РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХVIII състав, в публично заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева и с участието на прокурора Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2943 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 203 АПК вр. чл. 284-286 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Л.П.Л., ЕГН**********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв.Д. против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГД"ИН"/ към Министерство на правосъдието /МП/ -
гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева,
причинени от унизителни и нехуманни условия, описани в исковата молба, при
престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периода началото на 2016г до средата на
2017г, от 22.02.2019г. до 17.06.2022г. и от 16.09.2022г. до 09.11.2022година, ведно с лихвите, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърдят се нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В с. з. ищецът се явява лично и с пълномощника
адв.Д., като се поддържа иска по изложените в исковата
молба и последващи уточнения аргументи. По същество на спора счита, че
иска е доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендират деловодни разноски и
осъждане ответника за адвокатско възнаграждение по чл.38 З Адв..
Ответника –
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч.,
който с писмен отговор оспорва исковата молба като
недопустима и неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на
спора се излагат съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, приложение на института на давността
за част от периода, поради което се иска нейното отхвърляне. Не претендира
разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият в делото прокурор от ОП – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция, поради това, че не се
доказват неправомерни действия/ бездействия на административните органи, които
да са довели до причиняване на претендираните неимуществени вреди. Счита, че
иска като недоказан следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът в отговора си посочва, че по
отношение на ищецът са налице няколко престоявания в Затвора гр.Пловдив- от
03.10.2016г. до 11.06.2018г., от 22.02.2019г. до 17.06.2022г. и от 14.09.2022г.
до момента на подаване на исковата молба. За
периода от 03.10 до 18.10.2016г. съгласно справка от 06.12.2022г. на ИСДВР Л. е
бил в приемно отделение, като не са запазени данни за това, с колко лица е
пребивавал и в коя стая. От 18.10.2016г. до 11.06.2018г ищецът е бил настаняван
в помещения №70 и 71, като съгласно справка от 06.12.2022г. на ИСДВР липсват
данни за броя на лишените от свобода, настанени в тях за периода, поради
изтичане на срока за съхранение на „сведения за вечерна проверка на лишените от
свобода“. Помещение №70 е с площ от 25.02.кв.м, прилежащ санитарен възел от
3.79 кв.м, два отваряеми прозореца и отделен прозорец на санитарното помещение,
като в него е възможен капацитет за настаняване до 6 лица. Помещение №71 е с
размери 25.98 кв.м. и два отваряеми прозореца, отделно прилежащо санитарно
помещение с площ 4,51 кв.м. с един отваряем прозорец, като в него е възможен
капацитет за настаняване до 6 лица.
От
представените от ответника Справки от 06.12.2022г. и 07.12.2022 г., изготвена от ИСДВР е видно, че данните за разпределение на лишените от свобода в
помещенията се съхраняват за срок от три години.
Така се установява, че наличните сведения за престоя на ищецът Л. са от 22.02.2019г.,
когато е настанен в приемно отделение стая РЦ, където е пребивавал до
01.03.2019г. Стаята е с площ от 27.04 кв.м., отделен санитарен възел с площ
2.66 кв.м. с течаща вода и един отваряем прозорец. За времето от 22.02. до
01.03.2019г., когато ищецът е пребивавал в нея, липсват данни за броя на
настанените в нея лишени от свобода. От 01.03.2019г. с протокол №801 е разпределен
в помещение №35 до 16.06.2020г. Същото е с размери 27,91кв.м.,
с прилежащ отделен санитарен възел с площ 4.60 кв. м. и неговия възможен
капацитет съобразно разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС е за едновременно
настаняване до 6 лица. Същевременно през целият период на престой на ищеца в
това помещение са били настанявани между 8 и 13 лишени от свобода, с изключение
на периода 18.11.2019-21.11.2019г- 7 лица. Помещението разполага с един
отваряем прозорец 1.20Х1.120м и отваряем прозорец на санитарния възел с размери
1.20/1.20м.. И двата прозореца осигуряват достъп на чист
въздух и дневна светлина.
За
времето 14.09.2022г. до 22.09.2022г. Л. е бил в приемно отделение, стая РЦ,
която е с площ от 27.04 кв.м., отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с течаща
вода и един отваряем прозорец, предназначена за 6 лица, като в различните
периоди са били общо 4-5 лица. От 23.09.2022г. е настанен в стая ОП-2, която е
с площ от 26.28 кв.м. с отделен санитарен възел от 2.70 кв.м. и с отваряеми
прозорци, предназначена за настаняване на 6 лица, който капацитет също не е бил
надвишаван. С протокол №5034 от 30.09.2022г. Л. е настанен отново в помещение
№35 до 15.11.2022г., като е пребивавал в него, като за периодаса настанявани
едновременно 7 лица, с изкл. за времето от 11.10. - 20.10.2022г, когато са били
настанени 8 лица. С протокол №6065/15.11.2022г е преместен в помещение №27,
което е в площ от 39.02 кв.м., прилежащ санитарен възел с площ 4.36 кв.м. и е
предназначено с капацитет за 9 лишени от свобода, който не е бил превишаван, но
тези обстоятелства не касаят исковият период до 09.11.2022г.. Помещението
разполага с два отваряеми прозореца с размери 1.20/1.20кв.м., които осигуряват
достъп до чист въздух и светлина. По време на този му престой не е било
допуснато нарушение на разпоредбите на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.
Всяко
спално помещение е обзавеждано със
самостоятелни легла, метална маса и метални столчета или пластмасови такива.
Отоплението е осигурено от локална парна инсталация. Навсякъде има самостоятелни санитарни възли и мивки, с непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до
тоалетна и течаща вода. На всички лишени от свобода се
осигурява комплект спално бельо и
завивки, а при необходимост и допълнителни такива. Налично е отделно мокро помещение, което се ползва от задържаните за
пране на дрехи,
като има и затворническа пералня. Осигурена
е топла вода чрез затворническата баня, като възможността за достъп до нея е по
график два пъти седмично, а за работещите ежедневно след края на работния ден. Ежедневно под контрола на ръководството и дежурния лишените
от свобода почистват помещенията и местата за общо ползване,
като използват необходимите санитарно-хигиенни препарати. Редовно по график
външна фирма извършва дератизация и дезинфекция на всички спални помещения в
ареста, а материално битовите условия се подобряват с ежегодно извършващи се
текущи ремонти.
Медицинското
обслужване на лишените
от свобода се осигурява от медицински специалист в
обособен медицински център през работно
време и екип на спешна медицинска помощ в извънработно време. За
ищецът при последното му постъпване в пенитенциалното заведение са констатирани две рани на предмишниците,
които са следствие апликация като хероинозависим. Същите са обработени и
превързани. Установено е хронично заболяване хепатит С. Посещенията на медицинския център не му е
била ограничавано, като при необходимост му е осигуряван амбулаторен преглед.
При така установената фактическа обстановка, като
прецини събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Предявеният иск е допустим, като е предявен от лице със
статут „лишен от свобода“, което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на Затвора гр.Пловдив. Съдът намира, че ответникът ГДИН - София е легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, той е самостоятелно юридическо лице, с териториални структури, една
от които е Затвора гр.Пловдив. Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора
гр. Пловдив като поделение към ответника представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от
тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ не се изразява
само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението
му, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения
съобразно правното им положение и статут.
По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е
предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е
необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от
предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че
основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното / чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
От събраните по делото доказателства може да се
направи категоричният извод, че по време на престоя си в Затвора Пловдив, ищецът за продължителен период от време е
престоявал в помещения, в които не е имало изискуемата се жизнена площ по чл.43
ал.4 ЗИНЗС от 4 кв.м. на човек. От приобщените писмени доказателства се
установи, че в условия на пренаселеност ищецът е престоявал в Затвора
гр.Пловдив за период от общо 1100 дни, когато не са били изпълнени изискванията
на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, поставяш изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не може да е по-малка от 4 кв.м.. Следователно описаните
условия, при които е изтърпявано наказанието лишаване от свобода в исковия
период, могат да бъдат квалифицирани като нарушение на забраната по чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
тъй като жилищната площ на помещенията спрямо настанените в тях лица сочи на
тежка пренаселеност и на липса на минимално нормативно необходимото жизнено
пространство по смисъла на пилотното решение по делото „Нешков и други срещу
България“. Налице са установени и доказани обстоятелства, които да
водят до създадено за ищеца неудобство със степен и интензитет, позволяващи да
бъде квалифицирано като причиняващо страдание и унижаващо човешкото
достойнство. Задължението на администрацията на Затвора
гр.Пловдив да осигури подходящи битови условия произтича и от разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ППЗИНЗС /обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010г., в сила от 01.02.2010г.,
изм. бр. 14/10.02.2017г./, т. е. действащи в периода, в който се твърди, че са претърпени
неимуществените вреди от ищеца, а именно от 03.10.2016 г. до 11.06.2018г.. С оглед изместената тежест на доказване съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за настъпили до
тяхното оборване, което в настоящият случай не е неправено поради липсва на
представена от ответника справка за тези периоди до 01.03.2019г.. Същевременно от страна на ответника е направено възражение за погасяване
на правото за обезщетяване на част от този период поради изтичане на погасителна
5 годишна давност. Така възражението е за исковите периоди преди 09.11.2017г.,
като същото не се явява основателно. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба
на чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичане на този
давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени
вреди от деликт, се погасява. В т.4 от ТР№3 от 22.04.2004г., постановено по
ТД№3/2004г. на ВКС на ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на
преустановяването им, без авторството и деянието да се установяват по специален
ред. В случаят момента на преустановяване на тези действия е станало едва към
11.06.2018г., когато Л.Л. е бил освободен от Затвора гр.Пловдив поради
изтърпяване на наказанието. Несъмнено, установено е с представените от
ответника доказателства, че по отношение на ищеца възможността да претендира
обезщетение на неимуществени вреди за периода 03.10.2016г до 11.06.2018г., се
погасява с изтичаща давност едва след 11.06.2023година. Така този период, като предмет на своевременно заявена претенция по
настоящото дело, не е погасен по давност и същият подлежи на обезщетяване. При така изложеното съдът намира, че е налице
доказано бездействие от страна на администрацията на Затвора
гр.Пловдив да изпълни вменени му в нормативен акт задължения, с което искът за
настъпили неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС се явява доказан по
основание
за посочените 1100 дни и недоказан по отношение на времето от 22.02.2019г до
28.02.2019г. и от 14.09.2022г. до 29.09.2022г, когато е пребивавал в приемно
отделение, стая РЦ и стая ОП-2 на Затвора Пловдив. В
този смисъл, на осн. чл.284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че Л.Л.
е търпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния, които се дължат на обитаване на
помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м. за
периода от 03.10.2016г до 11.06.2018г., 01.03.2019г. до 16.06.2020г. вкл. и от
30.09.2022г. до 09.11.2022година съобразно датата на уврежданията, посочена в
исковата молба.
По
отношение на останалите изложени от ищеца обстоятелства за нарушаване от
затворническата администрация на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС – липса на
санитарен възел, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, липса на адекватно
медицинско обслужване, липса на подходяща храна с оглед здравословното му
състояние, същите са неоснователни. Доказано
беше в производството по делото, че помещението, в което е бил настанен ищецът,
е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в разпоредбата
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС изрично е посочено, че в арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В тази
връзка от ответника се ангажираха съответните доказателства, касаещи
своевременна медицинска помощ и провеждана дезинсекция, деритаризация на
помещенията на Затвора Пловдив, за което са приложени и съответните
протоколи. Приложени са и съответните
медицински справки относно осигуреното медицинско обслужване на лишените от
свобода.
При
така установените нарушения на чл.3 ал.2 вр. ал.1 ЗИНЗС по отношение на ищеца
при престоя му в Затвора гр.Пловдив за общо 1116 дни, иска
за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен. Обезщетението следва да се
определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Като съобрази времето, през което ищецът е
търпял неимуществените вреди – общо 1100 дни, интензитета на страданията, като съдът взе в предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които то е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода, както и понятието „справедливост“ като морално-етична
категория, включва съотношението между деянието и възмездието. Ето защо
конкретният размер на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така че то да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото
факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки
трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията,
която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да
бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът
счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е
толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди.
Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от
оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на
неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и
продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални
стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в
преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, то следва
справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09
евро/ден) за процесния период от 03.10.2016г. до 11.06.2018г. вкл., от 01.03.2019г. до 16.06.2020г.
вкл. и от 30.09.2022г до 09.11.2022г. вкл.. Това е
съобразено и с
постановените решения по делата Й. и Д. срещу България и И. и други срещу
България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от
националния съд, се равнява това,
определено на минимум 4 евро на ден или на 30% от присъжданото от ЕСПЧ при
сходни обстоятелства. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди
и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на
вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за
да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за
поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за
целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 8800.00 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
от Л.Л. неимуществени вреди, свързани с нарушения на администрацията по
пренаселеност на спалните помещения. В останалата си част над размера от 8800.00
лева до претендирания размер от 50000.00лева искът се явява неоснователен,
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата на присъденото обезщетение следва да се
начисли и законната лихва, като началният момент е датата на завеждане на исковата молба –
16.11.2022г., а крайния момент е изплащане на обезщетението.
С
оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите
разноски. Същите се констатираха в размер на 10.00лв за платена ДТ. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв се явява недоказано,
поради липса на доказателства за извършено безплатно адвокатско
представителство по реда на чл.38 ал.1 т.1-3 З Адв..
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС,
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Л., ЕГН**********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив сумата от 8800.00 /осем
хиляди и осемстостин лева/
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно бездействие на администрацията да му осигури необходимата жилищна площ при престоя му в Затвора
– град Пловдив в периода 03.10.2016г. до 11.06.2018г. вкл., от
01.03.2019г. до 16.06.2020г. вкл. и от 30.09.2022г до 09.11.2022г. вкл., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба- 16.11.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния му размер от 50000.00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на Л.П.Л., ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив
разноски в размер на 10,00/ десет/лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването на страните, на
които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: