Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 627
07.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 713 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ф.Е.И. ***, подадена чрез
адв. Д.А., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0271-000289 от 13.07.2021г. на мл.
автоконтрольор при РУ Харманли към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна,
незаконосъобразна, необоснована, постановена при наличие на съществени
процесуални нарушения и не съответствала на целта на закона. Претендира се
издаване на оспорения акт от некомпетентен орган, при липса на мотиви, липса на
точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ.
Разпоредените със същата последици не били предвидени в закона.
Акцентира се върху липсата на ясно и точно изразена
воля от страна на административния орган, което нарушавало изискването за форма
на административния акт и правото на защита на адресата. Последното водело до невъзможност за съдебен контрол за законност,
и до невъзможност за изпълнение на
наложената принудителна мярка. С оглед на това оспореният акт бил напълно
незаконосъобразно издаден, като бил приложен неправилно закона.
Претендира се оспорената заповед да е издадена
и при неизяснена фактическа обстановка, а изложеното в нея да не отговаря на
обективната действителност.
Моли се да бъде прогласен за нищожен
оспорения акт, алтернативно да бъде отменен изцяло. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
Допълнително чрез пълномощник на жалбоподателя по
делото са представени писмени становища, в които подробно се обосновават
твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът, Младши автоконтрольор при РУ - Харманли
към ОДМВР - Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.07.2021г. срещу Г. Г. А. е съставен Акт № 022546
за установяване на административно нарушение серия АВ, за това, че на същата
дата, в 15:35 часа в Община Харманли, на
път /III-505, Тънково-Орешец/Върбово-/ III-808/ по общински път в с. Върбово до
хранителен магазин Крис в посока към с. Орешец управлява лек автомобил Опел
Вектра с регистрационен номер ******* собственост на Ф.Е.И. ЕГН **********. При
извършената проверка водачът не представил СУМПС и след направена справка в
база данни на МВР се установило, че водача Алиев не притежава СУМПС. Посочено
е, че с това Г. Г. А. виновно е нарушил:
1. Чл.150 – управлява ППС без да е
правоспособен водач, от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата
свидетели по акта, както и от нарушителя. В акта е вписано, че Алиев няма
възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0271-000289/13.07.2021г., С. Г. С., на длъжност мл.
автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР Хасково, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на Ф.Е.И. принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Временно отнемане: СРМПС Част 2, №********* и
Рег. табели с номер ******* – 2 броя.
Заповедта е обоснована с това, че по общински път в с.
Върбово до хранителен магазин Крис в посока към с.Орешец като собственик на л.а.
Опел Вектра с рег. №******* е допуснал управление на собствения си л. а. от
водача Г. Г. А. ЕГН **********, който е неправоспособен, с което виновно е
нарушил разпоредбите по чл.102, т.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021г., което обстоятелство е удостоверено
с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 16.07.2021г.
директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.
При така установените факти, съдът обосновава следните
правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 13.07.2021г., като жалбата
е депозирана директно пред Административен съд – Хасково на 16.07.2021г.,
предвид което се явява подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и
интерес от обжалването. Ето защо жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност,
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед
№1253з-479/16.11.2020г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на
ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.10)
държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково
полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и
чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на
областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване
на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР), поради което и с оглед
писмо рег. №271000-6610/28.09.2021г. на Районно управление – Харманли, видно от
което служителят С. Г. С. е назначен на длъжност мл. автоконтрольор „Пътен
контрол“ при Участък-Симеоновград към РУ – Харманли, с представената заповед е
доказана и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице –
издател на акта. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно направеното
възражение, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Независимо
от горното, настоящият съдебен състав намира оспорения акт за нищожен на друго основание.
Видно от обжалваната заповед, същата е
мотивирана с това, че
по общински път в с. Върбово до хранителен магазин Крис в посока към с.Орешец Ф.Е.И.
като собственик на Л.А. Опел Вектра с рег. №******* е допуснал управление на
собствения си лек автомобил от водача Г. Г. А. ЕГН **********, който е
неправоспособен. Посочено е също, че се налага
на Ф.Е.И. принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Наред с това, в разпоредителната част на
заповедта е посочено, че се налага
принудителна административна мярка – Временно отнемане: СРМПС Част 2,
№********* и Рег. табели с номер *******
– 2 броя.
Съгласно чл.171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
От
изложеното е видно, че от
разпоредителната част на заповедта не става ясно коя е приложената спрямо жалбоподателя ПАМ, доколкото посоченото правно основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не предвижда
принудителна административна мярка от вида на наложената, а именно „Временно
отнемане на СРМПС и Рег. табели“. В коментираната разпоредба е предвидено
прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ –
за срок от 6 месеца до една година, каквато ПАМ обаче с обжалваната заповед не
е приложена. От горното може да се направи извод, че от една страна в заповедта
се сочи за приложена разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, като се съдържа
вписване, че Ф.Е.И. е допуснал управление на собствения си лек автомобил от
водач, който е неправоспособен, което съответства на първата хипотеза на чл.171
т.2а б.“а“ от ЗДвП, а в същото време е приложена несъответна на това поведение
ПАМ - едновременно несъществуващата в закона като вид „Временно отнемане на свидетелството за регистрация на
МПС“
(съгласно чл.172 ал.2 т.3 от ЗДвП, отнемането
на свидетелството за регистрация на МПС е само способ, чрез който се извършва
налагането на ПАМ) и предвидената в чл.171 т.2 от ЗДвП „Временно спиране
от движение на пътно превозно средство“, която не съответства на описанието на фактическите обстоятелства. Видно е, че е
налице неяснота на волята на административния орган, с
оглед обстоятелството, че разпоредените със заповедта последици не кореспондират с изложените фактически обстоятелства за
издаването, и с оглед прилагане на ПАМ, непредвидена в
закона, процесната ПАМ се явява лишена от законова опора и е
изцяло неизпълнима.
Наред
с изложеното следва да се отбележи, че неяснотата по отношение волята на
административният орган се засилва и от обстоятелството, че оспореният акт не
съдържа каквото и да било волеизявление по отношение на срока, за който органът
е намерил за необходимо да бъде наложена съответната ПАМ по чл. 171, 2а, б.а от ЗДвП. Последната се явява временна принудителна мярка, а законът предвижда
възможност за налагането й в срок от 6 месеца до една година. Съдебният контрол
следва да обхваща и законността на определения от органа срок за нейното
налагане, какъвто в конкретния случай въобще не е налице. Горното обстоятелство
води до невъзможност не само на съдебен контрол, но и до невъзможност за
изпълнение на наложената ПАМ, предвид липса на яснота относно срока, за който
следва да се търпи. Непосочването на какъвто и да било срок за налагане на ПАМ,
според настоящият състав рефлектира върху законосъобразността на оспореният
акт, като го опорочава до степен на нищожност, предвид липсата на изразена от
органа воля по отношение съществен елемент от състава на мярката, която, като
форма на принуда, винаги следва да бъде конкретна и ясно определена по
отношение времевия период, в който следва да се търпи.
При този изход на
делото и при липса на възражение за прекомерност съдът намира за основателна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Същите са в общ размер на 1010.00 лева, от които внесена държавна такса в
размер на 10.00 лева и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2021г., в
размер на 1 000.00 лева.
Така мотивиран, Административен съд - Хасково:
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000289 от
13.07.2021г. на мл. автоконтрольор при РУ Харманли към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на Ф.Е.И.
ЕГН ********** ***, сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: