№ 938
гр. София , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503231 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр. д. № 16292/2017
г. Софийски градски съд, ГО, 3 състав е осъдил СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати на Н. Х. Ч., на основание чл. 284 и чл. 285
от КЗ /отм./ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 13.12.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане. С решението
СГС, ГО, 3 състав е отхвърлил иска в частта за сумата 256 лв. - обезщетение
за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ като
неоснователен и недоказан. С решението СГС, ГО, 3 състав е осъдил
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати по сметка на СГС д.т. в
размер на 1 600 лв. С определение №10531 от 07.07.2020г., постановено по
реда на чл. 248 ГПК, съдът е допълнил решение № 1625 от 28.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 16292/2017 г. в частта за разноските, като е осъдил,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът да заплати на ответника сумата от
24.52лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Сдружение
1
„Национално бюро на автомобилните застрахователи“, чрез процесуалния си
представител, с релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила
при преценка на събраните писмени доказателства. В жалбата се прави
оплакване, че решението в осъдителната му част относно началния момент на
законната лихва е недопустимо, тъй като е постановено в противоречие на чл.
6, ал. 2 от ГПК и обхваща непредявена от ищеца претенция („свръхпетитум“).
В жалбата се излага становище, че в нарушение на чл. 52 от ЗЗД
първоинстанционният съд е счел за основателна исковата претенция от 40 000
лв., като е приел за справедлив еквивалент на търпените от ищеца вследствие
на процесното ПТП болки и страдания сумата от 80 000 лв. /включваща и
извънсъдебно платеното обезщетение от 40 000 лв./ Релевира се възражение,
че сумата от 80 000 лв. не съответства на принципа на справедливостта,
предвид установения по делото период на интензивни болки и страдания,
лечебно-възстановителния период и настоящото състояние на пострадалия.
Прави се оплакване, че мотивите на СГС не съответстват на събраните
доказателства по делото, които са анализирани изцяло погрешно или в
непълнота. Поддържа се твърдение, че в заключението си вещото лице е
потвърдило, че по повод на травматичните увреждания, получени от Н. Х. Ч.
при процесното ПТП, ТЕЛК е определил 10 % трайна неработоспособност, а
не 100 %, както е приел СГС, ГО, 3 състав в мотивите на обжалваното
решение. В жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд въобще
не е изложил мотиви за икономическа обоснованост на присъденото
обезщетение. Сочи се, че неправилно и при погрешен анализ на събраните
доказателства СГС е достигнал до извод за недоказаност на възражението за
съпричиняване, като се прави позоваване на мотивите към присъда
№16/18.04.2016 г на Елховски Районен съд, постановена по НОХД №
837/2015 г., съгласно които ищецът е управлявал собствения си л.а „Ситроен
С5“ с превишена скорост от 115.2 км/ч, което му е попречило да реагира
своевременно и да предотврати настъпването на ПТП. Въз основа на
релевираните оплаквания се прави искане въззивният съд да постанови
решение, с което да обезсили като недопустимо обжалваното решение на
Софийски Градски съд, Гражданско отделение, 3 състав в частта, с която на
Н. Х. Ч. е присъдено обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв.,
считано от 13.12.2014 г, а в останалата осъдителна част - да отмени
решението като неправилно. Предявява се претенция за присъждане на
направените разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от ответника срещу
определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с възражения за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния състав,
жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа подадената въззивна
жалба и частна въззивна жалба. Прави искане съдът да ги уважи и да отмени
2
обжалваните актове на първата инстанция. Въззиваемият, чрез процесуалния
си представител, оспорва двете жалби като счита, че същите са
неоснователни.
Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените
искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 1 т. 2 от КЗ
(отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Н. Х. Ч.
твърди, че на 13.12.2014 г. около 07,00 ч. по път I-7, км. 317+370 м., на
територията на Община Елхово, област Ямбол, Н. М. М., гражданин на
Р.България и Р.Турция, при управление на МПС с турска регистрация -
товарна композиция, включваща влекач марка „Ивеко”, рeг. № *** и
полуремарке, рeг. № *** нарушил правата за движение по пътищата, като
навлязъл в насрещната лентата, в която ищецът управлявал собствения си лек
автомобил „Ситроен С5” с peг. № *** и реализирал ПТП, в резултат на което
ищецът твърди, че са му причинени телесни повреди. Сочи, че
произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС
„Ивеко“ с турска регистрация, установена с влязла в сила присъда. Посочва,
че отговорността на водача на увреждащото МПС е застрахована при турско
застрахователно дружество, което няма кореспондент за уреждане на
претенции на територията на България. Посочва, че е предявил претенция към
ответника в размер на 80 000лв., който му е определил и изплатил
обезщетение за вреди в размер на 40 000лв. Ищецът намира платеното
извънсъдебно обезщетение за недостатъчно да го обезщети напълно за
търпените вреди. Предявява иск за заплащане на още 40 000лв. обезщетение
за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от 27.08.2016г., както и
сумата от 256лв. – обезщетение за имуществени вреди.
С обжалваното решение първата инстанция е приела, че са налице
предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е
за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото е недопустимо в
частта, с която на Н. Х. Ч. е присъдено обезщетение за забава върху
главницата от 40 000 лв., считано от 13.12.2014 г. до 26.08.206г. /вкл./. В тази
част първоинстанционният съд се е произнесъл в разрез с принципа за
диспозитивното начало, поради което решението в тази част следва да бъде
обезсилено, а производството да бъде прекратено. В останалата обжалвана
част решението е допустимо.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
3
частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за обезщетение за
имуществени вреди.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, спорът на страните пред
въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и върху основателността на възражението за
съпричиняване от страна пострадалия.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за
допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав приема следното:
От неоспорената пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза се установява, че вследствие на настъпилото произшествие
ищецът е получил: Счупване на лявата ключица, което е реализирало медико-
биологичния критерий, трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за повече от 30 дни; Счупване на голямопищялната кост в ляво, в
долната трета, което е реализирало медико-биологичния критерий, трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
Ищецът е бил хоспитализиран по спешност и опериран, като му е била
извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на костите на
лява подбедрица. По отношение на ключицата е било проведено
консервативно лечение с мека имобилизация. Пострадалият е бил изписан от
лечебното заведение на 25.12.2014 г. с предписание да не натоварва крайника
за срок от 2 месеца и да проведе рехабилитация. При анализ на приложената
медицинска документация, експертът сочи, че е видно, че консолидацията на
счупването в областта на лявата подбедрица е протекло протрахирано и към
25.05.2015г. все още не е зараснало напълно. Към дата 11.10.2017г.
движенията в лявото рамо са били болезнени, а в областта на лявата глезена
става е имало лек оток с болезнени и ограничени движения. Проведен е бил и
курс лечебна физкултура и локално приложение на Дипрофос и Лидокаин.
Докторът излага, че за продължителен период от време - в рамките на около 3
години, ищецът е търпял болки и страдания, като за първите два месеца след
травмата, те са били с интензивен характер.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице допълва, че
към 2017г. при контролните рентгенографии е установено, че движенията при
ищеца не са били възстановени нито в раменната става, нито в глезена,
поради това не би могло да се говори за възстановяване в рамките на
обичайния период, който е максимум до 6 месеца. Вещото лице установява,
че няма медицински данни пострадалият да е провел назначената му при
изписването на 25.12.2014 г. рехабилитация, а при една по-ранно проведена
рехабилитация движенията в раменната става би трябвало да бъдат
възстановени в пълен обем за един период от около 2-3 месеца максимум. В
случая докторът излага, че при ищеца има данни за рехабилитация едва през
2017 г. - три години след ПТП, като е констатирано непълно възстановяване
4
на движенията в раменната става. Сочи, че по отношение на счупването на
големия пищял, то същото е многофрагментно и не би следвало да бъде
провеждана рехабилитация, за да може да зараснат. Докторът допълва, че по
делото липсва медицински документ, установяващ свалянето на
остеосинтезния материал.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
От данните по делото се установява, че на 13.05.2016 г. при извършен
на пострадалия преглед ТЕЛК е установила следното: самостоятелна походка,
леко накуцваща за сметка на ляв долен крайник; оперативният цикатрикс в
областта на лява глезена става е зараснал първично. В мотивите на самото
решение е посочено, че самостоятелно по повод фрактура на лява тибиална
кост и постоперативна контрактура на лява глезенна става - уврежданията,
настъпили пряко от катастрофата, комисията приема 10 процента ТНР.
С оглед на конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата
на ответното сдружение, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Размерът на
обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното
дружество, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен
по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства следва да бъде
определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за
пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
При така изложените принципни постановки, въззивният състав, за да
определи размера на обезщетението, съобрази следното: вида и характера на
получените от ищеца увреди: пострадалият е получил две фрактури, при
които оздравителният период е протекъл изключително бавно и тежко, на
фона на множество придружаващи заболявания. Фрактурите са били свързани
с трайно затруднение на движенията както на долния, така и на горния
крайник. Това безспорно е създало изключително големи неудобства в битов
план, ищецът безспорно се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си.
Въззивният състав взе предвид и обстоятелството, че ищецът е бил
5
хоспитализиран за един продължителен период от време, извършена му е
била оперативна интервенция, обстоятелства, които неминуемо са оказали
негативно въздействие върху психо-емоционалното му състояние. Съобрази и
продължителността на лечебно-възстановителния период – около 3 години,
през който период пострадалият е търпял болки и страдания. Съдът отчита и
дискомфорта, който е изпитвал пострадалият, тъй като се е налагало да
разчита на чужда помощ и грижи в ежедневието си. Съобрази също, че
вследствие на получените травми е настъпило и усложнение на
здравословното му състояние – призната му е била 10 % ТНР, с която общият
процент е станал 100, включващ множество придружаващи заболявания. От
друга страна, взе предвид, че процесните увреди са настъпили при наличието
на предшестващи инцидента заболявания, които също са оказали влияние
върху здравословното състояние на ищеца по време на неговото
възстановяване, включително и по отношение на изпитваните от него болки,
страдания и дискомфорт. На следващо място, съобрази, че към момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция липсват
данни за трайни усложнения, както в здравословното, така и в психо-
емоционаното състояние на ищеца. Като отчита и обществено-
икономическата обстановка в страната, към релевантния момент, намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед
конкретно установените по делото факти, възлиза на сумата от 60 000 лв.
Относно релевираното оплакване за нарушение на разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД съдът намира следното:
По делото е изготвена автотехническа експертиза, от чието заключение
се установява, че произшествието е настъпило извън населено място на
първокласен път, където максимално допустимата скорост на превозните
средства е, както следва: - за леки автомобили категория Б - 90 км/ч, за пътни
превозни средства категория Д - 80 км/ч, а такива с категория Д+Е - 70 км/ч.
Вещото лице е изчислило и скоростта, с която са управлявали непосредствено
преди ПТП участниците в него - л.а. „Ситроен С5” и товарната композиция,
като е достигнало до извода, че лекият автомобил в района на
произшествието се е движил със скорост около 115 км/ч, а товарната
композиция - с 80 км/ч. Експертът е посочил, че в момента, в който
композицията е навлязла в лентата за насрещно движение, лекият автомобил
се е намирал от мястото на удара на около 50 м., което означава, че
разстоянието между двете превозни средства в този момент е било около 85
м. Допълнил е, че в района на произшествието не са били установени
спирачни следи, оставени от л.а. „Ситроен С5“. Посочил е, че опасната зона
за спиране на лекия автомобил при скорост на движение 90 км/ч в
конкретната пътна обстановка е била 81-82 м., а при скорост на движение 115
км/ч около 121м. При сравнение на опасната зона за спиране 81...82 м. при 90
км/ч и 121 м. при 115 км/ч с отстоянието на л.а. от мястото на удара,
определено в отговора на предната задача - 50 метра, експертът е
6
констатирал, че водачът на лекия автомобил не е разполагал с техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Според вещото лице,
произшествието не би настъпило, при условие че водачът на товарната
композиция е управлявал превозното средство без да навлиза в лявата лента
за движение, предназначена за насрещно движещите се превозни средства.
Експертът е категоричен, че водачът на лекия автомобил не е разполагал с
техническа възможност да предотврати удара с товарната композиция.
Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза в
описаните части, тъй като е изготвена от компетентно лице, което е
отговорило пълно и обективно на поставените от двете страни въпроси.
С оглед дадените от експерта отговори, настоящият съдебен състав
приема за неоснователно възражението на ответното сдружение за
съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия, поради
управление на лекия автомобил с неразрешена скорост. По безспорен начин
се установи, че и при управление с разрешената за дадения пътен участък
скорост от 90 км/ч ищецът не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. Действително, както е приело вещото лице в
допълнителната автотехническа експертиза, по- голямата скорост от 115 км/ч
вместо разрешените 90 км/ч за процесния пътен участък, е довела и до по-
големи деформации по автомобилите и съответно до по-голямо ускорение на
тялото на пострадалия, вследствие на което и до по-голяма тежест на
травматичните увреждания, но това са принципни постановки, докато в
конкретния случай не е ясно в каква степен тази скорост, с която е
управлявал, е щяла да повлияе на получените от ищеца увреждания. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателяа, че съдът следва да
съобрази мотивите на присъда №16/ 18.04.2016 г. по описа на Елховски
Районен съд, постановена по НОХД № 837/2015 г. Формирана е
последователна практика на касационната инстанция, намерила израз в
следните решения: решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., I т.
о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г., II т. о., решение № 168
от 23.11.2012 г. по т. д. № 509/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 67 от
15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г., I т. о. и др., според която влязлата в сила
присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, тоест тя е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
7
деецът е виновен. Тя има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за
което му е наложено съответното наказание. Поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици на деянието, включително и съпричиняването
на вредоносния резултат, с оглед принципа за непосредственост и равенство
на страните в процеса следва да бъдат установени конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство. Фактът на
съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското
производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз
основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз
основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на ответника за съпричиняване от страна пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат.
При така изложените правни съображения, въззивният съд приема, че
справедливото в случая обезщетение е в размер на 60 000лв. Като съобрази
платеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 40 000лв., то
на ищеца се дължи сумата от 20 000лв. Върху същата ответното сдружение
дължи законна лихва, считано от 27.08.2016г., така както е поискано в
исковата молба.
Неоснователна е частната жалба срещу постановеното определение по
реда на чл. 248 ГПК. При съобразяване на тройното правило, размерът на
разноските, съобразно списък по чл. 80 ГПК, цената на исковете и
отхвърлената част на исковете, то правилно първостепенният съд е
определил, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 24.52лв., като в същите се включва и адвокатско
възнаграждение с ДДС.
При този изход на спора първоинстанционното решение подлежи на
отмяна в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на ищеца разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от
40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вместо
което следва искът да бъде отхвърлен в тази част. Решението на СГС следва
да бъде отменено и в частта за разноските, в която е ответникът е осъден да
заплати по сметка на СГС сума над 800 лв. – държавна такса. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на още 1915.74 лв., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция: въззиваемият-
8
ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник разноски,
съобразно отхвърлената част от жалбата, които възлизат на сумата от 1438лв.,
/включващо държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС/.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца,
релевирано по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото е изцяло съобразено с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. С оглед неоснователност на частната жалба на ответника не се
дължат разноските по нея.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр. д. №
16292/2017г. по описа на СГС, ГО, 3 състав в частта, в която е осъдил
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати на Н. Х. Ч. законна
лихва, считано от 13.12.2014г. до 26.08.2016г. /вкл./ като недопустимо и
прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр. д. №
16292/2017г. по описа на СГС, ГО, 3 състав в частта, в която е осъдил
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ да заплати, на основание чл. 226, ал.
1 във вр. чл. 284, ал. 1 т. 2 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, на Н.
Х. Ч., разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от телесни
увреждания, получени при ПТП на 13.12.2014г., ведно със законната лихва от
27.08.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ е осъдено да заплати по сметка на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса над размера на сумата от
800лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Ч. против СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във вр. чл. 284,
ал. 1 т. 2 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 20 000лв.,
представляващи разликата над 20 000 лв., /определени от САС/ до 40 000 лв.,
/определени от СГС/, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2016г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Х. Ч. да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1915.74лв. – допълнително разноски
9
пред първата инстанция и сумата от 1438 лв. – разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1625 от 28.02.2020г., постановено по гр.
д. № 16292/2017г. по описа на СГС, ГО, 3 състав в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ срещу определение № 10531 от 07.07.2020г.
Решението в частта, в която предявеният иск за обезщетение на
имуществени вреди е отхвърлен като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10