към присъда по
НЧХД № 272 / 2018 година
За съвместно разглеждане в наказателния
процес е приет предявен от частния тъжител срещу подсъдимата граждански иск в
размер на 3000 (три хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди: душевни болки и психически страдания,
изразяващи се в намалена
работоспособност, проява на крайно психично напрежение, душевен тормоз и
притеснения, безсъние, внезапно сърцебиене и стягане в сърдечната област,
вследствие на нанесената от подсъдимата на пострадалия клевета по чл. 148, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, предложение 1 от НК,
за която й е повдигнато обвинение с Тъжбата, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 24.08.2018
година, до окончателното изплащане на сумата с направените
деловодни разноски.
Д.В.А. е конституиран като граждански
ищец.
Повереникът му адвокат Я.Г.Г. счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства може да се направи заключение подсъдимата да е
осъществила от обективна и субективна страна повдигнатото й обвинение публична клевета с инкриминирания израз,
съдържащ се в лично подадената и подписана от нея искова молба за развод на
основание чл. 49 от Семейния кодекс – за дълбоко и непоправим разстройство на
брака по вина на нейния съпруг Д.А..
Сочи, че е безспорно установено авторството
на деянието, включително от доказателствата, приложени от гражданското дело №
436 / 2018 година за развод между бившите вече съпрузи, като от 24.08.2018
година – датата на подаването на исковата молба, до 26.09.2018 година – датата
на подписване като ищца по делото в полза на адвоката си на пълномощно, Д.А. лично
упражнява правото си на развод, изтъквайки тежки брачни провинения, извършени
от Д.А. в периода на съпружеското им съжителство, продължило от 1982 до
подаването на исковата молба на 24.08.2018 година, и обръща внимание, че в този
дълъг период подсъдимата твърди, че е била жертва постоянно на тормоз чрез
псувни и обиди – инкриминирания израз, с който тя е изтъкнала пред съда такова
тежко брачно провинение на бившия си съпруг.
Намира за важно да се установи как е
протекло делото за развод, приключило в едно заседание на 13.02.2019 година, и изтъква,
че в хода на образуваното производство по чл. 49 от Семейния кодекс, ищцата е
променила своята претенция спрямо съпруга си – първоначално е изтъквала в
исковата молба и в началото на съдебното заседание, че Д.А. е извършвал
постоянно актове на домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното
насилие, поддържала е исковата си молба, не я е оттеглила, не се е отказала от
иска, в който случай делото за развод е щяло да бъде прекратено, а Д.А. е
искала прекратяване на гражданския брак с тъжителя по негова вина, но такова
домашно насилие като основание за прекратяване на брака не е доказано, а след
като от адвокатът (процесуален представител на частния тъжител и в качеството
му на ответник по делото за развод) е повдигнал въпроса пред съдията за наличие
на престъпни обстоятелства, разкрити в хода на делото, както и такива, разкрити
в хода на друго дело - № 336 / 2018 година по Закона за защита от домашното насилие,
в което Д.А. е давала показания като свидетел, изтъквайки почти същите
твърдения и правейки изявления със същото съдържание по адрес на бившия си
съпруг, ищцата се е отказала от претенцията си за развод по вина на съпруга на
основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака и се е преминало към
процедура за развод на основание чл. 50 от Семейния кодекс.
От изтъкнатите доводи повереникът прави
извод, че в рамките на един висящ процес за развод в Районен съд - Първомай
ищцата не е успяла да докажа не само вината на съпруга си за прекратяването на
техния брак на основание дълбоко и непоправимо разстройство, но и първоначално
разгласените от нея чрез исковата молба обстоятелства за извършени от съпруга й
актове на домашно насилие чрез псувни и обиди. Счита, че в тази връзка е важно
да се отбележи значението на Удостоверение от Районен съд - Първомай, съгласно
което липсват заведени от ищцата или неин представител молби до съда за защита
от домашно насилие.
След това адвокат Г. подробно сочи кои
гласни доказателства следва да бъдат кредитирани и кои не във връзка извършено в
дома на бившите съпрузи на улица „*” № 22 в град Първомай, област Пловдив, на 08.07.2018
година от Д.А. спрямо В.А. (син на частния тъжител и подсъдимата) акт на
домашно насилие, за което със съдебен акт по същество е приключило гражданско
дело № 336 / 2018 година по описа на Районен съд - Първомай.
Пледира за осъществено от обективна и
субективна страна деяние, предмет на настоящото дело, и подробно, с цитиране на
съдебна практика разсъждава върху всеки от съставомерните елементи на
престъплението клевета с квалифициращите
белези, за които е повдигнато обвинение:
Намира, че е налице разгласяване на
точно определени обстоятелства от точно определен човек – физическо лице, ищец
по дело за развод с ясен адресат – бившия съпруг Д.А., като инкриминираният
израз е с конкретно съдържание – че Д.А. е жертва на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното
насилие, и не става дума за някакво умозаключение, съждение или оценка, а за ясен
и категоричен факт, чието разгласяване води до засягане честта и достойнството
на пострадалия, авторитета му и оценката на останалите членове на обществото за
него.
Счита, че разгласяването – довеждане до
знанието на приписаните неистински позорни обстоятелства – в случая е публично,
защото още в деня на подаването на исковата молба – на 24.08.2018 година,
когато деловодителят в регистратурата на Районен съд - Първомай е приел иска,
посочил е часа и входящия номер и се подписал, се е запознал със съдържанието
на молбата, а след това, след като е било образувано делото за развод, с исковата
молба са се запознали и други физически лица – многократно съдията по делото,
издал няколко разпореждания, деловодителят в Районен съд - Първомай, изпратил
призовки и съобщения на страните по делото, както и самият призовкар в съда, а с
инкриминирания израз се е запознал и секретарят по делото за развод, който се е
подписал под протокола в съдебното заседание, чул е в хода на това дело
твърденията на страните, в това число и разгласените неистински позорни
обстоятелства. В тази връзка повереникът пак намира за важно да посочи, че
според съдебната практика разгласяване ще е налице дори без да е необходимо
разгласеното обстоятелство да се довежда до знанието на повече лица и когато е
било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това публично,
щом като то се поднася отново в публичното пространство, за да се засили неговата
позорна истинност, а в случая такива позорни и неистински обстоятелства са били
многократно разгласявани от Д.А. и за пръв път – в обясненията й пред полицай,
дадени в РУ на МВР - Първомай още на 08.07.2018 година, когато загатва за своите
намерения да потърси закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие
от съда в своя полза, но без намерението й да е последвано от действия, като подсъдимата
е продължила в същия дух да разгласява такива позорни обстоятелства срещу
частния тъжител вече и в качеството на свидетел по гражданско дело № 336 / 2018
година, а накрая тези нейни действия са обективирани в подадената искова молба.
Според адвокат Г. разгласените от Д.А.
обстоятелства са позорни, защото е налице твърдение за тормоз над близките, а няма
спор, че страните по делото са близки - съпрузи от 1982 година до
прекратяването на брака им от съда с постановен на 13.03.2019 година краен акт
по делото за развод. И в съдебната практика на ВКС, и в теорията за позорно
обстоятелства по смисъла на чл. 147 от НК се приема твърдение за съществуването
на конкретен факт от действителността, свързан от дееца, субект на това
престъпление, с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи
прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, като брачна
изневяра, побой тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение
на служебни задължения, укорими от гледна точка на общопризнатите морални
норми.
Повереникът смята, че по делото не са положени
никакви усилия както лично от подсъдимата, отказала се да дава обяснения, така
и от защитника й за доказване на верността на разгласените позорни
обстоятелства, от което се извежда съставомерният признак от обективната страна
за неистинност на разгласените обстоятелства, защото отказът на Д.А. да се възползва от това право в рамките на процеса,
бездействието й в тази насока, е нейна грешка, последица, от която произтича
недоказване по реда на НПК със средствата, предвидени в Кодекса, на истинността
на разгласените обстоятелства. И пак отбелязва, че фактът – липсата на изброените
според Закона за защита от домашното насилие данни за домашно насилие в каквито
и да е форми: психическо, физическо и др., - е установено по делото за развод обстоятелство,
а не са събрани никакви доказателства по това дело, които да дадат основание на
подсъдимата и нейния защитник да твърдят противоположното – че разгласеното позорно
обстоятелство от Д.А. за Д.А. е истина.
Изтъква се още от адвокат Г., че във
връзка с твърдения от защитника на подсъдимата за упражняване на конституционни
права от Д.А. тя е преминала границата при упражняването на своите права да
иска развод – не се е съобразила с чл. 3 от ГПК, въвеждащ принципа на
добросъвестност за страните в процеса, защото предявяването на граждански иск
действително е упражняване на права, само че подсъдимата не е намерила баланса
между защита на своите права и тези на бившия си съпруг, а Конституцията в чл.
57, ал. 2 не допуска злоупотреба с права при упражняването на собствените права
и една от границите на упражняването на субективните права са субективните
права на другите лица, както и законните им интереси, като този принцип е
заложен и в чл. 17 на ЕКЗПЧОС. В тази връзка адвокат Г. добавя, че доколкото
Районен съд - Първомай, а и всеки съд, са публични, а не някакви тайни
организации, както и доколкото заседанията по едно гражданско дело, в случая за
развод, са публични и открити, тоест достъпни за граждани, узнаването на
позорните обстоятелства е осъществено с получаване на исковата молба на
24.08.2018 година, тоест налице е довършеност на това престъпление, а е ноторен
и неоспорим факт, че с подаването на молбата записаното в нея става достояние
на едно и повече лица, с което е налице квалифициращият признак публичност –
множество трети лица да се запознаят с разгласените позорни неистински
обстоятелства.
От субективна страна повереникът намира,
че престъплението, за което е повдигнато обвинение, е извършено виновно при пряк
умисъл – подсъдимата е искала постигането на престъпния резултат с намерение да
черпи права от разгласеното позорно обстоятелство в хода на делото за развод,
като тези нейни намерения са обективирани и доказани от приложените по делото
доказателства, защото тя лично е направила всичко възможно да осъществи своя
замисъл, а след завеждането на делото за развод, дори в рамките на настоящото
дело, нито тя, нито нейният защитник поставят въпроса за преговори за постигане
на помирение при взаимно приемливи и за двете страни условия; изтъква, че в
хода на делото за развод тя и процесуалният й представител са се отказали от
подадената молба и се е преминало към развод по взаимно съгласие, тоест от
спорно към безспорно производство, което според него сочи един вид неувереност
в завършека му и стремеж да бъде увреден ответникът по делото, частен тъжител
по настоящото дело, с което подсъдимата съзнава, че е разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя, годни да повлияят отрицателно на обществената оценка
за него.
По отношение на гражданския иск повереникът
Г. счита, че е доказан по своето основание както от
приложените медицински документи за претърпени болки и страдания от тъжителя
вследствие на деянието на бившата му съпруга, така и от показания на посочените
от него и разпитани свидетели и намира за важно да се отбележи, че всяка
негативна промяна в психическото състояние на човека, тоест отрицателно
емоционално изживяване и душевно страдание, представлява неимуществени вреди по
Закона за задълженията и договорите. В тази връзка сочи, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, като конкретизираните с гражданския иск, допуснат по
тава дело неимуществени вреди, болки и страдания, са настъпили след деянието на
подсъдимата и в този смисъл се явяват пряка и непосредствена последица от него,
а вредните последици от непозволеното увреждане съставляват една необорима
презумпция.
По отношение на размера на предявения
граждански иск моли обезщетението да бъде присъдено в пълен размер, като се
отчетат най-малко две обстоятелства: естеството на увредените блага – личната
чест и достойнство на тъжителя и неговото добро име, с което се ползва в
обществото, и продължителността и интензитетът на преживените психически и
емоционални страдания.
В заключение отново моли за осъдителна
присъда спрямо подсъдимата, тъй като от анализа на всички събрани по делото
доказателства установява, че тя е извършила както от обективна, така и от
субективната страна деянието, за което й е повдигнато обвинение, както и за уважаване
на предявения граждански иск в пълния му размер.
Тъжителят и граждански ищец Д.В.А. се
присъединява към адвоката си.
Защитникът на подсъдимата адвокат Д.Н.А.
счита, че от процесуална страна наказателният процес от частен характер се води
при липса на конкретизация на обвинението, каквато следва да бъде посочена в
диспозитива на Тъжбата – не е налице конкретно изчерпателно цитиране на буквата
на закона, доколкото чл. 148, ал. 2 съдържа две предложения, а в случая не е
записано кое от двете.
От друга страна, намира че в текста на
обвинителния диспозитив е допуснато разминаване, а оттам - и неяснота на
изпълнителното деяние: в чл. 147, ал. 1 от НК законодателят е записал „който
разгласи“, а в обвинителния диспозитив на Тъжбата е посочено единствено „с
което дискредитира“, каквото изпълнително деяние в НК липсва.
Изтъква, че по-надолу по Тъжбата
объркването продължава с опит да се посочи изпълнително деяние, но въпреки отглаголното
съществително „разгласяване“, по-нататък е направен опит за конкретизация,
който води до довършително объркване относно позорното и неистинско
обстоятелство, а Наказателният кодекс говори само за „позорно“ и кумулативното
прилагателно „неистинско” не съществува в закона. Заявява, че поясняващото подчинено
изречение: „…постоянни случаи на домашно насилие по Закона за защита от
домашното насилие…” няма нищо общо с посоченото в предходното изречение: „…постоянно
ме тормози с псувни и обиди“ и смята, че това размиване в обвинителния диспозитив
прави обвинението неточно, неясно и неразбираемо за подсъдимата, което, от своя
страна, води до невъзможност да бъде организирана адекватна и правилна защита,
а в наказателното право и процес е недопустимо каквото и да е било тълкуване на
хипотезата, диспозицията и санкцията.
По същество пледира, че се прави опит да
бъде ангажирана отговорността за разпространяване на клеветни твърдения, но деянието
е несъставомерно:
От субективна страна Д.А. с молбата си
от 24.08.2018 година е сезирала Районен съд - Първомай с иск за прекратяване на
брака и е естествено и логично за обосноваване пред съда наличие на дълбоко и
непоклатимо разстройство на брака подсъдимата да цитира изрично наличието на
такива обстоятелства – за тежки брачни провинения; тя е посочила, че съпругът й
постоянно я тормози с псувни и обиди, като за такъв тормоз не е намерила за
нужно да образува дело по реда на Закона за защита от домашно насилие, нито е
длъжна да го прави, но пред брачния съдебен състав е задължена да посочи
обстоятелства, които навеждат на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и
с това обективирано в Исковата молба действие Д.А. е целяла да реализира свое
право, без умисъл да обижда, опозорява или злепоставя по някакъв начин
тъжителя, а единствено да сезира компетентен държавен орган по предвидения от
закона ред.
Защитникът изтъква, че за да е налице
обективно съставът на чл. 147, ал. 1 от НК, е необходимо да бъде разпространено
позорно обстоятелство, като е в тежест на подсъдимата да докаже истинността на
това обстоятелство, и намира, че тя го е направила с показанията на сина си В.А.,
който категорично потвърждава, че във времето лично е възприемал многократни
псувни и обиди, отправяни от страна на баща му към майка му.
Моли Съдът да остави гражданския иск без
уважение като неоснователен и недоказан, защото, освен липсата на съставомерно
престъпно деяние, не се доказва в никаква степен и наличието на претърпени
каквито и да било неимуществени вреди.
В заключение пледира за постановяване на
оправдателен съдебен акт и присъждане в полза на доверителката му на разноски
за адвокатски хонорар.
Подсъдимата Д.Д.А. се присъединява към
адвоката си.
Адвокат Г. репликира, че категорично не
може да се съгласи с твърдението на защитника на подсъдимата за липса на
конкретизация на обвинението и намира, че това навежда на мисълта за нередовна
тъжба, което е неоснователен упрек към Съда, чието правомощие е да определи
квалификацията на деянието, което тъжителят е направил първоначално в тъжбата и
най-вече в молбата във връзка със съдебните указания по разпореждане за
оставяне на Тъжбата без движение. Счита за грешна интерпретацията на защитника за
липса на съставомерен признак „неистинско обстоятелство”, който не е посочен в законовата
разпоредба, но се извежда по пътя на тълкуването на чл. 147, ал. 2 от НК, и сочи,
че за прецизност и коректност законодателят борави с термина „разгласяване”, а
не „разпространяване” на позорни обстоятелства. Изтъква, че брачното провинение
домашно насилие се доказва чрез дело па Закона за защита от домашно насилие, но
не чрез голословни твърдения и в този смисъл е недопустимо да се твърди, че
упражняването на права е свързано със злоупотреба на такива, още повече, че то
е конституционна норма и противоречи на Европейската конвенция; основното
твърдение за системно упражнен тормоз, обидите, псувните са средството на
упражняване на тормоз и по Закона за защита от домашното насилие, актовете на
домашно насилие могат да бъдат най-различни, но домашно насилие се доказва в
рамките на дело по Закона за защита от домашно насилие, каквото подсъдимата не
е образувала, а псувни и обиди могат да бъдат доказани по НЧХД, каквито
доказателства не са събрани.
Д.Д.А. се възползва от правото си да не
дава обяснения. При последна дума моли да бъде оправдана.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата Д.Д.А. е родена на *** ***,
ЕГН **********, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със
средно специално образование, пенсионер, с адрес: град Първомай, област Пловдив,
улица „*” № 22.
Частният тъжител Д.В.А. и подсъдимата Д.Д.А.
са съпрузи от 17.01.1982 година, като от брака си имат две деца – Тодорка
Димчева Д., ЕГН **********, и В.Д.А., ЕГН **********.
От 90-те години на миналия
век семейството живее в къща на улица „*“ № 22 в град
Първомай, област Пловдив, като към инкриминирания период жилищният имот се
обитава от Д., Д. и В..
В следобедните часове на 08.07.2018
година между бащата и сина А.възниква скандал по повод струпани от Д. вехтории
в двора на жилището – В. пробва да проведе разговор с баща си, но той се гневи,
развиква се и прави опит да прободе сина си с нож. В. успява да се защити и сигнализира
на спешен телефонен номер 112, което прави и баща му.
Местопроизшествието е посетено от
органите на реда при РУ на МВР - Първомай и е образувана
Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 година с оглед евентуално
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, в хода на
която от А.(включително от Д. като свидетел на инцидента) са снети обяснения по
случая.
На 09.07.2018
година по депозирана от В.А. молба
по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие в Районен съд -
Първомай е образувано гражданско дело № 336 / 2018 година, спрямо Д.А.
е издадена Заповед за незабавна защита №
11 / 09.07.2019 година до приключване на производството с наложени мерки по чл.
5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие, на 25.07.2018
година е проведено открито съдебно заседание, по което са разпитани един от
полицейските служители, посетил местопроизшествието, и Д.Д.А.,
свидетелстваща освен за инцидента, и относно отношенията със съпруга й (че от 16.02.2017
година двамата са окончателно разделени и живее на втория етаж на къщата, където
е и синът им В., а Д. е на приземния етаж), както и за случаи на насилие спрямо
нея от частния тъжител – през 2008 година, през 2014 година и през 2017 година.
С Постановление
№ 687 / 2018 / 09.08.2018 година Районна прокуратура - Първомай отказва
образуване на наказателно производство от общ характер за инцидента между В. и Д.
А.на 08.07.2018 година и прекратява Преписка
рег. № 325р-6187 / 2018 година по описа на РУ на МВР - Първомай,
а производството по гражданско
дело № 336 / 2018 година на Районен съд - Първомай приключва Решение № 84 / 05.09.2018 година и е издадена
Заповед за защита № 16 / 05.09.2018 година, по силата на която Д.В.А. е задължен да се въздържа от домашно насилие
спрямо В.Д.А. и за срок от
една година от издаване на съдебния акт е отстранен от съвместно обитаваното
жилище на улица „*” № 22
в град Първомай, област Пловдив, като му е забранено да
приближава сина си, жилището му на посочения адрес, местоработата му и местата
му за социални контакти и отдих на разстояние, по-малко от тридесет метра.
След края на полицейската
проверка и преди приключване на гражданско дело № 336 / 2018 година, на
24.08.2018 година подсъдимата Д.Д.А. *** с искова молба с посочено правно
основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 и чл. 127, ал. 2 и сл. от Семейния кодекс;
образувано е гражданско дело № 436 / 2018 година, в хода на което Д.Д.А. и Д.В.А. постигат споразумение за прекратяване
на брака им по взаимно съгласие, утвърдено с Решение № 28 / 13.03.2019 година.
Още преди
прекратяването на брака, недоволен от Исковата молба на бившата си съпруга, в
която подсъдимата навежда твърдения за психически и физически тормоз в годините
на брачното си съжителство и иска разводът да е по вина на частния тъжител, Д.В.А.
счита, че е наклеветен и предявява Тъжбата, въз основа на която е образувано
настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Д.А.К., С.Б.Б., Я.М.П.,
В.Д.А., Т.А.Т. и Г.Н.К., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: обяснения от Д.Д.А. от 08.07.2018 година
по полицейската проверка на РУ на МВР - Първомай (л. 9), протокол от съдебно
заседание по гражданско дело № 336 / 2018 година на Районен съд - Първомай (л. 10
- л. 14), Искова молба вх. № 533 / 24.08.2018 година по описа на Районен съд -
Първомай (л. 15 - л. 17), Удостоверение за граждански брак от 17.01.1982 година
на Общински народен съвет - Първомай (л. 18), Удостоверение изх. № 11 /
20.01.2017 година за родените от майката деца на Община Първомай (л. 19), Удостоверения
от 24.10.2018 година (вх. № 959 / 2018 година) и от 21.11.2018 година (вх. №
1040 / 2018 година) на Районна прокуратура - Първомай (л. 21, л. 22), съобщение
от 29.08.2018 година по гражданско дело № 436 / 2018 година по описа на Районен
съд - Първомай за връчване на препис от Искова молба вх. № 5333 / 24.08.2018
година с приложенията към нея и Разпореждане № 942 / 28.08.2018 година (л. 24),
Заповед № 11 /
09.07.2018 година за незабавна защита от домашно насилие по гражданско дело № 336 / 2018 година (л. 48),
Решение № 84 /
05.09.2018 година по гражданско дело №
336 / 2018 година на Районен съд - Първомай (л. 49 - л. 51), Заповед № 16 / 05.09.2018 година за
защита по гражданско дело №
336 / 2018 година на Районен съд - Първомай (л. 52), Справка за
съдимост рег. № 140 / 25.03.2019 година за подсъдимата (л.
65), Писмо УРИ 325000-2467 / 10.05.2019 година на Началник на РУ на МВР -
Първомай с приложени писма на Районен съд - Първомай, Заповед за незабавна защита
№ 11 / 09.07.2018 година с отбелязване на връчването й на частния тъжител, Протокол
за полицейско предупреждение № УРИ 325р-6307 / 11.07.2018 година и Писмо рег. №
325000-3938 / 11.07.2018 година (л. 78 - л. 83), Писмо УРИ 325000-2602 / 20.05.2019
година на Началник на РУ на МВР - Първомай (л. 87), Амбулаторен лист № 001549 /
19.10.2018 година и рецепта (л. 98, л. 99), Удостоверение изх. № 952 /
20.06.2019 година на Районен съд - Първомай (л. 100), книжа по гражданско дело
№ 436 / 2018 година по описа на Районен съд - Първомай: Разпореждане от 27.08.2018
година за оставяне на Искова молба вх. № 5333 / 24.08.2018 година без движение,
съобщение с разписка за връчване на документа, Молба от 28.08.2018 година от Д.Д.А.
за изправяне на нередовности, Разпореждане № 942 / 28.08.2018 година,
съобщение, пълномощно, Определение от 15.01.2019 година, призовка с разписка,
Протокол от 13.02.2019 година от съдебно заседание, Решение № 28 / 13.03.2019
година (л. 101 - л. 113), Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 година
по описа на РУ на МВР - Първомай с Постановление
№ 687 / 2018 / 09.08.2018 година Районна прокуратура - Първомай (приложени
между кориците на делото, изпратени с Писмо № 687 / 2018 / 10.06.2019 година от
Районна прокуратура - Първомай – л.
97).
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства.
За обективиране на престъпния състав по чл.
147, ал. 1 от НК в първата форма на изпълнителното деяние следва да е
разгласено позорно обстоятелство за другиго, което, за разлика от
престъплението обида, не е оценка, а
факт, чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на
пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него (Решение № 347 от
25.09.2009 година на ВКС по НОХД № 372 / 2009 година), като по аргумент от ал. 2
на посочения законов текст елемент от състава е неистинността на разгласеното позорно
обстоятелство, без наличието на който не е налице престъплението клевета.
От субективна страна клеветата може да
бъде извършена с пряк и с евентуален умисъл, но деецът при всички случаи трябва
да съзнава позорния характер и неистинността на разгласяваното от него
обстоятелство.
По конкретното дело е безспорно
установено, че на 24.08.2018 година
подсъдимата Д.Д.А. *** подписана
от нея Искова молба (вх. № 5333) за разтрогване на брака си с частния тъжител Д.В.А. и документът, с който сезира съдебната
инстанция, съдържа инкриминирания израз „постоянно ме тормози с псувни и обиди”, което е твърдение за укоримо
поведение от гледна точка на общоприетите морални норми. Само че в случая се
констатира заявеното от подсъдимата да отговаря на действителността, защото за верността
на факта В.Д.А. е категоричен
в показанията си, че почти ежедневно през последните 8-10 години е ставал
свидетел как баща му псува майка му, нарича я „боклук“ и й се заканва.
Вземат се предвид влошените
отношения между частния тъжител и сина му във връзка с инцидента между двамата
на 08.07.2018 година, за който Д.А. търпи санкции по реда на Закона за
защита от домашното насилие, но според настоящия състав показанията на В.А. се ползват с кредит на доверие, защото
той е най-близко до майка си и баща си – дълги години живее съвместно с тях в
един дом и най-добре знае какви са отношенията между двамата, още повече, че от
пререканието между него и баща му до депозиране на показанията му е изминала
повече от година и свидетелят вече е получил съдебна защита, за да се счете, че
думите му евентуално са изказани с цел отмъщение към частния тъжител.
Отчитат от настоящият
състав и показанията на Т.Т.
и Г.К. в насока за
страданията на частния тъжител в резултат на разрива в отношенията със сина му
и с бившата му съпруга и за това, че никой от тях не е бил свидетел на лошо
отношение от страна мъжа към жената, както и фактът, че при посещението си на 08.07.2018
година на улица „*“ № 22 в град Първомай, област Пловдив, никой
от полицейските служители не е чул Д.
да нагрубява по някакъв начин Д.,
но това не опровергава обстоятелството частният тъжител да е тормозил подсъдимата,
като е логично да не го преви пред чужди хора (още повече пред органите на реда),
или на обществени места.
Повдигнатото с Тъжба вх. № 7645 / 03.12.2018 година обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1,
предложение 1 от НК
е несъставомерно и от субективна страна. С депозираната Искова молба вх. № 5333
/ 24.08.2018 година Д.А. изчерпателно сочи на гражданския съд
фактите от съпружеския си живот, довели до неговото дълбоко и непоправимо
разстройство, част от които иеупражняваният от Д.А. спрямо нея тормоз чрез псувни
и обиди, а жената няма за цел умишлено да разпространява за вече бившия си
съпруг неприемливи от гледна точка на обществения морал обстоятелства, за да го
злепостави, макар и да се доказва в настоящия процес, че тези позорящи частния
тъжител негови постъпки са действителност.
С оглед на горното при обсъждане и
решаване на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК (има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно) Съдът счита,
че Д.Д.А. следва да бъде призната за невинна
в това на 24.08.2018 година
в град Първомай, област Пловдив, като ищец по гражданско дело № 436 / 2018
година на Районен съд - Първомай с депозирана в регистратурата на съда Искова
молба вх. № 5333 / 24.08.2018 година с правно основание чл. 49 от Семейния
кодекс – да се постанови развод по вина на ответника Д.В.А., ЕГН
**********,***, с твърдението: „постоянно ме тормози
с псувни и обиди” публично да разгласява позорно неистинско
обстоятелство за постоянни случаи на
домашно насилие, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
под формата на устно психическо насилие, и на основание чл. 304
от НПК да бъде оправдана по
повдигнатото с Тъжба вх. № 7645 / 03.12.2018 година
обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 147, ал. 1, предложение 1 от НК.
Направените по-горе изводи за несъставомерност на престъплението,
за което е повдигнато обвинение, обуславят липсата на елементите на деликта по чл.
45 от Закона за задълженията и договорите в поведението на подсъдимата, който
деликт е и основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на
вреди, за което предявеният срещу Д.Д.А. граждански иск за причинени на частния
тъжител и граждански ищец неимуществени вреди от деянието следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител Д.В.А. следва да се
възложат направените по делото разноски от страна на подсъдимата в размер на 600
лева (шестстотин лева) за процесуално представителство.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
