Решение по дело №555/2018 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 46
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20183240100555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Каварна, 26.03.2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. №555 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№2656/26.07.2018г., подадена от от адв.В.В. ***, като пълномощник на В.З.Д. с ЕГН ********** *** и от адв.О.Б. ***, пълномощник на Б.В.Д. с ЕГН ********** ***, против И.Н.Б. с ЕГН ********** и Д.А.Б. с ЕГН **********,***. Предявен е отрицателен установителен иск, с който ищците искат да се признае за установено, че ответниците не са собственици на 179 кв.м. ид.ч.от имот с идентификатор ****.126, находящ се в с.****, общ.Шабла с административен адрес: ул.“****“, №1, целия с площ от 979 кв.м.

В молбата си ищците излагат, че въз основа на нотариален акт №78, том Х, нот.дело №3429 от 17.12.1997г. придобили в режим на СИО следния недвижим имот: поземлен имот съобразно одобрената със Заповед №РД-18-24/30.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта, имот с идентификатор ****.126, находящ се в с.****, общ.Шабла, с административен адрес: ул.“****“, №1, целия с площ от 979 кв.м. по скица, а по документ за собственост 800 кв.м., с номер по предходен план 126, кв.12, парцел І, при съседи на поземления имот: ****.355; ****.127; ****.128; ****.341. Сочат още, че от придобИ.ето му през 1997г. и до настоящия момент владеят имота и осъществяват фактическа власт върху него при граници материализирани на место от 979 кв.м.

Излагат, че от Община Шабла ги уведомили, че съседът им, собственик на поземлен имот с идентификатор ****.128 – ответника И.Б. инициирал проект за изменение на ПУП-ИПР за собствения им УПИ І с идентификатор ****.126 и съседния на тях УПИ ІІ с идентификатор ****.128, който проект за изменение бил изработен на основание Заповед №РД-04-105/02.04.2018г. на Кмета на Община Шабла.

След справка извършена в Служба по вписвания Каварна ищците установили, че ответника И.Б. се снабдил неправомерно по време на брака си с ответницата Д.А.Б., с нотариален акт по обстоятелствена проверка №**** за 179 кв.м. ид.части от имот с идентификатор ****.126, с което оспорвали и застрашавали правото им на собственост по отношение на собствения им имот.

Считат, че е налице правен интерес от предявяване на установитлен иск за защита на правото им на собственост, като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците И. и Д.Б.  не са собственици на 179 кв.м. ид.части от имот с идентификатор ****126, целия с площ от 979 кв.м. по скица, а по документ за собственост 800 кв.м. Молят при уважаване на иска им съдът да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №****. Претендират разноски.

В първо с.з. ищците навеждат при условията на чл.214, ал.1 от ГПК и ново основание за собствеността си, а именно придобивна давност по отношение на целия имот с площ от 979 кв.м. от момента на закупуване на имота.

В с.з., ищците се явяват лично и с упълномощени представители, които пледират за уважаване на претенцията им и присъждане на разноски в производството.

Ответниците са депозирали писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. В него считат  предявения отрицателен установителен иск за недопустим, като посочват, че липсвало твърдение на ищците да са собственици на процесните 197 кв.м. Твърдят, че те владеят имота повече от 10 години и са го придобили по давност. Отделно от това считат иска и за неоснователен и недоказан. Ищците били собственици на 800 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ****.126 по КК на с.****, но не били собственици и на останалите 197 кв.м. от същия имот. Твърдят, че упражняват фактическа власт върху имота от 1949г., като присъединяват владението на праводателите си. От 1997г. до 26.09.2017г. – датата на издаване на нотариалния акт те упражнявали фактическа власт необезпокоявани от никого. Ищците не били извършвали действия, с които да са отблъснали тяхното владение и не им пречели те да го упражняват.

Молят за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В допълнителен отговор посочват, че ищците не са владели процесните 197 кв.м., а напротив техния праводател, а след него и те от 1949г. ги владели необезпокоявани. Молят за отхвърляне и на евентуалния иск за собственост по давностно владение.

В с.з., представлявани от адв.Д.А., поддържат отговорите и оспорват исковете на ищците. Претендират разноски.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №78, том І, дело №…/1997г. на Районен съд Каварна, В. М. И. и Н. И.ова прехвърлили на дъщеря си Б.В.Д. следния свий собствен недвижим имот: дворно място с площ от 800 кв.м., представляващо имот с пл.№126, в кв.12, по регулационния план на с.****, общ.Шабла, урегулирано в парцел І-126, целия с площ от 915  кв.м., ведно с къща за живеене, гараж и лятна кухня, срещу задължението на Б.В.Д. да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите, докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега и правото на пожизнено обитаване на целия имот. От Удостоверението са граждански брак, издадено въз основа на АКТ №40 от 26.11.1988г. на Община Шабла се установява, че В.З.Д. и Б.В.Д. са сключили граждански брак, т.е. ищците по време на придобИ.е на имота са били в брак.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №****, И. М. Г. продава на И.Н.Б. следния свой собствен поземлен имот: урегулиран поземлен имот ІІ-128 в кв.12 по плана на с.****, общ.Шабла, одобрен 1992г. с площ от 1 225 кв.м., ведно с построените в това дворно място къща за живеене, лятна кухня и стопанска сграда.

Ст нотариален акт за собственост на идеални части от поземлен имот, придобит по давностно владение №****************** от 2017г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалното камара под.№035 с район на действие Районен съд Каварна, молителя И.Н.Б. е признат за собственик на 179 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ****.126 по КККР на с.****.

От изискания по реда на чл.192 от ГПК от Община Шабла проект за изменение на ПУП-ИПР за кв.12 по плана на с.**** е получено писмено уведомление, че възложителят на проекта е изтеглил внесената от него преписка на 10.10.2018г. и след разглеждане от ОЕСУТ проекта не е приет.

Представена е скица на поземлен имот ****.126 и данъчна оценка за същия имот.

Към отговора на исковата молба ответниците са представили нотариален акт за собственост №****************. на БРС, където В. М. И. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: къща за живеене, гараж и лятна кухня, заедно с дворното им място с повърхност от 800 кв.м., находящо ес в с.****, общ.Шабла, представляващо парцел VІІ-66 в кв.18 по плана на селото, при съседи…

С отговора на исковата молба ответниците са представили и разписен лист, който не е ясно към кой план се отнася, но от него е видно, че имот №126 е собственост на В. М. И., имот №127 е собственост на Н.о Ц. Н.ев, К.Н.ева и Ц. Н.ев К.,  а имот №128 е записан И. М. Г. и И.Н.Б..

В с.з. са разпитани свидетели на страните. Свидетеля А. В., воден от ищците твърди, че живее в с.**** от 50 години и е съсед на страните. Знае, че между имота на ищците и на ответниците е имало каменна ограда от край до край, никой не е имал претенции към имота на ищците или част от него. Знае имота – в него имало сграда и отстрани имало стара сграда със стопански постройки и гараж. Те владеели  цялата част от имота, имало пчелин, сеели разни неща, гледали животни. Имота бил собственост на бабата и дядото на Б.,  в последствие на родителите й, а сега го владеели те /В. и Б./. Не е виждал оградата да е премествана даже и когато е правена новата ограда.

Свидетелката А.А.М., която е съседка на страните твърди, че откакто помни имота на ищците, винаги е бил ограден. Преди това с каменна ограда, а сега с нова масивна ограда и мрежа. Не знае оградата да е премествана, някой да е влизал в имота на ищиците и да го е заграждал. Новата ограда била строена преди 4-5 години.

Различни са показанията на свидетеля А.И.Б. – син на ответника И.Б.. Той твърди, че не помни съседите им – ищците да са имали други постройки освен къщата, нито да са гледали животни. В дъното на парцела имало постройка, полусъборен обор, но той влизал с камион да изхвърли камъните и камъша от него. По негови твърдения е нямало ограда 10-15 метра и така той влязъл с камиона. Във въпросното място имало голям орех. Този свидетел твърди, че не е имало каменна ограда от край до край, а донякъде и когато изринал оградата било повече от 10 години, имота не бил заграден.

Според свидетеля И. К. К., воден от ответника, познава много добре имота. Твърди, че работил в Техническа служба в общината и знае, че стария собственик, от когото И.Б. придобил имота, казвал, че има около 200 кв.м. място в тази част, в която се спори сега. После той умрял. Според свидетеля оградата между двата имота сега е от мрежа и е направена след трасирането на имота. Преди това отрадата била каменна открай до край. В имота на ищците имало сграда, лятна кухня, стопанска сграда.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение на вещото лице съдът счита за компетентно изготвено. Според заключението, ищците владеят имот с площ от 979 кв.м. и представляващ ****.126, с административен адрес с.****, общ.Шабла, ул.“****“, №1. Имота е ограден, като вещото лице е посочил начина на ограждане от всички страни: от север – масивна с надградени железни оградни платна, от запад – смесена, част от нея е масивна с надградени железни оградни платна, а продължението и в южна посока е телена мрежа с метални колове, южната – по сградата с идентификатор ****.127.1 в съседния имот с чупка и продължение в западна посока с масивна ограда с телена мрежа и колове върху нея и по източната към имот с идентификатор ****.128 оградата е изцяло от телена мрежа с метални колове. Според вещото лице ищците владеят имот с идентификатор ****.126, а описанието му в нотариален акт №****************. е по плана одобрен със Заповед №70 от 15.05.1992г. и представлява част от имот с пл.№126 с площ от 800 кв.м. Вещото лице е проследило и хронологическото изменение на процесния имот, по плановете на с.****, които са: първия  е приет 1949г., втория 1954, следващия е одобрен 1992г. и последния - през 2006г. Според вещото лице имота на ищците с кадастрален номер *** е с площ от 979 кв.м. и по двата действащи плана – кадастрален и регулационен от 1992г. и кадастралния от 2006г. На место има трайна ограда от всички страни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

С Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът има задължението да установи наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита - да докаже фактите, от които то произтича. Изрично се посочи, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Предмет на настоящото съдебно производство е предявен отрицателен иск за собственост върху недвижим имот. Правния интерес от предявяване на този иск ищците обосновават с факта, че ответниците са иницирали проект за изменение на ПУП-ИПР за собствения им имот с идентификатор ****.126 и техния имот ****.128, който проект бил изработен на основание Заповед №РД-04-105/02.04.2018г. на Кмета на Община Шабла.  Освен това, след справка в Агенция по вписвания гр.Каварна ищците установили, че ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за 179 кв.м. ид.м. от техния имот ***, поради което застрашили тяхното право на собственост, което те твърдят да са го придобили, като владяли имота от придобИ.ето на техните наследодатели. При тези съображения съдът намира, че ищците установиха своя правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото доказаха, че се ползват от основание за придобИ.е на процесната част, което е оспорено от ответната страна.

По основателността на иска:

Предвид характера на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи придобивното основание, въз основа на което е получил правото на собственост, което претендира. В случая ответниците претендират придобИ.е на имота по давност, като са се сдобили и с нотариален акт за собственост за 179 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ****.126. Това удостоверяване обаче не отговаря на действителното фактическо положение. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че ищците, а преди това и техните прехвърлители са владяли цялата част от имот 126, обозначен по различен начин според плановете на село ****. В тази насока са показанията и на двете групи свидетели, които твърдяха, че между имот 126 и 128 /имота на ответниците/ е имало каменна ограда от край до край. В такъв случай ответниците е нямало как да владеят 197 кв.м. от имота на ищците, а въз основа на това свое владение да се снабдят и с констативен нотариален акт. Единствено според показанията на св.Атанас Б., каменната ограда между двата имота не била по цялото продължение на границата и той твърди да е влизал в имота на ищците, да чисти камъни и камъш от полусъборения обор. Дори това да е така, това е било еднократно и не означава, че ответниците са владяли имота на ищците пет и повече години, че и да се снабдят с констативен нотариален акт.

В този смисъл съдът счита, че ответниците не са собственици на 197 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ****126, целия с площ от 979 кв.м. и иска на ищците следва да бъде уважен.

 По искането с правно основание чл. 537 ал 2 от ГПК.

Съгласно ТР № 11 от 2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

В конкретния случай съдът приема, че нотариален акт за собственост на идеални части от поземлен имот, придобити по давностно владение №***, вписан в СВ Каварна вх.рег.№******** установява неверни факти относно принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответника И.Н.Б. и съпругата му Д. А. Б. като собственици на посоченото оригинерно придобивно основание поради невъзможността да бъде изпълнено условието за владение на имота.

В този смисъл на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът следва да отмени нотариален акт за собственост на идеални части от поземлен имот, придобити по давностно владение №***, вписан в СВ Каварна вх.рег.№**************г.

Предвид изхода на спора, на ищците се дължат от ответниците сторените от тях разноски за производството. От представените по делото списъци за разноски по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че се дължат сумите от 24 лева за преписи и вписване на искова молба, 50 лева заплатена държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и по 500 лева за двамата ищци, за процесуално представителство. Упълномощените адвокати -  адв.Б. и адв.В. са представили доказателства за 900 лева адвокатски хонорар за всеки от тях, но в предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът определя тази сумата от 500 лева.

Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците В.З.Д. с ЕГН ********** *** и Б.В.Д. с ЕГН ********** *** и ответниците И.Н.Б. с ЕГН ********** и Д.А.Б. с ЕГН **********,***, че ответниците не са собственици на 179 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ****.126 по Кадастралната карта и кадастрални регистри на с.****, общ.Шабла, одобрени със Заповед №РД-18-24 от 30.03.2006г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.****, общ.Шабла, ул.“****“, №1, целия с площ от 979 кв.м. по скица, с номер по предходен план 126, кв.12, парцел І, при съседи: ****.355, ****.127, ****.128 и ****.341, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на идеални части от поземлен имот, придобити по давностно владение №***, вписан в СВ Каварна вх.рег.№2172, акт №154, том VІ, дело №10351/2017г., на основание чл. 537 ал 2 от ГПК.

ОСЪЖДА И.Н.Б. с ЕГН ********** и Д.А.Б. с ЕГН **********,***, да заплатят на В.З.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 774,00 /седемстотин седемдесет и четири/ лева, разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.Н.Б. с ЕГН ********** и Д.А.Б. с ЕГН **********,***, да заплатят на Б.В.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 500,00 /петстотин/ лева, разноски по водене на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….