Решение по дело №322/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 129
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20183200900322
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №129

                В ИМЕТО НА НАРОДА                

                 гр.Добрич 16.10.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито  заседание  на четвърти октомври               

през две хиляди и деветнадесета                       година в състав:

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при  секретаря    БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ ……………..    и в присъствието на прокурора..........................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева............................................................................Т..д.№322

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

     Предявен е иск     от  Г.С.И.  ЕГН **********,*** чрез упълномощеното дружество“Я. с.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. срещу „З.Д.***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от Б. Г.Д.,Р.В.М.и Ж.С.К.с цена на иска 100 000 лв. и правно основание чл.45 във врчл.51 от ЗЗД във врчл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ,врчл.432 от КЗ във вр.с чл.86 от ЗЗД.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   На 29.09.2017г. е настъпило ПТП по главен път Добрич-Варна,на около 500 км.след разклона за с.Зорница,общ.Аксаково,обл.Варна,при което са причинени телесни увреждания на ищцата по делото.

   На същата дата микробус“М. С.“с рег.№**,управляван от Б. Т. О.се движел по главен път Добрич-Варна,в посока гр.Варна.В обратна посока се движел  л.а.“Пежо“406,с рег.№**,управляван от М. Т. М..Около 00,10 часа л.а.“Пежо“406,с рег.№** навлиза в лентата за насрещно движение и  се удря челно с движещия се в обратна посока “М. С.“.Причината за настъпилото ПТП се корени в действията на водача му,който е допуснал  нарушение на правилата за движение  по пътищата ,а именно чл.16 ал.1 от ЗДвП .

   Във връзка с настъпилото ПТП  е образувано ДП№48/2017г. по описа на РПУ –Аксаково при ОДМВР  -гр.Варна,както пр.пр.№12280/2017г.на ОП гр.Варна,което към момента на завеждане на исковата молба все още не е приключило.

   В резултат на настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания:травма на интраабдоминални органи,без открита рана на корема.Поради силни болки в горната част на корема и лоши показатели по спешност е направена оперативна ревизия на коремната кухина.При извършената лапаротомия  е открито кървене на долния ръб на черния дроб в областта на срастванията с ретроперитонеума,поради което е направен лаваж на коремната кухина и на пострадалата е поставен дрен.На 04.10.2017г.Г. И.  е изписана от болничното заведение.Силните болки в областта на корема създават изключителни  неудобства,свързани с битовото обслужване на пострадалата,като за всички ежедневни нужди тя разчита на грижата и помощта на своите роднини.Лечението на пострадалата обуславя ежедневен прием на много лекарства,разходите за които са непосилни за нея,а тя е неработоспособна,вследствие на претърпяната катастрофа.Безспорно е,че травматичните увреждания и трудностите,които е имала пострадалата са дали негативно отражение на общото физическо и душевно състояние.Психическата травма  от катастрофата се е отразила върху ежедневието и бита на пострадалата.Тя и досега не може да спи спокойно и сънува станалия инцидент.

   Л.а.“Пежо“406,с рег.№**,при управлението на който виновно е причинено ПТП е застрахован по риска „Гражданска отговорност“в ответното дружество по силата на полица №**,издадена на 17.07.2017г.,валидна до 17.02.2018г.

   Предявена е претенция по реда на чл.380 от КЗ,въз основа на която е образувана преписка по щета №**,но застрахователното дружество не се е произнесло по претенцията по срока по чл.496 ал.1 от КЗ.

   Това обуславя правния интерес на ищцата да предяви по съдебен ред претенция за неимуществени вреди в размер на исковата сума,ведно със законна лихва,считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

    Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати по делото.

    В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на ищцовата претенция.

   Аргументите на ответника са следните:

   Счита се,че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя,тъй като спрямо застрахования не е налице нито един от признаците на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.Застрахованият водач на МПС не е нарушил  императивните разпоредби на ЗДвП  и Правилника за неговото прилагане,съответно не е причинил процесното ПТП,така както е описано в исковата молба.Липсва и противоправно поведение на водача.Не е описан подробно механизма на произшествието,като например подробности за скоростта на движение на участвалото в ПТП пътно превозно средство,маневрите които са предприети преди възникването на произшествието и др.релеватни факти.Поради това ответникът не може пълноценно да упражни правото си на защита ,тъй като от представените по делото доказателства не може да се установи механизма на възникналото ПТП.

   Оспорва се съставения Констативен протокол за ПТП от 29.09.2017г.,тъй като частта „Обстоятелства и причини за настъпване на ПТП“са в процес на изясняване.Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието,без да са го наблюдавали в динамика.Съставения само по данни на водача КП,без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ,съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявление на водача,но не и за тяхната вярност,тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя.Нещо повече ,същият е съставен изцяло по данни на водача на л.а „М. С.“,като водачът на л.а. „Пежо 406“ е починал,вследствие на автопроизшествието,а спътникът му е бил в състояние на кома.По тези съображения  се оспорва ,че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования в  дружеството автомобил.

   Счита се ,че претендирания размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.Оспорват се претърпените травми,както и продължителността на страданията,описани в исковата молба.Липсват достатъчно доказателства за установяване на тези обстоятелства.Неработоспособността на ищцата не е причинена от произшествието,в каквато насока също липсват представени доказателства.Същото се отнА. и до продължителния прием на лекарства и направени разходи за тях,тъй като по делото няма никакви документи за предписани и приемани медикаменти от същата и каквото и да е последващо лечение.Няма доказателства и за причинена психическа травма,както и за нарушаването на съня на пострадалата.

    Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,поради липса на поставен обезопасителен колан.На следващо място се твърди,че ищцата е пътувала при шофьор,употребил алкохол ,като е знаела за това.

   Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава по аргумент за неоснователност на главния иск.

   В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се излага следното:

   Вината на дееца,според състава на чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.Щом са причинени вреди,законът предполага,че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на ответника.

   Процесното ПТП е описано достатъчно точно и ясно.За останалите обстоятелства ищецът е направил релевантни доказателствени искания.Неправилно и невярно е твърдението на ответника,че протоколът за ПТП е съставен само по данни на водача,без  посещение на място.Непосредствено след настъпване на катастрофата  е подаден сигнал до полицията и мястото е посетено от служител на МВР ,който е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица,представен с исковата молба по делото.Така съставеният протокол съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК.Официалният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила и установява,че фактите са се осъществили така,както е отразено в него.

   Оспорват се аргументите на ответника относно размера на предявения иск.Размерът на претенцията е съобразен освен с характера на увреждането,начина на извършването му ,обстоятелствата при които е извършено,допълнителното влошаване на състоянието на здравето,причинените морални страдания и др. и с обективни показатели,каквато е икономическата конюнктура в страната-непрекъснатото нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования на трети лица.Необратима е тенденцията за увеличаване на застрахователните премии,като тя оказва влияние при определяне на по-голям размер на обезщетенията,присъждани от съдилищата.

   Оспорва се възражението за съпричиняване с подробно изложени в допълнителната искова молба мотиви.

   Неверен е факта,че водачът  на микробус „М. С.“ е употребил алкохол.

   Оспорва се и възражението за недължимост на мораторна лихва с аргумента ,че отговорността на застрахователя е функционална и се търси по силата на закона,от което следва ,че забавата ще бъде налице след изтичането на срока по чл.405 ал.1 от КЗ.

   В подадения допълнителен отговор ответникът поддържа всички свои възражения и доводи ,направени с отговора на исковата молба.

  В проведените по делото съдебни заседания страните поддържат изразените от тях позиции в исковата молба,допълнителната искова молба,отговора и допълнителния отговор.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключенията на допуснатата автотехническа и съдебно медицинска експертиза,както и с показанията на свидетелите по делото,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Между страните не се спори,че лекият автомобил  “Пежо“406,с рег.№**,управляван от М. Т. М. към датата на пътнотранспортното произшествие има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество-Полица №**,издадена на 17.07.2017г.,валидна до 17.02.2018г.

   Към ответното дружество е отправена претенция за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди вх.№238 от 26.01.2018г. по чл.380 ал.1 от КЗ.Не е получен отговор по претенцията,поради което ищцата има правен интерес от предявяване на настоящия иск.Искът е допустим.

   Представен е КП за ПТП с пострадали лица №2554 от 29.09.2017г. на МВР,съставен от дежурен ПТП Г.П.,с който се установява,че на  29.09.2017г. между лекият автомобил  “Пежо“406,с рег.№**,управляван от М. Т. М. и микробус „М. С.“,с рег.№**,управляван от Б. Т. О.е настъпила катастрофа,при която са пострадали водача на л.а. „Пежо“406,с рег.№**-М. Т. М.,починал на място и пътуващите в микробуса лица,включително и ищцата по делото.

   От представената по делото медицинска документация се установява,че пострадалата Г.И. е приета в МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД,гр.Варна,втора коремна хирургия и е подложена на оперативна интервенция-лапаротомия,с ревизия на коремната кухина и вътрешните органи.Установено е кървене от долния ръб на черния дроб в областта на срастванията с ретроперитонеума.

   Образувано е ДП №**.на РПУ Аксаково-ОД на МВР Варна.,по което е допусната автотехническа експертиза,установяваща,че мястото на удара е било частично в дясната и преобладаващо в лявата пътна лента на пътното платно,като микробус „М. С.“ е бил с предно ляво и със задно ляво колело върху осевата линия,като в същото време л.а.“Пежо“ е бил  с левите си колела на 0,80м. в ляво от осевата линия,мерено напречно по посоката на огледа.Експертизата е приела,че микробус „М. С.“ непосредствено преди удара се е движел с 90 км.ч.,а л.а. „Пежо“-със скорост 99,29 км.ч.Двамата водачи не са имали техническата възможност да предотвратят удара  чрез спиране,тъй като опасните им зони са били значително по-големи от отстоянието  и от зоната на пряка видимост с възможност за адекватно възприемане на насрещно движещия се автомобил.

  По ДП №**.на РПУ Аксаково е допусната съдебно медицинска експертиза,от която става видно,че при катастрофата ищцата освен  контузия на корема,с разкъсване на черен дроб,е получила излив на кръв в коремната кухина,контузия на гръдния кош,на главата,контузия на лявото коляно,ожулвания в областта на лявото коляно и гърба на носа.

   По отношение на водача на л.а.“Пежо“ М. М.е установено  съдържание на 0,16 промила алкохол в кръвта.

   В настоящото производство са назначени автотехническа и съдебно медицинска експертиза.

   Според автотехническата експертиза мястото на удара между двата автомобила е  частично в дясната и преобладаващо в лявата пътна лента,в момента на удара предното и задното леви колела на микробуса са били върху осевата линия,а лекият автомобил „Пежо“ с левите си колела е бил с около 0,80м.в ляво от осевата линия по посока гр.Добрич.Потвърдена е констатцията на автотехническата експертиза ,назначена в досъдебното производство,че скоростта на автобуса е била около 90 км.ч.,а скоростта на лекия автомобил е била около 99,29 км.ч.

   Според заключението механизма на ПТП,станало на 29.09.2017г. е следния:На 29.09.2017г. ,около 00.10ч. по главен път ІІ-29,в посока от гр.Варна към гр.Добрич,на 500м. след Т-образното кръстовище за с.Зорница се е движел лекият автомобил „Пежо“ ** ,управляван от М. М..В същото време в противоположна посока се е движел микробус „М. С.“**,управляван от водача  Б. О..На описаното място и двата автомобила са навлезли едновременно в завой ,движейки се един срещу друг,който за  лекия автомобил бил десен ,а за автобуса бил ляв.Непосредствено преди навлизане в завоя л.а.“Пежо“ е навлязъл с 0,80м. в насрещното платно за движение,предназначено за движещите се в посока гр.Варна автомобили.Всеки от водачите е имал видимост около 50 м.,която е била функция от движението им на фарове с къси светлини.Сблъсъкът е резултат от пресичането на траекториите на двата автомобила,непосредствено преди навлизане на всеки от тях в завоя.Ударът е настъпил в левите части на автомобилите.Техническата причина за сблъсъка е пресичането на траекториите на двете превозни средства,следствие от частичното навлизане на автобуса в платното на автомобила и преобладаващото навлизане на лекия автомобил в платното на автобуса.Поведението на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка .Автобусъд „М. С.“ е бил оборудван с предпазни колани за всичките 15 + едно места ,с които разполага.При огледа на автобуса вещото лице установило,че автобусът е частично разкомплектован ,коланите липсват,има само остатък от предпазния колан на водача.

    Скоростта на двата автомобила не е била съобразена с видимостта пред водача.

   Експертизата кореспондира със свидетелските показания и експертното заключение в досъдебното производство,поради което изцяло се кредитира от съда. 

   От заключението на изслушаната в съдебно заседание медицинска експертиза се установява следното:

   При катастрофата пострадалата Г.И.  е получила травма на корема,с разкъсване и кървене на черния дроб,излив на кръв в коремната кухина ,контузия на гръдния кош и главата,контузия на лявото коляно и гърба на носа,кръвотечение от носа.Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,тъпи предмети в областта на главата,гръдния кош ,корема и долния ляв крайник.Контузията на черния дроб,съпрводена с оскъдно кървене представлява разстройство за здравето,временно опасно за живота и е наложено оперативната интервенция,претърпяна от пострадалата.В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Установените травматични увреждания са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП.Претърпените увреждания сочат,че пострадалата по време на произшествието е била без предпазен обезопасителен колан ,а ако е имало поставен такъв,тези увреждания не би могло да се получат.

   Експертизата кореспондира със събраните по досъдебното производство гласни доказателства и заключения на съдебен лекар.Поради това изцяло се кредитира от съда.

   Св.Н. О.,без родство,пътувала в същия микробус показва следното:Пътят ,по който се движели бил сух ,нямало коли,тъмно било-около 11,30-12,05ч.В един момент чула шофьора на микробуса да казва“Какво прави тоз?“,след което настъпил сблъсъка.Пътниците не били с предпазни колани,само шофьорът имал такъв,макар че превозното средство било оборудвано с колани.При удара всички пътници изпопадали по седалките,А. останала заклещена.Самата свидетелка била пострадала.Тя видяла,че на ищцата й тече кръв от носа.Шофьорът се движел с около 80-90км.ч.Като видял,че насреща идва кола,водачът се отклонил надясно,за да избегне удара.

   Св.Х.Х.-съпруг на пострадалата показва,че към 11 ч.му се обадили,че със съпругата му е станала катастрофа.Била в болницата „Св.Анна“ .Свидетелят отишъл и чакал в спешното отделение.След няколко часа пострадалата била качена в отделението по коремна хирургия.Лекарите го уведомили,че съпругата му трябва спешно да бъде оперирана,тъй като вероятно има кръвоизлив в корема.След операцията му съобщили,че жена му има оток на черния дроб.През времето ,в което е контактувал с нея, съпругата му се чувствала много зле,имала силни болки и изпаднала в безсъзнание.Една седмица била в болницата,после я изписали.Наложило се да купи специален колан ,за да не се изсипе стомаха надолу.Един месец лежала в дома си,свидетелят се грижил за нея-тоалет,къпане,битови нужди,полагане в леглото .Не можела да се изправи и имала страшни болки.Болките продължили около двадесет дни.Черният дроб бил увреден,поради което не бивало да пие болкоуспокояващи.Психически тя пострадала ,тъй като не могла да преодолее стреса от случилото се-бълнувала,викала на сън,сънувала кошмари.

   При така установените факти,съдът намира,че ищцата по делото доказа всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на процесното ПТП.

   Налице е противоправно поведение от страна на водача на л.а. “Пежо“406,с рег.№** М. Т. М..Съгласно чл.16 ал.1 от ЗДвП На пътно платно с двупосочно движение на водача на МПС е забранено,когато платното е с две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,освен при изпреварване и заобикаляне.От свидетелските показания и допуснатата АТЕ става ясно ,че водачът е навлязъл с около 0,80 м. в лентата за насрещно движение,при което е причинил сблъсъка с микробус „М. С.“.Водачът на микробуса също е бил с две от колелата си върху осевата линия и в този смисъл е допринесъл за настъпване на ПТП,но в случая предмет на изследване е поведението на водача на лекия автомобил,застрахован при ответното дружество.В тази насока е цитираното в Определение №493 от 09.07.2019г.по в.ч.гр.д.№№368/2019г.на Апелативен съд гр.Варна съдебно решение на ВКС на РБ,а именно,че при съпричиняване на увреждането от няколко делинквента ,застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с един от тях,отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума,а не съобразно приноса на увреждането на застрахования при него делинквент-Решение№121 от 18.09.2014г. по т.д.№2859/2013г.Първо ТО на ВКС.

    На следващо място водачът на лекия автомобил е нарушил и правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП ,като не е съобразил при избиране на скоростта на движение,състоянието на пътя и конкретните условия на видимост.Видимостта на двамата водачи е била ограничена,поради това,че са се движили в тъмните часове на денонощието,на къси светлини и при избраната от тях скорост на движение не са могли технически да предотвратят сблъсъка.

   Установи се причинно следствената връзка между  противоправното поведение на водача и настъпването на ПТП-така заключението на автотехническите експертизи по делото.

   Вината при деликт се предполага до доказване на противното-чл.45 ал.2 от ЗЗД.Тази законова презумпция не беше оборена по делото.

   Причинените вреди при катастрофата са в пряка причинно следствена връзка с поведението на водача.Нанесените увреждания са получени при удар с или върху твърд,тъп предмет и по естеството си отговорят на такива,причинени от катастрофата-така съдебно-медицинската експертиза по делото.

   Що се отнА. до твърденията за съпричиняване,състоящи се в това,че пострадалата е била без поставен предпазен колан-този факт се доказва със свидетелските показания на св.Н.О. и чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза,която е на становище,че в случай на поставен предпазен колан не биха настъпили такива увреждания.

   Следва да се приеме,че с действията си пострадалата е допринесла за противоправния резултат,като съпричиняването съдът определя на 20 %.

   Недоказано остана твърдението на ответника по делото,че пострадалата е знаела,че водачът на микробуса е употребил алкохол и въпреки това се е качила в превозното средство.

   Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице,спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ.Така при доказателства за наличие на деликтна отговорност на застрахования при ответника водач,той носи отговорност пряко към пострадалото от произшествието лице.

   На  26.01.2018г.пред ответника по делото е предявена застрахователна претенция от ищцата.Съгласно чл.405 от КЗ  при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.Чл.496 ал.1 от КЗ определя краен срок за произнА.не на застрахователя по претенцията не повече от три месеца от нейното предявяване.Срокът в настоящия случай е изтекъл на 26.04.2018г.,като от този момент застрахователното дружество е в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до окончателното й издължаване.

   Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост,предвид всички събрани по делото доказателства за претърпени от ищцата неимушествени вреди-болки и страдания.

   Увреждането на черния дроб,придружено с вътрешен кръвоизлив е състояние,временно опасно за живота на пострадалата.Претърпяна е коремна операция,последвана от болки и страдания ,които са продължили около месец –физическите болки,а психическите страдания са с по-продължителен характер и се изразяват в преживян стрес от катастрофата-кошмари,страхове и потиснатост -така показанията на съпруга на ищцата св.Х.Х..Още след постъпването й в болницата ищцата изпитвала интензивни физически болки,те продължили и след направената й операция.Тя била на легло,тъй като не можела да стане .За физическите и битовите й нужди се грижел нейният съпруг.Контузията на гръдния кош и главата,както и на лявото коляно също са предизвикали допълнителни страдания.

   Според решаващия съд справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е сумата от 60 000 лв.При  прието съпричиняване от 20 процента,обезщетението следва да се определи на сумата от 48 000 лв.До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи,като за горницата до 100 000 лв.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   На основание чл.86 от ЗЗД се дължи лихва за забава върху обезщетението ,считано от 26.04.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

  В тежест на ответника следва да се присъди държавна такса по иска в размер на сумата от 1 920 лв.,съобразно на уважената част от иска,както и сумата от 96 лв.-разноски по делото,заплатени от бюджета на съда.

   Дължи се адвокатско възнаграждение,съобразно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на сумата от 2 033,28лв.съобразно на уважената част от иска.

   Ищецът дължи на ответника разноски в размер на сумата от 642,20лв.-пропорционално на отхвърлената част от иска.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

      Р  Е  Ш  И:

   ОСЪЖДА    „З.Д.„*** „АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от Б. Г.Д.,Р.В.М.и Ж.С.К.да заплати на   Г.С.И.  ЕГН **********,*** чрез упълномощеното дружество“Я. с.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. ,сумата от 48 000 лв./четиридесет и осем хиляди лева/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети-болки и страдания,причинени от пътно-транспортно произшествие,настъпило на 29.09.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 26.04.2018г.до окончателното й изплащане.

   ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 100 000 лв.

   ОСЪЖДА „З.Д.„***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от Б. Г.Д.,Р.В.М.и Ж.С.К.да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1 920 лв./хиляда деветстотин и двадесет лева/-дължима държавна такса и 96 лв./деветдесет и шест лева/-разноски заплатени за експертни заключения за сметка на бюджета на съда.

   ОСЪЖДА „З.Д.„***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от Б. Г.Д.,Р.В.М.и Ж.С.К.да заплати на Г.С.И.  ЕГН **********,*** чрез упълномощеното дружество“Я. с.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. сторени разноски по делото-адвокатски хонорар в размер на 2033,28лв./две хиляди тридесет и три лева и двадесет и осем ст./.

   ОСЪЖДА Г.С.И.  ЕГН **********,*** чрез упълномощеното дружество“Я. с.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З. да заплати на „З.Д.„***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от Б. Г.Д.,Р.В.М.и Ж.С.К.сумата от 642,20 лв./шестстотин четиридесет и два лева и двадесет ст./-разноски по делото ,съобразно с отхвърлената част от иска.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: