№ 645
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220100923 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Не се явяват страните и не изпращат свои представители, като ищцата е
редовно призована на посочения от нея съдебен адрес. Изпратената призовка
до ответното дружество към момента н се е върнала по делото.
Не се явява вещото лице М.Л.. Същата не е призована за съдебното
заседание, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си за внасяне на определения от съда депозит.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от ищцата с вх.
№9487/28.05.2021 г., с която в изпълнение на задължението й е представила
платежно нареждане за внесен депозит за ССчЕ.
Докладва и писменото становище на ищцата чрез пълномощника й вх.
№ 11071/17.06.2021 г., в което е посочено, че поради служебна ангажираност
няма да се явят в съдебно заседание. Моли се да бъде даден ход на делото в
отсъствие на ищцовата страна. Поддържат се предявените искове. Взето е
становище по доказателствата. Ищцата държи на допуснатата по делото
експертиза. Изразено е и становище по същество за уважаване на исковете.
СЪДЪТ докладва постъпилата от ответното дружество молба за гледане
в отсъствие, която първоначално е постъпила по ел. поща и е с вх.Номер от
18062021 г, а впоследствие постъпила и по пощата и е с №11216/18.06.2021 г.
В молбата е посочено, че поради невъзможност на пълномощника на
1
ответното дружество същият няма да се яви в съдебно заседание. По хода на
делото е взето становище. Счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото. Изразено е становище по проекто доклада, по
доказателствата и доказателствените искания. Към молбата са приложени
писмени доказателства в заверени преписи.
С молба вх. № 11312/21.06.2021 г. ответното дружество е представило
документ за внесен депозит за възнаграждеине за вещото лице.
С оглед гореизложения доклад и като взе предвид изразеното от
процесуалния представител на ответника в молбата от 18.06.2021 г., че счита,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съдът приема, че
няма пречка ход на делото в днешното съдебно заседание да бъде даден в
отсъствието на страните. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в подадената искова молба, че на 10.12.2019 г. Р. ИВ. Й.
сключила договор за потребителски кредит № 584689 със „Стик-Кредит” АД.
В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800.00
лева.
Сочи се, че в чл. 17. от договора е посочено, че Кредитополучателят се
задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до
3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
Кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички
задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един
2
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е,
че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска. В чл. 18. от договора е уговорено, че третото
лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските
обекти на Кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за
встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи
солидарно да отговаря, заедно с Кредитополучателя за връщането на всички
дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор,
задължението на Кредитополучателя, съгласно същия, член се смята за
изпълнено. В чл. 19. от договора е посочено, че третото лице /поръчител/
подлежи на предварителна проверка от страна на Кредитора с оглед на
неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че
страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря
кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;
Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;
Липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да
не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция; Да не е настоящ кредитополучател в „Стик-Кредит“ АД;
Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.
Сочи се, че в чл. 20. от договора е уговорено, че страните се съгласяват,
че неизпълнението на задължението на Кредитополучателя, посочено в чл.
17, 18 и 19 от договора ще причини на Кредитора вреди, които неустойката
посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че
Кредитополучателя не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от
договора същият дължи на Кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от
стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Сочи се, че в чл. 22. от договора е посочено, че страните декларират
съгласие, в случай, че посочената в чл. 20. от същия неустойка, стане
дължима, от страна на Кредитополучателя, последният да я заплати с всяко
лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.
Сочи се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 216.00
лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или
3
банкова гаранция, посочени в процесния договор.
Твърди се, че в погасителния план, част от процесния договор е
посочено, че общо дължимата сума по кредита е 824.00 лева, общо дължимата
сума, когато не е осигурена гаранция, е 1040.00 лева, срокът на кредита е един
месец, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %.
Твърди се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор,
а именно в общ размер на 1040.00 лева.
Счита се, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила.
Сочи се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10. ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че настоящият случай касае сключването на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на
предложението до сключването на договора са използвани изключително
средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на
договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчикът „Стик-Кредит” АД не е изпълнил императивно вмененото му
задължение да предостави на потребителя Р. ИВ. Й. изискуемата
преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които
последната може да се откаже от него.
Счита се, че всички разменени между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които
обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената
процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез
4
квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Счита се, че ответното дружество е приело за сключен процесния
договор с Р. ИВ. Й. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последната да е изразила валидно своето съгласие.
Смята се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема
от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на
ГПР от посочения.
Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за
кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не
5
може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му“.
Счита се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 360.00 % за
конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи се, че в чл. 17. от договора е посочено, че Кредитополучателят се
задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до
3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
Кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит АД всички
задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези задължения.
Сочи се, че в чл. 20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват,
че неизпълнението на задължението нй Кредитополучателя, посочено в чл.
17, 18 и 19 от договора ще причини на Кредитора вреди, които неустойката
посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че
Кредитополучателя не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от
договора същият дължи на Кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от
стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Счита се, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички
изисквания, посочени в договора. Ето защо считам, че е налице нищожност
на договора по смисъла на чл. 26. ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че в настоящият случай касае еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
6
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
Счита се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че Кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не
предостави в срок до 3 дни от подписване на договора обезпечение -
поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита се, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към
този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът,
както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.
Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
касационен съд/.
Счита се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1,
7
пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо.
Сочи се, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от
ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието
плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смятам, че от горното е
изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде
предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от
ЗЗД, при непредоставено обезпечение. Считам, че ако кредиторът е имал за
цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит,
каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите
обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че
това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението
на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици
qt договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
8
Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Стик-Кредит" АД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 216.00 лева, която по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата,
която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно
описан, действителният такъв щеше да възлиза на 360.00 % /а не както е
посочен в договора - 42.58 %/. Ето защо считам, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията между страните.
Сочи се, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
считам, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Твърди се, че с тези действия „Стик-Кредит” АД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна. Всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР. ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо считам, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Счита се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на
9
размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Сочи се, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР
се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„неустойка“/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнително правния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се Решение от 15.03.2012 г.
по дело С/—453/10 на СЕС.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. тъй
10
като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Счита се, че определения от кредитодателя
размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената
„неустойка“) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази
връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от
ЗПК/.
Сочи се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор
за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищцата
реално е върнала на ответното дружество.
Твърди се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен
и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Счита се, че е налице унищожаемост на процесния договор на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и
явно неизгодни условия.
Твърди се, че ищцата Р. ИВ. Й. е била принудена да сключи Договора за
потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирала в крайна
нужда. Към този момент тя не е разполагала с достатъчно финансови средства
да задоволи своите и на нейното семейство основни потребности - заплащане
на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен
11
характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането
на вътрешната й воля да сключи договора. При условие, че тези факти не бяха
налице Р. ИВ. Й. нямаше да сключи процесния договор или поне със
сигурност нямаше да го сключи при тези условия.
Твърди се, че са налице неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации. Ищцата е получила сумата в размер на 800.00 лева,
като впоследствие е върнала сумата от 1040.00 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
на 240.00 лева или печалба за предоставената услуга в размер на близо 50 %.
Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически
условия в страната към момента на предоставяне на заема - 10/12/2019 г.
Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, се
счита, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност,
отделните клаузи от процесния договор.
Твърди се, че ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер
на 800.00 лева, като впоследствие Р.Й. е погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1040.00 лева.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита".
Счита се, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 240.00 лева - разликата между
заплатената от ищцата на ответното дружество сума (1040.00 лева) и
получената от нея сума (800.00 лева).
Иска се от съда, след доказване на твърденията в настоящата искова
молба, включително относно нищожността, евентуално унищожаемостга на
12
процесния договор, или евентуално нищожността на отделните клаузи от
последния, да постанови решение, с което да осъдите на основание чл.23 вр.
чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Стик-Кредит” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище" № 13Б, представлявано от Х. М. Т., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН:
**********, живуща в гр. Пазарджик, ул. *******" № *, ет. *, ап. *. сумата в
размер на 240.00 лв., представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените
суми.
Към молбата са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
Постъпила е молба от ищцата чрез пълномощникът й адв. Н., с вх. №
6361/12.04.2021 г., с която заявява, че на основание чл. 214 от ГПК прави
изменение на исковата претенция от Р. ИВ. Й. срещу „Стик-Кредит“ АД, като
моли същата да се счита предявена за сумата в размер на 25 лева като
частичен иск от сумата в размер на 240.00 лева. Моли се съдът да призовете
страните по делото и след доказване на твърденията в исковата молба,
включително относно нищожността, евентуално унищожаемостта на
процесиите договори, или евентуално нищожността на отделните клаузи от
последните, да постанови решение, с което осъдите на основание чл. 23, вр.
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД „Стик-Кредит” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище" №
13Б, представлявано от Х. М. Т., представлявано от Н. П. П., да заплати на Р.
ИВ. Й., ЕГН: **********, живуща в гр. Пазарджик, ул. *******" № *, ет. *,
ап. *, сумата в размер на 25 лева като частичен иск от сумата в размер на
240.00 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, както и
13
направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че ищцата ще се ползва от всички представени
писмени доказателства и направени доказателствени искания.
Препис от молбата е връчен на ответното дружество на 13.05.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с което счита предявеният иск за допустим, но
подадената искова молба за нередовна, с оглед изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК.
Твърди се, че в петитума на исковата молба, ищецът не е посочил
конкретно, по кой договор за кредит се дължи претендираната сума.
Неточното формулиране на искането, от една страна не позволява на
ответника да формира правилно своята защита, а от друга позволява
интерпретации на спорния предмет на иска, независимо от теоретичната
възможност за извеждането му по дедуктивен път от обстоятелствената част.
Липсата на индивидуализация на спорния предмет може да доведе, в един
последващ момент, до фактическо изменение на иска без процесуално да е
допустимо такова. Горното го посочваме с оглед на факта, че между ищеца и
ответника са налице повече от един договори за кредит.
Твърди се, че в Раздел III от исковата молба ищецът твърди, че
недължимостта на платената по договора за кредит сума е следствие на
нищожност „на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл.146 от ЗЗП на поради неравноправност,
отделните клаузи на договора“.
Твърди се, че нито от обстоятелствената част на исковата молба, нито
от петитума, става ясно, кои точно договорни клаузи, ищецът твърди че са
нищожни и какво е основанието за нищожността на всяка конкретна клауза (
доколкото са изброени три отделни хипотези).
Твърди се, че във връзка с твърдяната нищожност на отделните клаузи
от договора, считаме че липсва индивидуализация на петитума. Това е така,
понеже евентуалната нищожност на отделната клауза, влече след себе си
14
недължимост на платеното имено въз основа на нея. Общото посочване на
сумата от 240.00лв, без конкретизация на това, каква е надплатената сума по
всяка отделна клауза считаме, че води до непълнота и неточност на
претенцията.
Моли се съдът да остави делото без движение, до отстраняване на
допуснатите нередовности.
Счита се предявения иск срещу ответното дружество за неоснователен
и се моли съдът да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Не се оспорва обстоятелството, че на 10.12.2019г. между „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, в качеството си на кредитор и Р. ИВ. Й. в качеството й на
потребител по смисъла на Закона за потребителски кредит ( ЗПК) е сключен
Договор за потребителски кредит № 584689/10.12.2019г. (наричан за краткост
Договора), по силата на който, кредиторът следва да предостави на ищеца
заемна сума в размер от 800.00лв., а потребителят да върне сумата заедно с
дължимото възнаграждение за нейното ползване, съгласно Погасителен план.
Сочи се, че договорът е сключен от разстояние, като част от системата
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора и при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В изпълнение на своето
договорно задължение на 10.12.2019г., „СТИК-КРЕДИТ“ АД преведе на
ищеца посочената в договора сума, за което предоставяме по делото
платежно нареждане.
Възразява се срещу твърденията на ищеца, че са нарушени
императивните изисквания на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, включително но не
само: че не е спазена предписаната от закона форма; че липсва посочване на
ГПР в договора за кредит; че не е посочено правото на отказ от договора на
потребителя.
Възразява се срещу твърдението, че на ищеца му е начислявана
неустойка по чл.17 и следващите от процесния договор за кредит.
Възразява се срещу твърдението, че ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата от 216.00лв., представляваща договорна неустойка по чл.17
15
и следващите от процесния договор за кредит.
Сочи се, че действително, в чл.17 и следващите от договора за кредит е
предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя, може да му бъде начислена неустойка.
Кредиторът обаче не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.
Твърди се, че ответното дружество не е начислявало, претендирало
нито получило от ищеца плащане, представляващо погасяване на неустойка
по чл. 17 от договора.
Възразява се срещу твърдението, че ищецът е заплатил на
представляваното от ответното дружеството сумата от 1040.00лв. по
процесния договор за кредит.
Излага съображения по твърдението че Договор за потребителски
кредит № 584689/10.12.2019г. е недействителен (нищожен) на основание чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД:
Твърди се, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в Общите условия
уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД и неговите клиенти, по
повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от
разстояние (наричани за краткост ОУ), неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на посочен в отговора адрес.
Следва да се има предвид, че приложените към исковата молба ОУ, не са
действали към момента на сключването на Договора. Последните са
утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД от 29.05.2020г., т.е. пет месеца след сключването на Договора.
Твърди се, че съгласно приложимите към момента на сключване на
Договора с ищеца ОУ ( утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на
директорите на СТИК-КРЕДИТ АД от 31 /05/2017г.) - страните ползват
Интернет (и по-точно размяна на електронни съобщения от и до електронна
16
поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ АД“, находящ се на адрес:
www.stikcredit.bg) и/или телефон (чрез гласови услуги или кратки текстови
съобщения / CMC) като средство за комуникация и извършване на правни
изявления.
Твърди се, че комуникацията между страните се осъществила по
инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за
отпускане на кредит. Съгласно чл.3.4 от ОУ, кандидатстването може да се
извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за
регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на WEB -
страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване,
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
Идентификационен номер) и електронна поща ( имейл).В чл. 2.1 от ОУ е
посочено, че „Идентификационен номер” представлява „мобилен телефонен
номер, от който кандидат - заемателят кандидатства за заем по Телефонната
линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях
(настоящи и бъдещи), изявленията, направени до Дружеството от този
Идентификационния номер са изявления на заемателя”. Отделно от горното,
ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар.
Личен акаунт. Съгласно Дефинициите на ОУ, „Личен акаунт” представлява
„лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него
чрез предоставяне на информация за електронна поща (e-mail) и парола.
Електронната поща (e-mail), посочена от Потребителя във Формата /
Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация
на същия от страна на Кредитора”. В допълнение, в чл.2.1 от ОУ е посочено,
че ползването на Идентификационния номер, Личния акаунт и електронна
поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена
силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.13, ал. 4 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Сочи се, че сключването на Договора е инициирано от ищеца със
създаване на Личен акаунт на уебсайта на ответното дружество, който акаунт
се ползва с посочена от потребителя електронна поща и избрана от него
парола. При създаване на акаунта, потребителят е негова електронна поща.
Твърди се, че на 10.12.2019г. чрез създадения Личен акаунт - Р. ИВ. Й. е
попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
17
зададените полета в заявлението са въведени следните данни - трите имена,
ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция;
допълнителни лица за контакт; желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. В
Заявлението е посочен и т.нар. идентификационен номер, а именно: ********.
Сочи се, че след попълване на Заявката за кандидатстване и в
съответствие с посоченото в чл. 5.14 от ОУ на ищцата е изпратен ПИН код
под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея
Идентификационен номер, който ПИН код ищеца въведе на сайта на „СТИК-
КРЕДИТ“ АД в своята Заявка и натисна бутона „Потвърди”, с което действие
последният потвърди заявката си. Като допълнително средство за
потвърждение на Заявката, включително относно размера на кредита, срока
на неговото изплащане и месечната погасителна вноска, чрез обаждане до
Идентификационния номер бе проведен телефонен разговор с г-жа Й.. По
време на разговора със служител на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ищеца потвърди,
че кандидатства за потребителски кредит по силата на който, кредиторът
предоставя на ответницата заемна сума под формата на кредитна линия в
размер на 800 / осемстотин лева/ лева със срок на ползване 12 / дванадесет /
месеца, а тя се задължава да ползва кредита за лични нужди и да го върне
заедно е дължимата лихва и другите разходи по кредита в сроковете и при
условията на Договора и Погасителния план. В рамките на срока на ползване
на кредита, кредитополучателят може многократно да усвоява суми по
кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит, като
необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е
кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен
предходен транш по кредита, да не е настъпила промяна в декларираните
обстоятелства, довели до отпускането на кредита и след одобрение от страна
на Кредитора.
Сочи се, че на така подадената заявка бе поставен идентификационен
номер № 89619 и след одобрение от страна на „СТИК-КРЕДИТ“ АД за
отпускане на сумата, на посочената от заявителя електронна поща, били
изпратени автоматично Договор за потребителски кредит
№584689/10.12.2019г. с приложение № 1 /Погасителен план/ към него и
18
стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и Общи условия /ОУ/. Процесиите
документи съдържат необходимата преддоговорна информация за желания
кредит, предоставени са в ясен и четим вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на
обезпечение.
Сочи се, че неразделна част от договора представлява Приложение № 1
Погасителен план, в което е разписано, че кредитът се предоставя за срок от
12 месеца, при краен срок за погасване на първи транш - 09.01.2020г., при
общ размер на задължението от 824.00лв, от които 800лв. главница,
възнаградителна лихва от 24.00лв., с годишен лихвен процент от 36.00%. и
годишен процент на разходите (ГПР) 42.58%. Срокът, за който е сключен
Договора е една година, като потребителят се задължава да погасява сумите
по всеки транш в срок до 30 дни след тяхното усвояване.
Сочи се, че освен горе цитираните документи, електронното писмо,
изпратено до посочената от г-жа Й. електронна поща, съдържаше и т.нар.
линк за потвърждение. Съгласно чл. 7.3 от ОУ, „след получаването на
Одобрението за отпускане на Заема, Заемателят е необходимо да изрази
своето съгласие за сключване на Договора за заем „чрез кликване“ върху
електронното съобщение - линк, като след това въведе избраната от него
парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С
въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за
сключване на договора, при посочените в него условия, по този начин се
приемат както конкретните условия на Заема, така и Общите условия.“.
Паролата, която следва да се въведе е личната парола на потребителя,
създадена за влизане в неговия личен акаунт.
Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита
на 10.12.2019г. (денят на кандидатстване), г-жа Й. „активира“ изпратения до
електронната й поща линк, чрез кликване върху него и въвеждане на своята
парола, с което последната изрази и своето съгласие за сключване на
Договора. В резултат на това между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и ищеца като
кредитополучател, на 10.12.2019г., е сключен във формата на електронен
19
документ Договор за потребителски кредит № 584689/10.12.2019г.
Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено
изцяло със закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/, ЗПК и с другите приложими нормативни актове.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението
си за предоставяне на предварителна информация относно бъдещия договор.
Както вече бе изтъкнато, договорът е сключен от разстояние, като за целта
ищцовата страна е попълнила „Заявка за кандидатстване“ за потребителки
кредит, която прилагаме като доказателство към настоящия отговор. След
провеждане на телефонен разговор със служител на „СТИК - КРЕДИТ“ АД и
доуточняване на параметрите по избрания кредит на г-жа Й. са й изпратени
два последователни имейла: първият съдържащ Стандартен европейски
формуляр ( наричан за краткост „СЕФ“), в който се съдържа необходимата
преддоговорна информация и вторият съдържащ процесния договор,
погасителен план, общи условия, декларация за обработване и съхранение на
лични данни и отново СЕФ. Видно от приложените имейли, на ищцата е била
предоставена възможност да се запознае с всички условия по Договора, като
същата не е била длъжна да ги приеме. Напротив - тя е дала изричното си
съгласие, като е активирала линка, съдържащ се във втория имейл, с което бе
и приключена процедурата по сключване на Договора. Във връзка с всичко
гореизложено не смятаме, че може да се приеме, че по Договора не е дадено
валидно съгласие или че същия не е индивидуално уговорен / най - вече
имайки предвид всичките възможности, дадени на ищцовата страна да повлия
върху всяка част от съдържанието на Договора/.
Твърди се, че правото на отказ на потребителя от Договора се съдържа
в чл. 13 от същия, където е подробно описана процедурата, като тази клауза
по никакъв начин не се различава от императивните разпоредби на закона,
заложени в ЗПК и ЗЗП, а именно, съгласно цитирания от Договора член,
заемателят има право без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина, да се откаже от сключения договор за кредит, като уведоми
писмено заемодателя в 14-дневен срок от сключването на договора. В случай,
че заемателя упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на
заемодателя получената заемна сума / главницата/ и да заплати лихва за
периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на
20
главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване
правото на отказ. Срокът за връщане на заемната сума започва да тече от
датата на получаване на уведомлението от заемодателя. Същият текст се
съдържа в чл. 29 от ЗПК, като в Договора процедурата е дори по - подробно
описана, за да бъде тя максимално ясна за потребителя.
Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние,
поради което, възникналите между страните правоотношения представляват
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.
6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). С
оглед което приложим в случая е именно ЗПФУР. Чл.18, ал.1 от ЗПФУР не
изисква полагане на подпис на страните по договора, а доставчикът на
финансови услуги е длъжен да докаже единствено, че е изпълнил
задължението си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, които факти
намираме за доказани, имайки предвид предоставените с настоящият отговор
доказателства. ЗПФУР се явява специален по отношение на Закона за
потребителския кредит. Имайки предвид общото правило, че специалният
закон дерогира общия, считаме че нормите на ЗПФУР следва да бъдат
приложени преимуществено през тези на ЗПК.
Сочи се, чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, гласи, че електронния подпис
представлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. Видно от данните посочени
в заявката за кандидатстване на ищеца, в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с него. Следователно с попълване на
личните си данни в заявката за кредит, ищцата автоматично следва да се
счита за неин автор, тъй като никое друго лице не би следвало да притежава
тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този
електронен документ към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл.13 ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Между страните има такава уговорка, която се съдържа в чл. 5.7
от Общите условия, с които ищцовата страна се е съгласила. Поради което
21
намираме, че Договорът и приложенията към него са надлежно подписани от
страните, като аргументи в обратната насока са неоснователни.
Счита, че са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът,
както и приложенията към него са написани с ясен и четим шрифт, на
български език, посочен е размерът на главницата, размерът на
възнаградителната лихва, задължението за предоставяне на обезпечение и
неблагоприятните последици от неспазването на това задължение, срокът за
който се предоставя заема, годишния лихвен процент - 36%, както и
годишния процент на разходите - 42.58%. В погасителния план се съдържат
всички вноски, които ищеца е трябвало да погаси, посочен е размера на всяка
една от тях, както и от какво се състоят - каква част от лихвата и главницата
се погасяват с тях, падеж на всяка вноска, общия размер на задължението -
веднъж само главница, веднъж сумата, която се дължи с възнаградителната
лихва и веднъж техният сбор + евентуално дължимата неустойка за
непредоставено обезпечение. Следва да се отбележи, че никъде в закона няма
изискване, което да задължава кредитодателя да посочи лихвения процент за
всеки ден от действието на Договора. Цялата сума по задължението е
подробно описана и в СЕФ - посочен е целият размер на всяко едно от
задълженията поотделно, както и общо техният сбор. Също така размерът на
шрифта на Договора и на приложенията към него, не е по- малък от 12. Дори
и да се приеме за такъв, тази разпоредба не следва да намери приложение в
конкретния случай, т.к. всеки браузър и всяка програма за отваряне и четене
на електронни документи е с различен мащаб. Освен това всяка програма
разполага с функция за уголемяване на шрифта. Също така Договора и
приложенията към него са представени в два екземпляра - по един за всяка от
страните, което е и видно от приложените към исковата молба доказателства.
Сочи се, че в исковата молба се твърди, че ГПР не трябва да е посочен
само като процент, а е необходимо да бъдат посочени основните данни, които
са послужили за неговото изчисляване, както и ясно разписана методика за
неговото изчисляване. Следва да се отбележи, че никъде в европейското или
българското законодателство няма подобно изискване, а напротив - съгласно
Решение на СЕС от 19 декември 2019 година по дело С- 290/19, ГПР трябва
да бъде изразен в процент, в конкретна цифра. Всъщност този процент
позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка обхвата
22
на задължението, поето със сключването на договора за кредит (посочва се
съдебна практика). В този аспект задължението за информиране, залегнало в
член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, съгласно което договорът за
кредит трябва да посочва ясно и кратко ГПР, допринася за постигането на
целите, преследвани с тази директива. Следователно ГПР трябва да е посочен
именно като процент - точно и ясно, за да бъдат постигнати целите, закрепени
с Директива 2008/48, като цитираното от ищеца Решение на СЕС от 20
септември 2018 г. по дело С 448/17 е неприложимо за процесния договор.
Същото касае Договор за потребителски кредит, който не съдържа ГПР, а
само математическата формула, по която се изчислява той, като именно
поради тази причина, съдът приема, че трябва да бъдат посочени данните за
изчисляването му, а не защото е необходимо да бъдат изброявани във всеки
един договор за кредит.
Твърди се, че единственото изискване, съдържащо се в ЗПК и
Директива 2008/48, е да бъдат посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно цитираното приложение,
„изчисляването на ГПР по кредита се извършва при отчитане на следните
допълнителни допускания: договорът за потребителски кредит ще е валиден
за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора“, като
останалите предложения от приложението не засягат процесния договор. В т.
2, част III „Разходи по кредита“ от приложения по делото СЕФ са описани
взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на
разходите по Договора, като те са именно тези, които Директивата урежда и
допуска. Допълнителните допускания са подробно описани и в чл. 14.11 от
Общите условия, които са неразделна част от Договора.
В исковата молба се твърди и че в Договора е посочен грешен ГПР, т.к.
в него следва да бъде включено задължението за неустойка за непредоставяне
на обезпечение. Съгласно цитираното от ищеца TP № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1 /2009 г., ОСТК на ВКС, неустойката има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Същата в случая има обезщетителна
функция - тя се дължи при неизпълнение на акцесорното задължение за
предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 17 от Договора, а съгласно чл.
23
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по Договора. С оглед което и не смятаме,
че същата е трябвало да бъде включена в ГПР. Дори и да се приеме, че
неустойката е трябвало да бъде включена ( като по такъв начин евентуално би
се надвишил законовия максимум на ГПР), приложими ще бъдат специалните
по отношение на чл. 22 ЗПК норми, а именно - ал. 5 и ал. 6 от чл. 19 ЗПК.
Следователно въпреки, че неустойката не следва да бъде включена в размера
на ГПР, дори да се приеме обратното, същото не води до пълна нищожност на
Договора, а единствено до нищожност на неустоечната клауза /посочва се
съдебна практика/. В подкрепа на изложеното е и цитираното от ищцовата
страна Решение па СЕС от 15 март 2012 година по дело С-453/10, което гласи
че целта, която законодателят на Съюза иска да постигне с Директива 93/13, е
да се възстанови равновесието между страните, като същевременно се запази
валидността на договора като цяло, а не да бъдат обявени за недействителни
всички договори, които съдържат неравноправни клаузи.
Твърди се, че независимо от обстоятелството, че подобна дължима
неустойка при непредоставено обезпечение не е начислявана и събирана от
ответното дружество, намираме клаузата за валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.
Счита се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговорения в Договора срок поръчител. Ищецът е бил запознат с условията на
Договора, преди същия да бъде сключен ( с изпращането на първото
електронно съобщение и приложеният към него СЕФ), като не е бил длъжен
да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие
лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е
съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към
подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си,
ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила
чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори и сключването на
договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те
дължат обезщетение. Не бива да се забравя и това, че видно от Договора,
неустойка се дължи единствено за периода, в който заемателя реално не е
предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие -
24
същата спира да се начислява. Тоест причината да заплати такова
обезщетение е именно неговото виновно поведение. Следва да се отбележи и
че ответника е спазил задължението си да извърши оценка на
кредитоспособността на ищеца. Именно поради това и му е бил отпуснат
кредит, съдържащ клауза за обезпечение.
Сочи се, че разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД е диспозитивна и на
кредитора му е предоставена възможност по негова преценка, да се възползва
от правото си да поиска изпълнение на всички задължения предсрочно при
положение, че длъжникът не е предоставил предвидените между страните
обезпечения. Това не означава, че страните не могат да предвидят неустойка
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В случая
неустойката е предвидена за обезщетяване на косвените вреди, които
кредиторът ще понесе при нейното непредоставяне. Последните се изразяват
в това, че при сключване на договора, ответникът с голяма доза увереност е
смятал, че потребителят ще предостави обезпечение под формата на
поръчителство. По този начин и в случай на неизпълнение от страна на
длъжника, кредиторът би имал възможност да удовлетвори претенцията си и
спрямо едно друго имущество, което в някаква степен му гарантира
успешното изпълнение на задълженията на длъжника по договора. С
непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че
неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга
неговия интерес.
Твърди се, че по въпроса за кумулирането на мораторната лихва за
забава с неустойка за неизпълнение на задължение - обезщетение за забава се
дължи винаги, когато едно лице не изпълни навреме своята престация,
независимо дали такова обезщетение е изрично уговорено между страните.
Следователно задължението произтича по силата на закона - чл. 79 от ЗЗД,
като същото е дължимо при неизпълнение на главното задължение по
Договора. Неустойката за непредоставяне на обезпечение се дължи, когато
длъжникът по Договора не изпълни акцесорното си задължение за
предоставяне на поръчител, който да гарантира изпълнение на главното
задължение. Действително и двете задължения представляват „санкции“ за
неизпълнение на задължение. Но те се дължат при неизпълнение на различни
задължения. Поради което аргументът, че две санкции не могат да се налагат
25
при неизпълнение на едно и също задължение, също е неприложим. Не е
налице и нарушение на чл. 33 от ЗПК, тъй като тази норма урежда
последиците от забава на изпълнението на главното задължение, но не и на
акцесорните.
Сочи се, че в българското право в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този
принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае,
с когото желае и след като сам определи и се съгласи със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която
се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за
свобода на договаряне и по своя свободна воля, страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, изискващ предоставяне на обезпечение под
формата на поръчител, в който изначално е била включена и клаузата,
регламентираща неблагоприятните последици от неизпълнението на това
задължение. Договорът за кредит е индивидуално уговорен между страните
(видно от предоставената между тях кореспонденция), като няма
доказателства в обратната насока. Ищецът е бил предварително запознат с
всички елементи от Договора и е имал възможността да въздейства върху тях,
както по време на телефонния разговор, така и след изпращане на имейлите,
но не го е направил. С оглед което клаузите уреждащи задължение за
предоставяне на обезпечение, както и неблагоприятните последици от
неизпълнението му, не могат да бъдат приети за неравноправни, а оттам и за
нищожни на основание това, че не са индивидуално уговорени. Въпреки това,
ако се приеме, че въпросната клауза е неравноправна, поради това, че не е
индивидуално уговорена, следва да се има предвид Определение № 305 от
15.05.2018 г. по т. д. № 2604 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение, съгласно което клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП, които не са
индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на
неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо.
Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
26
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение и негативните
последици следващи неизпълнението му са подробно и ясно описани, както в
Договора, така и във всички приложения към него. С оглед което не следва да
бъде уважено искането на ищеца и на това основание.
Твърди се, че неустойката се дължи за неизпълнение на договорно
задължение, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Поради което и въпросното обезщетение не следва да
бъде включено в годишния процент на разходите, както се твърди от
ищцовата страна. Независимо от горното, ако въпросната клауза бъде приета
за нищожна, не следва да се забравя чл. 26, ап. 4 ЗЗД. съгласно който
нищожността на отделни части на договора, не влече нищожност на целия,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. Предвид факта, че конкретната клауза урежда
акцесорно задължение по Договора, както и последиците от неговото
неизпълнение (а не главното задължение), считаме че същия би бил сключен
и без конкретната клауза, поради което приложение следва да намери именно
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че възнаградителната лихва се дължи отделно, на съвсем
различно основание от неустойката за непредоставено обезпечение, като
двете задължения са независими едно от друго и нямат общо помежду си.
Следователно и аргументи в подкрепа на това, че към възнаградителната
лихва следва да се включи и неустойката за непредоставено обезпечение са
необосновани, недоказани и неоснователни. Възнаградителната лихва е
цената, която кредитополучателя дължи на кредитора за ползване на заемната
сума и се дължи, независимо от главното задължение. За да се дължи е
необходимо тя да бъде уговорена, да е настъпил нейния падеж и да не е
заплатена. Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит
№ 584689/10.12.2019г., Погасителен план и Стандартен европейски
формуляр, лихвата е предварително уговорена, както и нейният размер от
24.00лв., като последния е уговорен съобразно законовите изисквания.
27
Размерът на възнаградителната лихва зависи от редица фактори, общо
определени като размерът на риска, който предприема заемодателя. Предвид
факта, че ответното дружество е финансова институция, която отпуска
парични средства срещу възнаграждение, която не извършва влогонабиране и
единственият й доход идва от добросъвестното изпълнение на задълженията
на нейните клиенти, лихва от 24.00лв., не считаме за прекомерна и
противоречаща на добрите нрави и поради което - нищожна или унищожаема.
Сочи се, че максималният размер на възнаградителната лихва не може
да бъде повече от три пъти законната лихва считаме за неправилен. Няма
законова разпоредба, която да регламентира какъв може да е максималният
размер на възнаградителната лихва. Действително преди въвеждането на чл.
19 от ЗПК, съществуваше съдебна практика, съгласно която
възнаградителната лихва не можеше да надхвърля трикратния размер на
законната лихва, но тази практика вече е неприложима. Съгласно чл. 19 ал. 4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, а ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид. в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора). Тоест задължението за
възнаградителна лихва влиза в ГПР, като това е единственото ограничение,
което поставя закона, относно нейният размер. В случая размерът на
възнаградителната лихва не е по-висок от петкратния размер на законната
лихва. С оглед което и не може да се приеме, че не отговаря на изискванията
на закона.
Счита се, че претенцията, че договорът е сключен при крайна нужда е
погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗЗД правото да
се иска унищожение на договор, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия, се погасява в едногодишен срок от сключването на
договора. В случая процесният договор е сключен на 10.12.2019г., а исковата
молба е подадена на 12.03.2021 г. - т.е. след изтичане на преклузивния срок. С
оглед което намираме предявеният иск за недопустим.
Възразява се да са налице твърдените от ищеца обстоятелства,
обуславящи унищожаването на договора като сключен при крайна нужда и
явно неизгодни условия.
28
Макар и ищецът да не е конкретизирал, кои точно клаузи счита за
нищожни и на какво точно основание, становището на ответното дружество е,
че всички клаузи на процесния договор за кредит са действителни, пораждат
правно действие и обвързват страните, като не нарушават императивните
разпоредби на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, нито попадат в хипотезите на чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
Счита се, предявения иск за неоснователен и като такъв се моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло.
Моли се съдът, с оглед на разпределената между страните
доказателствена тежест и на основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът да му
укаже, ако счита, че за твърдени факти и обстоятелства, ответното дружество
не сочи доказателства.
В случай, че в първото и всяко последващо насрочено открито съдебно
заседание по делото, не се яви представител на „СТИК- КРЕДИТ“ АД и при
положение, че същият е бил надлежно уведомен за провеждане на
заседанието, се моли съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие.
В случай, че насрещната страна предостави становище по настоящия
отговор, се прави възражение срещу всичко наведено с него. Моли се, да им
бъде предоставен срок за становище, ако насрещната страна представи нови
доказателства или направи нови доказателствени искания.
С Определение № 881/14.05.2021 г., постановено в производството по
делото по реда на чл. 140 от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на страните. Указал им е разпределението на доказателствената
тежест.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
29
доказателства.
ПРИЕМА представените и приложени към молбата с вх.
№11216/18.06.2021 г. писмени доказателства в заверен препис.
ПРИЕМА представените от страните вносни бележки за внесен депозит
за допуснатата ССчЕ и с оглед изпълнението на задължението на двете
страни
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващото съдебно заседание вещото лице М.Л. и
се уведоми същата за поставените задачи към експертизата.
Във връзка с постъпилата от ищеца молба с вх. № 6361/12.04.2021 г. и
заявеното искане по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК съдът намира, че същото
като процесуално допустимо, своевременно заявено пред настоящата първа
съдебна инстанция ще следва да се уважи, като се допусне изменение на
исковата претенция в изложения от ищцата смисъл.
Предвид това и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на исковата претенция на ищцата срещу
ответника относно искането като същото се счита в следния смисъл: да бъде
постановено решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата сумата в размер на 25.00 лв. като частичен иск от сумата в размер на
240.00 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се съдебните
и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
По искането на ищцата в писменото й становище от 17.06.2021г., Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
30
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 190 ОТ ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответното
дружество да представи по делото справка от счетоводството си за всички
извършени плащания, в т.ч. платежни нареждания за погасителни вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводните книги от страна на ищцата Р.Й.
по Договор за предоставяне на потребителски кредит №584689/10.12.2019 г.
По искането на ответника в молбата от 18.06.2021 г. за поставяне на
допълнителен въпрос към ССчЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначената по делото ССчЕ да отговори на въпроса на
ответника поставен в молбата с вх. № 11216/18.06.2021 г. и подробно записан
на страница втора на същата молба. Да се уведоми вещото лице Л. за
допълнително поставен въпрос към експертизата.
За събиране на допуснатите по делото доказателства и за изслушване
заключението на ССчЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.09.2021 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице М.Л..
След изготвянето на протокола препис от същия да се изпрати на
страните.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:28 часа.
31
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
32