Р Е Ш Е Н И Е
№ 84/16.03.2022г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ
КАМЕНСКА |
При
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря Веселина Сандева разгледа
докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 623/2021 год. по описа на АдмС –
гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е
по подадена чрез пълномощник касационна жалба от С.М.С. *** срещу решение № 260146/02.11.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1109/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, с
което е потвърдено НП № 20-0851-001586/01.10.2020 г. на началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич и жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка
на Районен съд – Добрич сторените по делото разноски за вещо лице в размер на
300 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение
на материалния закон. Сочи се, че за съда не съществува възможност да извършва
изменение на обвинението относно мястото и датата на извършване на нарушението.
Твърди се, че в НП са посочени две дати на извършване на нарушението, което е
абсолютно основание за отмяната му, тъй като ограничава правото на защита на
жалбоподателката. Изразява се несъгласие с оценката на доказателствата по
делото. Оспорва се приетата от съда фактическа обстановка. Считат се за неверни
твърденията, че жалбоподателката си е тръгнала от местопроизшествието, въпреки
че е разбрала, че е блъснала другия автомобил. Твърди се, че неправилно
районният съд е отказал да квалифицира нарушението като маловажен случай на
административно наказание. Иска се отмяна на решението. В пледоарията по
същество се претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателката касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения :
С процесното НП С.М.С. е санкционирана за това, че като
водач на лек автомобил Дачия Дъстър с рег. № ***предприема маневра движение на
заден ход, без да се е убедила, че пътят зад нея е свободен и блъска паркирания
лек автомобил Ауди с рег. № ***, като допуска ПТП с материални щети по двата
автомобила. След произшествието не остава на място, за да установи последиците
от ПТП. Деянията на жалбоподателката са квалифицирани като нарушения на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като за първото нарушение й е
наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП,
а за второто нарушение – глоба в размера на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В мотивите към решението си районният съд е приел, че не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, както и че вменените с НП административни
нарушения са доказани по безспорен и категоричен начин, позовавайки се на
писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице
по изслушаната по делото автотехническа експертиза. Констатирал е, че в обстоятелствената
част на АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 09.09.2020 г. , около
16, 30 часа, като над описанието на нарушението се съдържа следното недовършено
изречение : “…за това, че на 16.09.2020 г. в 08, 50 часа в гр. Добрич, ул.
“Страцин”…”, което е възпроизведено и в издаденото НП. Изложил е съображения, че
очевидно това изречение е останало от съдържанието на предишен акт, като е
отчел, че АУАН е електронно генериран. Констатирал е и, че часът на извършване
на нарушенията в АУАН и НП се различава, като е приел, че се касае за погрешно изписване
на часа в НП (изписан е 17, 30 часа вместо 16, 30 часа). Посочил е, че тези
неточности не водят до заблуда и неяснота за жалбоподателката в какво точно е
обвинена, като те следва да се преценяват в контекста на всички събрани по
делото доказателства, от които се установява категорично, кога са извършени
нарушенията. Преценил е, че допуснатите неточности не съставляват съществени
процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на нарушителя и да
налагат отмяна на НП на това основание, вземайки предвид, че при съставянето на
АУАН жалбоподателката не е възразила срещу констатациите в него. Приел е, че вменените
на С. нарушения по ЗДвП не са маловажни по своя характер, тъй като се отличават
с висока степен на обществена опасност и са свързани с извършването на
правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск, а наложените наказания са
в минимален размер и не подлежат на преразглеждане от съда. Въз основа на тези свои
изводи районният съд е приел, че НП е законосъобразно, в резултат на което го е
потвърдил.
Така постановеното решение е неправилно.
По делото е безспорно, че в АУАН и НП са посочени две
различни дати и два различни часа на извършване на нарушенията, както и че
вторият час на извършване на нарушенията в НП не съвпада с този, посочен в
АУАН. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП
съгласно чл. 42, т. 3 (в старата му редакция ) и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и
способства за индивидуализиране на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Тя има значение както
за установяване на приложимия закон по смисъла на чл. 3 от ЗАНН, така и за
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което неяснотата при нейното определяне
нарушава правото на защита на наказаното лице и е всякога съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. Неправилно е становището на съда,
че в случая се касае за допуснати неточности и грешки в изписването на датата и
часа в текста на АУАН и НП, които не водят до заблуда и неяснота относно
предмета на обвинението, тъй като от събраните по делото доказателства става
ясно кога точно са извършени нарушенията. Като задължителен елемент от нормативнорегламентираното
съдържание на АУАН и НП моментът на нарушението следва да бъде обективиран по
ясен и недвусмислен начин и не може да се извлича по тълкувателен път от
съдържанието на доказателствените източници, събрани едва в хода на съдебното производство.
Без правно значение е на какво се дължат тези грешки и неточности и дали те са
в резултат на генериране на текста на предишен АУАН, защото това не променя
извода, че е налице неопределеност на състава на нарушението от обективна
страна, която не може да се санира от съда и безспорно ограничава правото на
защита на санкционираното лице, тъй като го заставя да се защитава срещу
противоречащи си факти както относно датата, така и относно часа на извършване
на нарушенията. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
самият съдебен състав първоначално е предприел действия по събиране на
доказателства за ПТП, възникнало на 16.09.2020 г., а не на 09.09.2020 г., както
впоследствие е възприел в решението си.
Ето защо, като е стигнал до обратните правни изводи, районният
съд е постановил един неправилен съдебен акт в противоречие с материалния закон,
който следва да бъде отменен изцяло, включително и в частта му за разноските, и
вместо него да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени
наказателното постановление на формално основание, без да се разглежда спорът
по същество.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
в полза на процесуалния представител на жалбоподателката следва да се присъди
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 300 лева,
определено на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице, остават за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр.
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260146/02.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1109/2020 г. по описа на Районен
съд - Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0851-001586/01.10.2020 г. на началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на адвокат Г.П.П. ***, офис 304, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: