РЕШЕНИЕ№3307
гр. Пловдив, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14973 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Кристълклиър” ООД против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети Георги” ЕАД
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед №
4616/25.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 6805/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва:
сумата от общо 2055,04 лв. с ДДС, от които сумата от 1 000 лв. – незаплатен
остатък по фактура № 675/14.04.2016 г. на обща стойност от 2555, 04 лв. и
сумата от 1055, 04 лв. по фактура № 577/21.05.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018 г.,
до окончателното й изплащане и разноски.
Ищецът твърди, че между страните са налице трайни търговски отношения по
силата на договор № ***, сключен по ЗОП за продажба и доставка на медицински
консумативи. Твърди, че извършил продажба и доставка на медицински консумативи
и услуги, за които били издадени съответните фактури за главница от общо 6670,
24 лв. и лихва за забава за всяка една от просрочените главници в общ размер от
940, 57 лв. Сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът платил сумата от общо 5 548, 46 лв. с платежно нареждане
от 14.06.2018 г. С посоченото плащане ищецът погасил вземането за лихва за
забава в размер от 933, 26 лв., както и сумата от 1 555, 04 лв. по фактура №
675/14.04.2016 г., сумата от 1560, 16 лв. по фактура № 506/08.09.2014 г. и
сумата от 1500 лв. по фактура № 592/31.07.2015 г. Сочи, че предвид
осъщесвтеното от ответника плащане не претендира заплащането на законна лихва
за сумата от 940, 57 лв. Твърди, че за доставени филтри, консуматив към
инсталация за обработка на вода с обратна осмоза и предоставена услугата за
профилактика на обратна осмоза, ответникът му дължи сумата от общо 2055,04 лв.
с ДДС, за което били издадени фактура № 675 от 14.04.2016 г. на обща стойност
от 2555,04 лв., от която се претендира незаплатен остатък в размер на 1000 лв.
и фактура № 577/21.05.2015 г. на стойност от 1055,04 лв.
Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети
Георги” ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата
молба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че
процесните фактури № 675/14.04.2016 г. и № 577/21.05.2015 г. били издадени за
доставки и услуги, извършени след изтичане срока на договора за продажба и
доставка на медицински консумативи № ***, чийто срок изтекъл на 21.08.2014 г.,
като счита, че процесните две фактури обективират самостоятелни доставки по самостоятелни
заявки и представляват самостоятелни договори за търговска продажба. Счита, че
ищецът неправилно е осчетоводил плащането по процесните фактури. Сочи, че във
възражението срещу издадената заповед за изпълнение изрично е посочено суми в
какъв размер и по кои фактури се погасяват чрез заплащане на сумата от
5 548, 46 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски, като релевира се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
4616/25.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 6805/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на ищецът сумата от 6 670,24 лв. -
главница, представляваща сбор от следните суми, както следва: сумата от 1
560,16 остатък по фактура № 506/08.09.2014 г., сумата от 1 500 лв. по фактура №
592/31.07.2015 г., сумата от 1 055,04 лв. по фактура № 577/21.05.2015 г. и
сумата от 2 555,04 лв. по фактура № 675/14.04.2016 г., сумата от 411,24 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.08.2015 г. – 11.04.2018 г.; сумата от 12,32
лв. – обезщетение за забава за периода 22.05.2015 г. – 11.04.2018 г.; сумата от
517,01 лв. – обезщетение за забава за периода 15.04.2016 г. – 11.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски.
Против заповедта за изпълнение и в
законоустановения за това срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е длъжникът е депозирал
възражение, в което е посочил, че оспорва вземането само частично, като за
останалата част признава задължението си и представя доказателства за
плащането, поради което и на основание чл. 414 а ГПК съдът е указал на
заявителя да посочи поддържа ли искането си за издаване на изпълнителен лист за
неоспорените от длъжника вземания, а на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК – да
предяви иск за оспорените вземания в едномесечен срок от получаване на
съобщението за това. Заявителят е депозирал становище, в което посочва, че не
поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист за неоспорените вземания,
като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил иск за оспрените вземания.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
С уточнителна молба,
депозирана в изпълнение на указанията на съда, ищецът е посочил, че предявява
иск за установяване дължимостта на сумата от общо 2 055,04 лв. с ДДС, за което били издадени
фактура № 675 от 14.04.2016 г. на обща стойност от 2 555,04 лв., от която се
претендира незаплатен остатък в размер на 1000 лв. и фактура № 577/21.05.2015
г. на стойност от 1 055,04 лв., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018 г., до окончателното й
изплащане.
По делото е представен договор № ***, сключен между страните, по силата на
който продавачът “Кристълклиър” ООД се е задължил да доставя по заявка на
купувача, стоките – по вид и производител, описани в Приложение № 1 към
договора, срещу насрещното задължение на купувача да заплаща стойността на
стоките, при отложено плащане в срок до 60 дни след доставката и представяне на
фактура и приемо-предавателна форма от страна на продавача. Уговорена е обща
стойност на договора, която не може да надвишава сумата от 36 772, 50 лв.
Срокът на договора е уговорен със срок до подписване на нов договор със същия
предмет по реда и условията на ЗОП, или до изчерпване стойността на
обществената поръчка, но не повече от 24 месеца, считано от датата на договора.
Представени са фактура № 506/08.09.2014 г. за сумата от 1 806 лв. с ДДС за
доставка на 120 бр. от следната стока “PL 130-Диализатор 1,3 м2”;
фактура № 577/21.05.2015 г. за сумата от 1 055, 04 лв. с ДДС за доставка
на 2 бр. филтри за система за обратна
осмоза ССРР С-2020 и 1 бр. филтър за система за обратна осмоза – ендотоксини
20; фактура № 592/31.07.2015 г. за сумата от 1500 лв. с ДДС за 1 бр. за
профилактика, химическо почистване и дезинфекция на модул обратна осмоза и
дистрибутивна мрежа в диализен център и фактура № 675/14.04.2016 г. за сумата
от 2 555, 04 лв. за профилактика на инсталация за обратна осмоза – химическо
почистване и дезинфекция на модул обратна осмоза, дезинфекция на тръбопровод; 2
бр. CCPPS-2020, филтър, механичен 20, 20
микрона и 1 бр. BIOFIL 2002, филтър за ендотоксини
20, 0,2 микрона.
Представено е Уведомление от 04.08.2017 г. от УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД за
заплащане на сумата от 1000 лв. на 31.07.2017 г. и разчет на задълженията на
ответника към ищеца към 31.12.2018 г., в което фигурират следните задължения:
сумата от 404, 20 лв. по фактура№ 440/01.04.2014 г.; сумата от 1 405 лв. по
фактура № 491/22.07.2014 г. и сумата от 245, 84 лв. по фактура № 506/08.09.2014
г.
Според съдът между страните са съществували трайни търговски правоотношения
по договор за продажба на медицински изделия и услуги. Наистина представеният
договор, сключен по специалния ред, установен в Закона за обществените поръчки,
е бил прекратен с изтичане на уговрения срок – 24 месеца от датата на
сключването му или на 21.08.2014 г., доколкото не се установи между страните да
е сключен друг договор със същия предмет. Наличието на валидно правоотношение
между страните обаче се установи от представените по делото фактури, които
съдържат съществените елементи на обективираните в последните правни сделки и
изявленията на страните досежно предмета на договора и дължимата цена.
По силата на обективираната във фактура № 577/21.05.2015 г. правна сделка,
страните са уговорили продавачът да достави 2 бр. филтри за система за обратна
осмоза ССРР С-2020 и 1 бр. филтър за система за обратна осмоза – ендотоксини 20
срещу насрещното задължение на купувача да заплати сумата от 1 055, 04 лв. с
ДДС. По силата на правната сделка, обективирана във фактура № 675/14.04.2016 г.
страните са уговорили продавачът да извърши следната услуга - профилактика на
инсталация за обратна осмоза – химическо почистване и дезинфекция на модул
обратна осмоза, дезинфекция на тръбопровод, като достави 2 бр. CCPPS-2020, филтър, механичен 20, 20 микрона и 1 бр. BIOFIL 2002, филтър за ендотоксини 20, 0,2 микрона за сумата от 2
555, 04 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
счетоводството на двете дружества е било водено редовно, съобразно изискванията
на ЗДДС и ЗСч, както и че двете дружества са осчетоводили фактурите, като
ответникът е вписал последните по сметка 401, Доставчици за периода 01.09.2014
г. до 30.04.2016 г., Дневник за покупките и справка – декларация по ЗДДС за
периода 2014 г. – 2016 г., като е ползвал данъчен кредит по тях.
Според съда след като процесните фактури са постъпили при ответника, той не
само не се е противопоставил на обективираната в тях облагаема доставка
(търговска продажба) веднага след нейното узнаване, но и този първичен
счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и същият е включен в дневника на
покупките. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са
обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект
и цена, ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба, по
които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на
това продажбена правоотношение – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ,
който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки.
В този смисъл е констатнтната практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 114/26.07.2013 г. по търг.д. №
255/2012 г., ТК, I т.о., с която се приема, че
фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание
на задължението и доказват неговото съществуване
Нещо повече, купувачът е изпълнил частично поетото парично задължение, като
е заплатил част от уговорената продажна цена за доставените стоки по фактура №
675/14.04.2016 г. в размер на сумата от 1555, 04 лв., като по този начин той
извънсъдебно е признал за сключване на процесния договор за търговска продажба.
Двата договора са такива за търговска продажба, като сделката по фактура №
675/14.04.2016 г. е със смесен характер, доколкото освен задължение за
предаване на определени вещи, ищецът е поел задължение за извършване и на
услуга по профилактика и почистване, което е такова по договор за изработка.
Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учредените договорни правоотношения са възникнали между търговци и за
тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318,
ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По отношение на втората правна сделка
следва да се прилагат, както разпоредбите, установени за търговската продажба,
така и тези на 258 и сл. ЗЗД уреждащи правоотношенията по договори за
изработка.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, по силата на който продавачът се задължава да
предаде на купувача вещите, предмет на договора срещу насрещното задължение на
купувача да приеме последните и да заплати уговорената цена. Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска
продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява правнорелевантното обстоятелство,
че страните са били в трайни търговски отношение, свързани със сключване на
договори за търговска продажба. Вещото лице е установило, че медицинските
консумативи са заприходени в счетоводството на ответника като консумативи по
дебита на Стока 302, Материали, а извършените услуги – по дебита на Стока 602,
Външни услуги. Изяснява се, че счетоводството на двете дружества е било водено
редовно, съобразно изискванията на ЗДДС и ЗСч, както и че двете дружества са
осчетоводили фактурите, като ответникът е вписал последните по сметка 401,
Доставчици за периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г., Дневник за покупките и
справка – декларация по ЗДДС за периода 2014 г. – 2016 г., като е ползвал
данъчен кредит по тях. При извършената проверка експертът е установил, че
размерът на задължението към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
е бил както следва: в счетоводството на “Кристълклиър” ООД – 6 916, 08 лв., а в
счетоводството на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – 4 861, 04 лв. Вещото лице е
установило, че плащанията, които е извършил ответникът към ищеца, са както
следва – с платежно нареждане от 31.07.2015 г. – сумата от 1555, 04 лв. с
посочено основание за плащането “фактури”; с платежно нареждане от 31.07.2017
г. – сумата от 1 000 лв. с посочено основание за плащане “по фактури” и сумата
от 5 548, 46 лв. с посочено основание “плащане по ч.гр.д. № 6805/2018 г., ПРС,
3 гр.с-в“, като в разбивката към платежното нареждане било посочено, че по
фактури се заплаща сумата от 4 615, 20 лв., а за обезщетение за забава по
фактури – 933, 26 лв. В съдебното заседание, в което експертното заключение е
прието без възражения от страните, вещото лице е посочило, че при проверка в
счетоводството на ответника е открил две платежни нареждания, както следва - от
31.07.2015 г. за сумата от 1555, 04 лв. и от 31.07.2017 г. за сумата от 1 000
лв.
Съдът намира заключението по допуснатата и приета без възражения на
страните съдебно-счетоводна експертиза за компетентно и безпристрастно
изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени за разрешаване
въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които
вещото лице е достигнало.
Съдът, като се запозна с
представените по делото доказателства, намира, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, установи, че изцяло е погасил, породеното от
процесните правни сделки, задължение за
заплащане на продажната цена, преди образуване на заповедното производство.
Това обстоятелство се установява от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза и от установеното от вещото лице, при отговора на
поставените въпроси, наличие на две
платежни нареждания за процесните суми от 31.07.2015 г. и от 31.07.2017 г. Вещото лице, осъществило
проверка в счетоводството на ответника е установило и обстоятелството, че с платежното нареждане от 31.07.2015 г. за сумата
от 1555, 04 лв. е погасено вземането
по фактура №
577/21.05.2015 г. и с платежно нареждане от
31.07.2017 г. за сумата от 1 000 лв.
е погасено задължението по фактура № 675/14.04.2016 г., както са осчетоводени
двете плащания в счетоводството на ответника (таблица № 2 от заключението на
вещото лице).
По изложените съображения и
предвид установеното плащане на процесните задължения, преди образуване на
производството по делото, предявените установителни искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на правния
спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 370 лв., заплатени по банков път на процесуалния представител на
ответника, видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на
ответника, в което е посочено плащане на сумата от 370 лв. с получател *** и правно основание договор за правна защита и
съдействие № ***.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Кристълклиър” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 344, представлявано от управителя
Р.Н.З., против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети
Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район Западен, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния
директор ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за установяване на вземанията, за които е издадена
Заповед № 4616/25.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6805/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
както следва сумата от общо 2 055, 04 лв. с ДДС, от които сумата от 1 000 лв. –
незаплатен остатък по фактура № 675/14.04.2016 г. на обща стойност от 2555, 04
лв. и сумата от 1055, 04 лв. по фактура № 577/21.05.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Кристълклиър” ООД да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Свети Георги” ЕАД сумата от 370 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство по гр.д. 14973/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ