№ 255
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502474 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 8864 от 20.12.2019 г., постановено по гр. дело № 8898/2019 г. на Софийски
градски съд, ответното застрахователно АД „ОЗК - Застраховане“ е осъдено да заплати на
ищцата В. И. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й травматични
увреждания – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, подкожен хематом в
лява темпорофронтална област от около 4-5 см. и счупване на лява ключица, в резултат от
осъществено на 06.02.2018 г. на пешеходна пътека на ул. „Юндола“ № 25 в гр. Велинград
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на „Фиат Пунто“ с рег. № *** – З. И. Г.,
чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до окончателното
й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до предявения като частичен размер от 35
000 лева, част от обща претенция от 60 000 лв.
Срещу решението са постъпили жалби и от двете страни.
1
Ищцата В.М. обжалва решението в отхвърлителната му част като намира така определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди за занижен. Поддържа, че
първостепенният съд не е преценил в достатъчна степен тежестта на претърпените от нея
увреждания и трайните им последици, нито е съобразил социално-икономическите условия
в страната и съдебна практика при сходни казуси. Моли въззивния съд да отмени решението
в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което да уважи иска до пълния му размер
от 35 000 лева, предявен като частичен от 60 000 лева.
Въззивникът и ответник ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД обжалва решението в частта, в която
е присъдено обезщетение над сумата от 5 000 лева. Излага съображения, че съдът не е отчел
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като счита, че
същото е 50/50. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си приетото
допълнително заключение на вещото лице по авто-техническата експертиза.
Жалбоподателят изтъква и че по делото не е бил доказан твърденият от ищцата интензитет
на претъпрените болки и страдания. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
5 000 лева.
Въззиваемата страна В. И. М. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, като
относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от В. И. М. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал 1 от ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер
на 35000 лв. (като част от 60 000 лева) за неимуществените вреди, причинени й в резултат от
осъществено на 06.02.2018 г. на пешеходна пътека на ул. „Юндола“ № 25 в гр. Велинград
пътно-транспортно произшествие, заедно с лихвата за забава.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства, вкл. от показанията на разпитаните свидетели, както и от приетите
заключения на допуснатите експертизи се установява, че на 06.02.2018 г., около 22.05 часа, в
гр. Велинград, застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № BG/23/117000749950 водач на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** – З. И. Г.,
движейки се по ул. „Юндола“ със скорост от 25 км/ч, реализирала удар с движещата се по
пешеходната пътека В. И. М., вследствие на което на ищцата е причинена черепномозъчна
травма, подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на
лява ключица. Установява се, че пресичащата по пешеходната пътека ищца, която е била
2
видима за водача през цялото време, когато почти достигнала десния бордюр, се обърнала и
предприела пресичане в обратна посока. Според експерта причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил Г., която не е задействала
своевременно спирачната уредба на превозното средство от момента, в който за пръв път е
имала възможност да възприеме намиращата се на пътното платно пешеходка, като е имала
техническа възможност да предотврати удара при всякаква скорост на движение на
пешеходката.
По делото е приложена медицинска документация, от която се установява, че пострадалото
лице е било прието за лечение в две отделения – в хирургично отделение за периода
07.02.2018 г. – 09.02.2018 г. и в ортопедия и травматология за периода 09.02.2018 г. –
10.02.2018 г. Констатирано е наличие на подкожен хематом в лява темпорофронтална област
с размер 4-5 см. и отток в областта на лява ключица, но при добро общо състояние.
Въззивната инстанция кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
комплексната съдебно-медицинска експертиза, спорд което възстановяването на ищцата от
счупената ключица е продължило около два месеца, което включвало репозиция и мека
имобилизация – един месец, и рехабилитация и общо възстановяване - още един месец, а от
черепно-мозъчната травма - около две седмици, като хипертоничната болест, от която е
страдала, не е повлияла върху възстановяването от претърпените увреждания. Вещите лица
изясняват, че ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с изразен интензитет през
първите дни след уврежданията, а понастоящем били възможни болки при физическо
натоварване, които да провокират и главоболие и световъртеж. Счупването на лявата
ключица е зараснало, но с леко скъсяване на същата, водещо до болезненост при движение
на рамото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявените
искове за основателни. От събраните писмени доказателства и приетите експертни
заключения се установява по несъмнен начин, че претърпените от ищцата В.М. увреждания
са в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования
при ответника водач на процесното МПС по застраховка ГО на автомобилистите,
извършено в нарушение на изискванията на правилата за движение и по-конкретно на чл.
119, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията на застрахователното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като от
изслушаното допълнително заключение на вещото лице по САТЕ и показанията на
свидетеля Г. се установява, че ищцата не е напускала пешеходната пътека независимо
промяната в посоката й на движение. Ето защо, независимо,че посоката на движение на
пешеходката е променена, то водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност и е
бил длъжен да предотрвати удара, като задейства своевременно спирачната система на
автомобила. От друга страна, предвид възрастта на пешеходката към датата на
произшествието (на 76 години) не може да се приеме, че установената по делото промяна в
посоката на движение е настъпила „внезапно“, както се поддържа от ответника.
3
По размера: въззивната инстанция намира неудобствата, болките и страданията, изпитани от
ищцата вследствие претърпяното ПТП, за такива със сравнително висок интензитет. От
медицинската документация и заключението на комплексната СМЕ се установява, че
периодът на възстановяване относно счупената ключица е бил два месеца, като болките са
били по-силни в първите дни след увреждането. Експертите дават прогноза за болки при
физическо натоварване поради наличието на скъсяване в лявата ключица, което дава
болезненост при движение в рамото. Касае се до трайни неблагоприятни последици, които
от една страна следва да бъдат преценявани с оглед възрастта на пострадалата и
неизбежното им съчетаване с останалите й заболявания, а от друга страна същите следва да
бъдат ценени и през призмата на социално-икономическите условия в страната ни, вкл. в
аспекта на лимитите на отговорността на застрахователите. Същевременно относно
травмата на главата няма данни за трайни последици за зравословното състояние на ищцата.
От показанията на свидетеля П. става ясно, че пострадалата е била в невъзможност да се
обслужва сама непосредствено след произшествието и е изпитвала притеснения от
случилото се, но не е останала в състояние на пълна зависимост от чужда помощ. По
изложените съображения настоящият състав намери, че в случая справедливото
обезщетение за претърпените болки и страдания от ищцата е в размер на 20 000 лв., поради
което следва да бъде присъдена допълнително сумата от още 10 000 лева.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции относно размера на
дължимото се обезщетение, обжалваното решение следва да бъде частично отменено и
вместо него постановено друго, с което искът за неимуществените вреди бъде уважен до
сумата от общо 20 000 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК съразмерно уважената и
отхвърлената част на исковете на въззивницата и ищца в първоинстанционното
производство В.М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1017,14 лева, а на
въззивника-ответник „ОЗК-Застраховане“ АД – сумата от 183.33 лв., включваща
припадащата се част от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8864 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 8898/2019 г. на СГС, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от В. И. М. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за плащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените
травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 06.02.2018 г., ведно със законната
4
лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати на В. И. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 25, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
причинените й травматични увреждания – мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма, подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на
лява ключица, в резултат от осъществено на 06.02.2018 г. в гр. Велинград пътно-
транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8864 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 8898/2019 г. на
Софийски градски съд в останалите му части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати на В. И. М. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 35, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1017,14 лв., представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 25 да заплати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Св. София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 183.33 лв.,
представляваща разноски сторени пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5