№ 99
гр. Сливен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100182 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът СТ. Ж. СТ. твърди в исковата си молба, че е баща на Ж. С. С..
Последният починал в резултат на ПТП, което се осъществило на 24.12.2017
г. на път ІІІ-662, километър 12+900, в землището 1на с. Баня, общ. Нова
Загора. Твърди, че единият от автомобилите с марка „Рено”, модел „Лагуна”,
бил управляван от Я. Ю., а другият автомобил участвал в ПТП бил марка
„Ауди”, модел „А 3” бил управляван от А. Т. Игнатов. За настъпилата
катастрофа било образувано наказателно производство пор. № 306/2017 г. по
описа на ОП - Сливен и внесен обвинителен акт, по който било образувано
НОХД № 646/2019 г. с подсъдим Я. Ю.. По същото дело била постановена
Присъда № 6 от 25.02.2020 г., с която подсъдимият Я. Ю. бил признат за
виновен, че по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищеца и средни
телесни повреди на повече от едно лице и за това престъпление му било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години. Присъдата
била обжалвана пред АС - Бургас и по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на
БАС, с което била изменена като подсъдимият бил оправдан за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена в останалата й част. Твърди, че
гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то била застрахована по
застрахователна полица гражданска отговорност при ответника, валидна до
21.03.2018 г. Счита, че последното следва да ангажира отговорността на
1
ответника за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца.
Твърди, че ищецът претърпял такива произтичащи от изключително силната
емоционална връзка и привързаност, която имал със сина си. Ищецът бил във
фактическа разделя с майката на пострадалия от 10 годишната възраст на
сина си. Двамата, баща и син живеели заедно, като си полагали с взаимни
грижи. Ищецът се грижил за сина си, докато той бил в детска възраст.
Връзката им се засилила от това, че двамата работели една и съща професия и
те си помагали взаимно съветвали се, което довело до още по[1]голяма
привързаност между тях. Пострадалият бил единствено дете на ищеца, бил
грижовен, отговорен и много добър син. Имал добър характер, не се карал, не
повишавал тон, държал се уважително с всички близки. След неговата смърт
за ищеца останала дълбока, незаличима празнина в живота му, като същият не
могъл да преодолее ненавременната загуба на сина си. Непрекъснато плачел,
посещавал гроба му и продължавал да страда неутешимо от загубата на сина
си. Затворил се в себе си и избягвал всякакви контакти с близки и роднини.
Твърди, че на 19.11.2018 г. оправил претенция до ответника за 2изплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова му било
отказано с писмо от 05.12.2018 г., тъй като ответникът посочил, че няма
влязъл в сила акт, оказващ виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от смъртта на неговия син Ж. С. С., починал
в резултат на ПТП, станало на 24.12.2017 г., ведно със законната лихва за
забава считано от 20.11.20218 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението. Претендира направените разноски. Ответникът е
депозирал в срок писмен отговор, с който не оспорва следните обстоятелства:
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила причинил ПТП.
Не оспорва наличието на влязла в сила присъда. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в обстоятелството, че
пострадалият е пътувал с МПС без поставен обезопасителен колан при
наличието на такъв. Счита, че това обстоятелство следва да бъде отчетено,
като се намали размерът на дължимото обезщетение. Счита претендирания
размер за прекалено завишен с оглед твърдените неимуществени вреди,
принципът на справедливост и трайната съдебна практика. Счита, че размерът
2
на обезщетението би бил адекватен до размера на 80 000 лв. и над този размер
искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен. Претендира
разноски за отхвърлената част от иска.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска си и
моли да бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение, че липсват
доказателства за платено адвокатско възнаграждение от ответника и за
регистрация по ДДС на пълномощника на ответника.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът СТ. Ж. СТ. е баща на Ж. С. С.. Ж. С. е роден на 09.02.1989г. и
починал на 24.12.2017г.
На 24.12.2017г. на път III- 662, в землището на с. Баня Община Нова
Загора, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СТ
**** ВХ, Я. Ю. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.
16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДВП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С.. За посоченото същия е
осъден с влязла в сила присъда № 6/25.02.2020г. по НОХД № 646/19 по описа
на СлОС, изменена с Решение № 122/18.09.2020г. по ВНОХД № 128/20 по
описа на БАС, в частта относно нарушението на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и
потвърдена с Решение № 7/01.02.2021г. по к.д.№ 872/20 по описа на ВКС, на
наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на
01.02.2021г.
Гражданската отговорност на водача Я. Ю., управлявал лек автомобил
„Рено Лагуна“ с рег. № СТ **** ВХ, собственост на Л. С., е била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника
ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица БГ/02/117000859589, със срок
на валидност до 21.03.2018 г.
С молба от 20.11.2018г., било поискано от ищеца, чрез пълномощник
му да му бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди, причинени
от смъртта на неговия син в размер на 180 000лв. Била заведена щета №
3
********** при ответника. Ответникът е отговорил на 05.12.2018г., че на са
налице основания за заплащане на обезщетение, тъй като не е представен акт,
установяващ отговорността на виновния водач.
От събраните гласни доказателства се установява че ищеца и сина му
били изключително привързани един към друг. Когато починалият Ж. С. бил
на двете години, майката напуснала семейното жилище и той останал да
живее заедно с баща си и баба си в с. Сборище. До момента на своята смърт,
той не е живял на друго място и те винаги са живели като едно домакинство.
Отношенията им били храмонични, характеризирали се с взаимна
привързаност, уважение и взаимопомощ. Тъй като майката липсвала в живота
на Ж. С., той още по-близък с баща си и изключително привързан към него.
Докато бил ученик Ж. С., баща му се грижил за него. След това двамата
станали още по-близки, тъй като упражнявали една професия и си помагали
взаимно със съвети. Ж. С. помагал в домакинството и работата в градината,
извършвал ремонти на общото им жилище. Бил изключително възпитан и
уважителен. След всеки курс, който изпълнявал с камиона си, бащата го
чакал да се прибере и му приготвял нещата които обича.
След като узнал за смъртта му в катастрофата, ищецът преживял много
тежко загубата му. Той не бил на себе си, тъгувал непрекъснато, затворил се,
не излизал с други хора, започнал да пуши цигари. Загубата се отразила на
здравето му и загубил желание за всичко.Не искал да излиза и да общува с
хора, защото всичко му напомняло за загубата на сина му. Ходил
непрекъснато на гроба на сина си и се прибирал в къщи.
Загиналият бил единственото дете на ищеца.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани , като
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято
безпристрастност няма основание да се съмнява. На основание чл. 300 от
ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, поради това, че той не е бил с поставен
4
обезопасителен колан. На ответната страна е указано с доклада по чл. 146 от
ГПК, че не сочи доказателства в подкрепа на това си възражение, но в
първото с.з. не са направени искания за събирането на такива, тъй като
представител на страната не е присъствал в с.з., за което е бил редовно
призован. При тези предпоставки не се били налице условия за отлагане на
делото, тъй като страната е имала осигурена възможност да присъства в с.з. и
да направи доказателствени искания, след доклада, дори и да не е направила
същите в писмения отговор.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във
вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен
размер.
Ищецът е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
С противоправното си деяние, което е извършено виновно,
застрахованият е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в
претърпени от него психически болки и страдания от причинената смърт на
сина му. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и
вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица
от причинената смърт.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния
случай при определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът
взе предвид следното: изключително близките отношения между ищеца и
загиналия, повече от обичайните за такава степен на родство, поради липсата
на майка в живота на пострадалия; факта че са живели винаги заедно, в едно
5
домакинство, разделяли са се само, когато Ж. С. е бил на работа; ищецът не е
зависил пряко от грижите на сина си, но последният е помагал в
домакинството; факта че пострадалия е бил единственото дете на ищеца и
след неговата смърт е загубил желание за живот; факта че и бащата и синът
са пълнолетни и никой от тях не е издържал другия.
При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
размер на 120 000лв.
Недоказано от събраните доказателства остана възражението на
ответната страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който се е возил без поставен обезопасителен колан.
Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната
лихва за забава от 20.11.2018г. е неоснователна отчасти. На ищеца се дължат
лихви, считано от изтичане на срок от три месеца от предявяване на
застрахователната претенция т.е. от 20.02.2019г. В останалата част
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска в
размер на 2 887 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете в размер на 2 080 лв. с ДДС. Неоснователно е възражението
на ищцовата страна, че липсват доказателства за платено адвокатско
възнаграждение – в представения договор за правна помощ е записано, че
сумата е платена в брой, което има характер на разписка. Факта, че лицето e
регистрирано по ДДС, представлява публична информация, въпреки че не са
представени конкретни доказателства. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено в писмената защита е
неоснователно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение
с ДДС при тези цена на иска е 6 156 лв., а платеното такова – 6 240лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Джеимс
Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Ямбол, ул. „Б.“ № 15,
ет.3, офис 16, чрез адв. Г.Д. да заплати на СТ. Ж. СТ. ЕГН **********, с
постоянен адрес с.Сборище, общ. Твърдица, ул. „П.Я.“ № 11, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ № 13, офис 8, чрез адв. Г.М. сумата 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено
увреждане –причинена смърт на Ж. С. С. починал на 24.12.2017г., в резултат
на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
за забава, считано от 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 2 887 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и мораторна лихва до
пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА СТ. Ж. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес с.Сборище,
общ. Твърдица, ул. „П.Я.“ № 11 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „ Джеимс Баучер” № 87, направените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2 080 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7