О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ч.н.д. № 526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Ц.С.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Ц.С.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 8 месеца, наложено му с присъда по н.о.х.д. № 471/2018 г. по описа на РС-Враца, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 14.03.2019 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-11.12.2019 г., е изтърпял фактически 8 месеца и 27 дни, от работа му се зачитат 4 месеца и 10 дни, от предварителен арест-1 година, 1 месец и 6 дни или всичко 2 години, 2 месеца и 13 дни. Остатъкът е 5 месеца и 17 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като се касае до рецидивна престъпна дейност. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на трайна и необратима позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода С., годни да обосноват извод, че при него е налице личностна готовност за живот в условията на свобода.
При първоначалната оценка е регистриран висок риск от рецидив, възлизащ на 86 точки. Рискът от вреди за обществото е в ниските стойности, но клонящи към средните, поради многобройните предишни осъждания за користни престъпления и ниското правно съзнание на осъдения. Оценката за риск от бягство е в средни стойности, тъй като С. е устроен на работа на външни работни обекти и съществува потенциална вероятност да предприеме неразумни действия.
Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени следните зони: криминално минало - осъждан многократно за извършени умишлени престъпления, като е налице ранна криминализация на личността (от непълнолетна възраст); отношение към правонарушението – слабо критичен към криминалното си поведение, без мотивация за промяна; начин на живот и обкръжение-трайно интегриран в криминални среди, податлив на негативно въздействие и склонен към пререкания с другите лишени от свобода при засягане на лични интереси; умения за мислене – не разпознава проблемите си и не предвижда негативните последици от действията си. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели участие в трудовия процес, формиране на самокритичност и повишаване на уменията за мислене.
В доклада е отбелязано, че при извършената ревизия на оценката на риска не са отчетени значителни положителни промени. Напротив, рискът от рецидив е останал в границите на високия, но е повишен на 90 точки в следните проблемни зони: междуличностно поведение, криминални нагласи и начин на живот и обкръжение, което е показателно, че вероятността от нова престъпна дейност е изключително голяма. По отношение на дефицитната зона „междуличностно поведение” е регистрирано участие на лишения от свобода С. в конфликт с други лишени от свобода, който е бил предотвратен от пенитенциарните служители от надзорно-охранителния състав, за да не прерасне във физическа саморазправа, което сочи на недостатъчното му поправяне. Рискът от вреди за обществото е запазил стойностите си от първоначалната оценка (нисък, клонящ към среден), поради трайното и необратимо криминализиране на личността, а рискът от сериозни вреди спрямо другите лишени от свобода е със средни стойности, поради участието му в конфликт, в който е проявил враждебност и агресия спрямо други лишени от свобода.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в затвора той е бил награден със заповед № 389/12.12.2018 г. с „писмена похвала“ за подчертана дисциплинираност и проявено сътрудничество при провеждане на социалните и възпитателни мероприятия. Наред с това е отбелязано, че при извършване на личен обиск и претърсване в спалното помещение, в което е настанен осъденият заедно с още един затворник, служителите от надзорно-охранителния състав са намерили скрити неразрешени предмети. Започнало е вътрешно разследване за установяване на начина на придобиване на тези вещи и притежателя им, като л.св. С. категорично е отказал съдействие на пенитенциарните служители.
В затвора осъденият е полагал труд на външни работни обекти, като възложените му трудови задачи са били свързани с ремонтни дейности и обща физическа работа. Отчетено е, че се е справял добре с трудовите си ангажименти.
В доклада е посочено, че е налице регрес при една от дефицитните зони-умения за мислене, който е резултат от констатираните случаи на нарушение на вътрешния ред в затвора (откриването на неразрешени вещи в спалното помещение и неоказаното съдействие на служителите от надзорно-охранителния състав) и липсата на мотивация за коренна позитивна промяна. Заключението е, че в местата за лишаване от свобода осъденият С. демонстрира привидно добро поведение, но в живота на свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности.
Шансовете за реинтеграция на осъдения са незадоволителни, с оглед проявената престъпна упоритост и липсата на мотивация за промяна и корекция в поведението му.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Ц.С. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц.С. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е в регистъра на високите стойности – 90 точки, и не само, че не е коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора – 86 точки, но е и завишен с 4 пункта. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а една от основните дефицитни зони при осъдения - умението за мислене, трябва да бъде обект на продължителна корекционна работа, тъй като осъденият не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си. Това също се отразява на преценката за наличието на втората предпоставка по чл.70 от НК, защото процесът на поправяне на осъдения преминава през осъзнаване и критичност на противоправното поведение, довело до неговото наказване. В случая това е още по-необходимо, като се има предвид, че извън настоящото наказание, С. е санкциониран по наказателно правен ред и за други противообществени прояви и не попада в местата за лишаване от свобода за първи път. Вярно е, че по време на сегашния си престой в затвора той е бил награждаван със заповед № 389/12.12.2018 г., което показва добро поведение и е индикация за положителна личностна промяна. Освен това има положително отношение към трудовия процес и се справя добре с възложените му трудови функции. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното поправяне на осъдения. Напротив - от данните по делото е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е участвал в конфликт, в който е проявил враждебни нагласи и е бил склонен да употреби физическа сила, а в спалното му помещение, което обитава заедно с още един затворник, са били открити неразрешени вещи. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила и продължава да притежава степен на обществена опасност. Всичко изложено илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно Ц.С. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ц.С.С., роден на *** г. в гр.***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. № 471/2018 г. по описа на РС-Враца, с остатък 5 месеца и 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: