№ 32134
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110112345 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на А1 Б ЕАД, ЕИК *** срещу „И ВУМЕ, ЕИК ***, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 8162,58 лв.,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
използване на мобилни услуги ********* за периода от 09.03.2021 г. до 08.09.2021 г. ведно
със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, неустойка за
неизпълнение на договор ********* поради неспазен срок в размер на 15360 лв.,
обезщетение за забава плащането на главниците за месечни такси и потребление в размер на
535,12 лева за периода от 08.05.2021 г. до 07.03.2022 г. и обезщетение за забава плащането
на неустойката за периода от 03.09.2021 г. до 07.03.2022 г. в размер на 793,59 лева, както и
за разноски по делото в размер на 497 лв. държавна такса и 902 лв. възнаграждение на
адвокат.
Видно от заявлението претендираната обща сума за неустойката за неизпълнение поради
неспазен срок на договора съставлява няколко неустойки, всяка от които представлява сбор
от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими
от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на твърдяното прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
Според твърденията на заявителя сключения между него и длъжника договор с длъжника е
предсрочно прекратен едностранно от него поради неизпълнение на длъжника, продължило
повече от 124 дена. Заявителят претендира, че на основание чл. 54.12 от Общите условия в
негова полза е възникнало вземане за неустойка в размер на оставащите месечни такси до
края на срока на договора за всеки мобилен номер. От твърденията на заявителя може да се
направи извод, че начинът, по който е уговорена тази неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. На практика с неустойката се постига ефектът на реално изпълнение на договора
за пълния му уговорен срок в частта относно задълженията на абоната да се заплащат
месечни такси, без обаче операторът да престира насрещно като предоставя услуги. С оглед
определянето на неустойката в размер на оставащите месечни такси в стандартния им
1
размер – без отстъпки на практика договорената неустойка възлиза на сума, по-голяма от
дължимата при действащ договор и насрещно изпълнение на задълженията на оператора.
Преценена към момента на сключване на договора уговорената по този начин неустойката
противоречи на добрите нрави, тъй като с нея не се цели да се обезщети изправната страна
за настъпилото неизпълнение, а да се замести реалното изпълнение на договор, който по
волята на кредитора е предсрочно прекратен. По тези съображения и съдът намира, че
претендираното вземане за тази неустойка противоречи на добрите нрави и за него на
основание чл.411, ал.2, т.2, прел.2 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение.
С оглед липсата на валидно възникнало главно задължение в полза на заявителя не би могло
да възникне и вземане за мораторна лихва за плащането му в претендирания размер и
искането за издаване на заповед за изпълнение за тази сума следва също да бъде оставено
без уважение.
По искането за разноски за адвокатско възнаграждение
Не следва да бъде уважено и искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като от доказателства, представени със заявлението не се установява
именно заявителят да е сторил такива за производството. Действително депозирането на
заявлението е извършено от адвокат. Същият е ангажиран обаче от „ФИ“ ЕООД с ЕИК
********* и разноски за адвокатското възнаграждение са извършени съгласно договор за
правна защита и съдействие от „ФИ“ ЕООД.
На заявителя се дължат разноски съобразно уважената част от заявлението, но само такива,
които същият е установил в рамките на производството като действително извършени от
него. Не всяко доказателство за това, че уговорено възнаграждение по конкретното дело е
получено от процесуалния представител, а само доказателствата за извършени от страната
плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение /в този см. определение № 14 от 07.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. № 311/2016 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 739/2017 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, Определение от 10.08.2021 г. на СГС по ч.гр.д.№ 9289 / 2021 и
др./. Заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат като разноски, сторени от страната, която е представлявана от този адвокат, тъй
като не е доказано да са извършени от нея. Тези изводи са напълно приложими дори и при
съобразяване обстоятелството, че с предоставеното с т.3 от представеното пълномощно от
заявителя в полза на „ФИ“ ЕООД, заявителят е преупълномощил „ФИ“ ЕООД да заплаща
всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, включително и адвокатски
възнаграждения. В случая правото да се преупълномощят адвокати за реализиране на
правата по пълномощното и да им се заплаща възнаграждение не прави разноските,
извършени за адвокатската защита такива, сторени от заявителя. Видно от представения
договор за правна защита същият е сключен между „ФИ“ ЕООД и адвоката и е с предмет
„оказване на правна защита и съдействие на „ФИ“ ЕООД във връзка с изпълнение на рамков
договор от 07.09.2018 г. между „А1 Б“ ЕАД и „ФИ“ЕООД““, като заплащането по него е
2
извършено от „ФИ“ ЕООД в изпълнение на поетото именно от него задължение за плащане
на адвокатски услуги, уговорени като такива в негова полза.
С оглед изложените съображения и доколкото в случая заявителят не доказва да е заплатил
адвокатско възнаграждение на представлявалия го в производството адвокат, то и разноски
за такова не му се следват и искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде
отхвърлено изцяло по отношение претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение и
частично за държавна такса
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неспазен срок на
договора, дължима при предсрочното му прекратяване и мораторна лихва върху тази
неустойка, както и в частта, с която се претендира заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
полза на заявителя А1 Б ЕАД, ЕИК *** срещу длъжника „И ВУМЕ, ЕИК ***, В ЧАСТТА за
претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на договор ********* поради
неспазен срок в размер на 15360 лв и за обезщетение за забава плащането на неустойката за
периода от 03.09.2021 г. до 07.03.2022 г. в размер на 793,59 лева, както и В ЧАСТТА за
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 902 лева и за разликата над 173,95 лева
за държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3