№ 17960
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110142436 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът-Д. Г. А., твърди, че в периода от м.12.2014 г. до м.03.2019 г. е работил
по служебно правоотношение при ответника ОД на МВР-София, на длъжност „Р“ в
група „ППС“ към Сектор „ПКП“, за която длъжност е установен ненормиран работен
ден. Твърди, че през 2018 год. е положил 109 часа извънреден труд, както следва: 41
часа през месец август 2018 год., 27 часа през месец септември 2018 год., 46 часа през
месец октомври 2018 год. Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР положеният от него
извънреден труд следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди ответника да му заплати сумата от 517,83 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд през месец август 2018 год. /в открито
съдебно заседание, състояло се на 09.04.2024 год., е допуснато увеличение на иска/,
сумата от 87,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.208 год. до
20.07.2021 год., сумата от 398,12 лева /в открито съдебно заседание, състояло се на
09.04.2024 год., е допуснато увеличение на иска/, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд през месец септември 2018 год., сумата от 82,44 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2018 год. до 20.07.2021 год.,
сумата от 445,74 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
през месец октомври 2018 год. и сумата от 118,62 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.12.2018 год.до 20.07.2021 год.
Ответникът-Областна дирекция на МВР е депозирал в срок отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Навежда, че НСОРЗ
не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация.
Поддържа, че следва да се приложи ЗМВР и подзаконовата му уредба, който закон е
специален спрямо КТ, а последният се явява общ такъв. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност на част от претенцията. Възразява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на
исковия период, по силата на което е работил като държавен служител при сменен
режим на работа; 2. че е отработил твърдения брой часове извън редовното работно
време; 3. размера на следващото се възнаграждение за извънреден труд.
С определение от 16.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните обстоятелствата относно наличието на служебно
правоотношение между ищеца и Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи, по силата на което за периода от м.12.2014 г. до м.03.2019 г. ищецът е заемал
длъжността „Р“ в група „ППС“ към Сектор „ПКП“.
От Справка относно неизползван допълнителен платен годишен отпуск на
основание чл. 189, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. с ч.187, ал.5, т.1 от ЗМВР от 26.03.2019 год. и
удостоверение с рег. №517р-5409/26.03.2019 год. се установява, че Д. А. има
неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен труд извън редовното
работно време, както следва: 32 часа за 2018 год. и 12 часа за 2019 год. Установява се
също, че през 2018 год. ищецът е положил 109 часа извънреден труд над нормата.
От приетото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че през 2018 год. ищецът е полагал извънреден труд-в почивни дни 96 часа
и в извънработно време 175 часа, които 175 часа се равняват на 21 работни дни и 7
часа, компенсирани с 12 дни допълнителен платен отпуск. Установява се, че
некомпенсираните часове са 79, а размера на възнаграждението за положен извънреден
труд-1069,68 лева.
Съгласно ЗМВР, в относимата му за спора редакция – ДВ бр. 55/03.07.2018 г.,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 30 часа седмично при 5 дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1).
Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР за държавните служители в МВР, извън тези, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и
здравето и за които е установено намалено работно време и тези работещите на смени,
се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Съгласно чл.
187, ал. 5 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за
служителите на ненормиран работен ден.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
2
вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г.
Съдът приема, че предявения иск е неоснователен. От приетите по делото
доказателства се установява, че ищецът е бил компенсиран за положения от него през
2018 г. труд извън установеното работно време с максималния размер платен годишен
отпуск от 12 дни, предвиден в чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Установи се, че ищецът не е положил труд над допустимия лимит от 280 часа
годишно. Ищецът, като работещ на ненормиран работен ден, е компенсиран по
предвидения в специалния закон ред. В случая разпоредбата на чл. 262 от КТ не
намира приложение, тъй като съгласно чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в
работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща
трудово възнаграждение. С Решение № 75/29.03.2011 г., постановено по гр. д. №
812/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о. е прието, че: "Работното време, през което се
полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се
оформя и не се заплаща като извънреден труд. Правилата за работа на ненормиран
работен ден важат само за работните дни. Работата през почивните и празничните дни
е на общо основание извънреден труд (защото се полага извън установеното за
длъжността редовно работно време). ". Съгласно дадения в посоченото решение
отговор правилата за извънреден труд не се прилагат в случаите, когато работникът
или служителят, заемащи длъжност на ненормиран работен ден, полагат труд след
изтичане на редовното работно време в работни дни като този труд не се оформя и
отчита като извънреден. Затова в тези случаи на служителя не се дължи
възнаграждение за положен извънреден труд. По отношение на положените от него
през 2018 г. 175 часа труд в работни дни извън установеното работно време е
приложена, предвидената от закона компенсация на този труд с допълнителен платен
годишен отпуск, а за извънредния труд, положен от него в почивни и празнични дни,
ищецът е получил възнаграждение, видно от приетата като доказателство по делото
платежна бележка.
Неоснователни са доводите на ищеца, че положеният от него труд в работни
дни извън установеното работно време в допустимия лимит от 280 часа годишно,
следва да бъде компенсиран с възнаграждение, а не с отпуск, както предвижда
уредбата в специалния закон – ЗМВР, по отношение на държавните служители, за
които е установен ненормиран работен ден и която намира за дискриминационна. В
действителност със Закона за изменение на Закона за Министерството на вътрешните
работи – обн., ДВ, бр. 85/2020 г., е изменена разпоредбата на чл. 187 ЗМВР, като сега
действащата уредба предвижда работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, като за държавните служители в МВР
(извън тези, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и
рискове за живота и здравето и за които е установено намалено работно време и тези
работещите на смени) се установява подневно отчитане на работното време т. е. за
посочените служители действащата редакция на закона не установява ненормиран
работен ден (за разлика от предходната уредба, която е и приложимата за процесното
3
правоотношение), а подневно отчитане на работното време. Сочените изменения
влизат в сила от 1 януари 2021 г., като законодателят не е предвидил обратно действие
на изменителния закон, поради което приложима за процесното правоотношение е
редакцията на чл. 187 ЗМВР към ДВ бр. 55/03.07.2018 г.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане общо на сумата от
288,83 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до
20.07.2021 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. /////, срещу
Областна дирекция на МВР, ЕИК //////, с адрес: гр. //////, осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 517,83 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд през месец август 2018 год., сумата от 87,77 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.10.208 год. до 20.07.2021 год., сумата от 398,12 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през месец септември
2018 год., сумата от 82,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.11.2018 год. до 20.07.2021 год., сумата от 445,74 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд през месец октомври 2018 год. и сумата
от 118,62 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 год.до
20.07.2021 го.д., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4