“ АД за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния брат В. М.Х..,
настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 09.01.2020 год., в размер на
50 000 лв. за всеки от тях, или общо 150 000 лв., ведно със законната лихва от
06.02.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетенията, и ищците са
осъдени да заплатят на ЗД“Б. и.“ АД разноски в размер на 5 820 лв.
Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, което е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
противоречие с установената съдебна практика. Считат, че в
първоинстанционното производство са били установени всички необходими
предпоставки от фактическа страна за уважаване на предявените искове по
чл.432 ал.1 от КЗ – настъпило застрахователно събитие, вреди, причинно-
1
следствена връзка между събитието и вредите и валиден застрахователен
договор. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че
произшествието е причинено на 09.01. 2020 година виновно от водача на
лекия автомобил К. М. Т., за който автомобил е била сключена застраховка
„гражданска отговорност“ и събитието е настъпило в срока на
застрахователното покритие. Твърди се, че с категоричност по делото е
установена родствената връзка по съребрена линия на ищците и починалия
при процесното произшествие В. М.Х.., поради което те са материалноправно
легитимирани да претендират обезщетение от смъртта на пострадалия, тъй
като исковете са предявени след приемането на ТР № 1/2018 година ОСГТНК
ВКС и с него е признато, че и други лица, извън изброените в ППВС №4/61
год. и ППВС №5/69 год., които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починали и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, могат да предявят такива искове.
Оспорва се извода на Сливенския окръжен съд, че от събраните по
делото доказателства не може да бъде обоснован извод за изключителни
отношения на близост между въззивниците и починалият им брат В., нито са
налице специални житейски ситуации, предполагащи особена, близка връзка
помежду им. Въззивниците считат, че в обжалваното решение не са обсъдени
подробно и задълбочено събраните по делото гласни доказателства в тяхната
цялост и съвкупност, като съдът дори не е посочил конкретни мотиви защо
приема, че не е налице създадена трайна и дълбока емоционална връзка
между починалото лице и въззивниците. Това дава основание да се твърди
във въззивната жалба, че решението е постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от събраните гласни
доказателства се установява по несъмнен начин емоционалната близост
между починалия и неговите братя, като поотделно се обсъждат показанията
на разпитаните свидетели. Въззивниците настояват, че свидетелските
показания отразяват преки и обективни възприятия и впечатления на
свидетелите, те са достоверни и кореспондират на останалите доказателства
по делото. Заявява се че смъртта на В. Х. се отразила изключително зле на
въззивниците, както физически, така и психически. Те се променили изцяло,
загубили своя обичан брат, с който били изключително близки, морално и
финансово си помагали и взаимно се обичали. Според тях, моралните
страдания, болки и претърпяна скръб никога няма да отшумят и ще ги
2
съпътстват до края на дните им. Ритъмът им на живот е променен
необратимо и завинаги.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на процесуалния закон, тъй като допуснал до разпит само шестима
свидетели при режим на довеждане за установяване на търпените от ищците
болки и страдания, при поискани общо девет свидетели в исковата молба.
Сочи се, че в съдебното заседание на 01.12.2020 год., след разпита на
свидетелите, пълномощникът на ищците е заявил, че на осн.чл.159 ал.2 от
ГПК поддържа искането си за разпит на още трима свидетели в режим на
довеждане за установяване на близките отношения между пострадалите и
починалия. Твърди се, че след проведения разпит на допуснатите свидетели и
с оглед разпределената доказателствена тежест е било необходимо съдът да
допусне разпита на исканите свидетели. Изразява се становище, че след като
първоинстанционният съд е отказал събиране на тези доказателства,
свидетелите следва да бъдат разпитани от въззивната инстанция, тъй като не
се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната,
а за поискани доказателства, които не са допуснати поради нарушение на
процесуалните правила. Заявява се в жалбата, че трите съдебно-
психологически експертизи са били оспорени от въззивниците, като
необосновани и неверни, но съдът е основал своите изводи върху тях. Сочи
се, че вещото лице Г. е уточнил в съдебно заседание, че тримата ищци не са
разбрали характера на зададените им въпроси, свързани със загубата на
техния брат. Заявява се, че в заключенията са направени изводи за това, че у
ищците не са налице признаци на психични отклонения, но вещото лице не
притежава специални знания в областта на психиатрията. В жалбата се цитира
съдебна практика по сходни казуси, касаещи вреди от смъртта на близки
родственици при транспортни произшествия. Изразява се становище, че
справедливото обезщетение, което се дължи на въззивниците, е в размер на по
50 000 лв., като при определянето му следва да се вземе предвид годината на
настъпване на произшествието и нарастващия лимит на застрахователното
покритие.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за
съпричиняване, тъй като е приел претенциите за неоснователни, но се
настоява, че такова възражение не следва да се уважи. Заявява се, че
възражението, основаващо се на твърдения за непоставен обезопасителен
3
колан, е останало недоказано, а отделно от това дори и при поставен колан
смъртта на пострадалия е била неизбежна и това се установява от съдебно-
медицинската експертиза.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Сливен и за
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ в заявените размери, както за
присъждане на разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
ЗД„Б. и.“ АД, чрез адв.Д., в който се навеждат доводи за нейната
неоснователност. Заявява се, че решението е обосновано и законосъобразно,
постановено при пълнота на доказателствата, като сочените във въззивната
жалба отменителни основания не са налице. Посочва се, че изграждането на
изключително близка и трайна житейска връзка с починалия, както и
търпенето на значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето, подлежат на главно и пълно
доказване от претендиращия обезвреждането и трябва да са сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките,
определени с ППВС №4/61 год. и ППВС №5/69 год. Поддържа се, че не са
установени фактите, които биха определили близостта, емоционалната,
фактическа и житейска връзка между ищците и покойния им брат като
особена, много силна надхвърляща обичайната традиционно съществуваща
между братя, такава, достатъчна да обоснове извод, че вследствие внезапната
загуба ищците са претърпели дълготрайни по продължителност и извънредно
силни по интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
Заявява се, че от разпита на свидетелите се установява единствено близост и
привързаност в отношенията между братята и покойния приживе, но не и
изключителност на връзката, както е приел ОС Сливен. Оспорват се
фактическите твърдения в исковата молба, че починалият бил най-големият
от братята и като такъв бил пример и авторитет за ищците. Заявява се, че
липсват твърдения, както и доказателства, братята да са останали без
родители в някакъв период от време или да са били лишени по друга причина
от родителска грижа. Сочи се, че според гласните доказателства братята и
загиналия имали самостоятелни семейства, живеели в отделни домакинства и
дори в различни населени места. Оспорва се достоверността на показанията,
4
дадени от свидетеля М. И., тъй като той изнася факти за период, в който не е
познавал ищците. Отделно от това се сочи, че показанията се отнасят за
събития, настъпили във време, когато братята са живеели в отделни
домакинства и са имали свои семейства. Честите гостувания и събирания по
празници според въззиваемия не могат да се квалифицират като
изключителност на отношенията, тъй като това са нормални отношения за
роднини от този кръг. Заявява се, че по никакъв начин не се установяват
твърденията във въззивната жалба за състояние на психологическо
неразположение извън обичайното такова след загубата на близък човек.
Заявява, че не са допуснати процесуални нарушения по чл.266 ал.3
от ГПК и първоинстанционният съд е изслушал по повече от един свидетел за
всеки от ищците, въпреки, че показанията им касаят установяване на един и
същ факт. Сочи се, че искането за назначаване на повторна съдебно-
психологическа експертиза е неоснователно, тъй като изслушаната и приета
такава от ОС Сливен е отговорила на поставените въпроси и е напълно
обективна и компетентна.
Моли за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявените искове пред Окръжен съд Сливен са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от братя на загинал при пътно-
транспортно произшествие. ИВ. М. ХР., КР. М. ХР. и Н. М. ХР. са предявили
искове против ЗД“Б. и.“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на В. М.Х.., настъпила на 13.01.2020 год. в резултат на ПТП,
в размер на 50 000 лв. за всеки от тях, или общо 150 000 лв., ведно със
законната лихва от 06.02.2020 год. до окончателното изплащане на
обезщетенията. Ищците са поддържали, че между тях и починалия им брат
била изградена силна емоционална връзка още от детството им, поради
обстоятелството, че той бил най-голям, бил пример и авторитет за тях,
полагал грижи за по-малките братя и те израснали покрай него. По-късно тези
близки отношения се запазили, дори и когато всеки от братята създал свое
семейство. Смъртта му им причинила изключително тежки страдания.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло, като от
първоинстанционния съд е направен извод за недоказаност на изключителни
5
отношения на близост и специални житейски ситуации, предполагащи
особено близка връзка.
Пред въззивната инстанция не се оспорва както възникването на
застрахователно събитие, от което е настъпила смъртта на В. М.Х.., така и
степента на родство между починалия и въззивниците. Видно е от
представените удостоверения за родствени връзки, че ИВ. М. ХР., КР. М. ХР.
и Н. М. ХР. са братя на В.. Последният е имал общо единадесет братя и
сестри, като от въззивниците най-възрастен е К.Х., който е с шест години по-
голям от починалия В. Х..
С приемането на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се разшири кръга на правоимащите лица, като към лицата,
очертани в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., са добавиха и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, които по изключение да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на
която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. В
решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС е посочено,
че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от
баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина, а за връзката между братята и
сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о.), съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства,
полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на
заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат
предоставени от родители, съпруг или деца и други (решение №60133/11.10.2021
год. по т.д.№ 1902/2020 год. ІІ т.о. ВКС). За доказване на обстоятелствата по
материалноправната си легитимация лицата от по-широкия роднински кръг
следва да установят три групи факти : 1 / такива, които по своето естество са
годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща –
когато се касае за лица в някаква степен на родство - типичното съдържание
6
на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал; 2/
факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина
особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с
продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период
значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да
позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно
търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от
трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. – така решение
№60070/29.06.2021 год. по т.д.№904/2020 год. І т.о. ВКС.
В настоящия случай фактическите твърдения за възникване на особено
близка връзка между братята се основават на обстоятелството, че починалият
бил най-големия измежду тях, той се грижил за по-малките, водил ги
навсякъде със себе си и те израснали покрай него. Това твърдение е очевидно
невярно, съпоставено с датите на раждане на четиримата братя, а отделно от
това следва да се посочи, че починалият е имал и други братя, родени още
през 1947 и 1949 год., които биха могли да изпълняват ролята, придадена на
В. Х.. В първото съдебно заседание е внесено уточнение от ищците, че в
исковата молба е била допусната грешка и починалият не е бил най-големия
от братята, но въпреки това не са посочени други факти, от осъществяването
на които би се формирала особено близка, изключителна родствена връзка.
Установява се, че към момента на смъртта си В. Х. е бил на 58 години,
имал е свое семейство, живеел е в самостоятелно домакинство, отделно от
братята си. Свидетелите изнасят, че въззивниците също са живеели в
самостоятелни домакинства, имали са свои семейства, като от
удостоверенията за родствени връзки на И. и К.Х.и е видно, че първият има
пет деца, а вторият – осем. Според св.М. Й., И. и В. работили заедно в Италия
за шест месеца, а според св.Д. К. И. и В. работили заедно в Гърция. Според
св.Ю. Г. К. и В. работили в чужбина земеделие. Всички свидетели са
категорични, че братята много се обичали и уважавали, помагали си, често се
събирали със семействата си по поводи и без поводи. Не са събрани
доказателства за факти, от осъществяването на които между братята да са
възникнали отношения на близост, надхвърлящи обичайните за този вид
7
родство и доближаващи ги до отношенията на роднините от най-близкия
кръг. Както вече се каза, починалият не е бил най-голямото от децата и
никой от свидетелите не изнася свои впечатления от миналото, когато този
брат е полагал грижи за по-малките деца в семейството. Въззивниците са
споделили свои преживявания от детството си в хода на събеседването с
вещото лице Г., които са възпроизведени от последния, но липсващите
фактически твърдения за основания за възникване на особена връзка на
близост не могат да бъдат попълнени с помощта на събраните по делото
доказателства. Дори и в детството си някои от братята да са били по-близки
поради сходната си съдба, необходимо е тази връзка да е изградена трайно и
да съществува със същия интензитет към момента на смъртта, за което в
случая не са налични доказателства. Свидетелите споделят, че някои от
братята и починалия са работили заедно в чужбина, но липсва конкретика за
значителна продължителност, а и за особени ситуации, в които братята да са
изградили по-близка връзка, присъща за по-близкия родствен кръг. Най-
вероятно работата в чужбина е предприета от тях като възрастни хора, с
утвърдени отношения в своите семейства, с цел грижа към своите низходящи,
а не един към друг. От заключенията на в.л.Г. се установява, че не се
откриват отношения на обвързаност и/или зависимост между въззивниците и
починалия извън рамките на обичайното. Единствено въззивникът Н.Х. е
споделил за специално отношение към починалия, изградено на базата на
общата им житейска съдба, но в един минал житейски период. Според съда
тази сплотеност е характерна за отношенията между братя, преминали през
определена фаза от развитието си, и в никакъв случай не покрива критериите,
заложени в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Според вещото лице, всеки от въззивниците е претърпял емоционална травма,
с която се е справил или се справя в някаква степен, но психичния им свят не
е засегнат необратимо.
От свидетелските показания се установява, че тримата въззивници са
претърпели значителни неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта
на своя брат, настъпила внезапно и неочаквано. Свидетелите сочат, че те се
променили, изпитвали силна тъга и отчаяние, затворили се в себе си, често
ходели на гроба на брат си. Активната им легитимация във връзка с така
претърпените морални вреди, следва да е основана на силно травмиращия
характер поради самото естество на събитието, но степента и бавната
8
обратимост на негативните последици трябва да се дължи на създадена
дълбока и трайна емоционална връзка, която по съдържанието си да е
запазена и прекъсната от смъртта на починалия. В случая се установяват
отношения на близост и съпричастност, както и страдания в резултат на
внезапната загуба на близък, която е характерна за съответния родствен кръг,
особено като се имат предвид трайно близките отношения между братя и
сестри, присъщи за българското общество. Липсват предпоставки за
уважаване на претенциите, ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, без да се обсъждат възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат и за размера на справедливото обезщетение, като
неотносими.
Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, каквито
се сочат в жалбата. Липсващи фактически твърдения за причина, от която са
възникнали особени отношения на близост (напр.взаимна грижа и помощ,
загуба на родители в най-ранна възраст и пр.) не могат да бъдат попълнени с
помощта на свидетелски показания, а и в жалбата не се заявяват конкретни
фактически твърдения, които са останали недоказани. Свидетелските
показания са обсъдени от първоинстанционния съд в пълнота и във връзка с
другите доказателства по делото и при тяхната преценка въззивният съд
достигна до същите правни изводи.
Съобразно съвпадащите крайни изводи на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд – за неоснователност на предявените от
въззивниците искове , обжалваното решение, с което са отхвърлени, следва
да се потвърди.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноски и има право на
такива съобразно изхода от обжалването. Представил е списък на разноски в
размер на 7 560 лв. и три отделни договора за правна защита и съдействие с
предмет образуване, защита и процесуално представителство по жалбите на
всеки от въззивниците, с уговорено възнаграждение в размер на 2 520 лв. с
ДДС по всеки договор. От насрещната страна са въведени възражения липса
на доказателства за реално заплащане и за редукция поради прекомерност.
Всеки от договорите съдържа и разписка за плащане на възнаграждението в
брой, ето защо първото възражение е неоснователно. Изчислен по реда на
Наредба №1/09.07.2004 год. за МРАВ минималния размер на адвокатското
9
възнаграждение върху интерес от 50 000 лв. възлиза на 2 436 лв. с ДДС, което
представлява незначително отклонение спрямо уговорения размер. Адвокатът
има право на възнаграждение, което не може да бъде в по-нисък размер от
предвидения по Наредба №1/09.07.2004 год., но също така то трябва да бъде
справедливо и обосновано спрямо обема на работата – чл.36 ал.2 от ЗА. В
случая защитата е осъществена спрямо три субективно съединени иска,
депозирани от лица с еднаква степен на родство и основаващи се на сходни
факти. Тясната връзка от обективна и субективна страна е довела до
осъществяване на обща защита, с депозиране на един общ отговор и
извършване на един и същ обем работа. Макар според Наредба №1/09.07.2004
год. за защита по всеки иск да се дължи отделно възнаграждение, изчислено
върху всеки материален интерес, справедливото възнаграждение спрямо
обема на работата пред въззивната инстанция е в размер на 2 520 лв. и до този
размер следва да се присъди в полза на въззиваемия (в подобен смисъл е
произнасянето в определение №37/01.02.2021 год. по ч.гр.д.№190/21 год. ІV
г.о. ВКС).
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/ 16.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 193/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА ИВ. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес в гр.Ямбол, ул.“С.“
№119, КР. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес в гр.Сливен, ул.“К. К.“ №118 и
Н. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес в гр.Ямбол, ж.к.“Р. К.“ №18, вх.Б, ет.6,
ап.29, да заплатят на ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д. Б.“№87, разноски пред въззивната инстанция в
размер на 2 520 (две хиляди петстотин и двадесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11