О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
***, 29.06.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 3213 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.И.Б. ***
с предявен против „Н.Б.Г.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата
7 500 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът сочи, че претърпял неимуществени
вреди като последица от мълчалив отказ на ответника да му предостави право на
отговор по чл.18 ЗРТ по повод излъчена на 06.04.2014г. в 19.50ч. реклама на „П.И.Б.“
АД указваща, че е лоялна към клиентите си и зачита техните интереси, която била
заблуждаваща и неистинска. Твърди, че с мълчаливия отказ за право на отговор по
чл.18 ЗРТ ответникът упражнявал цензура, съдействал за въвеждане в заблуда на
гражданите в Република България и създавал комфортна среда за изказване на
неистини в техни предавания от страна на лица лично заинтересовани от
прикриването на истината.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗРТ лицата, засегнати в линейни
медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат
право на отговор. Това право законът предоставя само на лицата, които са пряко
засегнати, т.е. за които предаването се отнася или по някакъв начин има връзка
с тях, но не и на всяко лице, почувствало се засегнато от предаването, без то
да е насочено пряко към него. В случай на отказ от медийния оператор да осигури
правото на отговор по реда на чл.18, ал.3 ЗРТ засегнатото лице може да
претендира обезщетение за вреди.
В исковата молба ищецът не твърди да е лично засегнат
от излъчената реклама или по някакъв начин нейното съдържание да е свързана с
личността му, а изразява несъгласие с посланията в нея във връзка със съдебен
спор между него и „П.И.Б.“ АД, но не и с ответника. За последното не е
предвидено право на отговор по чл.18, ал.1 ЗРТ и след като не е пряко засегнат
ищецът не е легитимиран да го получи, поради което и няма право на иск за
обезщетение за вреди от мълчаливия отказ. Липсата на защитимо от закона право
обуславя и липса на накърнен негативен интерес, който е необходима предпоставка
за воденето на иск за непозволено увреждане. Съществуването на истински и
сериозен спор относно гражданско право, за което може да се каже, че има
най-малко спорно основание и е признато от законодателството, представлява
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск
/Определение № 917/11.05.2015г. по гр.д.№ 799/2014г. по описа на СОС; Определение
№ 468/08.02.2016г. по ч.гр.д.№ 5046/2015г. по описа на САС; Определение №
241/17.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1994/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о.; Определение
№ 334/04.05.2018г. по гр.д.№ 259/2018г. по описа на ОС-Перник, постановени по
идентични случаи/.
При горното и на основание чл.130 ГПК Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА ИСКОВА
МОЛБА на К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№
3213/2018г. по описа на СГС, ГО, І-1 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
СЪДИЯ: