Решение по дело №17267/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.София, 19.01.2015г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №17267 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.407, ал.1 от КЗ(отм.).     

В исковата си молба ищецът С.Т.С. твърди, че на 07.01.2005г. на ул.„О.П.” с посока от кв.„С.” към КПП „М.Х.”, на 32 метра преди пешеходна пътека на кръстовището с ул.’’Ф.П.”, бил блъснат от лек автомобил „О.К.” с ДК№******, управляван от И.Г.Д.. Бил откаран в „Пирогов” с тежки травми, които го  направили трайно неработоспособен- 95% с чужда помощ. Постепенното усложняване на здравословното му състояние продължило във времето и до днес. С решение №1125/01.03.2011г. по гр.д.№637/2009г. по описа на СГС, I-9 състав и решение от 19.10.2011г. по гр.д.№1995/2011г. на САС, 7 състав била установена безспорно вината на водача на автомобила и определено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП за сериозните увреждания (ексцес) на здавето му: травмена увреда на шийния гръбнак, в следващите години довела до трайно затруднение на движенията на краката и ръцете до степен на невзможна самостоятелна походка без помощни средства; затруднено до невъзможно самообслужване; нарушения във функциите на тазовите резервоари (уриниране и дефекация); нарушения в половата сфера. Травмената увреда на шийния гръбнак протичала на фона на изразени дегенеративни промени на шийния гръбнак с многоетажни дискови хернии. Констатирано било, че е невъзможно възстановяване на здравословното състояние на ищеца в бъдеще, както и че е възможно допълнително утежняване на неврологичната симптоматика, в резултат на увеличаване размера на кистата, образуване на сраствания, нарушена трофика. Във връзка с нарушението на тазоворезервоарните функции е възможно развитие на хронична уроинфекция, понякога с тежки до фатални усложнения. В периода от завеждането на горепосоченото дело до сега, здравословното състояние на ищеца продължило да се влошава, като се проявил нов допълнителен ескцес- нови заболявания, който са в причинна връзка с причинените от процесното ПТП увреждания. Ексцесът се изразявал в установен на 19.07.2011г. след контролен ЯМР блок прешлен С5-7, медианна дискова херния СЗ-4 и С4-5 с компресия между медулата посттравматична киста в миелона с размер 4 мм на ниво С5. Умерена към тежка еластична парапареза с повишен мускулен тонус, клонуси на ходилата, еластично паретична походка с помощно средство, установени с решение на ТЕЛК от 12.03.2012г. При ЕМГ изследване на 12.07.2011г. била установена радикулопатия, моторен Джаксънов пристъп обхващаш дясната ръка с продължителност 10м, отзвучава спонтанно, разстройство на личността и поведението. С рентгенологично изследване била установена екзостоза на дясната илиачна кост. При извършена резонансна томография на шийни прешлени на 06.06.201Зг. била установена изгладена физиологична цервикална лордоза. Състояние след спинодеза с образуване на блок между телата на С5, С6 и С7, костномозъчен едем на същите прешлени. Постмиеломатична киста в миелона на нивото на прехода С5-С6. Стар медианен дисков пролапс на нива СЗ-С4. Измененията в изследваната част на гръбначния стълб са постравматични. На 10.06.2013г. било проведено ЕЕГ изследване, установило церебрастенен синдром- изразени притативни прояви паристо-оксципитални в ляво и паристо- окципитални-темпорално в дясно с поразена пароксизмалност. Налице било задълбочаване на увреждането на здравето на ищеца, изразяващо се в треперещи и треморни прояви. Според ищеца давността за усложненията в здравословното му състояние започва да тече от момента на тяхното проявяване и положително установяване. Ищецът твърди, че полага добросъвестно грижи за подържане на здравето си, но въпреки усилията му и медицинските грижи здравословното му състояние се влошава. Моли ответникът „ДЗИ- О.З.”АД да бъде осъден да му заплати сумата от общо 100 000 лева, ведно със законните лихви от датата на установяване на всяко едно усложняване на здравословното му състояние, както следва: 25 000 лева, ведно със законната лихва от 06.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата- за претърпени болки и страдания от установените постравматични изменения в изследваната част на гръбначния стълб при извършена резонансна томография на шийни прешлени на 06.06.2013 г. - изгладена физиологична цервикална лордоза, състояние след спинодеза с образуване на блок между телата на С5, С6 и С7, костномозъчен едем на същите прешлени, постмиеломатична киста в миелона на нивото на прехода С5-С6; 25 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата- за претърпени болки и страдания от установени на 10.06.2013г. церебрастенен синдром, единични и на групи остри вълни паристо-окципитално в ляво и паристо - окципитално- темпорално в дясно параксизмалност, ЕЕГ с изразени притативни прояви паристо-оксципитални в ляво и паристо-окципитални-темпорално в дясно с поразена пароксизмалност, задълбочаване увреждането на здравето на ищеца, изразяващо се в треперещи и треморни прояви; 25 000 лева, ведно със законната лихва от 12.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата- за претърпени болки и страдания от установената при ЕМГ изследване на 12.07.2011 г. радикулопатия, Джаксънов пристъп обхващаш дясната ръка, разстройство на личността и поведението, и установена с рентгенологично изследване екзостоза на дясната илиачна кост; 25 000 лева, ведно със законната лихва от 12.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата- за претърпени болки и страдания от установено на 19.07.2011г. след контролен ЯМР блок на прешлен С5-7, медианна дискова херния СЗ-4 и С4-5 с компресия между медулата посттравматична киста в миелона с размер 4 мм на ниво С5, умерена към тежка спастична парапареза с повишен мускулен тонус, клонуси на ходилата, еластично паретична походка с помощно средство. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

         Ответникът „ДЗИ- О.З.”АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не са налице нови увреди в здравословното състояние на ищеца, които представляват „ексцес“ и за които ищецът да не е получил обезщетение. С решението по в.гр.д. №1995/2011г. САС приел,  че пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца в бъдеще е невъзможно, следователно при определяне на обезщетението съдът е взел предвид медицинската перспектива и бъдещата продължителност на болките и страданията на увредения. Евентуално твърди, че претенцията е завишена по размер и не кореспондира с интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, произтичащи от твърдените увреждания. Прави възражение за съпричиняване на вредносния резултат от страна на пострадалия, както и за изтекла погасителна давност относно главните искове и претенциите за лихви. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение №1125/01.03.2011г. по гр.д.№637/2009г. на СГС, І-во ГО, 9-ти състав ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.226, ал.1 от КЗ, сумата 50000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания вследствие на получени травматични увреждания при настъпило на 07.01.2005г. ПТП, ведно със законната лихва от 28.01.2006г. до окончателното изплащане.

С решение от 19.10.2011г. по в.гр.д.№1995/2011г. САС, 7-ми състав е отменил решение №1125/01.03.2011г. по гр.д.№637/2009г. на СГС, І-во ГО, 9-ти състав в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на разликата над 30333 лева до 50000 лева по иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ (отм.), като вместо това е отхвърлил иска за разликата над 30333 лева до 50000 лева. В останалата му част решението на СГС е потвърдено. В мотивите към решението на въззивната инстанция (стр.6 от решението) изрично е отбелязано, че съдът възприема заключението на вещото лице по СМЕ, съгласно което „след катастрофата търпените болки и страдания са силни и интензивни, като някои от тях ще продължат до края на живота му. Налице е абсолютна невъзможност здравословното състояние на пострадалия да се възстанови такова, каквото е било до настъпването на процесното ПТП, от което следва, че болките и страданията ще продължат и за в бъдеще, както физически, така и психоемоционални.” Обезщетението е определено „с оглед характера и степента на претърпените вреди, както и предвид евентуалната им бъдеща продължителност”. Подробно е обсъдено също така направеното от ответника идентично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като съдът е приел че съпричиняването е в размер на 1/3.

Събраните по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца, са взети предвид от вещите лица при изготвянето на заключението на изслушаната СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно поради липсата на специални знания за това.

От заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил тежка черепномозъчна и гръбначна травма. Поради развитие на квадрипареза е претърпял операция на травматични шийни дискови хернии с метална стабилизация и спинодеза на две шийни нива. Поради шийна миелопатия ищецът е получил квадрипареза, по- изразена за долните крайници с тазоворезервоарни и сексуални нарушения, както и рецидивираща радикулерна симптоматика с болков синдром в шийната област заради които е провеждал многократно лечение в рехабилитационни болници. Има пряка причинно- следствена връзка между претърпяното от ищеца ПТП и настоящите му увреждания на централната и периферна нервна система. Има прогресивно влошаване на състоянието на ищеца поради честия болков синдром и слабостта в крайниците, които значително влошават качеството му на живот. Полученото увреждане на шийната част на гръбначния мозък е с необратим характер. 3дравословното състояние на ищеца по отношение на квадрипарезата в бъдеще няма да се подобри, но ако се провеждат системни рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, ще се ограничи степента на мускулните хипотрофии, еластичността и контрактурите в ставите на паретичните крайници. Посттравматичните изменения в изследваната част на гръбначния стълб с резонансна томография от 06.06.2013г.- изгладена физиологична лордоза, спинодеза с блок между телата на Ц5-6-7, постмиеломатична киста на ниво Ц5-6, са логично развитие на състоянието на пострадалия описано и обезщетено по гр. дело №637/2009г. на СГС. Церебрастенният синдром, описан в исковата молба, е в пряка причинно- следствена връзка с претърпяната тежка ЧМТ. Комоцио церебри е лека ЧМТ, която не е свързана със структурни промени на мозъчните структури. Церебрастенен синдром може да се развие по различно време след всеки тип ЧМТ, като продължителността, силата и терапевтичното му повлияване зависят от индивидуалната невропалстичност на пострадалия. Няма данни да е провеждано системно лечение за това заболяване. Не може да се отговори категорично дали има пряка връзка между радикулопатията на ищеца и процесното ПТП поради това, че при приемането в НХК ищецът е съобщил за болки във врата, слабост и изтръпване на ръцете в миналото. Несъмнено шийната травма с тежката спинална операция са допринесли за задъбочаване на радикулерната симптоматика. Периферната двустранна увреда на нервите на ръцете с амиотрофичен синдром и възбудната радикулерна симптоматика с болков синдром в шийната област представляват логично развитие на здравословното състояние на пострадалия след ПТП, което здравословно състояние не е описано по гр. дело №637/2009г. на СГС а е верифицирано по-късно с проведено през 2011 г. ЕМГ. Според експертите при разглеждането на гр. дело №637/2009г. не са взети предвид шийната радикулопатия с болков синдром и описания през 2013г. церебрастенен синдром. Тежката квадрипареза с долна спастична парапареза следсвие на травматичната шийна миелопатия са описани в предходните експертизи.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.407, ал.1 от КЗ (отм.):

Съдът намира, че правилната правна квалификация на предявените искове следва да е по чл.407, ал.1 от ТЗ (отм.). Към момента на предявяване на иска приложимата норма е чл.226 от КЗ, но доколкото релевантен е моментът на пораждане на вземането, а правопораждащ факт както за деликтната отговорност на виновния водач, така и за тази на ответното дружество, е датата на настъпване на непозволеното увреждане- в случая процесното ПТП от 07.01.2005г., действащото към този момент материално право е разпоредбата на чл.407, ал.1 (отм.) от ТЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява настъпването на процесното ПТП, вредите, причинната връзка между последните и деянието, както и наличието на валидно договорно отношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя- ответник по делото. Презумпцията относно вината на деликвента не е оборена. По предявената от ищеца претенция по гр.д.№637/2009г. на СГС, І-во ГО, 9-ти състав ответникът е осъден да му заплати сумата 50000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, а с решение от 19.10.2011г. по в.гр.д.№1995/2011г. САС, 7-ми състав е отменено решението на СГС по гр.д.№637/2009г. в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на разликата над 30333 лева до 50000 лева, като вместо това искът в тази му част е отхвърлен.

Предмет на спора по настоящото дело са претендираните от ищеца обезщетения за претърпени неимуществени вреди, които произтичат от ексцес на уврежданията на здравето му при процесното ПТП и които вреди не са обезщетени по горното дело.

От заключението на изслушаната СМЕ се установява, че такива вреди са настъпили- състоянието на ищеца се е влошило, като част от усложненията и допълнителните болки и страдания не са били предвидени и съответно- обезщетени с горепосоченото решение. Такива например са шийната радикулопатия с болков синдром и описания през 2013г. церебрастенен синдром.

В случая обаче ответникът е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност и съдът намира това възражение за основателно. Съгласно константната практика на ВКС, правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти. В този смисъл е и Решение №144/26.01.2010г. по т.д.№532/2008г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. по реда на чл. 290 ГПК. В това решение е прието, че началният момент, от който започва да тече давностния срок по прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, предявен от увредения срещу застрахователя на деликвента по застраховка "ГО", включително при ексцес, започва да тече от датата на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за давността при застраховките предвидена в чл. 392 (отм.) ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо, за погасителната давност на исковете срещу застрахователя, какъвто е и прекия иск на увредения по чл. 407, ал. 1 (отм.), намира приложение специалната норма на чл. 392 (отм.) ТЗ. Макар произтичаща от един и същи юридически факт, отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Затова увреждащият отговаря неограничено и за вредите, които не са били предвидени, но са настъпили впоследствие в резултат на влошаване състоянието на пострадалия от деликта. За да бъдат обезщетени новонастъпилите вреди от застрахователя, обаче предвид изричната разпоредба на закона тяхното проявяване трябва да е настъпило в срока на специалната застрахователна погасителна давност. В случая застрахователното събитие е настъпило на 07.01.2005г., а  искът е предявен на 17.12.2013г.- след изтичане на предвидения от закона петгодишен давностен срок, който съгласно приложимата в случая норма на чл. 392 (отм.) ТЗ по отношение на застрахователя е започнал да тече от датата на застрахователното събитие.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) са неоснователни поради погасяването им по давност и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 

По разноските:

При този изход на спора ответникът има право на всички направени по делото разноски в размер на 300 лева, както и на възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 3530 лева, или общо 3830 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни предявените от С.Т.С. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.Ж. от САК срещу „ДЗИ- О.З.”АД с ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г. Б.”№*, искове с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ (отм.) за сумата от общо 100 000 лева- обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на „ексцес”- влошаване на здравословното състояние на ищеца след претърпяно на 07.01.2005г. ПТП, поради погасяване правата на ищеца вследствие изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.Ж. от САК ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ- О.З.”АД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г. Б.”№*, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК сумата от общо 3830 лева (три хиляди осемстотин и тридесет лева)- разноски по делото и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: