Номер 133405.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502107 по описа за 2020 година
Производството е по редa на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Г. К. , ЕГН ********** срещу решение
№1244/09.03.2020г., постановено по гр. дело №442/2019г. по описа на ВРС, с което
предявеният от нея иск с правно осн. чл 108 ЗС е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като неправилно и необосновано.
Твърди, че съдът не е обсъдил наведените с исковата молба правни и фактически доводи,
като изцяло се е позовал на твърденията на ответната страна. Няма спор между страните, че
към 2003 г. собственици на процесния имот са били жалбоподателката и нейния брат, с
когото въззиваемата страна е сключила предварителния договор. Основанието, на което му е
бил предоставен за ползване имота е уговорката на въззиваемата страна да закупи имота от
собственика, като счита, че от този момент въззиваемата страна упражнява само държане на
имота, но не и владение. Този извод се подкрепя от гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите, на които въззиваемата страна е споделил намерението си да
закупи имота, а на други свидетели- че бил купил имота от брата на въззивницата. Счита, че
по делото не е доказано по категоричен начин, да е настъпила промяна на намерението,
както и противопоставянето му на собственика за да се приеме, че от даден момент е налице
владение, осъществявано в предвидения в закона срок. Демонстрираното от ответната
страна намерение да закупи имота означава, че лицето осъзнава, че не е негов собственик и
желае да го закупи от собственика, което поведение е несъвместимо с владението. С оглед
изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде уважен, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
1
Ответниците по жалбата- Севдинат Ереджебова и Апостол Асенов са депозирали
писмени отговори, в които излагат становище за недопустимост и неоснователност на
въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърдят, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение
–потвърдено. Писмените отговори се поддържат в о.с.з., чрез техните пълномощници.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от
Й. Г. К. , ЕГН ********** срещу А. М. А. , ЕГН ********** и С. З. Е. , ЕГН ********** за
осъждане на ответниците да предадат владението върху имот, представляващ дворно
място, находящо се в село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м,
съставляващо УПИ IV-201 в кв. 42 по действащия план на село Дъбравино, общ. Аврен, обл.
2
Варна, одобрен със заповед № 7/04.01.1986 г., при граници: от две страни - улици, УПИ VI-
216, озеленяване, УПИ II-203 и УПИ III-202, заедно с построените в имота жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 21
кв.м, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 112, том
V, дело 2188/12.12.1975 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по
регулация № 158, том I, дело 323/27.04.1976 г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 131, том I, рег. № 3498, дело № 114/21.06.2016 г., евентуално – по
силата на давностно владение, осъществено в периода от 1930 г. до 2019г. Ищцата твърди,
че нейният баща Георги Иванов Кърдимов, по силата на давностно владение, осъществявано
в периода от 1930 г. до неговата смърт през 1975г., придобил дворно място с площ от 2075
кв.м, за което с утвърдения със заповед № 945/31.03.1930г. дворищно-регулационен план на
с. Дъбравино били отредени два парцела - УПИ V1-20 с площ от 925 кв.м и УПИ XVI-20 с
площ от 1150 кв.м в кв. 56 по плана на село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, при
общи граници за дворното място: улица, дере, Слави Славов и Славчо Станев, заедно с
построените в дворното място къща с лятна кухня и плевник. Твърди, че след смъртта на
баща им, тя, брат - Иван Георгиев Кърдимов и майка им Стоянка Иванова Кърдимова били
признати за собственици по наследство при равни квоти на тези имоти съгласно нотариален
акт № 112, том 6, н.д. № 2188 от 12.12.1975 г. на Провадийския нотариус. След прилагане на
дворищно-регулационния план на село Дъбравино, утвърден със заповед № 945/31.03.1930
г., към УПИ (парцел) V1-20 с площ от 925 кв.м било придадено дворно място с площ от 870
кв.м. и граници: улица, улица, наследници на Георги Иванов и Слави Славов, а към УПИ
(парцел) VI-20 с площ от 1150 кв. м – дворно място с площ от 70 кв. м и граници: улица и
наследници на Георги Кърдимов. След заплащане стойността на тези придадени по
регулация части, посочени в протоколно решение № 13/22.11.1948 г. на СОНС-Синдел, бил
съставен нотариален акт № 158, том 1, н.д. №323 от 27.04.1976 г. на Провадийския нотариус,
по силата на който ищцата, нейния брат Иван Кърдимов и майка им Стоянка Кърдимова
били признати за собственици по регулация при равни квоти на придадените части. Ищцата
твърди, че след смъртта на майка -през 1979 г. и на брат -през 2011 г. съсобственици на
горните имоти останали тя на ½ ид.ч, Тамара Павловна Кърдимова - съпруга на Иван
Къдимов – на ¼ ид.ч и Таня Иванова Маринова – негова дъщеря –също на ¼ ид. ч. С
договор за покупко-продажба от 21.06.2016г., обективиран в НА №131, том 1 Тамара
Павловна Кърдимова и Таня Иванова Маринова прехвърлят техните дялове от процесните
имоти в полза на ищцата, в резултата което тя станала едноличен техен собственик. Излага,
че още на 15.09.2003 г. бил подписан предварителен договор с ответника Апостол Асенов за
покупко-продажба на процесните имоти: къща, лятна кухня и дворно място от 1780 кв.м,
като още тогава фактическата власт била предадена на купувача и неговото семейство, но
той отлагал неколкократно сключването на окончателен договор, поради което на
04.07.2018 г. ищцата му изпратила покана да освободи имотите. В резултат на извършена
проверка от прокуратурата по жалба на ищцата от 24.08.2018г., се установило, че
ответниците А. М. А. и С. З. Е. са се снабдили с нотариален акт № 142, том 58, дело № 12587
от 22.08.2018 г. на АВп-Варна, по силата на който били признати за собственици по
3
давностно владение на притежаваните от ищцата имоти, а именно: дворно място, находящо
се в село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо УПИ IV-
201 в кв. 42 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ VI-216, УПИ II-203
и УПИ III-202, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 46 кв.м, и лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м. Ищцата счита, че ответниците
не са могли да придобият по давност посочените имоти, тъй като до 2018 г. същите са били
техни държатели. В условията на евентуалност ищцата поддържа, че е придобила
собствеността по силата на давностно владение на процесното дворно място, ведно с
построената в него жилищна сграда и лятна кухня, осъществено в периода от 1930 г. до
настоящия момент, както следва: за периода 1930 г. – 1975 г. – владение, осъществено лично
и съвместно от родителите на ищцата Георги Иванов Кардимов и Стоянка Иванова
Кардимова; за периода 1975 г. – 1979 г. – владение, осъществено лично от Стоянка Иванова
Кардимова, Йорданка Георгиева Кардимова и Иван Георгиев Кардимов; за периода 1979 г. –
2003 г. – владение, осъществено лично от Йорданка Кардимова и Иван Кардимов; за
периода от 2003 г. – 2011 г. - владение, осъществено от Йорданка Кардимова и Иван
Кардимов, чрез ответниците като държатели на имота; за периода след 2011 г. - владение,
осъществено от Йорданка Кардимова, чрез ответниците като държатели на имота. По
изложените съображения ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да ѝ предадат владението на процесните имоти.
Всеки от ответниците, чрез депозираните в предоставения им срок по чл. 131 ГПК
писмени отговори оспорват основателността на предявения иск. Излагат, че с писмен
договор от 15.09.2003 г., сключен между Иван Георгиев Кърдиков и А. М. А. била
извършена продажба на процесното дворно място, ведно с построените в него къща и лятна
кухня, за сумата от 2 500 лв., като непосредствено след сключване на договора на ответника
Апостол Асенов било предадено владението на имота, за да живее там с неговото семейство.
Твърдят, че уговорената продажна цена била изплатена изцяло. Излагат също, че от
15.09.2003г. до настоящия момент непрекъснато живеят в къщата и се грижат за нея,
поддържат я и обработват дворното място, предвид което и доколкото са владели имота,
твърдят, че са станали негови собственици по давност, което обстоятелство било установено
при извършена по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК обстоятелствена проверка и обективирано в
съставения констативен нотариален акт № 90, том 4, рег. № 7554, дело № 611 от 2018 г. на
нотариус Александър Ганчев с рег. № 194 на НК. Оспорват, че ищцата е собственик на
процесния имот, като твърдят, че липсва идентичност между него и описаните в
обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти, придобити от Йорданка
Кърдимова. В условията на евентуалност – ако се приеме, че имотите са идентични и че
ответниците не са придобили собствеността на годно основание, релевират възражение за
придобиването му в резултат на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност,
считано от 15.09.2003г. По изложените съображения молят предявеният срещу тях иск да
бъде отхвърлен като неоснователен като им бъдат присъдени направените от всеки от тях
разноски, включително адвокатски възнаграждения.
4
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
112, том V, дело 2188/12.12.1975г., е видно, че след извършена обстоятелствена проверка
Стоянка Иванова Кърдимова, Иван Георгиев Кърдимов и Йорданка Георгиева Драганова са
признати за собственици по наследство и давност на дворно място с площ от 2075 кв.м,
находящ се в с. Дъбравино, Варненски окръг, съставляващо парцели: парцел VI-20 в кв. 56
по плана на селото с площ от 925 кв.м и парцел XVI-20 в кв. 56 по плана на селото с площ
от 1150 кв.м, при граници на двата парцела: улица, дере, Слави Славов и Славчо Станев,
заедно с построените в дворното място къща с лятна кухня и плевник.
От представения НА за собственост на недвижим имот, придаден по регулация № 158,
том I, дело 323/27.04.1976г., се установява, че Стоянка Иванова Кърдимова, Иван Георгиев
Кърдимов и Йорданка Георгиева Драганова са признати за собственици по регулация на
следните недвижими имоти съгласно утвърдения със заповед № 946 от 31.03.1930 г.
регулационен план, а именно: 870 кв.м празно дворно място при съседи: от две страни
улици, наследници на Георги Иванов и Слави Славов, което се придава към парцел VI-20 в
кв. 56 по плана на село Дъбравино, Варненски окръг, и 70 кв.м празно дворно място при
съседи: улица и наследници на Георги Кърдимов, което се придава към парцел XVI-20 в кв.
56 по плана на село Дъбравино.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Стоянка
Ив. Кърдимова, починала на 29.01.1979г., оставя за свои законни наследници ищцата
Йорданка Кърдимова –дъщеря и Иван Кърдимов –син. Последният е починал на
05.06.2011г., като е оставил за свои наследници Тамара Кърдимова –съпруга и Татяна
Маринова –дъщеря.
От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том I, рег.
№ 3498, дело № 114/21.06.2016г. е видно, че Тамара Павлова Кордимова и Таня Иванова
Маринова, в качеството им на продавачи прехвърлят на Й. Г. К. – купувач, правото на
собственост върху притежаваната по наследство от тях ½ ид.ч. от следните недвижими
имоти, находящи се в с. Дъбравино, общ. Аврен, обл. Варна, а именно: УПИ IV-201 в кв. 42
по плана на селото с площ от 1760 кв.м (идентичен с парцел VI-20 в кв. 56 по стар план на с.
Дъбравино с площ 1895 кв.м), заедно с построените в него къща с площ от 46 кв.м и лятна
кухня с площ от 21 кв.м, както и всички подобрения, приращения и трайни насаждения в
имота, както и УПИ VI-216 в кв. 42 по плана на селото с площ от 760 кв.м (идентичен с
парцел XVI-20 в кв. 56 по стар план на с. Дъбравино с площ 1220 кв.м), ведно с всички
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
По делото е приет писмен договор от 15.09.2003г., сключен между Иван Георгиев
5
Кърдимов, в качеството му на продавач, и А. М. А. , като купувач, в който е уговорено, че
продавачът продава на купувача едноетажна масивна къща заедно с построената до нея
лятна кухня за живеене и 1780 кв.м дворно място за сумата от 2500 лв., платима, както
следва: 500 лв. при сключване на договора (като капаро, за да му бъде предоставена къщата
предварително за живеене поради липса на жилище), 1000 лв. в срок до 31.12.2003 г. (като
първа вноска за покупката) и 1000 лв. до 31.05.2004 г. (като втора вноска). В чл. 3 от
договора е уговорено, че продавачът предоставя на купувача след сключване на договора
къщата с дворното място за ползване без ограничения.
От представения нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по
давностно владение №90, том 4, рег. № 7554, дело № 611/22.08.2018г., се установява, че след
извършена обстоятелствена проверка ответниците А. М. А. и С. З. Е. са признати за
собственици в режим на СИО на недвижими имоти, придобити по давностно владение,
както следва: дворно място, находящо се в землището на с. Дъбравино, общ. Аврен, обл.
Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо УПИ IV-201 в кв. 42 по плана на селото, одобрен
със заповед № 7/04.01.1986 г. за дворищна и улична регулация, при граници: от две страни –
улици, УПИ VI-216, озеленяване, УПИ II-203 и УПИ III-202; жилищна сграда на един етаж
със застроена площ 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ 21 кв. м, находящи се в
дворното място.
Между страните липсва спор, че към настоящия момент ответниците упражняват
фактическа власт върху процесния имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана в о.с.з., проведено на
09.12.2019г., неоспорено от страните, и възприето от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за с. Дъбравино е имало изработен кадастрално-регулационен
план, одобрен със Заповед № 945/31.03.1930г., като впоследствие е изготвен и действащ към
настоящия момент кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед № 7/04.01.1986г.
Според заключението е налице съвпадение на процесния УПИ IV-201 в кв. 42 по сега
действащия план на селото с парцел VI-20 в кв. 56 по плана от 1930 г. (по НА №112/1975 г.
и с придаваеми части по регулация по НА №158/1976 г.) с малки разлики, дължащи се на
начина на ползване на имота и материализираните граници на терена. Според вещото лице
процесният УПИ IV-201 по действащия план от 1986 г. е образуван от стар имот пл. № 20, за
който с регулационния план от 1930 г. са формирани три парцела с № VI-20, XVI-20 и XVII-
20 в кв. 56, като процесният имот представлява част от парцел № VI-20 и XVI-20 в кв. 56 (по
НА № 112, том 6, н.д. № 2188 от 12.12.1975 г. на Провадийския нотариус и НА № 158, том 1,
н.д. № 323 от 27.04.1976 г. на Провадийския нотариус) и съответства на имота, описан в
титула за собственост на ответниците. Съгласно заключението имот пл. № 201, който е бил
част от имот пл. № 20, за който е бил отреден и парцел VI-20 (по КРП от 1930 г.), попада в
рамките на УПИ IV-201 в кв. 42 по сега действащия план на селото и същият е с площ от
1750 кв.м (изчислена графически след сканиране и векторизиране), а по нотариален акт –
1760 кв.м.
6
В о.с.з., проведено на 10.02.2020г. са разпитани водените от страните свидетели.
Свидетелят Атанас Атанасов (без дела и родство със страните), си спомня, че
родителите на Йорданка Кърдимова са живели в процесния имот преди да починат, а след
тяхната смърт – брат Иван го посещавал събота и неделя и обработвал двора. Доколкото
знае, ответниците се нанесли в имота преди около 7-8 или повече години, след което Иван
спрял да ходи в къщата и впоследствие починал. Преди това – около 2009 г. Иван двукратно
търсил съдействие от свидетеля, в качеството му на кмет на с. Дъбравино, за да намери
ответника Апостол за да си иска от него някакви пари във връзка къщата. Такова съдействие
търсила и ищцата преди 2-3 години.
Свидетелят Станьо Станев (без дела и родство със страните), също си спомня, че
процесният имот е бил обитаван от родителите на ищцата, а след смъртта им, ищцата и брат
са го посещавали от време на време. Знае, че преди няколко години ответниците са се
нанесли в имота, където живеят и понастоящем.
От показанията на свидетеля Димитър Христов (без дела и родство със страните), се
установява, че преди две години той самият имал намерение да закупи къщата в с.
Дъбравино и затова отишъл на оглед заедно с ищцата, но в имота имало човек, който им
заявил, че ще го купува, и не ги допуснал да влязат.
От свидетелските показания на св. Нина Иванова (без дела и родство със страните), се
установява, че в процесния имот необезпокоявано живеят ответниците от преди 16-17 г.,
като поддържат къщата, вкл. са й направили ремонт, и обработват двора. Според
свидетелката те са закупили имота от предишния собственик – бай Иван, което тя знае
лично от последния. Свидетелката, която живее в същото село споделя, че отвениците
живеят в имота от 2003г. и по настоящем. Освен него, тя не е виждала други хора в имота.
Св. Марин Данев (без дела и родство със страните), също познава Апостол Асенов от
2003г., той има къща, която купил от Иван още преди да се роди детето му. От Апостол знае,
че я е купил за 2000-2500лв., но лично пари не е виждал да дава. От както е купил имота,
живеят в него, и се грижат за къщата. Апостол му споделил, че преди година –две имал
проблеми, защото сестрата на Иван му искала пари за къщата, но Апостол му казал, че още
преди това ги бил дал на Иван.
Свидетелят Иван Иванов (без дела и родство със страните), също знае, че Иван около
2002-2003г. продал къщата на Апостол. Знае, че ответниците живеят в къщата от тогава. Тя
била много западнала, но Апостол пооправил мазилката, покрива, и дворът е поддържан.
За да се произнесе по основателността на иск, съдът съобрази следното:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в тежест на ищеца е да докаже
принадлежността на правото си на собственост, на твърдяното от него придобивно
7
основание.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ дворно място,
находящо се в село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м,
съставляващо УПИ IV-201 в кв. 42 по действащия план на село Дъбравино, общ. Аврен, обл.
Варна, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
46 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м, по давност, наследяване, и покупко-
продажба, като с оглед представените по делото НА № 112, том V, дело 2188/12.12.1975г.,
НА за собственост на недвижим имот, придаден по регулация № 158, том I, дело
323/27.04.1976 г. и НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 131, том I, рег. № 3498,
дело № 114/21.06.2016 г., съдът намира, че тя е установила правото си на собственост на
посочените основания.
Тъй като и двете страни се легитимират като собственици въз основа на издадени в
тяхна полза констативни нотариални актове, то съобразно разпоредбата ан чл. 154 ГПК,
всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.
Безспорно е, че ответниците не могат да се легитимират като собственици на имота
въз основа на писмения договор за продажба от 15.03.2003г., тъй като същият не е
обективиран в предвидената от закона форма на нотариален акт, поради което не е годен да
им прехвърли собствеността.
Доколкото ответниците своевременно /с отговора на исковата молба/ са направили
възражение за придобиването на правото на собственост върху имота на основание изтекла
в тяхна полза придобивна давност, то това тяхното възражение -тъй като е от категорията на
правоизключващите, следва да бъде разгледано. При наведени твърдения за придобиване на
собственост, въз основа на давностно владение, следва да се докажат следните факти-
основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и
непрекъснатост и необезпокояваност на владението.
В тази връзка, съдът съобрази следното:
За да докаже, че е придобил имота по давност ответниците следва да установят, че са
упражнявали фактическа власт върху имота лично за период от поне десет години. При
доказан обективен факт относно обективната страна на владението, ответникът се ползва от
презумпцията на чл. 69 от ЗС, по силата на която се предполага, че е владял имота за себе
си. Правната доктрина и съдебната практика примат, че владението трябва да притежава
кумулативно и допълнителни признаци извън фактическата власт и намерението, а именно
то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Едва след установяване
на владението, започва да тече и срокът на придобивната давност, предвиден в чл. 79 от ЗС.
В конкретния случай, съдът намира, че от събраните и приобщени по делото писмени
8
и гласни доказателства материал, се установява, че понастоящем ответниците се намират във
владение на имота. С оглед събраните гласни доказателства, съдът приема, че те са
започнали да упражняват фактическа власт върху него от 2003г.-когато е бил сключен
писмения договор за продажба до 22.08.2018г. - датата на която са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост.
Действително, писменият договор не може да прехвърли право на собственост, тъй
като не отговаря на изискванията за действителност на сделка с недвижим имот, то същият
представлява доказателство, годно да установи началната дата на започнатото фактическо
владение. На този извод навежда както отбелязаното в самия договор, а имено, че имотът се
предоставя за живеене при купувачите при сключването му, така и показанията на св. Н.
Иванова, М. Данев и Ив. Иванов, които си спомнят, че Апостол и жена са се нанесли в имота
веднага след като го закупили през 2003г. За намерението им да го владеят като свой
свидетелстват извършваните от тях действия свързани с поправянето на къщата /мазилката и
покрива/, обработването на дворното място. Свидетелите посочват, че преди да им го
продаде Иван, имотът бил в лошо състояние, и не бил годен за живеене, докато е безспорно,
че към настоящия момент ответниците живеят целогодишно и постоянно в него.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че
ищцата се е легитимирал като собственик към един минал момент, но към настоящия
момент като собственици на имота се легитимират ответниците, тъй като от 2003г. те са
започнали да осъществят фактическа власт върху имота без изричното противопоставяне на
ищцата.
Неупражняването на права от страна на собственика само по себе си не би могло да
има за последица изгубване на тези права, тъй като вещното право не се погасява с факта на
неупражняването му. Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само
ако трето лице придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ.
Съгласно разпоредбата на чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
С оглед събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът приема,
че ответниците са придобили собствеността по давност на осн. чл. 79 ЗС, тъй като са
осъществявали непрекъснато, необезпокоявано и спокойна владение в продължение на 10
години.
Съдебната практика приема, че прекъсването на придобивната давност за вещно
право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми,
или иск за прогласяване нищожността на съдебната делба като резултат цели да постигне
възстановяването на съсобствеността, поради което с предявяването му, придобивната
давност по отношение на имотите, предмет на атакуваната съдебна делба, се прекъсва.
Ищцата не навежда подобни твърдения, нито представя доказателства в тази връзка.
9
С оглед на което съдът счита, че ответниците владеят имота на правно основание,
легитимиращо ги като собственици, поради което предявеният срещу тях иск с правно
основание чл. 108 ЗС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с изложените във въззивната жалба аргументи, настоящият състав
съобрази следното:
Твърдението на въззивницата, че ответниците са само държатели, но не и владелци на
имота, съдът намира за недоказано.
Липсват каквито и да е доказателства, че на ответниците е предоставено само
държането на имота. Действително, ако собственикът е предоставил вещта за ползване
другиму, той по установеното в чл. 68, ал. 2 ЗС правило /доколкото наличието на договор за
ползването изключва приложението на установената в чл. 69 ЗС презумпция/ владее вещта
чрез този, на когото я е предоставил. В такава хипотеза следователно владението му не е
изгубено, нито застрашено до момента, в който държателят не го уведоми, че установява
самостоятелна фактическа власт за себе си.
В случая обаче липсва основание /договор за наем, устна уговорка да се грижат за
имота или в друго смисъл/, въз основа на което да се приеме, че на ответниците е
предоставено само държане. Напротив- в приетия писмен договор изрично е посочено, че
имотът се предоставя на ответниците след сключване на договора за живеене, което навежда
на извода, че още от този момент ответниците са се заселили в имота с намерения да го
своят, с убеждението, че са придобили имота. В писмения договор дори не е посочено, че
същият е предварителен, нито е упоменато в какъв срок ще бъде сключен окончателния
такъв, което според съда означава, че вероятно ответниците изобщо не са знаели, че
предвидената от закона форма е опорочена, и са бил със съзнанието, че именно този договор
им прехвърля правото на собствеността.
Ищцата е имала възможност да защити собствеността си чрез предприемане на
правно релеватни действия в период, продължил повече от 15 години, но в резултат на
бездействието , е станало възможно имотът да бъде придобит по давност ответниците,
поради което тя следва да понесе и следващите се неблагоприятни за нея последици.
Заплащането на цялата дължима по договора цена е ирелевантно доколкото
ответниците се позовават на давностно владение, което е оригинерно придобивно
основание.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на Йорданка Кърдимова
срещу първоинстанционното решение е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид напълно съвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното
10
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, въззивницата следва да заплати на всеки от въззиваемите
направените в хода на настоящото производство разноски, които с оглед представения
списък и договор за правна помощ, съдът определя в размер на по 600 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1244/09.03.2020г. постановено по гр. дело №442/2019г. по
описа на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА Й. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 14,
ет. 6, ап. 23, да заплати на А. М. А. , ЕГН **********, с адрес: с. Дъбравино, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Акация“ № 1, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторени
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА Й. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 14,
ет. 6, ап. 23, да заплати на С. З. Е. , ЕГН **********, с адрес: с. Дъбравино, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Вихър“ № 3, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторени
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11