Решение по дело №13976/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 147
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20213110113976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря С.а Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110113976 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от И. К. К. срещу Етажна собственост, с
административен адрес: гр.*, представляванa от „*“ ЕООД, с която са предявени искове за
отмяна на:
- решение по т.2 от общото събрание на етажната собственост, проведено на
15.11.2020 г., с което за управител на ЕС е избрано „*“ ЕООД;
- решение по т.2 от общото събрание на етажната собственост, проведено на
13.07.2021 г., с което е приета оферта от „*“ за частичен ремонт, хидроизолация на покрив и
таван в стълбищна клетка на обща стойност 3460,00 лв., на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на ал. *в сградата находяща се
в гр. * като през 2014 г. е бил избран за домоуправител на входа. Сочи се, че от началото на
2020 г. не обитава постоянно апартамента си, като едва през август 2021 г. видяла бележка
от „*“ ЕООД на входната си врата за задължения към ЕС. Инициирала контакт с
дружеството по ел. път и получила документи за проведени ОС на 15.11.2020 г. и 13.07.2021
г., за които счита, че са незаконосъобразно от 23.11.2021 г. се поддържа, че обжалваните
решения за незаконосъобразни и се иска обявяването им за нищожни или тяхната отмяна.
По отношения на ОС от 15.11.2020 г. се излага, че същото не е било действително
проведено, а посочените в протокола ет. собственици са се подписали в предварително
подготвен протокол; излага се, че етажните собственици не са отправили покана към ищеца
в качеството му на действащ домоуправител за свикване на ОС, оспорва се поканата за ОС
на 15.11.2020 г. да е била разлепена преди провеждането му; оспорва се ОС да е проведено
поне 7 дни след разлепяне на поканата; оспорва се да е бил налице „неотложен случай“ за
провеждането на събранието; сочи се, че липсват пълномощни за представителство на
собствениците на ал. *, представено е пълномощно само от един от съсобствениците на ап.*,
упълномощилата представил собственичка на ап. *лично е подписала протокола,* /ап. */ не
е присъствала, противно на посоченото е присъствения списък, вследствие на което не е бил
налице кворум за вземането на решенията; липсват изявления на присъствалите и
отразяване поименно кой как е гласувал. По отношение на ОС от 13.07.2021 г. се поддържа,
че подписалият го като председател няма представителна власт, с оглед
незаконосъобразността на решението за избор на управител от 15.11.2020 г.; подписа в
1
протокола за * не е положен от това лице; не са представени пълномощни за лица
представляващи собствениците на ал. *; подписалото се лице за ап. *не е собственик нито
упълномощено лице, вследствие на което не е бил налице кворум за вземането на
решенията; събранието е проведено преди изтичане на 7 дни от залепването на покана за
него, събранието е взело решение извън компетентността като основен ремонт е
квалифициран като „текущ“ и у етажните собственици липсва компетентност да преценят
обема и технологията на необходимите ремонтни работи; липсват изявления на
присъствалите и отразяване поименно кой как е гласувал. При изложеното се иска отмяна на
посочените две решения на ОС на ЕС.
Исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на представляващия
ответната страна „*“ ЕООД. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният от ищцовата страна конститутивен иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Предвид разпределената от съда доказателствена тежест, при условията на пълно и
главно доказване, ищцовата страна е следвало да докаже, че притежава право на собственост
върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, което да придава на
страната качеството етажен собственик, че на общото събрание на етажната собственост,
проведено на 15.11.2020 г., е взето решение по т. 2 от дневния ред, с което за управител на
ЕС е избрано „*“ ЕООД, както и че на общото събрание на етажната собственост, проведено
на 13.07.2021 г., е взето решение по т. 2 от дневния ред, с което е приета оферта от „*“ за
частичен ремонт, хидроизолация на покрив и таван в стълбищна клетка на обща стойност
3460,00 лв. В тежест на ответника е възложено доказване спазването на законоустановените
предпоставки за провеждане на процесните общи събрания от 15.11.2020 г. и 13.07.2021 г.,
вземане на решенията по чл. 15 и чл. 16 ЗУЕС, включително като докаже наличието на
представителна власт в полза на упълномощените лица да представляват етажни
собственици, респ. в случай на извършени действия без представителна власт да представят
доказателства за потвърждаване на тези действия; да докаже, че ОС от 15.11.2020 г.
действително се е осъществило; че подписа в протокола от ОС от 13.07.2021 г. за * е
положен от нея.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предвижда възможността всеки собственик да
поиска отмяната на незаконосъобразно решение на общото събрание при установяване
незаконосъобразността на проведеното общо събрание на етажната собственост.
Уважаването на така предявената претенция е обусловено от установяването на някое от
следните обстоятелства, а именно когато решението е взето в нарушение на предвидените в
закона процедури и правила за вземане на решение; когато решението е взето при нарушен
ред за свикването на Общото събрание и когато решението е взето по въпрос, който е извън
компетентността на Общото събрание на ЕС, предвидена в чл. 11 от ЗЕУС.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.05.1987 г., видно
от който * К. и И. К. К. са придобили по силата на извършена покупко-продажба
собствеността по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. *. Съобразно така
представеното писмено доказателство, съдът намира, че безпротиворечиво се доказа, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, която е в режим на
етажна собственост, което обстоятелство всъщност не се и оспорва от насрещната по спора
страна.
В тежест на ответника е било установяване спазването на изискуемите от закона
предпоставки за провеждане на събранията от 15.11.2020 г. и 13.07.2021 г., както и че са
взети решения, съобразно изискванията на чл. 14, 15 и 16 ЗУЕС, отнасящи се до наличието
на нужния кворум за редовното осъществяване на всяко от тях, самото им провеждане и
надлежното представителството на неприсъствалите етажни собственици.
По отношение на общо събрание от 15.11.2020 г., съдът намира следното:
Инициативата за свикване на общото събрание на етажните собственици е уредена
в разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС, като в първата алинея е предвидено такова да бъде свиквано
най-малко един път годишно от управителния съвет /управителя/ или от контролния съвет
2
/контрольора/. Предвидена е в ал. 5 на същата норма възможността такова да бъде свикано
от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от
една година от последното провеждане на ОС. Редът за свикването на общо събрание на
собствениците е намерил израз в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС, като в ал. 1 от същия е
изложено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от свикващите същото лицата, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа.
В настоящата хипотеза се твърди от ответната страна да е налице наличието на
неотложен случай, наложило провеждането на общото събрание. В представената по делото
на л. 199 покана за свикване на ОС от 09.11.2020 г. е вписано, че същото се свиква поради
неотложни случаи, като провеждането му е насрочено за 15.11.2020 г. Посоченото
основание в същата е без значение, тъй като поначало в поканата не трябва да се отразява
правото основание, на което се свиква събранието, доколкото въпросът за правната
квалификация на основанието е въпрос по приложението на закона и се дава от съда въз
основа на установените фактически обстоятелства, а не от свикващите събранието /Решение
№ 12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о., ГК/. В случая обаче от
показанията на св. *, разпитана в хода на процеса, се установява, че неотложния случай,
наложил свикването на ОС, се изразява в проблем с осветлението на входа и
невъзможността етажните собственици да осъществят контакт с ищцата, която към онзи
момент е изпълнявала функциите на управител на ЕС.
Според пар. 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС под неотложен случай следва да се разбира
наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на
сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи
части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или
близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части
от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти
в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето
на собствениците, обитателите и други лица. Предвид изрично посочената в закона
дефиниция, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по делото да са налице
обстоятелство, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и
други лица, които да налагат свикването на ОС да бъде при условия на неотложен случай. С
оглед на това, приложение следва да намери правилото на чл. 13, ал. 1, изр. три, предл.
първо ЗУЕС за провеждането на ОС най-рано на осмия ден от поставянето на поканата. Това
правило обаче в настоящата хипотеза не е спазено, доколкото от приложената покана се
установява, че изискуемия от закона минимален период не е изтекъл, доколкото същата е
поставена на 09.11.2020 г., а провеждането на ОС е предвидено за 15.11.2020 г. от 19:00 ч.,
при най-ранна дата за редовното му осъществяване 16.11.2020 г.
В допълнение на изложеното, дори да се приеме, че е налице неотложен случай,
поради което и ОС е проведено преди изтичане на установения от закона 7-дневен срок,
съдът намира, че са налице и други пороци на процедурата по свикването. Чл. 13, ал. 1, изр.
второ ЗУЕС предвижда датата и часът на поставянето на поканата за провеждането на ОС
задължително да се отбелязват върху същата от свикващите събранието лица, за което
обстоятелства се съставя протокол. Правилото за отразяване на датата и часа на поставяне
обаче е в смисъл, че върху самата покана следва да се отбележат датата и часа на нейното
поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Именно с това отбелязване
се удостоверява спазването на предвидените в срокове за поставяне на поканата преди
датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. Това тълкуване на закона
се налага и от факта, че е нелогично и ненужно датата и часът на провеждането на общото
събрание допълнително да се отбелязват на поканата от лицата, които свикват общото
събрание, тъй като тези дата и час са част от съдържанието на самата покана /Решение №
149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г. на ВКС, I ГО; Решение № 1099 от 14.10.2020 г.
по в.гр.д. № 2142/2020 г. на ВОС/.
В случая независимо, че самата покана съдържа дата, на която същата е поставена,
не е отразен часът, в който това е сторено. Действително ответникът е представил протокол,
в който е посочено, че поканата е поставена на видно място във входа на 09.11.2020 г. в
18:25 ч., но наличието на протокол за поставяне не може да санира изискуемото от закона
задължително съдържание на поканата. Това води до извода, че общото събрание на
3
етажните собственици, насрочено за 15.11.2020 г., е нередовно свикано, като само на това
основание взетото на същото по т. 2 решение, с което за управител на ЕС е избрано „*“
ЕООД е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
По отношение на общо събрание от 13.07.2021 г., съдът намира следното:
Представена по делото е покана от 06.07.2021 г. за свикване на ОС, насрочено за
провеждане на 13.07.2021 г. от 19:00 ч. Приложен е и протокол, съставен на 06.07.2021 г., в
който е вписано, че на същата дата в 18:20 ч. на видно място във входа е поставена поканата
за провеждане на общо събрание.
Съдът намира, че и по отношение на реда за свикване на общото събрание от
13.07.2021 г. са налице пороци, водещи до незаконосъобразността на взетото на
проведеното такова на посочената дата. Отново не е налице спазване правилото на чл. 13,
ал. 1, изр. последно ЗУЕС за провеждане на ОС най-рано на осмия ден след поставяне на
поканата, доколкото най-ранната дата за това би била 14.07.2021 г. Отделно от това, както
бе коментирано подробно по-горе досежно изискуемото от закона съдържание на поканата,
в обсъжданата такава не е вписан часът на поставяне, като отразяването на часа в
съставения протокол за поставяне, не е достатъчно за удовлетворяване на предвиденото в
ЗУЕС. По тези съображения искането на ищцовата страна за отмяна на решение по т.2 от
общото събрание на етажната собственост, проведено на 13.07.2021 г., с което е приета
оферта от „Майстор БГ“ за частичен ремонт, хидроизолация на покрив и таван в стълбищна
клетка на обща стойност 3460,00 лв. следва да бъде уважен, с оглед незаконосъобразността
на свикването на ОС.
При тези изводи на съда, не е необходимо обсъждането на другите доводи за
незаконосъобразност на решенията, наведени от ищеца.
По отношение на разноските:
Съобразно правилото за разпределяне на разноските, с оглед уважаването изцяло на
ищцовата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на тази страна се следват разноски. По делото
е представен списък по чл. 80 ГПК, за сумата от 2 000 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство,, по отношение на която не е направено
възражение за прекомерност, като видно от представения договор за правна защита и
съдействие, същата е заплатена, доколкото договорът има характера на разписка в тази част
/л. 118/; сумата от 60 лв., представляваща заплатената по делото държавна такса /л. 85/;
сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения
/л. 138 и л. 186/; сумата от 60 лв., представляваща заплатени депозити за двама свидетели /л.
137/; сумата от 300 лв., представляваща заплатен депозит за изготвяне на СТЕ /л. 135/ и
сумата от 600 лв., представляваща заплатени депозити, всяка от които по 300 лв., за
изготвянето на СГЕ /л. 136/ и повторна СГЕ /л. 235/- общо 3 030 лв. , които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск на И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. * следните решения на
Общото събрание на Етажна собственост, с административен адрес: г* представлявана от
„*“ ЕООД:
- решение по т.2 от общото събрание на етажната собственост, проведено на
15.11.2020 г., с което за управител на ЕС е избрано „*“ ЕООД;
- решение по т.2 от общото събрание на етажната собственост, проведено на
13.07.2021 г., с което е приета оферта от „*“ за частичен ремонт, хидроизолация на покрив и
таван в стълбищна клетка на обща стойност 3460,00 лв., на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Етажна собственост, с
административен адрес: г* представляванa от „**“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на И. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, сумата от 3 030 лв. /три хиляди и тридесет лева/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5