Р Е Ш
Е Н И Е
№ 994 28.07.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен
състав,
на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря
Галина Драганова
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 786 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на К.Д.И., със съдебен адрес:***,
с която е оспорила заповед № 243/28.04.2022г., издадена от Началник на Затвора
Бургас, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.2,
чл.199, ал.1, т.3 и т.5, чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна, неоснователна, необоснована и незаконосъобразна,
издадена в противоречия с материално-правните разпоредби и груби нарушения на
административно-производствените правила, довели до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя. Оспорва извършването на нарушение, тъй като не й е
станало известно по никакъв повод произшествието, свързано с лишената от
свобода Г.. Посочва, че изложената фактическа обстановка в заповедта не
кореспондира със събраните по преписката доказателства, липсват мотиви защо се
приемат показанията на лишената от свобода, а не се кредитират обясненията на
жалбоподателката и мл. експерт Д., не са изложени мотиви при определяне на
наказанието. В заключение моли да бъде отменена оспорената заповед.
В открито
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Претендира разноски в размер на 600лв., от които
200лв. за процесуално представителство в хода на предварителната проверка и
400лв. за съдебното производство. Не ангажира доказателства. Претендира
заплащане на разноски.
Ответникът –Началник
на Затвора Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В
съдебно заседание пледира, че заповедта е издадена при спазване на материалния
и процесуалния закон, от компетентен орган, съдържа фактически и правни
основания, жалбоподателката е взела надлежно участие в производството, по тези
съображения моли заповедта да бъде потвърдена. Представя административната
преписка. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и
фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.Д.И.
е надзирател І-ва степен в Затвор Бургас І-ва категория. По делото е
представена длъжностна характеристика, връчена на жалбоподателя на 01.10.2018г.
Във връзка с доклад
с рег.№ 1965/17.02.2022г. от ГДИН относно извършена предварителна проверка за
инцидент по време на пребиване на лишената от свобода Ц. Г. в Арест –Бургас към
Затвор Бургас е издадена Заповед №139 от 08.03.2022г. на Началника на Затвора
-Бургас, с която е разпоредена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР и е
определена комисия, която да извърши проверката.
Проверката е
приключила с доклад с peг. №1882 от 21.03.2022г. по описа на Затвора Бургас. До
жалбоподателя е изпратена покана, в която е определена дата и час на връчване- 11.04.2022г.
от 14,40ч. и е посочено, че в срок от 24 часа от връчването има право да даде
допълнителни писмени обяснения или възражения до началника на Затвора Бургас,
както и че неявяването на посочената дата и час ще се счита за отказ по
зависещи от него причини. На 11.04.2022г. от 14,40ч. жалбоподателката се е
запознала с доклада, видно от отбелязване на последната му страница.
На 12.04.2022г.
в 15,00ч. е съставен протокол, от който е видно, че след проверка в
регистрационния дневник на деловодството на Затвора –Бургас за периода от
11.04.2022г.-14,40ч. до 12.04.2022г.- 14,40ч. не се установило да са постъпили
възражения от К.И. във връзка с дисциплинарното производство.
С рег.№ 2591 от
18.04.2022г. от Началника на Затвора-Бургас, в качеството му на
дисциплинарно-наказващ орган е изпратена покана за изслушване на 20.04.2022г.
от 16,00ч. до жалбоподателката във връзка с констатирано нарушение на
27.01.2022г., посочена е правната квалификация на деянието и предвиденото
наказание. Поканата е връчена на 20.04.2022г.
За изслушването
е изготвен протокол с рег. № 2664 от 20.04.2022г., в който е посочено, че на същата
дата в 16,00ч. е проведено изслушване и в дадените устни обяснения
жалбоподателката е оспорила извършеното от нея нарушение. С протокол
№2663/20.04.2022г. е предоставена преписката на жалбоподателката и адв.В..
С рег. № 2664 от
20.04.2022г. е изготвена нова покана за даване на допълнителни обяснения и
възражения, като са формулирани конкретни въпроси. Определен е срок от 24 часа,
посочено е, че ако не постъпят писмени обяснения това ще се счита за отказ по
зависещи от жалбоподателя причини. Поканата е връчена на 20.04.2022г. от
16,30ч.
С рег. №
2709/21.04.2022г., 16,25ч. са постъпили писмени обяснения. В обясненията
жалбоподателкатао отговаря на поставените в поканата въпроси, като посочва, че по време на конвоирането от
третия етаж на Затвора Бургас до дежурната стая на Ареста лишената от свобода Г.
не й е споделяла по каква причина иска да бъде преместена в помещение с другите
жени, настанени в момента в ареста, докато е присъствала на разговора между лишената
от свобода Г. и мл. експерт Д. в стаята на командира на отделението по никакъв
повод и по никакъв начин не й е станало известно произшествие с лишената от
свобода Г., по време на пребиваването й в спалното помещение на третия етаж, не
е докладвала нито писмено, нито устно, защото не й е била известна причината за преместването
на лишената от свобода Г.. В допълнение посочва, че е водила
разговор с лишената от свобода Г. по повод занесените й лекарства и желанието й
да бъде преместена от третия етаж, за което уведомила командира, в разговор с
него Г. споделила, че се страхува от друг лишен от свобода, но й било обяснено,
че той в момента не се намира в
Затвора-Бургас и на екранна справка на досието на задържаното лице Х.М. й било
показано, че е на лечение в болнично заведение. В заключение оспорва
констатациите и визираното в поканата дисциплинарно нарушение.
В резултат на
проведеното дисциплинарно производство е издадена заповед № 243/28.04.2022г. от
Началник на Затвора Бургас в която е прието, че на 27.01.2022 г. при изпълнение
на служебните си задължения, като дежурен по Арест към Затвор Бургас І-ва
категория, младши инспектор И. не е докладвала по надлежния ред на командира на
отделение или на дежурния главен
надзирател, станалите й известни по време на изпълнение на служебните й
задължения факти и обстоятелства, свързани с инцидент с лишената от свобода Г..
/в спално помещение № 326, където е настанена лишената от свобода Ц. Г. е
влязъл лишения от свобода Н.К./. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл.
197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР неизпълнение на служебни задължения, които произтичат
от длъжностна характеристика, Раздел VI - „Преки задължения при изпълнение на
функционалните задължения в Ареста към Затвора“ т. 5 - „докладва на прекия си
началник за всички забелязани нередности по врете на носене на службата'', и на
основание чл. 199, ал. 1, т. 3 /предл. първо/ - „небрежност в служебната
дейност…“ и т. 5 - „пропуски в
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност от (ЗМВР) е
наложено наказание „ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“ за срок от 3 (три) месеца.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка и в рамките на служебната проверка на
основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас, в настоящия
си състав намира от правна страна следното:
По допустимостта
на жалбата:
Съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена
форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено
дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, по следните правни съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Началник на Затвора –Бургас. С разпоредбата
на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на
Затвора, като в т.3 е регламентирано налагане на дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради
което съдът приема, че Началникът на Затвора Бургас е компетентен да издава
заповеди за налагане на наказанието „писмено предупреждение“ по чл.197, ал.1,
т.2 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Заповедта е
издадена в надлежна писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и
правни основания за издаване. В процесния случай административният орган е
описал в цялост приетата от него фактическа обстановка.
Дисциплинарното
наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В настоящия
случай с приложената в административната преписка Заповед №139 от
08.03.2022г. на Началника на Затвора -Бургас е разпоредено извършването на
проверка. Проверката е приключила с доклад с peг. №1882 от
21.03.2022г. по описа на Затвора Бургас, която е връчена на 11.04.2022г., 14,40ч.
и е предоставен срок от 24ч. за запознаване и възможност за обяснения.
Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на
дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Видно от Протокол от 12.04.2022г. 15,00ч. за периода от
11.04.2022г.-14,40ч. до 12.04.2022г.- 14,40ч. не е постъпило писмено обяснение,
въпреки предоставената възможност. Изпратена е покана за изслушване, на която жалбоподателката
се е явила и е дала устни обяснения, след което е изпратена още една покана за
писмени обяснения, които са предоставени с отговор на поставени от
дисциплинарно-наказващият орган въпроси.
По отношение на
приложението на материалния закон.
Безспорно жалбоподателката
К.И. е младши инспектор надзирател и на 27.01.2022г. е била дежурен по Арест
към Затвор Бургас І-ва категория.
Основното възражение на жалбоподателката е, че
не е разбрала по какъвто и да е начин за възникналия инцидент с лишената от
свобода Г..
В хода на
административното производство са събрани две групи писмени сведения. Едната
група са сведения от служителите на ГД „ИН“ –жалбоподателката, М., Д., които
посочват, че младши инспектор И. е отишла при л. св. Г. във връзка с прием на
лекарства, а при посещението си в дежурната стая л. св. Г. е изразила
притеснения по отношение на друго задържано лице в Арест Бургас /Х.А.М.- „Л.“/
и Д. й показал показал на екрана на монитора справка на задържаното лице Х.М.,
като й обяснил, че лицето към настоящия
момент не е в Ареста, а в болнично заведение. Посочват, че преместването от
третия на първия етаж е по повод освобождаване на място. Тази група свидетели
не сочат да са установили инцидент и съответно не са докладвали всеки един от
тях на прекия си началник.
От другата група
сведения на лишените от свобода Г., К.,С.,М.,К. се изяснява, че на 27.01.2022г.
Г. е била в килия 326, която не е била заключена с механичната ключалка, което
е дало възможност на лишени от свобода да влязат при нея, като описват кой е
влязъл и действията, които е извършил. Г. е започнала да блъска по вратата и се
е отзовал дежурния.
В сведенията на Г.
се посочва, че тя е разказала какво се е случило и помолила за хапче. След
което в същите сведения след преместването й /л.60/ посочва „Аз го разпознах на
камерите на командира“, в сведения на същото лице /л.163/ посочва „След това Командира ме извика за
разпознаване и те чуха това“.
От записите на
камерите за видеонаблюдение в дежурната стая на ареста се установява, че
лишената от свобода за времето от 15:47 ч. до 15:50 ч. на 27.01.2022 г.
провежда разговор с мл. експерт Х. Д. -
дежурен командир на отделение в Арест - Бургас в присъствието на мл. инспектор К.И..
Поради обстоятелството, че не е наличен звук, от действията, които извършва Г.
може да се направи извод, че тя разказва за нещо, което се е случило, както и
гледайки в монитора показва по нейното лице характерни белези, явно описвайки
друг. Тези обстоятелства, установени от камерите за видеонаблюдение
кореспондират със сведенията на Г., че е била в дежурната стая при командир на
отделение Д. и в присъствието на жалбоподателката е разказала за случилото се и
е разпознавала лицето.
Отделно от
изложеното видно от Докладна записка от Инспектор ВС, Затвор Сливен се
установява, че Г. се е страхувала от лице с имена Д.Д.М.-Ш., а не както посочва
Д. и жалбоподателката в сведенията си за лице с име Х.М..
Предвид
изложените обстоятелства сведенията изложени от Г. кореспондират със
приложените по делото записи от камерите за видеонаблюдение, поради което
разгледани в съвкупност, водят до извода, че жалбоподателката е разбрала за
инцидента, тъй като е присъствала на разпознаването и разговора между лишената
от свобода Г. и командир на отделението Д., следователно за нея е възникнало
задължението да докладва за случилото се на прекия си ръководител, което
безспорно не е сторила.
С оглед на
фактическите установявания съдът приема, че на 27.01.2022 г. при изпълнение на
служебните си задължения, като дежурен по Арест към Затвор Бургас І-ва категория,
младши инспектор И. не е докладвала по надлежния ред на командира на отделение
или на дежурния главен надзирател,
станалите й известни по време на изпълнение на служебните й задължения факти и
обстоятелства, свързани с инцидент с лишената от свобода Г.. /в спално
помещение № 326, където е настанена лишената от свобода Ц. Г. е влязъл лишения
от свобода Н.К./.
Така
осъщественото е задължение, което е посочено в Раздел VI - „Преки задължения
при изпълнение на функционалните задължения в Ареста към Затвора“ т. 5 -
„докладва на прекия си началник за всички забелязани нередности по врете на
носене на службата'' от длъжностната характеристика.
Съгласно нормата
на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения и
правилно е квалифицирано като като
небрежност в служебната дейност съгласно чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР и пропуски в
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР.
За така
извършеното нарушение законодателят е предвидил налагане на наказание "писмено
предупреждение", съгласно посочените по-горе разпоредби. Размерът на
наказанието е определен в законовия минимум от 3 месеца, поради което следва да
бъде потвърден. Определянето на наказанието в минимален размер не налага
излагането на подробни мотиви по отношение на размера.
Оспорената
заповед съответства на целта на закона да се въздейства на наказания служител
за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други
дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно
върху останалите служители.
Изложеното
обосновава и цялостен извод за липсата на основания по чл. 146 от АПК за
оспорване същата е валидна, издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изходът на спора, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.12, ал.2 от ЗИНЗС в полза на ГД „Изпълнение на
наказанията“-София следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.143,
ал.3 от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.И., със
съдебен адрес:***, с която е оспорил
заповед № 243/28.04.2022г., издадена от Началник на Затвора Бургас, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3 и
т.5, чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.15, ал.1, т.3от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията“-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв..
На основание
чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: