Р Е Ш Е Н И Е
№ 2077
град Пловдив, 05.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 553 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.Г.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се обжалва изцяло Решение № 2153-15-32/12.02.2021
г. /л.243-244/ на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено в сила
Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1 от 05.01.2021 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което са отменени
Разпореждане № ********** Протокол № 61439 от 16.11.2016г., Разпореждане № **********
/Протокол № Y01376/16.09.2019г. и всички
последващи и на С.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
Жалбоподателката счита, че решението на директора на
ТП на НОИ гр.Пловдив е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата,
оспорващата сочи, че оспорваното решение е подписано от неизвестно лице, със
запетая, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. В
съдебно заседание, чрез адв.Б. поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
С разпореждане № **********, протокол №
N61439/16.11.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-София град на С.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на
Съвета (ЕО) №883/2004 г. Пенсията е отпусната считано от 03.06.2016 г. по
заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г., подадено в ТП на НОИ-София град.
Към заявление вх.
№2212-21-141/03.06.2016 г. е приложена трудова книжка №1125/10.07.1974 г., според
данните от която, Р. има осигурителен стаж за периода 20.05.1980 г. -
28.02.2002 г. без прекъсвания, при осигурител „Кочо Честименски“ АД гр.Пловдив,
от които за периода за 20.05.1980г. до 31.12.1999г. - втора категория труд по
т.31“б“ от ПКТП /отм./ за работа с лепила на база органични разтворители.
Съгласно полученото заверено копие на трудова книжка със същия номер, Р. има
положен стаж при този осигурител от 21.05.1981 г. до 24.10.1992 г. по условията
на втора категория труд по т.31 б от ПКТП за работа с лепила на база органични
разтворители и от 11.07.1994 г. до 28.02.2002 г., от които за времето от
11.07.1994 г. до 31.12.1999 г. също по условията на тази точка от ПКТП отм.
При така представените документи на
жалбоподателката е зачетен е осигурителен стаж, както следва - 19 години, 07 месеца
и 11 дни от втора категория труд и 09 години, 00 месеца и 26 дни от трета
категория труд, превърнат към трета категория труд - 33 г. 07 м. и 02 дни. За
право и за размер на пенсията, на Р. е признат и 03 г. 01 м. и 22 дни осигурителен
стаж положен в Испания.
Със заявление вх. №
3019-15-189/13.05.2019 г., Р. прави искане личната ѝ пенсия, получавана
на адрес в гр.София да се превежда на адрес в гр.Пловдив, поради което
пенсионното и досие е изпратено от ТП на НОИ-София градв ТП на НОИ-Пловдив.
Със заявление вх. №
2115-15-134/16.05.2019 г. С.Р. прави искане за отпускане на наследствена пенсия
или добавка по чл.84 от починал съпруг. С разпореждане № **********/ прот. №
У01376/16.09.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив, считано от 16.05.2019 г. е отпусната наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от починал съпруг на основание чл.82,
ал.2 от КСО и добавка по чл.84 от КСО от личната пенсия за ИОЗ. На основание
чл.95, ал.1, т.4 от КСО наследствената пенсия за ИОЗ е спряна, считано от
16.05.2019 г.
След отпускане на пенсията и във връзка
с получени формуляри от испански осигурителен институт и приложени заверени
копия на документи, удостоверяващи стаж положен на територията на Република
България е установено, че данните по новопостъпилите документи се различават от
представените, при отпускане на пенсия на Р. в РБългария. В тази връзка е
преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето и
извършване на проверка на правомерността на отпуснатата пенсия по отношение
продължителността на зачетения стаж, положен в България.
От контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив
е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурител "Кочо Честименски" АД - гр. Пловдив, относно действително
полагания от Р. стаж. Проверката установила, че данните, съдържащи се в трудова
книжка № 1125/10.07.1974 г. с осигурителен стаж за времето 20.05.1980 г.
-28.02.2002 г. без прекъсвания, не отговарят на изплащателните ведомости и
наличното при работодателя досие на лицето.
Въз основа на установеното в хода на
извършената проверка относно правомерността на отпуснатата през 2016 г. на Р.
пенсия, по представените редовно оформени документи за периода от 24.03.1975 г.
до 06.05.2015 г., е зачетен осигурителен стаж както следва: за периода от
24.03.1975 г. до 18.03.1980 г. - 04 г. 11 м. 24 дни е на длъжност "машинна
плетачка" в ТПК "Христо Ботев", от 21.05.1981 г. до 21.10.1992
г. - 11 г. 05 м. 00 дни на длъжност "конфекционер" в "Кочо
Честеменски" АД - гр. Пловдив и от 11.07.1994 г. до 01.01.2000 г. - 05 г.
05 м. 20 дни на длъжност "конфекционер, саяджия" положен в "Кочо
Честеменски" АД - гр. Пловдив, положени по условията на втора категория
труд или общо - 21 г. 10 м. 14 дни от втора категория, както и осигурителен
стаж от трета категория труд -03 г. 02 м. 10 дни за периодите 01.01.2000 г. -
01.03.2002 г., 22.05.2002 г. - 28.06.2002 г. и 01.07.2002 г. - 03.06.2003 г. На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета
категория труд - 3 Ог. 06 м. и 13 дни.
С формуляр Р 5000 от 13.10.2016 г.
компетентната институция на Испания е потвърдила и осигурителен стаж за периода
от 22.09.2006 г. до 06.05.2015 г. - 03 г. 01 м. 22 дни за право и размер на
пенсия. Така общият осигурителен стаж от България и Испания, установен и
зачетен след проверката за нова преценка на право на пенсия по отношение на Р.
възлиза на 33 г. 08 м. 05 дни.
Към датата на първоначалното заявление
за пенсия - 03.06.2016г., Р. има навършена възраст от 57 години, 09 месеца и 10 дни.
Прието е, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия /03.06.2016г./ Р. няма сбор от продължителност на
осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 94. Посочено е, че жалбоподателката
не придобива и право на пенсия и по
условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2016 г., тъй като няма изискуемия
осигурителен стаж 35 г. 02 месеца и навършена възраст 60 г. и 10 месеца, а има
33 г. 08 м. и 05 дни стаж и възраст 57 години 09 месеца 10 дни. На основание
отказа да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето да
няма и право на добавка по чл.84 от КСО от пенсия на починалия ѝ съпруг.
С разпореждане № **********/ протокол №
2146-15-613/11.10.2019 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст е спряна считано от 04.10.2019 г., както и
добавката по чл. 84 от КСО от починал съпруг, считано от датата на отпускане
16.05.2019 г.
С жалба вх.№1012-15-22/19.01.2021г.
против Разпореждане №********** /прот.
№2140-15-1/05.01.201г., Р. не представя нови доказателства имащи значение за
правото ѝ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което с
решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив жалбата е
оставена без уважение.
Междувременно със заявление
вх.№2115-15-65#2/01.05.2020 г., подадено в ТП на НОИ-Пловдив С.Р. прави искане
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
чл.68, ал.1-2, чл.69“б“ от КСО и отпускане на добавка от починал съпруг по
чл.84 от КСО, като декларира, че има придобит осигурителен стаж на територията
на Испания, за времето от 2007 г. до 2019 г.
За нуждите на съдебното производство са
назначени и изготвени съдебно-графологични експертизи с вещо лице К.С., приети
без възражения от страните. Експертизата е установила, че подписът от името на С.Г.Р.,
след „Подпис на заявителя за пенсия“, в заявление за отпускане на пенсия и
добавка, и УП-1 не е изпълнен от С.Г.Р., както и че подписа след “Упълномощител:“, в пълномощно с дата
20.05.2016г. не е изпълнен от С.Г.Р..
В
хода на съдебното производство е присъединено заверено копие от трудовото досие
на С.Г.Р., намиращо се при осигурителя „Кочо Честименски“ АД гр.Пловдив. Присъединен
е и отговор от нотариус М.З. /л.430/, според който след извършена проверка в
общия ѝ регистър е установено, че за
периода от 17.08.2009г. до 22.06.2021г. включително не са извършвани никакви
нотариални действия от С.Г.Р..
В съдебно заседание от 07.04.2021г.
жалбоподателката заявява, че първо е работила в ТПК „Първи май“, след което в „Кочо
Честименски“, по нейни спомени 1980 или от 1981 година, като има период на
напускане. Мисля, че до 2003 година имам стаж там. Има период на прекъсване на
стажа при осигурителя "Кочо Честименски" АД - гр. Пловдив около 1991
година, за около година и малко.
Р. заявява, че тя лично не е подавала
документи за пенсия, тъй като е упълномощила А. Г.. Твърди, че в НОИ и показали
трудовата ѝ книжка с дописване за стажа в „Кочо Честименски“, но на това
дописване го е направила тя.
По делото, в качеството на свидетел е
разпитана Ц.А.Ч., която заявява, че нито в личен, нито в професионален план се
сеща за С.Г.Р., което лично да познава. Заявява, че не познава Л.Б.Л. и нямам
спомен да е подписвала Декларация за предоставяне на настоящ адрес на жалбоподателката
и нейното семейство, но подписът на декларацията на лист 347 от делото е неин. Не
си спомня кога е подписала декларацията по Закона за гражданската регистрация. Не
познава и Р.Д. П.. Не помни да е предоставяла личните си данни на когото и да е
било.
В аспекта на доказателствената тежест за
жалбоподателката и с оглед предмета на спора, обстоятелствата дали, къде и как
е получавала своята пенсия са ирелевантни.
Съгласно разпоредбата на чл. 69“б“, ал.2
от КСО през 2016 г, жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при навършена възраст 53 години, придобит осигурителен стаж от
втора категория най - малко 15 години и сбор от продължителност на
осигурителния стаж и възрастта не по - малък от 94. Право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2016 г. жените
придобиват при навършена възраст 60 години и 10 месеца и придобит осигурителен
стаж 35 години и 02 месеца по условията на трета категория труд.
В хода на извършената от пенсионния орган
проверка, безспорно е установено, че С.Р. няма право на пенсия по чл. 69“б“,
ал.2 от КСО от 03.06.2016 г., тъй като няма сбор от продължителност на
осигурителния стаж и възрастта не по - малък от 94, а има сбор 91 (възраст 57
г. 09 м. 10 дни и осигурителен стаж 33 г. 08 м. 05 дни). Въз основа на
установените при проверката данни е прието, че жалбоподателката не придобива и
право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2016 г., тъй като
същата няма изискуемия осигурителен стаж 35 г. 02 месеца и навършена възраст 60
г. и 10 месеца, а има 33 г. 08 м. и 05 дни стаж и възраст 57 години 09 месеца
10 дни.
Съгласно чл. 99 от КСО посочен като
правно основание за издаване на потвърдено разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият
представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или по
инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа
на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В
случаите по чл. 99 ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от
датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или
промяната на пенсията.
В случай че в срока за обжалване на
разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или
изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Поддържаните доводи в жалба за постановяване
на решението при непълнота на доказателствата, при неизяснена фактическа
обстановка и твърдението, че е останал неизяснен въпросът по отношение на продължителността
на периодите на зачетен стаж от трета, втора категория труд и този от Испания,
не могат да бъдат споделени.
Видно от административната преписка,
компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са
извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил
административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на
директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери
продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв
извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Административния орган е извършил
съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от
административната преписка са приобщени
по делото, а фактическите и правни действия бяха подробно описани
по-горе в настоящото решение.
Неоснователно е оплакването, че
административният орган е следвало да съобрази допълнително придобития от Р.
осигурителен стаж за времето от 03.06.2016 г. - датата на подаване на първото
заявление за отпускане на лична пенсия до 05.01.2021 г. - датата на издаване на
процесното разпореждане и до 12.02.2021 г. - датата на процесното разпореждане
и навършена възраст към 28.12.2018 г. Настоящото административно производство е
за установяване правилността на получаваната от жалбоподателката лична пенсия
за ОСВ, отпусната считано от 03.06.2016 г. по условията на параграф 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО (чл.69 б от КСО), поради което и преценката на пенсионния орган
следва да се извърши спрямо установените към този момент за жалбоподателката
осигурителен стаж и навършена възраст. Допълнително придобитият от Р.
осигурителен стаж и навършената възраст, след тази дата, нямат отношение към
преценката за правилността на първоначално отпуснатата лична пенсия за ОСВ.
Същите биха могли да бъдат предмет на преценка при последващо пенсионно
производство въз основа на ново заявление от лицето, което както беше посочено
по-горе вече е сторено. Със заявление
вх.№2115-15-65#2/01.05.2020 г., подадено в ТП на НОИ-Пловдив С.Р. е направила
ново искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл.68, ал.1-2, чл.69б от КСО и отпускане на добавка от починал
съпруг по чл.84 от КСО, като декларира, придобит осигурителен стаж на
територията на Испания, за времето от 2007 г. до 2019 г.
По отношение възражението на
жалбоподателката за възстановяване на суми по чл. 114 от КСО следва да се
посочи, че същото е в мотивната част на процесното разпореждане № **********
Протокол №4015-1/05.01.2021 г. и няма характер на разпореждане на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на неправилно изплатени суми за
пенсия. Прилагане разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е предмет на друго
административно производство.
Неоснователно е и възражението, наведено
с жалбата, че оспорваното решение е подписано със запетая. В придружително
писмо изх.№1012-15-102#1/01.03.2021 г. от директора на ТП на НОИ – Пловдив
/л.2/ изрично е посочено, че за удостоверяване компетентността на лицето,
подписало Решение № 2153-15-32/12.02.2021г., е представена заповед №2231/08. 02.2021
г. на управителя на НОИ.
На следващо място следва да се посочи,
че тъй като с оспореното решение на ръководител ТП на НОИ – Пловдив,
постановено по контрол на разпореждането от 05.01.2021 г., въпросите, свързани
с добросъвестността на С.Р., не са разрешени по посочения в КСО начин, то
същите не могат да бъдат предмет на разглеждане по същество и на това съдебно
производство.
При съдебното дирене се установи, че
ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за изменението на лична
пенсия на С.Р., доказателства.
Обективно погледнато, това обосновава и
изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер
на 130 лева, от които 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита съгласно
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и 30 лева
за заплатен депозит за разпит на свидетел.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставено в сила Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1 от 05.01.2021 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което са
отменени Разпореждане № ********** Протокол № 61439 от 16.11.2016г.,
Разпореждане № ********** Протокол № Y01376/16.09.2019г. и всички последващи и
на С.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
ОСЪЖДА
С.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 130лв. /сто и тридесет лева/ за извършени по производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: