Р Е
Ш Е Н
И Е № 834
11.12.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на дванадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №2359 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от В.Е.А. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 2, адв.Н.Т.,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№3100/2011г. по описа на РС-Хасково, срещу него било образувано
изпълнително дело №20128750400886 по описа на ЧСИ З. З. с район на действие –
района на ОС-Хасково на 13.06.2012г. В така образуваното изпълнително дело били
извършени само имуществена справка на длъжника и опит да се връчи покана за доброволно
изпълнение, други действия от датата на образуване на изпълнителното дело до
28.08.2015г., когато постъпила молба за конституиране на нов взискател в
производството не били извършвани. С договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015г. кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлил вземанията
си към ищеца на ответника в настоящото производство. Това наложило и
депозирането на молба за конституиране на нов взискател в изпълнителното
производство. ЧСИ установил, че в производството са настъпили визираните в
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК обстоятелства и на това основание прекратил
изпълнителното производство. С молба от
16.03.2016г. ответникът в качеството на цесионер поискал образуване на ново
изпълнително дело на основание договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015г. и изпълнителен лист от 18.01.2012г. Образувано било ново
изпълнително дело №20168750400629 по описа на ЧСИ З. З. с рег.№875 с район на
действие района на ОС-Хасково. Според ищеца, към момента е изтекла
погасителната давност по отношение на задълженията, за които е издаден този
изпълнителен лист. Твърди, че към 16.03.2016г., когато е образувано второто
изпълнително дело не са предприети действия, които да прекъсват започналата да
тече давност от падежа на задължението. Според ищеца, няма действия, които в
срок от изискуемост на вземането 28.08.2009г. до 16.03.2016г. да прекъсват
започналата да тече давност, поради което към 16.03.2016г. вземането било
погасено по давност. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумите от 1862,66лв. за главница, 164,63лв. договорна лихва за периода
30.07.2009г. – 30.11.2009г., 422,78лв. – мораторна лихва за периода
28.08.2009г. – 02.09.2011г. и законна лихва от 17.10.2011г. и 149лв. –
разноски, за които има издаден изпълнителен лист от 18.01.2012г. поради
погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, като намира същия за допустим, но неоснователен. Според
ответната страна, в случая не е налице изтекла погасителна давност, както се
твърди в исковата молба. Счита, че следва да се отхвърли иска и да се присъдят
на ответника направените по делото разноски. Счита, че на ищеца следва да се
укаже да посочи банкова сметка, ***ени в негова полза суми. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На 02.07.2019г.
до ищеца е изпратена призовка за принудително изпълнение от ЧСИ З. З. за пристъпване
към опис на движими вещи в дома му на 08.08.2019г. в 12,15ч. Видно от
приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г.,
същият е сключен между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, по силата на който процесните вземания са прехвърлени на
ответника. По делото е представено и потвърждение за извършена цесия на
вземания /без номер и дата/. До ищеца е изпратено уведомление за извършената
цесия /без номер и дата/, за което няма данни да е достигнало до адресата.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на вземане на ищеца към ответното
дружество за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и
основателен. Ищецът в случая се позовава на изтекла погасителна давност,
настъпила след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№3100/2011г. по
описа на РС-Хасково. Дали този факт е настъпил и то когато твърди ищцовата
страна подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
т.е. това е въпрос по основателността на предявения иск. Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната
съдебна практика на ОС-Хасково и ВКС.
Изискуемостта
на процесното вземане възниква, както е посочено от самия заявител в подаденото
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Доколкото в настоящия случай съдът не разполага със самото заявление, както и с
договора, въз основа на който се претендират процесните суми в заповедното
производство, за дата на изискуемост се приема подаване на самото заявление –
17.10.2011г. Несъмнено изискуемостта на вземането е настъпила преди тази дата,
за да се приеме от съда, че са налице законовите основания за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По молба на заявителя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД от 13.06.2012г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ З. З. въз
основа на издадения по ч.гр.д.№3100/2011г. по описа на РС-Хасково изпълнителен
лист. На 14.06.2012г. до длъжника – ищец в настоящото производство е изпратена
покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е достигнала до
адресата. След изпращане на поканата са извършени редица справки от ЧСИ и са
направени още няколко опита за връчване на покана за доброволно изпълнение.
След което с постановление от 13.10.2015г. на ЧСИ изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Следващото изпълнително дело
отново при ЧСИ З. З. е образувано по молба вече на ответното дружество от
09.03.2016г.
Доколкото
падежа на вземането на дружеството от ищеца за неизпълнение на поети договорни
задължения настъпва преди датата на образуване на заповедното производство 17.01.2011г.,
несъмнено следва извод, че давността за погасяване на това вземане настъпва
след изтичане на 3-годишен срок. Разпоредбата на чл.111 б.“б“ от ГПК категорично
сочи, че с изтичане на 3-годишен срок се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор. По категоричен начин се установи, че в случая се касае
именно вземане за такива вземания от неизпълнен договор, т.е. налице е
неизпълнение на договор от страна на кредитополучателя спрямо кредитодателя.
Съдът счита, че подаването на заявление по чл.410 от ГПК, издаването на заповед
за изпълнение по така подаденото заявление, респ. на изпълнителен лист нито
прекъсва давността, нито спира да тече същата. Действително в практиката на ВКС
този въпрос е разрешен по различен начин, т.е. налице е противоречива практика
дали спира или не давностния срок. Настоящият съдебен състав споделя виждането
на ВКС в постановените решения, че само предявяването на иск води до спиране на
давността и съответно с оглед изхода на исковото производство се приема, че
започва да тече нова давност или че не е спирал да тече срока на погасяване за
погасяване на вземането. В настоящия случай по категоричен начин се установи,
че не е предявяван иск за това вземане, поради което съдът приема, че
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист нито е прекъснало, нито
е спряло давностния срок. След издаване на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело при ЧСИ с район на действие ОС-Хасково на 13.06.2012г.
Съгласно тълкувателното решение, касаещо изпълнителното производство,
образуването на изпълнително дело и изпращане на ПДИ не прекъсва давността.
Едва с предприемане налагането на запори върху сметки на длъжника се прекъсва
давността. Видно от материалите по изпълнителното дело, такова действие е
предприето едва през 2015г. и по-точно със запорно съобщение от 11.09.2015г.,
до когато погасителната давност вече е изтекла. Както се сочи в т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС самото наличие на образувано изпълнително
производство не е основание само по себе си за прекъсване на давността, а
следва да се извършват и съответните изпълнителни действия, като всяко едно от
тях е основание за спиране на давностния срок и започване на нов такъв.
Доколкото в настоящия случай не се установи извършено валидно изпълнително
действие преди да изтече погасителната давност, което да е самостоятелно
основание да се прекъсне същата на основание чл.116 б.“б“ или б.“в“ от ЗЗД,
съдът намира че предвидения тригодишен давностен срок за погасяване на
вземането на ответника към ищеца е изтекъл още преди 17.01.2014г. Ето защо,
следва да се приеме, че вземането на ответника към ищеца е погасено по давност,
поради което процесните суми не се дължат.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски
в размер на 531,10лв., от които 131,10лв. държавна такса и 400лв. адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника в отговора на исковата
молба за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно,
доколкото съобразно цената на иска договореното и заплатено от ищеца на неговия
процесуален представител възнаграждение е в рамките на предвидения минимален
размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 09.07.2004г.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, че В.Е.А.
с ЕГН:********** ***, не дължи сумите
от 1862,66лв. за главница, 164,63лв. договорна лихва за периода 30.07.2009г. –
30.11.2009г., 422,78лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009г. –
02.09.2011г. и законна лихва от 17.10.2011г. и 149лв. – разноски, за които има
издаден изпълнителен лист от 18.01.2012г. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, да заплати на В.Е.А. с ЕГН:**********
***, направените по делото разноски
в размер общо на 531,10лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. А.