Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№    120                                            12.05.2014 година                            гр. Търговище

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкия районен съд                                                           пети   състав

На четиринадесети април                                                                              2014 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                       

                                                                                         Председател: Зорница Донкова

 

Секретар: М.Г.

като разгледа докладваното от Председателя АНД  № 139 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. ***  с ЕГН **********, чрез а..Ил.З. *** против Наказателно постановление № 66012-F 055990/30.07.2013г. издадено от Директора на офис Търговище при ТД на НАП –Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител  поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде  потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.03.2013г. в ТД на НАП –Варна, офис Търговище при проверка, приключила с Протокол № 1303599/15.03.2013г. било установено, че жалбоподателят Р.С.С. с ЕГН **********, като данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си по чл.50, ал.1, т.5, б.”в” от ЗДДФЛ да декларира непогасената част от получените  парични заеми през данъчната година - 2010г. – най –късно до 30.04.2011г. в ТД на НАП-Варна, офис-Търговище.  Било констатирано, че съгласно договор за паричен заем от 01.07.2010г. лицето е получило 200 000лв. паричен заем от „Марго-77” ЕООД, който не е бил погасен през данъчната година. С оглед констатираното, на жалбоподателя бил съставен АУАН № F 055990/15.04.2013г.  за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.”в” във вр. с чл.80а, ал.1, предл.1  от ЗДДФЛ. Въз основа на акта, Директорът на офис Търговище при ТД на НАП - гр.Варна издал Наказателно постановление № 66012-F 055990/30.07.2013г., с което за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.”в” и на основание чл.80а, ал.1, предл.1 от ЗДДФЛ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 20 000лв.

 Изложената фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания и  писмени доказателства по делото.

   Съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

От материалите по делото се установява, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя т.е. съставен е при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съгласно ал. 1 на чл.40 от ЗАНН актът следва да бъде съставен в присъствието на нарушителя, като законодателят е предвидил хипотезите, при които съставянето на акта в отсъствие на нарушителя е допустимо и законосъобразно - по аргумент от чл.40 ал.2 от ЗАНН - когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото са приложени и 2бр. обратни разписки /л.34,35/,  удостоверяващи  двукратното изпращане  на  покана изх. № 3924/01.04.2013г. до жалбоподателя, като и двете писма не са били получени от него, а са се върнали като непотърсени. Видно е обаче, че въпросната покана, адресирана до жалбоподателя е била за явяване в офис Търговище на ТД на НАП за връчване на Протокол № 1303599/15.03.2013г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, не и конкретно за съставяне на АУАН. Към делото е приложен протокол № 1304559/11.04.2013г. на ТД на НАП –Варна, офис Търговище, удостоверяващ, че жалбоподателят е бил поканен  по телефона да се яви в ТД на НАП офис Търговище на 12.04.2013г. за връчване на документи във връзка с приключилата проверка, което съгласно показанията на св.Г., жалбоподателят  не  направил. Посоченият протокол обаче, също не установява отправянето на покана конкретно за съставяне на АУАН. При тези данни и при положение, че жалбоподателят е известен, но липсват доказателства да е бил търсен конкретно за съставянето на АУАН и да не е бил намерен, респ. да е бил поканен за съставяне на АУАН и да не се явил, то АУАН се явява съставен в нарушение на посочените по –горе правила на ЗАНН. На следващо място –съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН акта се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. В случай, че нарушителят откаже да подпише акта, отказът се удостоверява с подписа на свидетел - чл.43, ал.2 от ЗАНН. В процесния АУАН липсва подпис на нарушител. Според свидетелите Г. и Н., жалбоподателят отказал да подпише акта, но удостоверяване с подписа на свидетел на такова обстоятелство в АУАН не се съдържа. Според посочените свидетели жалбоподателят отказал да подпише акта на 15.04.2013г., след като АУАН вече бил съставен в негово отсъствие. Тези данни не кореспондират с отразеното в АУАН. Видно е, че с подписите на двама свидетели в АУАН е удостоверено следното: че „ Днес 17.04. /без година/ лицето М.Д.Г. в качеството на връчител отказа да получи екземпляр от АУАН № F 055990/15.04.2013г.”  Липсват данни  препис от акта да е бил връчен на нарушителя, респ. липсва и надлежно удостоверяване на отказ от страна на последния да получи такъв препис, а посочената в АУАН дата на предявяване не съответства на датата, заявена от свидетелите.  Всички тези данни сочат, че е била опорочена процедурата, регламентирана в ЗАНН за съставяне и връчване на АУАН, което е ограничило процесуалните права на жалбоподателя, включително правота му на защита.

От друга страна, съгласно чл.33, ал.1 от ЗАНН – когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В случая, административното нарушение – предмет на АУАН и НП се изразява в това, че жалбоподателят не е декларирал с ГДД  по чл.50 от ЗДДФЛ  за  2010г. непогасен паричен заем в размер на 200 000лв., получен по договор от 01.07.2010г. с „Марго 77” ЕООД. Съдът констатира, че фактите и обстоятелствата, обосноваващи посоченото административно нарушение  са предмет и на наказателно производство -  ДП № 208/2012г. по описа на ОД на МВР –Търговище, което не  е приключило. Видно от приложените материали от последното /л.68 -79/, ДП № 208/2012г. е образувано и водено срещу  жалбоподателя за престъпление по чл.313, ал.2 във вр. с ал.1 от НК - за това, че през м.март 2011г. в гр.Търговище, потвърдил неистина в писмена декларация – ГДД, която по силата на закон – чл.50 от ЗДДФЛ се подава пред орган на властта –ТД на НАП –Варна, офис Търговище за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне плащането на дължими данъци. Видно е, че предмета на разследване по наказателното производство включва и фактите, обосноваващи констатациите в АУАН и НП  /фактите във връзка с декларирането в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. на получен паричен заем по договор от 01.07.2010г. от „Марго 77” ЕООД/. Предвид идентичността на фактите и на обекта на защита от деянията,  предмет на двете производство, съдът намира, че административно наказателното производство е било образувано неправилно, в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗАНН, поради което и издаденото в хода на същото НП е незаконосъобразно и подлежи на  отмяна  на това основание.

Отделно от изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и необосновано, тъй като нарушението – предмет на същото не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно чл.50, ал.1, т.5, б”в” от ЗДДФЛ местните физически лица подават ГДД по образец за непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ. Съгласно чл.53 от ЗДДФЛ срокът за деклариране на непогасената част от заеми, получени през 2010г. е до 30.04.2011г.  

Според НП жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5, б.”в” от ЗДДФЛ, тъй като „Съгласно Договор за паричен заем от 01.07.2010г. лицето е получило 200 000лв. паричен заем от „Марго 77” ЕООД, който не е погасен през данъчната година” и респ. не го е декларирал в ГДД за 2010г.

От приложените към делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.  От приложение І към протокол № 1303599/15.03.2013г. /л.13-17/ се установява, че  в хода на проверката жалбоподателят не е представил на контролните органи изисканите от тях документи и писмени обяснения. Предвид това, от страна на проверяващите за нуждите на проверката са били изискани материали, съдържащи се в ДП № 208/2012г. по описа на ОД на МВР- Търговище. Между последните е и заверено копие на договор за паричен заем от 01.07.2010г., по силата на който „Марго 77” ЕООД с ЕИК ….., представлявано от управителя М.  Д.П.  /заемодател/ се е задължила да предаде в собственост на заемателите – Р.С.С., „Джънгъл”ООД с ЕИК ….., представлявано от управителя Т.Д.К. *** Парадайс” ООД с ЕИК ……, представлявано от същия управител сумата от 500 000лв. Заемателите от своя страна са се задължили да върнат заемната сума и да платят възнаграждение на заемателя. Според договора,  предаването на заемната сума от заемодателя на  заемателите се извършва в брой, като договорът представлява и разписка за получаването на заема.

От изложеното е видно, че въпросния договор от 01.07.2010г. не удостоверява предоставянето на паричен заем от 200 000лв. от „Марго 77” ЕООД  на жалбоподателя, както се твърди в НП.

На следващо място – според констатациите, съдържащи се в Приложение І към протокол № 1303599/15.03.2013г. и показанията на актосъставителя М.Г., жалбоподателят  получил част от така описания паричен заем в размер общо на 500 000лв., а именно сумата от 200 000лв.,  която до края на 2010г. не погасил. /Тези обстоятелства не са отразени в НП, което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/. От друга страна същите не са и безспорно доказани. Изводът за размера на сумата, получена конкретно от жалбоподателя се основава на протокол за разпит на последния като свидетел по ДП № 208/2012г.  по описа на ОД на МВР- Търговище /л.18/. С оглед изясняване фактическите обстановка по случая, в хода на делото като свидетели бяха разпитани и другите две лица, съпричастни към въпросния паричен заем –М.Д.П. и Т.Д.К.. Двамата свидетелите потвърдиха обстоятелството, че по силата на договора от 01.07.2010г. св.П. като управител на „Марго 77” ЕООД е предоставила на двете посочени по-горе  дружества, представлявани от св.К. и на жалбоподателя сумата от 500 000лв., която сума до края на 2010г. не и била върната. От показанията им обаче не се потвърди обстоятелството, че от тази сума /500 000лв./ жалбоподателят е получил 200 000лв. Св.П. заяви, че същата предоставила 500 000лв. на брат си – св.К.  в деня на подписване на договора,  като в този момент присъствал и жалбоподателят, но тогава той не получил част от парите. Същата заяви, че св.К. и жалбоподателят помежду си имали някакви уговорки за разпределение на получения заем, които на нея обаче не и били известни. Св.К. от своя страна заяви, че реално именно той е получил сумата от 500 000лв., от която дал на жалбоподателя 1500 -2000лв. По-късно също му бил давал малки суми, но 200 000лв. жалбоподателя не бил получил. Уговорката им била той –св.К. да получи парите, да инвестира и впоследствие жалбоподателят да се включи в бизнеса.  При тези противоречиви свидетелски  показания /показанията на жалбоподателя, дадени в друго производство и показанията на св.К., дадени в настоящото такова/, липсата на  квитанции за получени суми, разписки, приходни касови ордери или други писмени доказателства, които да удостоверяват точния размер и разпределението на получените средства, не би могъл да се направи безспорен, категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят е получил в заем парична сума по- голяма от 10 000лв. и по- конкретно в размер именно на 200 000лв., който заем съответно не е бил погасен в рамките на данъчната година.  Този размер следва да е установен по безспорен начин, включително поради  обстоятелството, че същият е определящ за размера на административното наказание, следващо се на нарушителя. За физическо лице, което като е задължено не декларира информацията по чл.50, ал.1, т. 5 от ЗДДФЛ приложимата санкционна норма /чл.80а, ал.1, предл.1 от ЗДДФЛ/ предвижда глоба в размер на 10 на сто от недекларираните суми. Приложените на л.19 и л.21- 32 от делото писмени материали /заверени копия на запис на заповед, предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти,  договор за особен залог, договор за цесия, уведомление, съгласие/ формират индиция, но не и категоричен извод за получени от жалбоподателя суми, още по- малко за получена сума именно в размер на 200 000лв., в каквато насока е административнонаказателното обвинение. Правоприлагането и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, нито съставомерните елементи на деянието да се  извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания, за реализирането на административнонаказателната отговорност законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания към наказващия орган, включително по  несъмнен начин да установи и докаже извършването на административното нарушение. В случая съдът намира, че такова  безспорно установяване и доказване на нарушението не е налице.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 66012 – F055990 от 30.07.2013г., издадено от Директора на офис Търговище при ТД на НАП - Варна, с което на Р.С.С. с ЕГН: ********** *** на основание чл.80а, ал.1, предл.1  от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 000 лева, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Търговище.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: